Решение № 5737 от 23.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5737 гр. София, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221100508576 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

По делото е постъпила жалба от С. Д. Г., ЕГН **********, и Б. Д. В., ЕГН **********, срещу Решение №4585/13.05.2022г. по гр. д. №64349/2021г. по описа на СРС, 32-и състав, в частта, в която всяка от жалбоподателките е осъдена на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *******, сума в размер на 1 446,60 лева, ведно със законна лихва от 11.11.2021г. до окончателно плащане на главницата, в която същите твърдят, че обжалваната от тях част на постановения съдебен акт е неправилна, като отправят молба към съда за нейната отмяна и отхвърляне на предявените претенции. В жалбата се сочи, че макар изплащането на наследствен дял на лица, които са изключени от наследяване от низходящ родственик на починалия, поначало да представлява плащане при начална липса на основание, случаят не е такъв, тъй като полученото от тях имущество не е преминало и останало в патримониума им. Поддържа се, че за основателността на иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД не е достатъчно единствено да се установи дали сумата им е била предадена без правно основание, но и дали същата не е била върната на правоимащото лице. В тази 1 връзка се твърди, че жалбоподателките са изплатили цялата получена от тях сума на лицето, което по закон има право да се разпорежда с нея, а именно М.Х., като същите са уведомили ищеца за това с писмо с вх. №290/18.11.20г., който въпреки това самоволно и без каквото и да е правно основание е решил да плати претендираната от него сума на законния представител на М.Х..

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца „Юробанк България“ АД, с който се оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и се моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден. При условията на евентуалност се поддържа предявеният в условията на евентуалност иск по чл.59 от ЗЗД.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от приетите по делото доказателства се установява че между „Юробанк България“ АД и Б.К.Х. е бил сключен договор, по силата на който на 22.07.2014г. на лицето е била открита банкова сметка.

Видно от представения препис-извлечение от акт за смърт, Б.Х. починал на 09.08.2017г., като оставил за наследник малолетно си дете М.Б.Х., с майка Т.Р.М.

На 15.02.2018г. ответниците С. Г. /майка на Б.Х./ и Б. М. /негова едноутробна сестра/ представили в клон на „Юробанк България“ АД акт за смърт и удостоверение за съпруга и родствени връзки, в което същите фигурирали заедно с дъщерята на починалия М.Х. и неговия баща К.Х., в резултат на което банката им изплатила в брой сумата от 2 893,20 лева, като остатъкът от наличната по сметката на починалото лице сума в размер на 1 452,45 лева прехвърлила по сметка на М.Х..

На 09.07.2020г. в „Юробанк България“ АД постъпило възражение от Т.Р.М., в качеството на майка и законен представител на М.Х., с което се оспорвало извършеното от банката плащане на ответниците на основание, че единствен наследник на починалия титуляр на сметката е неговото малолетното дете.

Видно от представеното по делото платежно нареждане, банката е превела на 04.08.2020г. сумата от 2 893,20 лева по сметката на М.Х., след 2 което е изпратила нотариална покана до ответниците за връщане на сумата, получена от тях на 20.10.2020г.

В банката е постъпил отговор на поканата на 18.11.2020г., в който ответниците сочели, че сумата им е изплатена добросъвестно, както и че същата е била предадена от тях на М.Х..

По делото са приети и Договор за детски спестовен влог „Моето бъдеще“, платежни документи за изплатени от С. Г. в полза на М.Х. суми, както и за платени от нея такси за детска градина.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като по отношение на неговата правилност с оглед доводите, направени във въззивната жалба, съдът намира следното:

Предмет на проверка във въззивното производство е предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната норма се характеризира с два елемента - получаване на нещо от обогатилото се лице, което му се дава от обеднялото лице /разместване на материални блага/ и начална липса на основание за получаването. При неоснователното обогатяване под основание се има предвид правна връзка, правно отношение, което да оправдае получаването на имуществото. Липсата на основание е общ 3 елемент за всички състави на неоснователното обогатяване по чл. 55, ЗЗД, като при предложение първо основанието не е налице още при получаването, т.е. налице е начална липса на основание. Законът отдава значение на самия факт дадено - получено, без да се интересува от субективния елемент добросъвестност, вина или знание за липсата на основание.

В случая от представените по делото писмени доказателства се установява, че между Б.К.Х. и „Юробанк България“ АД е бил сключен договор, по силата на който банката е открила сметка на негово име. Съгласно чл. 2 от Наредба № 3 от 18.04.2018г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти /“Наредбата“/ платежна сметка е сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че плащане от платежни сметки може да се извършва само по нареждане или с предварително съгласие на титуляря до размера и при условията, поставени от титуляря на сметката. Съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /„ЗПУПС“/ в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това.

Не е спорно между страните, че титулярят на сметката Б.Х. е починал на 09.08.2017г. От представените доказателства се установява, че същият е оставил за свой единствен наследник дъщеря си М.Б.Х., която като наследник от първи ред е изключила останалите редове наследници, в това число и преживелите родители, братя и сестри. Следователно от момента на смъртта всички налични средства по сметката на Б.Х. са преминали към М.Х..

Същевременно на 15.02.2018г. банката е наредила изплащане на сумата от 2 893,25 лева в полза на ответниците С. Д. Г. и Б. Д. В. без за същите да е съществувало правно основание да получат тази сума. Това обстоятелство косвено се признава и от самите тях, доколкото в подадената въззивна жалба същите твърдят, че не са задържали изплатената им от банката сума, а са я предали на М.Х.. За основателността на предявения срещу тях иск по чл. 55, 4 ал. 1, пр.1 от ЗЗД обаче е без значение дали те са се разпоредили със сумата в полза на друго, различно от банката лице. Това е така, тъй като право да получи предадената без основание сума има единствено лицето, което я е дало. В допълнение следва да бъде посочено че, представените от ответниците платежни документи не са и в състояние да докажат твърдението им, че сумата е предоставена на М.Х., тъй като от посочените в тях основания не може да бъде направен категоричен извод за това.

Предвид съвпадението в изводите на двете съдебни инстанции, решението на районния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Относно разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът намира, че същото следва да бъде определено в размер на 100 лева.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №4585/13.05.2022г. по гр. д. №64349/2021г. по описа на СРС, 32-и състав, в частта, в която С. Д. Г., ЕГН **********, е осъдена да плати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *******, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 1 446,60 лева, ведно със законната лихва от 11.11.2021г. до извършване на плащането и сумата от 282,87лв. – разноски по делото, както и в частта, в която Б. Д. В., ЕГН **********, е осъдена да плати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *******, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 1 446,60 лева, ведно със законната лихва от 11.11.2021г. до извършване на плащането и сумата от 282,87лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН **********, и Б. Д. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК да платят на „Юробанк България“ АД, ЕИК *******, сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл.

280, ал. 3 от ГПК.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6