Решение № 687 от 28.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Пловдив, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20265300500172 по описа за 2026 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл.ГПК.

Делото е образувано по ВЖ на „Тйва Интернешанъл“ ООД, ЕИК:**** , чрез адв.Л. Д., САК, чрез ЕАдв.Д“Л. Д.“ против Решение № 4794/ 7.11.2025г. по гр.д.№ 21747/ 2024г на ПРС изцяло, с което е признато за установено между „УАН ТЕХНО“ ЕООД, ЕИК **** и „ТЙВА ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ООД, ЕИК ****, че „ТЙВА ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ООД, ЕИК **** дължи на „УАН ТЕХНО“ ЕООД, ЕИК ****, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 2 326,98 лева, представляваща уговорена цена по неформален договор за сервизен ремонт от 5.06.2023г., по силата на който „УАН ТЕХНО“ ООД по възлагане на „ТЙВА ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ООД е извършило монтаж и ремонт на кухненско оборудване, изразяващо се в смяна на гилзи и пренареждане на схема на професионални кухненски печки, монтаж на конвектомат и мивки миялна машина марка и подмяна на кабели, подмяна на термостат и поставяне на уплътнение, за което е съставена фактура с номер ****г., издадена от „УАН ТЕХНО“ ЕООД, ЕИК ****, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на член 410 ГПК по ч.гр.д. № 15392/2024г. по описа на ПРС, както и осъдено същото дружество ДА ЗАПЛАТИ НА „УАН ТЕХНО“ ЕООД, ЕИК **** разноски по исковото производство за държавна такса от 41,90 лв. и 400 лева възнаграждение за вещото лице, а в заповедното производство разноски от държавна такса в размер на 53,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Постановеното решение се атакува като порочно поради недопустимост на исковото производство и 1 постановяване на недопустимо решение, с искане за обезсилването му и прекратяване на производството по делото - не се явяват изпълнени указания по Разпореждане на съда от 31.01.2025г. за привеждане на петитума на ИМ в съответствие с присъденото в заповедта за изпълнение; необоснованост на първоинстанционното решение и преценка на обстоятелствата по реда на чл.235, ал.2 ГПК поради прието за доказано несъществуващо обстоятелство – наличието на трудово ПО между дружеството-жалбоподател и лицето М. Ц.

Б.към датата на процесния договор за изработка – 05.06.2023г., поради което и неправилно приложение на нормата на чл.301 ТЗ. В тази насока се излагат обстоятелства относно периода на действие на трудовия договор между тези лица и неговото прекратяване. Иска се обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото, а евентуално – отмяната му и постановяване на такова, с което предявените искове се отхвърлят. Претендира се присъждане на разноски по делото, по списък по чл.80 ГПК.

Постъпил е ПОВЖ от въззиваемото дружество „УАН ТЕХНО“ ЕООД, ЕИК ****, с който се оспорва жалбата като неоснователна, по подробно изложени съображения в него, вкл. с довод за въвеждане на обстоятелства и оспорвания в несъответствие с разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК. Иска се потвърждаване на обж.решение и присъждане на разноски в размер на 307 евро- АВ.

ПОС като взе предвид представените доказателства констатира – ВЖ е подадена от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима следва разглеждането й по същество.

Съдът е бил сезиран с иск за установяване на заповед за изпълнение по реда на чл.422, ал.1 и сл. ГПК от „УАН Техно“ ЕООД против „Тйва Интернешънъл“ ООД за дължимост на сума от 2326, 98 лева, предмет на издадена фактура № 721/05.06.2023г., ведно със законната лихва от подаване на ИМ. Сумата се претендира като възнаграждение на ищеца в качеството на изпълнител по сключен с ответника неформален договор за сервизен ремонт от 05.06.2023г на кухненско оборудване, монтаж на конвектомат и мивки миялна машина, подмяна на термостат и поставяне на уплътнение с материали на изпълнителя. За установяване на посочените обстоятелства е представен протокол № с описание на извършените технически дейности и двустранно подписана фактура № 721/05.06.2023г. за процесната претендирана сума, както и счетоводни документи за отразяване на задължението в счетоводните регистри на ищцовото дружество.

С ОИМ освен възражения от формален характер с оглед формулираната претенция в ИМ и за представена фактура без индивидуализация, по същество е оспорено претендираното вземане с довода, че фактурата не съставлява основание за плащане, която се е оспорила да е известна на ответника. Тези възражения се поддържат като доводи и във въззивната жалба.

С насрещно становище ищецът е пояснил, че фактурата поражда задължение за плащане с оглед на това, че ремонтът е бил извършен и приет от лице-служител – управител на заведение, в което ответникът извършва своята дейност, а фактурата и сервизния протокол са подписани от **** на търговския обект – лицето М. И. / Б. / . В приложение са представени банкови извлечения, въз основа на които ищецът е заявил, че процесната сума 2 не е платена по сметка на търговското дружество. Оспорването се заявява като неотносимо, тъй като преди това на 29.05.2023г ищецът извършил друг ремонт в търговски обект на ответника, за който бил издаден сервизен протокол №629 и фактура № 714, подписана отново от **** М. Б., платена, видно от представено по делото банково извлечение. И двете фактури и протоколи представени подписани от посоченото лице.

Чрез ангажираната от ищеца ССчЕ е установено редовно водено счетоводство от страна на ищеца чрез отразяване на процесната фактура в счетоводните регистри на дружеството, каквото не е налице установено при ответника.

При така заявените фактически обстоятелства и представени доказателства районният съд е уважил предявения иск, отчитайки въведената законова презумпция по чл.301 ТЗ за наличие на установено по делото мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването за сключване на договора, каквото противопоставяне не може да се приеме, че е чрез невключването от ответника на процесната фактура в счетоводството си и каквото следва да е изрично и доведено до знанието на съконтрахента си. Такова изрично противопоставяне не се е явило доказано по делото. Направена е обосновка относно характера на фактурата като частен свидетелстващ документ, която и като двустранно подписана съставлява доказателство за извършените фактически действия във връзка с облигационно правоотношение между страните, в съответствие с установената постоянна съдебна практика в тази насока.

Така постановеното решение е обосновано, правилно и законосъобразно постановено в съответствие с представените по делото доказателства и установената съдебна практика.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася по доводите в жалбата.

Представените по делото доказателства сочат на установени предходни търговски отношения между страните по аналогичен на настоящия повод за извършване на услуги на ответника в негов търговски обект, във връзка с което ответникът се е явил изправна страна в изпълнение на облигационно задължение по насрещна престация за заплащането й на основание чл.79, ал.1 вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД. Видно от посочените писмени доказателства аналогично е била удостоверена извършената услуга, като изработеното е удостоверено в съставен протокол и издадена фактура, подписани от лице като управител на търговския обект, участвал в оформянето на представените по настоящото дело писмени документи за приемането на изработеното и получаването на процесната фактура.

Доколкото по същество не се оспорва от ответната страна наличието на извършена работа в търговския обект на ответника, във връзка с което се явява издадена процесната фактура и останалите представени частни документи по повод на изработеното, при нереализирана доказателствена тежест на ответника се явява възражението за неполучаване на фактурата за изпълнение на насрещната престация за заплащане на изработеното, вкл. при липса на доказателства за оспорване на представителната власт на посоченото лице, приело и подписало фактурата, за което приложима оборимата презумпция по чл.301 ТЗ. В тази 3 насока дори и да се кредитира заявеното от жалбоподателя обстоятелство, че същият е узнал за претенцията след получаване заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК , поради което веднага е подал възражение по чл.414 ГПК, то видно от съдържанието на възражението не е налице изявление с оглед представителната власт на посоченото лице с цел оборване на презумпцията по чл.301 ТЗ, за да се релевира към предмета на спорното материално право.

На следващо място с оглед оспорване наличието на трудово правоотношение на получилия фактурата управител на търговския обект на ответника към процесния момент на получаването й, следва да се отбележи, че представителната власт не се обуславя единствено от обстоятелството дали посоченото лице, подписало процесната фактура, е било в трудовоправни отношения с ответника.

По отношение формалните възражения за нередовност на исковата молба с оглед непрецизно формулиране на петитума на предявения иск , за това , че се претендира сума по процесната фактура в исковия размер ведно със законната лихва, без посочване на типичното искане, характерно за установителната претенция по чл.422, ал.1 в с чл.415 ГПК, се намира, че доколкото в обстоятелствената част на ИМ изложението изяснява характера на облигационното правоотношение и правопораждащите претенцията юридически факти във връзка неизпълнение на устен договор за изработка, които са били предмет на заповедно производство, се намира, че непрецизната формулировка не може да обуслови връщане на исковата молба като нередовна, още по-малко обезсилване на обжалваното решение поради това.

По така изложените съображения , въззивният съд намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно.

На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 307 евро, за заплащане на адв.възнаграждение, по представен списък по чл.80 ГПК.

Водим от горното и на основание чл.271 ,ал.1, пр. I ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4794/ 7.11.2025г. по гр.д.№ 21747/ 2024г на ПРС изцяло, с което е признато за установено между „УАН ТЕХНО“ ЕООД, ЕИК **** и „ТЙВА ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ООД, ЕИК ****, че „ТЙВА ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ООД, ЕИК **** дължи на „УАН ТЕХНО“ ЕООД, ЕИК ****, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 2 326,98 лева, представляваща уговорена цена по неформален договор за сервизен ремонт от 5.06.2023г., по силата на който „УАН ТЕХНО“ ООД по възлагане на „ТЙВА ИНТЕРНЕШЪНАЛ“ ООД е извършило монтаж и ремонт на кухненско оборудване, изразяващо се в смяна на гилзи и пренареждане на схема на професионални кухненски печки, монтаж на конвектомат и мивки миялна машина марка и подмяна на кабели, подмяна на термостат и поставяне на уплътнение, за което е съставена фактура с номер 4

721/05.06.2023г., издадена от „УАН ТЕХНО“ ЕООД, ЕИК ****, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на член 410 ГПК по ч.гр.д. № 15392/2024г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА „ТЙВА ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ООД, ЕИК **** да заплати на „УАН ТЕХНО“ ЕООД, ЕИК **** сумата 307 евро / триста и седем евро/ - разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5