Определение № 206 от 21.08.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. Бургас, 21.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. Петрова Дакова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20252000600155 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК. Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Бургас против определение №555/22.05.2025 год. по ЧНД №589/2025г. на ОС-гр.Бургас, с което е отменено постановление на Окръжна прокуратура-гр.Бургас от 28.04.2025 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП №269 ЗМ -259/2024 год. по описа на РУ-МВР-Средец, вх.№6270/2024г., пор. №521/2024г. по описа на ОП-Бургас, водено за престъпление по чл. 115 от НК.

В протеста се съдържа оплакване за неправилност на определението, постановено от ОС-Бургас. Поставяйки акцент върху изразеното от съда съгласие с приетите за установени по делото фактически обстоятелства и застъпените правни изводи относно липса на осъществен състав на престъпление по чл.115 от НК и/или чл. 127 от НК, прокурорът намира, че констатираният пропуск да бъде изследван и обсъден въпросът дали затворническите власти са знаели или е трябвало да знаят, че за лишения от свобода Г. има реален и непосредствен риск от самоубийство и ако е така, дали са направили всичко, което разумно е могло да се очаква от тях, за да предотвратят този риск, не съставлява непълнота на акта, обосноваваща неговата отмяна. Във връзка с горното подчертава, че на този въпрос съдът сам е дал отговор в своето определение, констатирайки, че по делото са събрани доказателства за настъпила след новото осъждане на Г. на лишаване от свобода за срок от осем месеца рязка промяна в поведението му, наложила 1 психологичното му консултиране и диагностика от Н.Д. – психолог в ЗО „Дебелт“ към Затвора-Бургас, назначаване на терапия на последния с „Атаракс“, както и планиране на преглед при личния лекар и нова консултация с психолог на 09.09.2024г. Необсъждането в нарочен план на изведените в тази насока данни, прокурорът сочи, че не повлиява правилността на крайните изводи, обективирани в прекратителното постановление, тъй като не се установяват нито действия/бездействия на затворническата администрация, нито допуснати от последната нарушения, които да стоят във връзка с настъпилата смърт на лишения от свобода Г.. С горните аргументи прокурорът моли атакуваното определение на ОС-Бургас да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което постановлението на ОП-Бургас за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за основателност на подадения протест, в каквато насока са изложени конкретни аргументи.

Подчертано е, че по делото са приложени документи, които ясно сочат на изпълнение на предписанията, дадени в нормата на чл. 147 от ЗИНЗС относно провеждане на психологическо изследване на лишения от свобода Г., както и предприемане на мерки за установяване на здравословния проблем при него, независимо че същият лично не е изразил оплакване за състоянието си пред съответните отговорни лица. Акцентирайки върху наличните данни, свидетелстващи за проведени с Г. консултации, предписани на последния медикаменти и планирани напред във времето медицински прегледи, прокурорът сочи, че въпросът дали спрямо Г. са били положени достатъчно грижи за установяване на здравословното му състояние, е напълно изяснен, което изключва необходимост от извършване на допълнителни действия по разследването съобразно указаното от съда. Поради това и намира, че определението на първата инстанция, с което е отменено постановлението за прекратяване на воденото наказателно производство като необосновано и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Бургаският апелативен съд, проверявайки обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение във връзка с изложените в протеста доводи, намира следното:

Протестът е неоснователен.

2

С постановление от 28.04.2025 год., на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, ОП-Бургас е прекратила наказателното производство по ДП № 269 ЗМ-259/2024 год. по описа на РУ МВР - Средец, вх. № 6270/2024 год., пор. № 521/2024 год. по описа на ОП-Бургас, водено за престъпление по чл. 115 от НК. Анализирайки доказателствената съвкупност по делото, прокурорът е достигнал до извод, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 115 от НК. Констатирал е, че смъртта на пострадалия Д. С. Г. е настъпила вследствие обесване /механична асфиксия от притискане на шията/, който акт е в пряка причинно – следствена връзка с личните действия на жертвата. Заключил е също, че не са налице доказателства за умишлено склоняване или подпомагане на Г. към самоубийство, както и такива, свидетелстващи за прояви на жестоко отношение или системно унизяване на достойнството на пострадалия, които да са довели до самоубийството съгласно чл.127, ал.1-4 от НК.

В производство по реда на чл. 243, ал.5 от НПК, инициирано по жалба на близки на жертвата Д. С. Г. – Г. В. С., С. Г. С. и В. С. Г., негови майка, баща и сестра, ОС-Бургас е извършил проверка на прокурорския акт, в пределите на която е достигнал до извод, че същият е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и проверката на доказателствения материал. Констатирайки при собствен анализ на събраните по делото доказателства и източниците за тяхното установяване, че фактическите обстоятелства по казуса, разкриващи причината за смъртта на лишения от свобода Г., са правилно изяснени, както и че отсъства съмнение относно това, че се касае за акт на самоубийство, извън случаите по чл. 127, ал.1-4 от НПК, а не за умишлено убийство по чл. 115 от НК, съдът е приел, че установеното в тази насока не е достатъчно, за да се пристъпи към прекратяване на воденото наказателно производство, и отменил акта на прокурора. Изхождайки от спецификата на случая, а именно, че се касае за инцидент с лице, поставено в условията на задържане /лишаване от свобода/, съдът е подчертал необходимостта от изследване по конкретното дело на въпроса дали затворническите власти са знаели или е трябвало да знаят, че за лишения от свобода Г. има реален и непосредствен риск от самоубийство и ако е така, дали са направили всичко, което разумно е могло да се очаква от тях, за да предотвратят този риск. Аргументирайки нуждата от проверка на обстоятелствата от кръга, очертан по-горе, съдът се е позовал на 3 практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/, гарантиращ правото на живот, която е намерил за приложима в случая, предвид наличните по делото данни за демонстрирано от Г. преди смъртта му поведение, показващо, че е бил с нарушено душевно здраве.

Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първата инстанция, с които е постановена отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Ръководейки се от ревизионното начало в производството по чл.

243, ал.4-8 от НПК, съдът правилно е осъществил цялостен служебен контрол върху законосъобразността и обосноваността на прекратителното постановление и законосъобразността на протеклото досъдебно производство, без да се обвързва от посочените основания и искания в жалбата, с която е бил сезиран.

Аргументирано на първо място съдът е утвърдил позицията на прокурора, че изведените на основата на доказателствената наличност по делото фактически обстоятелства не обосновават престъпната съставомерност на разследваното деяние по наказателните текстове на чл. 115 от НК и чл. 127 от НК. В насока горното вярно е прието за несъмнено установено по данни от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на труп № 200/2024г., че смъртта на лишения от свобода Г. е настъпила вследствие механична асфиксия от притискане на шията – обесване, което според заключението на експерта - медик личи от характерната трупна картина и наличието на примка и странгулационна бразда на шията на жертвата. Отново по данни от цитираната СМЕ наличието на кръвонасядане около счупеното ляво рогче на подезичната кост на трупа свидетелства за това, че обесването е станало приживе. Обоснован е също изводът, че наличните доказателства сочат на извършен акт на самоубийство, като изключват версията за умишлено убийство. В подкрепа на този извод се установяват както показанията на разпитаните свидетели Д.А.,Я.Я.,Х.Б. и М.Д., първите трима лишени от свобода, пребиваващи в една килия с починалия Г., а последният надзирател в ЗО – Дебелт към Затвора-Бургас, заявяващи с категоричност, че вратата към банята, където е бил намерен обесен Г., е била заключена от вътрешна страна, така и сведенията, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, в изследваната флаш памет с видеозаписи от камерите, обхващащи пространството пред спално помещение №107, корпус „А“, ет.1 м 4

ЗО „Дебелт“, където е бил настанен Г., а също и констатираното при огледа и аутопсията върху трупа на Г., че по тялото му липсват следи от насилие или самоотбрана. За намерението на Г. сам да постави край на живота си свидетелства и съдържанието на намереното в личния му багаж писмо /текст без конкретен адресат/ с надпис „Важно“ и подпис под него, ръкописният текст на което и подписът е установено посредством изготвената по делото графическа експертиза, че са изпълнени от самия Г.. От друга страна, правилно е заключено, че по делото не са налице данни, които да сочат, че Г. е бил подпомогнат или склонен по какъвто и да е начин във вземането на решение да се самоубие, нито се установява, че самоубийството е следствие на унижения; жестоко отношение; материална или друга зависимост, в която пострадалият да е бил поставен от други лишени от свобода или служители на Затвора-гр.Бургас.

Възприетите обаче в горното им съдържание фактически и правни изводи, както правилно е отбелязал окръжният съд, не са достатъчни, за да обусловят прекратяване на наказателното производство по делото, тъй като същите не дават отговор на всички релевантни по делото въпроси. В случая, мотивирайки своя акт, в контекста на възприетото становище за наличие на основанията по чл. 243 ал.1 т.1 вр. чл. 21 ал.1 т.1 от НПК за прекратяване на наказателното производство, прокурорът е концентрирал усилията си в изследване само на кръга обстоятелства, информиращи за това каква е причината за настъпване на смъртта на лишения от свобода Г., дали тя се дължи на насилствен акт или е вследствие на предварително, самостоятелно взето вътрешно решение на пострадалия да сложи край на живота си, както и дали слагайки край на живота си, Г. не е бил подпомогнат или склонен за това от трети лица, съответно подложен ли е бил на жестоко отношение или системно унижение, което да го е довело до самоубийство. В същото време изцяло необсъдени от страна на прокурора са останали съществуващите по делото фактически данни, относно предхождащото акта на самоубийство поведение на лишения от свобода Г., показващо душевното /психичното/ му разстройство и невъзможност да се справи със суровата реалност на живота в затвора, което без съмнение има отношение към смъртта на последния. В тази връзка, изхождайки от нормативната рамка на чл.147 от ЗИНЗС и чл.30, чл. 32 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, както и от Европейските 5 правила за затворите /т.47.2/, отнасящи се до конкретни организационни аспекти на здравеопазването в затворите, първата инстанция основателно е указала необходимостта от изследване на въпроса дали затворническите власти са знаели или е трябвало да знаят, че за Г. има реален и непосредствен риск от самоубийство и ако е така, дали са направили всичко, което разумно е могло да се очаква от тях, за да предотвратят този риск. Горната оценка се налага и с оглед установения регламент в чл.2 от ЕКПЧ и в чл. 28 от Конституцията на България, гарантиращи най-ценното човешко благо правото на живот. В аспекта на значимостта на охраната на тази основна ценност в демократичните общества на Съвета на Европа, сред които и нашето, правоприлагащите органи имат ангажимента да провеждат ефективно официално разследване, при което да бъдат събрани всички относими и необходими фактически данни по случая, с последващ обективен доказателствен анализ. В разглеждания понастоящем такъв първата инстанция коректно е констатирала, че това изискване не е изпълнено, като в постановлението на прокурора не е даден отговор на въпроса дали затворническите власти са предприели всички стъпки, за които би могло основателно да се очаква да предотвратят реална и непосредствена опасност лишеният от свобода Г. да извърши самоубийство.