Решение № 134 от 10.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20241001000654 по описа за 2024 година

С решение № 914 от 27.06.2024г., постановено по т.д.№ 1043/2023г. по описа на СГС е отхвърлен като неоснователен предявеният от „БАТ СОТ“ ЕООД против Държавна агенция за бежанците при МС иск за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 25 100лв., представляваща предявен частичен иск от общо дължими 149 95,68лв. обезщетение за неоснователно обогатяване от плащане от изпълнителя на разходи по договори за възлагане на обществена поръчка с предмет „Осъществяване на денонощна физическа невъоръжена охрана в административната сграда и териториалните поделения на Държавна агенция за бежанците ( ДАБ) при МС, по седем обособени позиции“, открита с Решение № D81178/27.01.2021г., свързани с увеличение на месечното възнаграждение за охранителната услуга, поради увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) в периода от 01.01.2022г.-31.01.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане.

Против това решение е подадена въззивна жалба от дружеството-ищец с искане да бъде отменено и апелативният съд да постанови ново, с което искът да бъде уважен.

Поддържа се, че претенцията е обоснована с недобросъвестното поведение на ответника, изразяващо в незаконния му отказ да актуализира цената по сключените договори поради настъпване на непредвидени обстоятелства и поради това същата била такава за вреди, причинени от ответника и се искало тези вреди да бъдат възстановени. Ето защо дадената от първоинстанционния съд правна квалификация била неправилна.

1

На следващо място жалбоподателят се позовава на практика на ВКС, която се отнася до случаи, при които съдът е квалифицирал като неоснователно обогатяване едно договорно правоотношение. Изтъква се, че по делото са установени облигационни правоотношения по седем договора, сключени след процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП и предметът на спора произтичал именно от тези договори.

Първоинстанционният съд не изпълнил задължението си по чл.145, ал.1 и ал.2 от ГПК като не дал на ищеца указания относно възможността за предприемане на процесуални действия във връзка с точното изясняване на предмета и правната квалификация на съдебния спор.

Позовава се на ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, когато въззивният съд прецени, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна, в следствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материално правна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на доказателства.

Страната счита за неприложим изложеният от съда извод, че „непредвидените обстоятелства“ по смисъла на §2,т.27 от ДР на ЗОП са основание за изменение на договора по чл.116, ал.1, т.2 и т.3,но те не са обусловени от дължимата от изпълнителя престация, както и че нейното оскъпяване следвало да се подведе под нормата на чл.307 от ТЗ, която регламентира стопанската непоносимост. Счита,че в случая този текст на закона е неприложим.

Поддържа се, че е налице злоупотреба с право, от която произлезли вредите за ищеца.

От събраните по делото доказателства категорично било доказано това недобросъвестно упражняване на права от ДАБ при МС в отношенията с ищцовото дружество като съгласие за увеличение на цените първо не е дадено, а в последствие е било изразено един месец преди изтичането на крайния срок на договорите. Актуализирани били само три от седем договора. Заявява се, че от така претърпените вреди, ответникът е спестил размера на необходимото увеличение на цената по договорите.

Въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, с който я оспорва. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Изложени са доводи в подкрепа на това становище.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

2

В случая обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с оплакванията за незаконосъобразност на същото настоящата инстанция намира следното:

Ищцовото дружество основа иска си на твърдението, че след проведена открита процедура между страните е бил сключен Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Осъществяване на денонощна, физическа, невъоръжена охрана в административната сграда и териториалните поделения на Държавна агенция за бежанците( ДАБ) при МС, по седем обособени позиции“, открита с Решение №D81178/27.01.2021г. на възложителя по седем обособени позиции.

Критерият за възлагане за всички обособени позиции бил "най-ниска цена". В утвърдената документация било е посочено, че прогнозните стойности на отделните обособени позиции са определени на база финансов разчет на законоустановените и специфични задължителни разходи при образуване на работна заплата за един охранител.

Посочва се, че при така формулираните условия при формиране на цените за физическа охрана в ценовото предложение участниците, за да не бъдат отстранени от процедурата, следвало да се съобразят и да подготвят своите оферти въз основа на минимална работна заплата, която към момента на подаване на офертата била 650 лв.

С постановление на МС №37 от 24.03.2022г. на МС считано от 01.04.2022г. минималната работна заплата била определена на 710 лв. ,а минималната часова работна заплата 4,29 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5 дневна работна седмица. При този размер настъпила и промяна в разходите, които „БАТ СОТ“ ЕООД извършва - с 9,3 %.

Ищцовото дружество неколкократно писмено отправило искане до ДАБ при МС да разгледа предложението им за подписване на допълнителни споразумения за увеличаване на възнаграждението по сключените помежду им договори, но отговорите на ответната страна били, че в бюджета на ведомството не са предвидени средства и не са предвидени промени в документацията на обществената поръчка и в договора чрез клаузи за изменение на цената.

С последващо постановление на МС № 47 от 29.12.2022г. размерът на МРЗ бил определен на 780лв., считано от 01.01.2023г. в резултат на тази промяна разходите за един охранител се увеличили с 21,5%.

С изпратено до ДАБ писмо отново било поискано увеличаване на размера на възнаграждението съобразно увеличените разходи. С отговор от Председателя на ДАБ от 06.01.2023г. била изискана икономическа обосновка на възникналата необходимост от изменение на цената. Изпълнителя по договора представила всички необходими документи за такава обосновка.

Такава обосновка била представена с писма от 09.01.2023г. и 16.02.2023г.

На 22.02.2023г. били подписани допълнителни споразумения за увеличаване на цената по три от обособените позиции, а по отношение на останалите било посочено, че не е 3 възможно предоговаряне на условията, тъй като срокът на договорите бил изтекъл.

Ищецът счита, че с отказа си да актуализира договорите по обособени позиции 2, 3, 5 е 6 за периода след 01.01.2023г. ответникът се е обогатил, тъй като е заплатил със 170,82 лв. по-малко за всеки един охранител от договорената цена с допълнителните споразумения като общата сума е в размер на 22 548,24лв.

За периода от 01.04.2022г. до 31.12.2022г. ответникът се обогатил със сумата от 127 405,44лв.

Изтъква се, че в закона има предвидена възможност за изменение на стойността на сключения договор, а именно разпоредбата на чл.116,ал.3 от ЗОП във връзка с § 2, т. 27 от ДР на ЗОП.

Поради това ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 25 100лв., представляваща част от общо дължимата сума от 149 953,68лв., с която ответникът се обогатил за периода от 01.04.2022г.

С подадения отговор на исковата молба ответната страна оспорва иска.

На първо място се прави възражение,че исковата молба е нередовна, доколкото съдържа неясни фактически твърдения.

На следващо място се поддържа, че ДАБ при МС не дължи плащания по който и да е от договорите, сключени в рамките на процесната обществена поръчка, тъй като всички задължения били заплатени изцяло и в срок.

Ответникът изтиква, че никъде в документацията по обявяване на обществената поръчка не е заложено изискването офертата да е на база минималната работна заплата.

Законоустановените и специфични задължителни разходи при образуване на работната заплата за един охранител следвало да бъдат отчитани при формиране на обявените прогнозни стойности по всяка обособена позиция по силата на самия закон, а не поради „прищявка“ на възложителя. Това обаче не означавало, че прогнозните стойности са определяни на база на минималната работна заплата. Напротив, изпълнителят ищец бил класиран и определен за такъв по критерий за възлагана на най-ниска обща цена,в която се предполагало, че е следвало да предвиди и повишението на минималната работна заплата за периода на изпълнение на обществената поръчка.

В документацията за участие изрично било посочено, че цената е фиксирана за времето на изпълнение на договора и не подлежи на промяна.

На последно място се посочва, че няма законова норма, която да вменява на страната задължение да изменя сключения договор за възлагане на обществена поръчка. Напротив, нормативната база била насочена към ограничаване на свободата на възложителите да променят условията по сключените договори. Възможностите за това били силно ограничени и изрично посочени в закона. В случая ДАБ не само имала възможност, но и била длъжна да прецени дали да подпише допълнително споразумение за увеличаване на цената по сключения договор за възлагане на обществена поръчка.

4

Излагат се и фактически твърдения, че ищецът е представил доказателствата във връзка с направеното искане за увеличение едва на 16.02.2023г., а в същото време е бил уведомен, че договорите по четири от позициите се прекратяват считано от 01.02.203г. поради сключени договори по открита процедура за избор на изпълнител ( съгласно т. 3 от допълнителните споразумения, сключени с ищеца за четири от охраняваните обекти- по обособени позиции 2, 3, 5 и 6)

С допълнителната искова молба предявеният иск се поддържа. Заявява се, че фактическите твърдения са ясни и същите са преповтарят. Изтъква се, че при определен критерий за възлагане на обществената поръчка „най-ниска цена“, няма кандидат за изпълнител, който да е изготвил своята офорта на база на минималната работна заплата.

Подчертава факта, че увеличението на минималната работна заплата от 650лв. на 710лв. е извънредно , настъпило от общоизвестните факти за икономическата обстановка в Европа и страната, която е довела до изключително висока инфлация. Именно за такива случаи законодателя бил приел разпоредбата на чл.116, ал.3 от ЗОП поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа изпълнителят не е могъл да предвиди.

Безспорно било, че ищецът е изпълнили своите задължения по сключените договори, а ответникът е приел изпълнението като се „възползвал“ от охраната, предоставяна от ищеца без да заплати размера на увеличението. Ищецът смята, че така се стигнало до обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.

С отговора на допълнителната искова молба ответната страна поддържа становището си за неоснователност на претенцията.