Определение № 2302 от 18.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2302 гр. София, 17.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20241000500674 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ,,EЛEKTPOXOЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД срещу определение № 17 от 24.01.2024 г., постановено по т.д. № 45/2023 г. по описа на ОСПерник, с което е оставена без уважение подадената от настоящия жалбоподател молба за изменение на решение № 61 от 19.12.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение в размер на 10 774,13 лв., неприемайки за основателно направеното от него възражение за прекомерност. Поддържа, че адвокатското възнаграждение следва да се определи въз основа само на главницата, която е претендирана от ищеца без към цената на иска и съответно материалният интерес да се включва претенцията за законна лихва и другите начислени суми по изпълнителното производство. Освен това намира, че с оглед фактическата и правна сложност на спора и липсата на активно процесуално поведение от страна на процесуалния представител на ищеца, адвокатското възнаграждение следва да се определи и под минимума, определен от НМРАВ съобразно приетото с решение С-427/2016, С-428/2016 и

С-438/2022 на

СЕС.

С оглед изложеното моли, въззивният съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да намали размера на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение при съобразяване на направеното възражение за прекомерност.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна.

Софийският Апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Подадената частна жалба е допустима като подадена от лице, което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

1

Разгледана по същество , жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От представените доказателства се установява, че производството по т.д. № 45/2023 г. по описа на ОС- Перник е образувано по с иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-РАДОМИР“ ЕООД не дължи на ответника „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД сумата от 59 571,65 лв. - главница, сумата 4 415,71 лв. - лихва за забава за периода 19.12.2008 г. до 04.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 23.03.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата 1279,75 лева - държавна такса и сумата 1641,42 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които на 13.05.2010 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 285/2010 г. по описа на РРС и е образувано изпълнително дело № 344/2023 г. по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ОС - Перник.

С решение № 61 от 19.12.2023 г. съдът е уважил изцяло предявения иск и на основание чл. 78, ал.1 ГПК е осъдил ответника „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 16 898,26 лв., включваща 6 124,13 лв. – платена държавна такса по сметка на ПОС и 10 774,13 лв. адвокатско възнаграждение.

При определяне размера на дължимите разноски, първоинстанционният съдът не е уважил направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като е приел, че то съответства на установения с НМРАВ минимален размер съобразно правилото на чл. 7, ал.2, т.5 , като е съобразил, че цената на предявените искове е в размер на 153 103,10 лв.( включваща суми извън изпълнителния лист, начислени в рамките на изпълнителното производство), както и предвид фактическата и правна сложност на спора и извършения обем работа от процесуалния представител.

Недоволен от решението в частта за разноските, ответникът е подал молба с правно основание чл. 248 ГПК, с която е поискал присъденото в негова тежест адвокатско възнаграждение да бъде намалено.

С определение № 17 от 24.01.2024г. съдът е оставил без уважение молбата с правно основание чл. 248 от ГПК като е посочил, че наведените от молителя твърдения по същество не съставляват основание да бъдат променени изложените в мотиви в решението на съда досежно разноските, включително при съобразяване на приетото с решение С427/2016 и С-428/2016 на СЕС.

При преценка на събраните по делото доказателства и становището на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо това да се допусне изменение на решението, в частта за разноските.

Видно от твърденията и исканията направени с исковата молба пред съда са предявени искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване недължимост на присъдени с изпълнителен лист от 13.05.2010г., издаден по частно гр.д. № 285/2010г. по описа на РС Радомир суми в размер на 59 571,65 лв. - главница, сумата 4 415,71 лв. - лихва за забава за периода 19.12.2008 г. до 04.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 23.03.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата 1279,75 лева - държавна такса и сумата 1641,42 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Цената на предявения иск (предявен е един иск, а не няколко кумулативно съединени за всяка отделна сума, предвид трайно наложилата се съдебна практика) се определя от 2 размера на тези суми, а не от общия размер на всички начислени вземания за законни лихви и такси в образуваното изпълнително производство, както неправилно е приел първоинстанционния съд.

Предвид цената не иска, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение се определя по правилото на чл. 7, ал.2, т. 4 от НМРАВ, а не т. 5 както е посочил съда, поради което следва да е в размер на 6 002,69 лв.

Първоинстанционният съд, след като неправилно е определил цената на иска, неправилно е приел, че договореното адвокатско възнаграждение отговаря на минималния, установен от НМРАВ размер. Неправилни са и изводите на съда, че е обвързан от минималните размери на визираните в Наредбата адвокатските възнаграждения при съобразяване на задължителната практика на СЕС, обективирана в решения по дело С427/2016 и С-428/2016.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че направеното от настоящия жалбоподател, ответник в първоинстанционното производство, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е основателно. С оглед свободата на договаряне доверителят и довереникът могат да определят свободно размера на адвокатското възнаграждение за осъществените услуги, но това не означава, че загубилата изцяло или частично съдебния спор страна следва да поеме тежестта на тези разноски изцяло.

Предвид цената на иска, както и предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕРАДОМИР“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 200 лв., определени към минимума на адвокатските възнаграждения, съгл.

НМРАВ. Този размер съответства на целите, уредени от нормативната уредба и съставлява справедливо възнаграждение по смисъла на приетото с решението по делата № С-427/16 и С- 428/16 на СЕС.

С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и да се допусне изменение на решението в частта за разноските като се намали присъденото в тежест на жалбоподателя адвокатско възнаграждение от 10 774,13 лв. на 6 200 лв.

Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 17 от 24.01.2024 г., постановено по т. д. № 45/2023 г. по описа на ОС-Перник.

ИЗМЕНЯ решение № 61 от 19.12.2023 г., постановено по т.д. № 45/2023 г. по описа на ОС-Перник в частта за разноските както следва:

НАМАЛЯВА присъдените на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-РАДОМИР“ ЕООД от

16 898,26 лв. на 12 324,13 лв., от които 6 124,13лв. заплатена държавна такса и 6 200 лв. адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от 3 съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4