Решение № 101 от 02.10.2026, Районен съд - Раднево
- Съд
- Районен съд - Раднево
- Дело
- Гражданско дело 4/2026
- Вид
- Решение № 101
- Подписан
- 02.10.2026
- Състав
- Ростислава Петкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 324 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 339 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 101 гр. Раднево, 02.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Д.а Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20265520100004 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на Г. В. С., действащ чрез адв. Д. М. – АК Пловдив, срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 22 ЗПК вр. чл. 10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК. Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №******/27.10.2023 г. сключен с ответното дружество, по силата на който получил в заем сумата от 1000 лева и съгласно условията на договора се задължил да върне сумата от 1243,27 лева. Твърди, че съгласно Договора за потребителски кредит №******/27.10.2023 г. ГПР по кредита бил в размер на 49.65 %, а ГЛП в размер на 28.80 %, при срок на кредита от 18 вноски. В чл.10 от договора било предвидено, че ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение по чл.20 от Договора, дължи неустойка в размер на 874.79 лева. Посочва, че по силата на тази разпоредба била начислена неустойка в общ размер на 874.79 лева, разпределена на 18 вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска възлизала на 117.67 лева. Счита, че Договор за потребителски кредит №******/ 27.10.2023 г. е нищожен на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК. На първо място посочва, че сключеният Договор за потребителски кредит 1
№******/27.10.2023 г. бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК, тъй като в Договора за кредит бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. На следващо място посочва, че процесния договор не отговарял на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Твърди, че не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойка. Счита процесния Договор за кредит за нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, тъй като сумата която се претендирала за неустойка в размер на 874.79 лева не била включена в ГПР и ГЛП.
Посочва, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
При условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.10 от Договор за потребителски кредит №******/27.10.2023 г. предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. Според ищеца с процесната клауза на чл.10 от Договор за потребителски кредит в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Счита, че клаузата на чл.10 от Договор за потребителски кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.
146, ал.2 ЗЗП.
Поради това иска от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен договора за потребителски кредит №******/27.10.2023 г. сключен с „МАКРОАДВАНС“ АД, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК В условията на евентуалност, моли съда да обяви за нищожна клаузата на чл.10 от Договор за потребителски кредит №******/ 27.10.2023 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 874,79 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на 2 добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.
143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „МАКРОАДВАНС“ АД, действащо чрез адв. М. К., с който взема признава за основателни предявените искове. Твърди, че с оглед направеното признание на исковете не следва да се допускат доказателствените искания на ищеца.
Развива съображения за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане в тежест на ищцата на разноските по делото, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокат. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „МАКРОАДВАНС“ АД, действащо чрез адв. М. К., предявява срещу ищеца Г. В. С. насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК. Твърди, че не спорят, че ищецът е усвоил преведената му сума в размер на 1000 лева по договора за потребителски кредит № ******/27.10.2023 г. съобразно разписка за извършено плащане и информация за нареден превод на 1000 лева, усвоена от ищцата на 27.10.2023 г. в 14:58 ч. чрез услугите на „Изипей“ АД. Твърди, че за погасяване на процесното задължение са постъпили общо 153,39 евро/300 лева – платени както следва: 26.02.2024 г. - 153,39 евро/300 лева.
Твърди, че при уважаване на главния установителен иск, по повод на който е образувано производството, то на основание чл. 23 ЗПК ищецът несъмнено дължи връщане на чистата стойност на кредита, поради което и предвид факта, че отпусната и усвоена сума по договор за потребителски кредит №******/27.10.2023 г. била 511,29 евро /1000 лева/, а постъпилите до дата на депозиране на отговора плащания бил в размер на 153,39 евро /300 лева/, то било налице непогасен от ищеца остатък, който следвало да бъде заплатен на дружеството-кредитодател в размер на 357.90 евро. Поради това иска от съда да се уважи иска за сумата от 357.90 евро.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Г. В. С., действаща чрез адв. М. от АК - Пловдив, в който взема становище, за допустимост, но неоснователност на предявения насрещен иск. В случай че съда уважи искови претенции, моли разноските по делото да останат в тежест на ответната страна. Моли сумата от 153.39 евро заплатена от ищеца по процесния договор за кредит, да се прихване към дължимата се главница, с 3 оглед недействителността на процесния договор за кредит.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 04.06.2026 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между Г. В. С. в качеството на кредитополучател и „МАКРОАДВАНС“ АД в качеството на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № ****** от 27.10.2023 г. при условията на Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги, по силата на който „МАКРОАДВАНС" АД е следвало да предостави парични средства в размер на 1000 лева на Г. В. С., а той от своя страна да ги възстанови ведно с възнаградителна лихва; годишният лихвен процент на заема е 28.80 %, годишният процент на разходите е 49,65 %, а срокът за издължаване на кредита е 18 месеца.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва: по исковете с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД не са налице спорни факти, които следва да се доказват от страните.
Ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 23 ЗПК, следва да докаже по делото при пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: сключването на договор за кредит със соченото съдържание /отделено като безспорно обстоятелство/, реално предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя съгласно условията на договора.
Ответникът по насрещния иск, следва да докаже по делото, че е върнал получената сума, представляваща главница по договора за кредит .
Ищецът, чрез процесуалния си представител в първото по делото открито съдебно заседание чрез депозираното писмено становище по делото е поискал да бъде постановено решение при признание на иска относно предявения иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
Съдът е уважил искането и е постановил, че ще се произнесе с решение, съобразно направеното признание на иска по отношение на предявения иск по чл. 26, ал. 1 , предл. първо от ЗЗД за обявяване на недействителността на процесния договор за кредит.
4
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.
237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска. Т. е. съдът преустановява извършването на понататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.
С оглед извършеното от ответника признание на предявения първоначален иск, а така също и с оглед на обстоятелствата по делото, от които се установява нищожността на договора за потребителски кредит, поради това че в ГПР не е включен като разход по кредита предвидената в член 10 неустойка за неосигуряване на обезпечение за потр. кредит предявения иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен.
По предявения от „МАКРОАДВАНС“ АД насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК:
Нищожният договор не поражда правно действие, но прогласяването на нищожността на договора – налага разглеждането на предявения насрещен иск с правно основание чл. 23 от ЗПК. Съгласно тази разпоредба, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него.
5
От приетото и неоспорено от страните по делото заключение на допуснатата СИЕ, се установява, че усвояването на кредита е реализирано на 27.10.2023 г. чрез паричен превод посредством системата за електронни плащания ePay.bg, изплатен в брой в офис на „Изипей“ АД (EasyPay) с основание „Паричен превод към EasyPay: Кредит ******, ЕГН **********, Г.
В. С.“, за сумата от 1 000,00 лв. (511,29 €) . Съгласно предоставената по делото Справка за платени суми по кредит № SF01LAPP******, изготвена и подписана от служител на кредитора „МАКРОАДВАНС“ АД на 24.06.2026 г., по кредита е постъпило следното плащане от кредитополучателя в размер на 153,39 € /300 лева/. Следователно дължимата от кредитополучателя сума възлиза на остатъка от непогасената главница в размер на 357,90 €.
С оглед изложеното, предявеният насрещен иск за осъждане на Г. В. С. да заплати на „МАКРОАДВАНС“ АД сумата от 357,90 евро – представляваща остатък от главницата по недействителен Договор за потребителски кредит №****** от 27.10.2023 г. е основателен и следва да бъде уважен ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на насрещната искова молба – 19.02.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.
Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/baf0db42-a2af-4260-8ff4-087d727692d6