Решение № 49 от 02.04.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Кърджали, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20265100500018 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №*65/17.11.2025 г., постановено по гр.д. № 201/2025 г. описа на РС – К., е отменена заповед № 9/23.06.2025 г. издадена от инж. В.Ж. главен експерт „Производство“ при „ДПМ - К.“ ЕАД, представлявано от изп. директор И.И.Ц., с адрес гр. К., ул. „Х. Б.“ № *, с ЕИК *********, с която на Л. Г. Л., с ЕГН **********, на длъжност старши специалист „Опазване на околната среда“ при „ДПМ - К.“ ЕАД е наложено наказание „предупреждение за уволнение” на основание чл.188, т.2 от КТ, като неправилна и незаконосъобразна.

Със същото решение „ДПМ - К.“ ЕАД е осъдено да заплати на Л. Г. Л. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 840 лева с ДДС, а по сметка на Р С - К. държавна такса в размер на 50 лева.

Недоволен от постановеното решение на К. районен съд е останал въззивникът „ДПМ - К.“ ЕАД - гр.К., който го обжалва чрез адв. Д. Л., като като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В 1 жалбата се излагат съображения, че след като Л. по време на работа на 30.05.2025 г. е узнал важна информация за неправомерно поведение на негов подчинен, с данни за евентуални корупционни практики от страна на последния, не е уведомил ръководството на ДПМК, а едва на 12.06.2025 г. и след намеса на началника му свидетеля Хлебаров, само е препотвърдил сериозната информация. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно приел, че е налице необратимо съществено нарушение при изготвяне на процесната заповед, тъй като в нея не била изрично посочена датата на евентуалното нарушение, извършено от Л., тъй като чл.195 от КТ не изисквал посочване на дата, а предвиждал, че в мотивите на санкционната заповед следва да се посочи кога е извършено нарушението. Това не винаги означавало конкретна дата, а с оглед естеството на дисциплинарното нарушение, формата на укоримо поведение - бездействие на Л. и събраните доказателства, можело да бъде и период от време, който да е определяем. Сочи се, че сериозността на подадената в последния работен ден на м.май - 30.05.2025 г., от М.Х. информация изисквала от Л. същата незабавно да бъде сведена до знанието на прекия му ръководител или на който и да е от ръководството на ответника.

Съдът следвало да отчете, първо, че въззиваемият получил информацията докато е на работа, а отпускът му започвал след два дни. Многодневното забавяне да предостави важна информация за проблеми, които пряко застрашават интересите на дружеството, било нарушение на действащия в дружеството ПВТР, респ. длъжностната му характеристика и „Политиката срещу подкупи и корупция“. Посоченият в заповедта за наказание период на бездействие от страна на въззиваемия по съобщаване на важната информация, бил определяем и коректно посочен - от края на м.май 2025 г. до седмица покъсно, което напълно позволявало ищецът да знае кога е извършил и какво е нарушението, което сам признавал и второ, да бъде контролирано от съда спазването на чл. 194 от КТ. Неправилно било прието от първоинстанционния съд, че заповедта е непълна, тъй като не съдържала указания за начина и срока за обжалването, поради това, че нямало такова законово изискване, а правото на защита на ищеца не било засегнато и същият упражнил правото си на съдебна защита пред компетентния съд. Сочи се също, че не била спазена процедурата по чл.193 КТ за налагане на наказание, тъй като КТ не изисквал провеждането на дисциплинарното производство да включва и предварително уведомяване на служителя. От въззиваемия било поискано конкретно 2 обяснение за конкретни събития, време и участие на други лица в тях, което се потвърждавало от съдържането и обхвата на писменото обяснение. Счита, че процесната заповед е ясно мотивирана, включва разбираема и недвусмислена фактическа обосновка на дисциплинарното нарушение, с посочване и описание на същото като неправомерно бездействие, неговия времеви период, посочване на текст на нарушените правила от ПВТР и кореспонденция му с изрично посочени законови текстове по чл.187 т.8 пр.1 и т.10 пр.3 от КТ, свързани с тежко нарушение на трудовата дисциплина по неспазване на ПВТР и злоупотреба с доверието на работодателя. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът, представляван от процесуалния си представител - адв.Д. Л., поддържа жалбата си в представена писмена молба.

Въззиваемият Л. Г. Л., чрез адв. Н. М., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. В отговора се сочи, че по делото се доказали обстоятелствата, изложени в исковата молба, че оспорената заповед не е мотивирана, не съдържала задължителните реквизити съгласно чл.195 от КТ и била издадена преди да бъдат поискани и дадени от Л. Л. писмени обяснения по чл.193 от КТ. Тези обстоятелства не били опровергани от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания по делото свидетел Хлебаров. Правилно и обосновано съдът приел в решението, че не е налице писмен акт, с който въззиваемият да е бил уведомен за образуваното срещу него дисциплинарно производство, по повод което да са изискани писмени обяснения. Също така обосновано било констатирано, че в процесната заповед не било конкретизирано нарушение, не било посочено конкретно в кой момент е извършено, което било съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Непосочването на датата на евентуално извършеното от Л. Л. нарушение не позволявало на същия да се защити, както и не давало възможност съдът да прецени дали са спазени сроковете за налагане на съответните наказания съгласно чл.194 от КТ. Моли съда да потвърди обжалваното решение на РС - К.. Претендира разноски. В съдебно заседание, процесуалният представител на въззиваемия - адв. Н. М., поддържа становището си, изразено в отговора на въззивната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя 3 констатира:

Жалбата е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. По същество разгледана е неоснователна.

Решението на К.ския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице предпоставките за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ с правно основание чл.357, ал.1, във вр. с чл.188, т.2 от КТ.

Ищецът излага съображения, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е мотивирана, не са посочени обстоятелствата за налагане на наказанието, както и не е посочена датата на евентуално извършеното нарушение. Сочи също, че заповедта била издадена преди да му бъдат поискани писмени обяснения, а също така и от лице, което няма такива правомощия. Твърди, че не е извършвал вмененото му нарушение.

Ответникът оспорва иска като неоснователен в представен отговор на основание чл.131 от ГПК. В отговора се излагат съображения за законосъобразност на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Сочи се, че от въззиваемия са искани писмени обяснения, като в мотивите на заповедта можело да се посочи и период от време, когато е извършено нарушението, който да бъде определяем. Сериозността на подадената информация изисквала от въззиваемия да бъде незабавно сведена до знанието на прекия му началник, като многодневното забавяне пряко застрашавало интересите на работодателя. Твърди, че въззиваемият нарушил като Правилника за вътрешния трудов ред, така и Политиката срещу подкупи и корупция и Длъжностната му характеристика. Сочи се също, че заповедта била издадена от оправомощено за това лице.

От приетото като доказателство по делото трудово досие на Л. Г. Л., се установява, че въззиваемият е бил в трудово правоотношение с въззивника, като е заемал длъжността „Старши специалист „Опазване на околната среда“, в Дирекция „Разрешителни и правни дейноости“, отдел „Екология“.

Със заповед за отпуск №*022/28.05.2025 г. на Изпълнителния директор на „Д.П.М. К.“ ЕАД – гр.К., на Л. Г. Л. е бил разрешен отпуск в размер на 15 работни дни, считано от 02.06.2025 г. до 20.06.2025 г. на основание чл.169, 4 ал.3 от КТ, за явяване на държавен изпит.

От представения по делото доклад от инж. Г.Х. - ръководител „Мониторинг на околната среда“, с дата 12.06.2025 г., както и от показанията на му пред първоинстанционния съд, се установява, че на 12.06.2025 г. същият е посетил площадката за временно съхранение на отпадъци в Рудник „А.Т.“, която се обслужва от фирма-изпълнител „М. И К.“ ЕООД. Г.Х. провел инструктаж с работниците, както и с М.Х. - служител на „М. И К.“ ЕООД, след което се прибрал в офиса си. Същият ден въззиваемият Л. Л. се намирал в дружеството, тъй като бил в ученическа отпуска и подготвял дипломната си работа. Л. Л. „намекнал“ на Г.Х., че има някакъв проблем с фирма „М. И К.“ ЕООД, но не казал какъв е проблема. Г.Х. провел среща насаме с М.Х., който му съобщил, че В.Т. - специалист „Опазване на околната среда“, задържал курсовете, бавил ги, но след като му се давали пари, започвали да работят нормално. Последната сума била дадена от М.Х. десет дни преди 12.06.2025 г. в размер на 500 лв. М.Х. заявил, че често е давал пари по 200 лв., като тази практика започнала от 2021 г. След като М.Х. си заминал, Г.Х. попитал Л. Л. дали е запознат със случая, който му отговорил, че преди 10 дни е чул за това, като в доклада е отразено, че Л. Л. е получил информация от подобен характер преди около седмица.

В писмени обяснения с дата 13.06.2025 г. М.Х. посочва, че преди около 15 дни обслужвал контейнер с отпадъци, който трябвало да се разтовари. В.Т. забавил разтоварването от 15.20 ч. до 17.00 ч. Поради този случай от фирма „М. И К.“ давали на Т. парични суми „рушвет“ от 2021 г. Последно преди 15 дни по нареждане на своя шеф, М.Х. дал на В.Т. 500 лв.

Във връзка с подаден сигнал за нередности при обслужване на площадката да отпадъци, Л. Л. подал писмени обяснения на основание чл.193, ал.1 от КТ, с дата 23.06.2025 г., в които посочил, че на 30 май преди да излезе в отпуск, М.Х. му споделил за проблеми с организацията на площадката за отпадъци и схеми за даване на пари на В.. Тъй като знаел, че Г. ще идва след неговата отпуска, решил да го запзнае със ситуацията на четири очи поради деликатната ситуация.

Със заповед № 9/23.06.2025 г. на инж. В.Ж. – Главен инженер „Производство“, въз основана на докладна записка от 12.06.2025 г. на Г.Х. – Ръководител „Мониторинг на околна среда“, писмени сведения от служители 5 на фирма „М. И К.“ ЕООД - М.З.Х., Х.Ю.Х. и О.М. от 13.06.2025 г., при изпълнение на процедурата за изискване на обяснения от Л. Л. - Старши специалист „Опазване на околната среда“ в отдел „Опазване на околната среда, раб №*0136, след извършена проверка, било установено следното:

По неустановено време в края на м.май 2025 г., като лице контролиращо извозване и замерване на отпадъци на промишлена площадка/табан на ДПМК, осъществявано от външен изпълнител - фирма „М. И К.“ ЕООД, В.Т. на длъжност Специалист „Опазване на околната среда“, умишлено задържа и безпричинно забавя с няколко часа дейността по обработка и измерване на отпадъка, както и освобождаване на специализирания транспорт по превоза му, като същото се извършва с цел получаване на недължима облага от представител на „М. И К.“ ЕООД, вследствие на което В.Т. е получил от М.Х. сума в размер на 500 лв. Горната фактическа обстановка за нерегламентирани действия на Т. е била известна на прекия му ръководител Л. Л., като последният не е уведомил своевременно ръководството на дружеството, а едва седмица по-късно, след осъществена друга проверка с такива констатации, е потвърдил придобитата информация пред Г.Х.. Установеното сочи, че по описания начин и по време на работа, Л. Л. е допуснал грубо нарушение на задълженията си, като не е изпълнил изискуемото от ПBTP „да информира редовно в оперативен порядък прекия си ръководител за хода на работата си в изпълнение на отделните задачи, за евентуално възникналите проблеми, както и за обстоятелствата, които са от интерес или, с които се застрашават интересите на Дружеството“, временно е прикрил съществена информация, свързана с искане от трети лица и получаване на неправомерна облага от подчинения му Т., което е злоупотреба с доверието на работодателя и представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, по арг. от чл.187 т.8 пр.1 и т.10 пр.3 от КТ. Предвид гореизложеното, на основание чл. 188 т. 2 от КТ, при спазване на изискванията на чл.189, чл.193 и чл.194 от КТ, на Л. Г. Л., ЕГН **********, на длъжност Старши специалист „Опазване на околната среда“, в отдел „Опазване на околната среда“, раб. №*0136, е наложено наказание „предупреждение за уволнение”.