Решение № 201 от 26.05.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Карлово, 26.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320100204 по описа за 2025 година

Производството е по иск, с правно основание на исковата защита - чл.26 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-10 от ЗПК .

Ищцата - Д. Г. К. твърди, че на 23.08.2023г. е сключила с ответното дружество договор за паричен заем №106933, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000.00 лева, при фиксиран годишен процент на заема 10.00%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0.10% и при годишен процент на разходите по заема 10.56%. Съгласно т.3, Раздел „Условия на заема“ от процесния договор, кредитополучателя дължи такса за „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ за сумата в размер на 682.32 лв. Твърди, че е усвоила изцяло заемният ресурс, не е изплатила сумата по процесната такса, но не дължи плащания за същата на следните правни основания:

Счита процесната уговорка в т.3 от договора „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ за нищожна, като неравноправна.

Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни.

Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок, заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде, как ще бъде платена и същата е във фиксиран размер - 682.32 лв. Липсва каквато и да е еквивалентност между 1 таксата и извършената услуга от заемодателя. Поради и което счита, че клаузата има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Съгласно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Клаузата на т. 3 Раздел „Условия на заема“ от процесния договор, сключен с ответното дружество предвиждаща, че заемателя дължи такса за „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ противоречи на добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, (чл.143, т.5 от ЗЗП). Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е и нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Този извод се формира от естеството на договора за кредит (потребителски с по-слаба и уязвима страна), от съотношението на заема и таксата за експресно разглеждане на документи.

Защитата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 Конституцията на РБ и е една от основните защитни политики на Европейски съюз. Нормите, регламентиращи потребителската защита имат характера на императивни и специални такива.

Специалните основания за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК са въведени с оглед засилена защита на потребителя по договора за предоставяне на финансови услуги, при който същият е в неравностойно положение, предвид характера на договора като едностранен търговски и специфичната специализирана и сложно организирана финансова материя.

Обстоятелствата по чл. 22 от ЗПК създават висок риск за средния потребител да претърпи вреди от недобросъвестно, непълно или подвеждащо предоставяне на информация от търговеца, или поради липсата на достатъчна финансова грамотност на потребителя да осмисли предоставената му информация, ако тя не е предоставена на разбираем език и подходящ аналитичен вид.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата от Договора за паричен заем №106933 от 23.08.2023г., обективирана в т.3 - „Условия по заема“ сключен от ищцата с ответното дружество, предвиждаща заплащане на такса за „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 682.32 лева, като противоречаща на принципа на 2 добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА сумата в размер на 400.00 лв. в полза на адвокат С. Н., представляваща адвокатско възнаграждение, определена по реда за минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредит Тайм“ ЕООД. В хода не делото е депозирано становище, с което ответното дружество оспорва претенциите на ищеца, като неоснователни. Твърди, че от ищецът не е претендирана такава такса и такава не била заплатена. Посочват, че не са дали повод за завеждане на делото.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, наличието на уговорена клауза, предвиждаща заплащане такса за експресно разглеждане в размер на 682.32 лв. по правоотношение по договор за заем, която не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до нейната недействителност, като докаже всички елементи на фактическите състави на отделните заявени в исковата молба правни основания за това.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

От представените от ищеца и приети като писмено доказателство по делото - Договор за паричен заем № 106933 от 23.08.2023г. и погасителен план, които са неоспорени от ответника, се установява, че условията по сключения договор са именно посочените от ищеца в исковата молба, а именно – размер на предоставената в заем сума от 1000 лв. за срок от 6 месеца, при годишен лихвен процент по заема от 10.00% и годишен процент на разходите от 10.56%, и уговорена клауза за заплащане на такса „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 682.32 лв. Таксата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение е дължима разсрочено заедно, с погасителните вноски по кредита, видно от съдържанието на погасителния план.

Не е спорно по делото, че ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищецът Д.

Г. К. е физическо лице, което при сключване на договора за кредит е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Сключеният между ищеца и ответника договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат 3 изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съдът, с оглед представения договор за паричен заем № 106933 от 23.08.2023г. приема, че уговорената в процесния договор такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение урежда заплащане на допълнителна такса в размер на 682.32 лв. по кредита, дължима разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита.

Съдът намира, че клаузата от процесния договор, предвиждаща заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение е нищожна. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Въпросната клауза е уговорена в нарушение на ЗПК и така накърнява правата на другата страна по облигационното отношение.

Същата е дължима за разглеждане на кредита в деня на подписване на договора и платима с месечните вноски по кредита. Разглеждане на документите и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., т. е. това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на самата финансова услуга.

В този смисъл това не е допълнителна услуга, която следва да се заплаща, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума.

Следователно, налице е нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК от ответника да събира такава такса. Със заплащането на задължението по процесната клауза за изготвяне на индивидуално кредитно предложение на практика се плаща за права, които потребителят има - правото да му се разгледат документите при кандидатстване за кредит, което е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. В действителност уговорената такса не се дължи за предоставяне на каквато и да било услуга, а за разглеждане на подаденото искане чрез извършване на оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 и сл. ЗПК, която дейност законът възлага като преддоговорно задължение на кредитора и за чието извършване законът не урежда събиране на допълнителна такса извън възнаграждението на кредитора по договора за кредит. Чрез заплащането на процесната таксата се цели единствено неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя. Това несъмнено води до нарушаване на принципа за добросъвестност при сключване на договорите, което е в нарушение и на добрите нрави.

Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да начислява или да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за разглеждане на кредита, поради което клаузата за допълнителна услуга за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в процесния договор, като противоречаща на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, е нищожна. Независимо дали същата е включена в ГПР и дали потребителят предварително е имал възможността да се запознае с нея, доколкото тази такса е предвидена в противоречие със закона, на общо основание - чл. 26, ал. 1, пр.