Протокол № 739 от 21.09.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 739 гр. Варна, 17.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Съдебни заседатели:

Марин Цв. Атанасов

Агнес Ганчева Керанова

Татяна Кирилова Златева при участието на секретаря Родина Б. Петкова и прокурора Д. Василев Кайряков (ОП-Варна)

Сложи за разглеждане докладваното от Марин Цв. Атанасов Наказателно дело от общ характер № 20213100200664 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ:

АН. М. - редовно призован, води се от Затвора-Варна и с адв. В.Я., назначен за служебен защитник от д.пр.

ГР.ИЩЦИ И ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ:

Р. ЦВ. Д.–уведомена от съдебно заседание, явява се лично.

ЦВ. Д. Н. – уведомен от съдебно заседание, явява се лично.

Д. Н. Д. – уведомен от съдебно заседание, явява се лично.

Тримата се представляват от адв. Ш., редовно упълномощен.

СВИДЕТЕЛИ:

М. Т. Т.- нередовно призован, явява се лично.

В. В. СТ.– нередовно призован, не се явява. Призовката върната в цялост с отбелязване, че лицето не е познато на адреса в ж.к. Чайка. Призовката на адрес – гр. Варна кв.Младост също върната в цялост с отбелязване, че лицето е бил наемател и към момента не живее там. Търсен е на телефона, отбелязан в ОА на който телефон отговаря друго лице.

Видно от справка КИАД, лицето има регистрирани влизания и излизания от Р.България, като последното му влизане е на 21.06.2021 г. след което няма регистрирано излизане от страната.

1

Обявен на ОДИ с мярка „Установяване на адрес“, както към настоящия момент, лицето не е установено.

Д. Ж. Д. – води се от Затвора-Белене.

Д. Т. Ц. – редовно призован, явява се лично.

В. В. Н. - редовно призован, явява лично.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ:

С.К. М. – уведомена по телефона, явява се лично.

.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото

АДВ. Ш.: Да се даде ход на делото.

АДВ.Я.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СЪДЪТ на основание чл.273 от НПК отстрани свидетелите от залата.

На основание чл.277, ал.2 от НПК, съдът разяснява правата на подсъдимия.

Подс. М. - Желая да дам обяснения сега.

С Д. се познаваме от около 6-7 години. Бяхме колеги. През 2019 г. един път го срещнах на една автобусна спирка, не бях го виждал от доста години и ме покани на гости.

Беше наел нов апартамент, голям. Каза, че мога да му стана съквартирант. Една вечер отидох, харесах апартамента и дойдох да живея при него. От време на време през нощта идваше Н.Н., който е имал проблеми с Д. и идваше през нощта 2-3-4 часа, блъскаше вратата.

Викаше: „Отвори вратата да се уговорим, да се разберем!“. Д. му казваше, че няма да му отвори вратата и ако има нещо да се разбират да му го каже по телефона и, че няма да го пусне в апартамента. Той викаше, че иска да говорят на четири очи. В рамките на две седмици е идвал поне 2-3 пъти. 22- ри октомври, сутринта към 7 и нещо се събуждам, чувам викове във всекидневната. Аз бях в едната от спалните, последната. Излязох от спалнята, 2 отидох във всекидневната. Вътре в апартамента беше този Н.Н.. Имаше шум, разправия.

Преди това Д. ме беше предупредил, че на този човек да не се товаря вратата, понеже имат някакви проблеми. Може би защото докато Н. е бил в затвора, Д. е имал някакви интимни отношения с Е. и от там е станало нещо. Беше ме предупредил да се отваря вратата на този човек, защото му създава проблеми. Докато е бил в предната квартира, Н., когато излязъл от затвора, научил къде живее Д., нахлул в квартирата му, разбил телевизори, електроника, техника, нападнал ги. Д. пуснал жалба в Трето РУ срещу него, може би заради това също го е търсил да го бие. Когато аз го видях, че е в апартамента, казах му: „Какво търсиш тук?

Каква работа имаш? Веднага напусни апартамента!“ Опитах се да го изгоня от апартамента.

Той вика: “Какъв си ти? Ти пък откъде се появи?“ Казах, че живея тук и веднага да напусне апартамента. Той вика: „Знаеш ли кой съм аз, цяла Варна ме познава?!“ Всички стояха уплашени. Преди аз да вляза в стаята, Н. като е влязъл там, там е спял М.Т.. Той докато спи Н. скочил отгоре му със шутове, юмруци, загасил е цигарата си в лицето му. М се държеше наведен за лицето. Разбрах какво се е случило преди това, когато дойдоха полицаите, когато другите разказваха на полицаите. С Н. беше едно момиче Е.. Казах на някой да звънне в полицията, тя вика: „Какво ще стане като дойде полиция? Нищо няма да стане!“ Н. беше неадекватен, ходеше наляво-надясно, стискаше зъби, личеше си, че всеки момент може да направи нещо. Предната вечер ремонтирахме кухненския плот, имаше чукче, дрелки и всякакви други инструменти. Н. като ходеше наляво-надясно явно е взел чука в ръка. Аз тогава като го видях, че е взел чука, грабнах от мивката кухненския нож. Имаше в мивката неизмити чинии, ножове. Той вика: „С нож ли ще ме плашиш?“ Викам: „Не, аз взех ножа за защита, виждам че си с чук в ръка“. После Д. почна да го дърпа настрани, „Излезте, излезте, закъснявам за работа! Ще ме изгонят от работа заради вас!“ В един момент те се съгласиха да напуснат апартамента и тръгнаха от всекидневната към входната врата. Има дълъг коридор, към 5 метра и входна врата. Първо тръгна Д. да излиза, след него Е. и Н., след тях аз. Когато Н. влезе в коридора, Д. отвори входната врата и излезе навън в очакване и другите да излязат. Обаче Н. се завъртя към мен, напсува ме и ме удари с чука, който беше в ръката му. Аз реагирах инстинктивно, отвърнах му и съм го ранил. Не съм искал да го наранявам, нито да му причинявам нещо, камо ли смърт. Стана някак си инстинктивно.

Исках само да го отблъсна от себе си. И в този момент Е. скочи отгоре ми, почна да ме налага с крака и ръце и те излязоха от апартамента. Д. каза да заключа апартамента. В апартамента беше В.С.. Той ме пита какво стана, аз му казах че май съм ранил Н., опитах се да асимилирам какво точно се случи и в един момент се чуха сирени, полицаите дойдоха много бързо сигурно за 2-3 минути. Защото когато свиреха сирените, аз излязох на терасата видях долу линейка и патрулка. Почнах да се обличам. Почука се на вратата, отворих. Беше Д. с полицаите. Те ме задържаха, арестуваха, сложиха ми белезници. После дойдоха и други полицаи и започнаха да ме разпитват. Аз им разказах всичко. М и той почна да обяснява какво се случи. Закараха ме в РУ в болницата, взеха ми кръв, урина, ноктите ми изрязоха, взеха ми всички дрехи. Когато с патрулката пътувахме до болницата видях Е., беше на една пейка срещу спешна помощ. Казах на полицаите, че това е момичето, което е била с въпросния Н.. Тя слязоха от патрулката, говориха си нещо с нея, после ме върнаха обратно в 3

РУ, следовател ме разпитва и това е в общи линии.

На въпросите на прокурора:

Беше м. ноември, горе се обърках като казах октомври. На 21.11. в квартирата бяхме аз, В., Д. и М. През този ден Д. беше на работа. От време на време идват М и В., те са приятели на Д.. Те дойдоха след обед. Изчакаха Д. да се върне от работа. Д. се върна от работа. Аз готвих вечеря. Вечеряхме. Д. изкара от хладилника една бутилка водка, сипа на всички по една чашка. Пихме по няколко глътки. Аз да съм пил 2-3 глътки, понеже нямаше безалкохолно. След това почнахме да ремонтираме кухненския плот. Единия от свидетелите беше донесъл наркотични вещества - марихуана и кристали, в малко количество. Сложи ги на масата. Каза: „Почерпете се!“ Всички пушихме малко трева. Имаше малко от този амфетамин. След това, след полунощ някъде като приключихме ремонта си легнахме.

Разположението на апартамента е, както е входната врата има дълъг коридор 5-6 метра, спалнята, където аз спях е точно срещу входната врата на апартамента. Аз спах там с В..

След нея има друга спалня, не знам в нея дали са лягали, или не. Когато аз легнах, Д. беше във всекидневната там има диван, той беше легнал там., М.Т. стоеше на сепарето в същата стая и си играеше с телефона. Нея вечер не е имало конфликт. Аз когато легнах не знам дали някой е излизал. Ние с В. спяхме, аз пред нощта не съм се събуждал не знам дали някой е влизал, или излизал. Сутринта чухме каране и шум от хола, било е преди 8 часа. В хола заварих Д.Д., стоеше прав в средата на стаята, М беше седнал на сепарето, до него стоеше Н. и нещо му се караше, викаше: „Ти ще видиш какво ще стане сега!“ Аз като влязох в стаят бях сънен. В стаята беше и Е., тя беше права, гледаше докато се разправят.

Аз бях с долница спортна с емблемата на „Найк“, бях гол до кръста. Видях как Н. проявява агресия в стаята. Викаше, беше надъхан някак си, личеше че нещо е станало, или ще стане. Когато го видях веднага разбрах кой е човека, който е апартамента, защото преди съм го виждал през шпионката и знаех, че това е Н.Н.. Питах го: „Какво правиш в апартамента?“ Казах му да напусне апартамента. След това казах на някой да звънне на полиция. Те седяха наведени, все едно че се страхуваха. Той докато ходеше наляво-надясно взе от коридора един чук, аз стоях подпрян на кухненския плот. Знам, че нещо явно ще се случи понеже ми бяха казали, че е опасен, влизал през терасите, обирал апартаменти и всичко може да очаквам от него и взех ножа от мивката за да го респектирам и стресна и да напусне апартамента. Той вика: „Ти знаеш ли кой съм аз, цяла Варна ме знае?!“ Демек какъв съм аз, че се меся в разправиите им. Когато аз взех ножа, той ми каза: „Искаш ли да ти дам и чука, че да имаш комплект сърп и чук?“ Не съм възприел това никак, изобщо не му разбрах шегата. Д. постоянно го дърпаше настрани, викаше „Хайде, излизайте, само проблеми ми създавате, заминавайте!“ Обаче те не си тръгваха. В. спеше, събуди се, впоследствие влезе в стаята, не се сещам какво е правил, не ми беше в полезрението. Бях се облякъл, после излязох от всекидневната, влязох в спалнята и си сложих фланелка. Това беше преди да взема ножа. Когато бях взел ножа бях с фланелка. В един момент когато бях до вратата на 4 терасата, Д. като го дърпаше влезте излезте и Е. му каза хайде да се махаме и помислих, че ще си излязат от апартамента и бях го сложил в анцунга, но когато тръгнах да заключвам врата го изкарах от джоба да не се дупна. Прецених, че вече ще си заминават и всичко ще приключва затова го сложих в джоба. Не е имало момент, в който да се опитам да ударя Н..

Имаше един стол до мен, взех стола и му казах „Изчезвай да не ти хакна стола!“, но го оставих. Д. ми каза „Недей, недей!“. Викам „Споко няма да го удрям!“. Това беше преди да взема ножа. Когато казах да звъннат на 112 и Е. ми каза „Какво ще стане като звъннем?!“.

Д. беше първи след него Е., Н. и аз последен. В коридора до входната врата тя стана между нас. Д. в този момент отвори входната врата и вече беше минал входната врата.

Вратата беше отворена, Е. беше до Н. вътре в апартамента в коридора. Аз бях на метър до тях. Е. беше по-назад, когато той се обърна към мен. Аз бях лице с лице към тях. Той като се обърна се завъртя, станахме лице в лице. Той беше на около метър разстояние от прага на вратата. Той замахна и ме удари /подсъдимият показва вляво под сърцето/ каза: „Що не ти …майката!“, обърна се и ме удари. Не видях с коя ръка ме удари. Това беше за секунди. Той се завъртя отдясно-наляво и ме удари с чука. Ножа беше в ръката ми вече, защото като тръгнаха да излизат го извадих. Опита се втори път да ме удари и аз му отвърнах и тогава Е. скочи отгоре ми преди да излезе. Когато Е. скочи отгоре ми той я дръпна и после той излезе и вика: „С теб ще те оправя, ще те видя аз навънка!“ Когато ме удари аз му отвърнах инстинктивно за секунда. Аз държах ножа с лявата ръка и замахнах напред. Не видях къде съм го ударил, защото той е в движение. Помислих, че в ръкава на якето съм го закачил.

Впоследствие разбрах, че съм го наранил два пъти, но дори не съм осъзнал, че два пъти съм го наранил. Аз не разбрах какво всъщност се случи. Явно веднага след първия удар съм нанесъл и втория удар. Е. веднага скочи отгоре ми, отблъсна ме, аз дадох малко назад и в този момент той излезе, дръпна я за ръката. С ръце по тялото и с крака ме отблъсна. Тя беше с лице към мен. На нея не съм посягал с ножа. Според мен когато е скочила отгоре ми се е порязала по крака. Че има порезна рана разбрах когато следователя ме разпитваше. Това се развива при отворена врата. Аз не съм видял Д. дали е тръгнал да заминава, защото нямам видимост, аз съм вътре. Докато беше разправията във всекидневната явно М.Т. се е уплашил и е избягал от апартамента. Аз не съм го видял да излиза. После като приключи всичко разбрах, че Т. го няма. Той се върна с полицаите. Аз бях заключил. Полицаите почукаха, бяха с Д., аз отключих. Не помня кой е бил ножа. Те бяха два ножа. Аз взех един от двата ножа, после го хвърлих в мивката. После като дойдоха полицаите единия беше целия в кръв.