Определение № 21 от 05.01.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. София, 05.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Цветомила Д. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно дело № 20231100607219 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 345, ал.1 вр. с чл. 341 ал.2 във вр. с чл. 249, ал.3 вр. с чл. 248, ал.1, т.3 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Г.Т., защитник на подсъдимата Е. А. П. срещу определение 06.12.2023 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. Хо 12892/2023г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1-ви състав, по въпросите по чл. 248, т.3 и т.6 от НПК, като е приел, че по делото не са допуснати съществени процесуални нарушения и е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, и е оставил без уважение искането за изменение на взетата и търпяна към момента от подсъдимата найтежка мярка „задържане под стража“. Настоява се за отмяна на определението в атакуваните части, прекратяване на сьдебното производство по делото и връщане сьщото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт съществени процесуални нарушения и изменение на търпяната към момента от подсъдимата най-тежка мярка „задържане под стража“.

От страна на СРП възражения по повод частната жалба не са постъпили.

Въззивният съд, въз основа на данните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

1. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по обвинителен акт на СРП, с който на Е. П. е предявено обвинение по чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26 от НК за това, че на в периода от 07.05.2022г. до 15.05.2022г., при условията на продължавано престъпление е възбудила и поддържала заблуждение у П.Г.П., че заплащайки й суми в общ размер от 480 лева, ще може да се нанесе на 04.06.2022г. като наемател в недвижим имот – ап. № 38, в гр. София, ж.к. **** и че ще извърши ремонт на ел.табло преди нанасяне на П..

Посочени са конкретни дати на които са извършени отделни деяния и нанесени вредите на пострадалата : 07.05.2022г. в размер от 200 лева; на 13.05.2022г. в размер на 200 лева и на 15.08.2022г., в размер на 80 лева.

В разпоредително заседание на 06.12.2023г. защитникът на подсъдимата е поддържал становище за допуснати съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в отсъстващо разграничаване от прокурора на наказателна и гражданска измама, в липса на конкретизация в какво се изразяват действията, с които обвиняемата е въвела в заблуждение пострадалата и е настоявал за връщане на делото в предходна 1 процесуална фаза и за отмяна на търпяната МНО „задържане под стража“ Първият съд е оставил без уважение исканията, като е изтъкнал доводи, че от СРП са описани действията на обвиняемата по възбуждане и поддържане на заблуждение, както и е дадена информация относно останалите съставомерни признаци, като е уточнил, че дали те се доказват е въпрос по същество на делото. Относно мярката за неотклонение е изразено становище, че данните, при техен най – общ поглед обосновават подозрение за обоснованост на обвинението, а и реална опасност за извършване на престъпление, предвид обременено съдебно минало на страната, като периода на задържане е определен като разумен.

Настоящият състав, намира че определението на СРС е неправилно.

В обвинителния акт е отразено, че предходно на този случай обв. П. сключила с В.Г. договор за наем на същото жилище, със срок до 12.09.22г., но тъй като не изпълнила задължението си да предостави апартамента, от Г. била подадена жалба до МВР, след която на 20.04.2022г. обв. П. върнала дадената й сума, а на 05.05.22г. последвал отказ на СРП да се образува наказателно производство. Фиксиран е още един идентичен случай на описания, като на 30.05.22г. обв. П. получила парична сума от Д., която била върната от П. след жалба в полицията.

В обвинителния акт е обобщено, че обвиняемата „в инкриминирания период не е спряла да отдава апартамента под наем, получавайки парични средства и от други лица, ясно съзнавайки, че в деня в който следва да допусне пострадалата в имота, той няма да е свободен за нанасяне“.

Изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства, не са в достатъчна степен пълни, за да дадат фактическа яснота относно извършеното престъпление и неговите признаци.

Съществено от гледна точка на предявеното обвинение е липсата на твърдения, които според прокуратурата определят поведението на обвиняемата като измамливо, респективно на такива, които да очертават и субективното отношение на обвиняемата към извършеното и настъпилия резултат.

На плоскостта на произтеклото между обвиняемата и св. П., във връзка с предложение от първата за отдаване на под наем на недвижим – ап. 48, гр. София, кв. **** прието от втората и сключен договор между тях, тоест отношения които на пръв поглед изглеждат като гражданско-правни такива, позицията на обвинението, че поведението на обв. П. в периода 07.05.22 – 15.05.2022г. е такова, което навлиза в наказателната сфера, а не гражданската, ясно следва да дефинира фактите, които го определят като такова и то към момента на сключване на договора между обв. П. и св. П., което словесно следва да се изрази.

Такива обстоятелства не могат да се приемат, че са приведени от СРП, дори с изтъкнатото относно отношенията на обвиняемата с Г.. Не става ясна позицията на обвинението дали визира, че измамливите действия се проявяват в измамливо представяне на някои обстоятелства или изцяло самото сключване на договора е такова, т.к. той е способа за постигане на желаните цели и за настъпване на съставомерен резултат.

Липсва очертаване / фактическо обосноваване/ дали поведението на П. спрямо П. е резултат на изначална липса на намерение да изпълни задълженията си спрямо П. при осъзнато, желано и целено настъпване на вредните последици при последната в следствие на провокираните имуществени разпореждания или е налице обективна невъзможност при обвиняемата да изпълни ангажимента за предаване на имота /каквото впечатление създава ОА, но във връзка с предходна постановена и влязла в сила осъдителна присъда срещу П., където било установено, че имота има друг собственик/.

По никакъв начин не е декларирано от обвинението в какво вижда изразени в поведението на обвиняемата субективните признаци на престъплението.

Отсъствието на такива твърдения се възприема като съществено, но отстранимо нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на обвиненото лице, в какъвто смисъл са доводите, депозирани в жалбата.

2

2. По мярката за неотклонение.

Спрямо обвиняемата Е. А. П. е взета мярка за неотклонение “задържане под стража” с акт от 25.08.2023г. Първият съдебен състав правилно е изтъкнал, че мярката за неотклонение преследва, предвидените в чл. 57 от НПК цели и в двете фази на производството, както в досъдебната, така и в съдебната, като е очертал за налична към момента на произнасянето опасността от извършване на престъпление.

Настоящият съдебен състав, намира за вярна констатацията, че предходното осъждане /на пробация, а за другите има реабилитация по право/ характеризира обв. П. негативно и обосновава опасност от извършване на престъпление. Интензитетът на последната, обаче следва да се приеме, че е снижен, т.к. от задържането на лицето до сегашното произнасяне са изминали около четири месеца и половина, което, както и обстоятелството, че досега лицето не е изтърпявало наказание „лишаване от свобода“, могат да се примат за фактори намаляващи опасността от престъпно поведение.

От друга страна, вярно се изтъква от защитника, че към момента на внасяне на обвинителния акт, съпоставен с момента на привличане на лицето като обвиняем /и вземане на мярката/, доказателствената съвкупност, обосноваваща вкл. опасността от извършване на престъпление, също следва да е с по - голям интензитет. Такова разширяване и укрепване на последната настоящия състав не забелязва, нито в посока разкриване личността на обвиняемата, нито в посока на разследваното престъпление, като дори предприети действия са останали без резултатни /например установяване кой е собственик на процесното жилище и най – общо казано има ли някакви права върху него обвиняемата/. След привличането й като обвиняем, по д.п. е извършено единствено предявяване на разследването и внасяне на ОА в съда.

Посочените обстоятелства, както и съобразяването, че твърдението на обвинението е за настъпил вредоносен резултат от 480 лева, който не може да се определи като висок, мотивират становище, че мярката за процесуална принуда следва да се измени в най – леката такава – „подписка“, която да се изпълнява на адреса, посочен от обвиняемата в д.п. на 19.09.23г. и в съдебно заседание.

С оглед горното и като направи различни изводи от първата съдебна инстанция, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 06.12.2023г. по нохд № 12892/2023г. на СРС, н.о., 1-ви състав, в частта с което не са констатирани допуснати нарушения по д.п., като вместо това вместо това постановява

КОНСТАТИРА допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемото лице в д.п.,

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по нохд № 12892/2023г. по описа на СРС и ВРЪЩА делото на СРП за отстраняването им .

ИЗМЕНЯ търпяната от Е. А. П., ЕГН ****

Мярка за неотклонение „задържане под стража“ , като вместо нея НАЛАГА „ПОДПИСКА“, която да се изпълнява по адрес, гр. София , ж.к. ****.

Лицето да се освободи, освен ако не се задържа на друго основание .

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Да се уведомят страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4