Присъда № 12 от 25.02.2025, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 65/2025
- Вид
- Присъда № 12
- Подписан
- 25.02.2025
- В сила
- 24.07.2025
- Състав
- Петър Владимиров Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 150, ал.2 · Конституция на Република България
- член 5 , ал. 3 · Конституция на Република България
- чл. 11, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 242, ал.8 · Наказателен кодекс
- чл. 343б · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 35, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 35, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.44, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.46 · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал.1 ,т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 301 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към присъда рег.№ 12/ 25.02.2025 г., постановена по НОХД№ 65/ 2025 г. по описа на РС- Димитровград.
1. Против Н. Н. А., род. на **** г. в гр. Димитровград, жив. в гр. Димитровград, б. гр., висше образование, ЕГН **********, неосъждан, е внесен обвинителен акт, с който е обвинен в това, че на 05.02.2025 год.в гр.Димитровград, обл.Хасково, е управлявал моторно превозно средство - л.а. марка „Субару“, модел „Легаци“, с per. № **** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,50 (едно цяло и петдесет ) на хиляда, установено по надлежния редпрестъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
2. ПРОКУРОРЪТ- г- жа Л. Т. пледира виновен, предлага съответни наказания, с приложение на чл. 343б, ал.5 от НК- заплащане пълен размер на равностойността на колата.
3. ЗАЩИТНИКЪТ- адв. В. К. при ХАК пледира за възможно ниски наказания, да не се прилага чл. 343б, ал.5 от НК по различни съображения.
4. ПОДСЪДИМИЯТ- Н. Н. А. се признава за виновен, съжалява за стореното, признава всички факти в обвинителния акт.
5. Производството протече по реда на чл. 371, т.2 от НПК Материален закон:
6. ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ(Харта)
Член 17 Право на собственост 1. Всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес 7. КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и основните свободи(КЗПЧ) Член 7 (Доп. - ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 1.11.1998 г.) Неналагане на наказание без закон
Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на неговото извършване не е било определено като престъпление според националното или международното право. Не може да бъде налагано наказание, по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено.
8. КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ(КРБ)
Чл.5,
(3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.
4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
9. НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС(НК).
Чл.35.
2. Наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление.
3. Наказанието е съответно на престъплението.
1
Чл. 37. (1) Наказанията са:
1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор;
1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода;
2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.) пробация;
2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм., бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.);
3. конфискация на налично имущество;
4. глоба;
5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.);
6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;
7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.);
9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;
10. лишаване от военно звание;
11. обществено порицание.
Чл. 53. (1) Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата: а) (доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление; когато вещите липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност; чл. 343б, (3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм., бр. 74 от 2015 г., доп., бр. 67 от 2023 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. 5) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) В случаите по ал. 1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му.
Факти по делото.
10.
На 05.02.2025г. полицейските служители при РУ-Димитровград - Св.М. и Г.Д. изпълнявали съвместно служебните си в гр.Димитровград, бул “Трети март“ до №3. Около 07.15ч. движещ се по булеварда в посока юг-север л.а. марка „Субару рег.№ ****. Установили самоличността на водача - А. от гр.Димитровград. Същият пътувал сам. Бил тестван техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. № ARNJ 1 чрез издишания от него въздух, като се установила концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,50 (едно цяло и петдесет ) на хиляда. Съставен му бил АУАН серия GA, с бл.№1349233 / 05.02.2025г., подписан от Н.А. без възражения. На последния бил връчен талон за медицинско изследване с бл.№0158090. Бил отведен от полицейските служители до ЦСМП-гр.Димитровград, където пред дежурния лекар отказал да даде кръв за медицинско изследване /видно и от приложения по делото Протокол-л.30/. Пред полицейските служители и дежурния лекар признал за скорошна употреба на алкохол - 200-300г. ракия.
2
11. Лекият автомобил марка „Субару рег.№ **** който управлявал А. бил съсобствен за него в режим на съпружеска имуществена общност. Според извършена съдебно оценителна експертиза на процесното МПС, пазарната му стойност към дата 05.02.2025г. е била 4050 лева.
12. Горната фактическа обстановка се установи по реда на чл. 373, ал.3 от НПК.
Правни изводи по въпросите в чл. 301от НПК.
13. Несъмнено се установи, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК - на 05.02.2025 год.в гр.Димитровград, обл.Хасково, е управлявал моторно превозно средство - л.а. марка „Субару“, модел „Легаци“, с per. № **** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,50 (едно цяло и петдесет ) на хиляда, установено по надлежния ред.
14. Безспорно е установено, че на посоченото време и място подсъдимият е управлявал съответното МПС.
15. Безспорно се установи, че към момента на изпробване с надлежно техническо средство- Алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. № ARNJ, подсъдимият дал положителна проба за концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,50 (едно цяло и петдесет ) на хиляда.
16. Престъплението е извършено умишлено при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК- обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
За наказанията
17. При определяне размера на дължимото наказание за извършеното престъпление по чл. 343б от НК, съдът взе предвид съдействие при разкриване на обективната истина и искрено разкаяние, не толкова високата стойност на алкохол в кръвта, определени като смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът ги намира за доминиращи в качествен аспект, така и най- ниското предвидено по закон наказание е несъразмерно високо, поради и което комплекса от смекчаващи отговорността обстоятелства се прецени като изключителни в светлината на чл.
55, ал.1 ,т.1 от НК.
18. Адекватното наказание- лишаване от свобода бе определено от съда в размер от 6 месеца.
19. Конфликт по смисъла на чл. 58а, ал.4 от НК няма.
20. Това наказание не трябва да се търпи ефективно, което следва от възможността на чл. 66, ал.1 от НК и е правилно с оглед личностната превенция. Затова съдът отложи изпълнението му на това основание за срок от 3 години.
21. Налице са основанията на чл. 55, ал.1 т.1 от НК по отношение на наказанието глоба, което бе определено в размер на 200 лева .
22. Наказание по чл. 343г от НК следва да се наложи. Отчитайки личните характеристични данни на подсъдимият и конкретното деяние, съдът отмери сравнително нисък размер на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС - за срок от 6 месеца. Считано от лишаването му административен ред- 05.02.2025 г.
За (не) приложението на чл. 343б, ал.5 от НК
23. Не са често срещани случаите, при които националният съд има проблем с разпоредби на НК, за които са налице основателни съмнения, че противоречат на правото на ЕС. Още по- рядък случай е този , в който нормата , която следва да се приложи има съмнение, че противоречи на КРБ . Крайно рядко изключение е, когато специалната норма противоречи на норми от общата част на НК.
24. Мнението на този състав е, че всичко изброено по- горе е налице, що касае чл.
343б, ал.5 от НК. С още по- голяма сила това е така, наложено към настоящият казус, където МПС- то управлявано от подсъдимият е в режим на съпружеска 3 имуществена общност(СИО), прагматично- има половината от него, теоретичноколата е бездялово съсобствена между него и съпругата му по силата на закона и реализиран юридически факт- граждански брак.
25. Първоначално, следва да се определи, дали става въпрос за наказание или за други сходни институти, като най- близко е като че ли хипотезата на чл. 53, ал.1, б.(а) от НК. Стандартният подход за това за българският правник, занимаващ се с наказателно право е да използва буквално тълкуване, следвайки текста на наказателният закон, а едва след което, ако е налице съмнения за действителната му воля, да се стигне до вариантите за стеснително или разширително тълкуване, като и в двата случая основната задача на тази логическа дейност е, да не се влошава или отегчава наказателноправното положение на когото и да е, съответно- до намаляване използването на репресия[1]. В тези случаи е добре да се обърнем към доктрината.
26. Приетата дефиниция за наказанието е, че става въпрос за мярка на държавна принуда, изразяваща се в засягане правата на осъдения, която е предвидена в закон и се налага от съд въз основа на него на физическо лице ,заради извършено от него престъпление и за да се постигнат определени в закона цели, като чрез нея деецът и осъщественото от него престъпно поведение се порицават от държавата[2].
27. Така същността на всяко наказание се свежда до някакво отрицателно засягане права и интереси на осъдения които са му признати от конституцията, но само такива права на дееца, които той действително притежава към момента на осъждането. Това съдържание наказанието е съвкупността от ограничения и лишения на които се подлага лицето чрез отрицателно въздействие върху правната сфера на дееца. Основен белег на наказанието е неговата законоустановеност, което се свежда до изискването наказанията да се предвиждат само в нормативен акт с ранг на закон този принцип е конституционен член 5 , ал. 3 от КРБ. Важно е да се отбележи, че наказанието има личен характер[3].
28. Различно е положението с мярката по чл. 53, ал.1, б.(а) и (б) от НК. Според същата разпоредба, независимо от наказателната отговорност следва да се отнемат в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление или тези които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление. Когато придобитото липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност. Мерките имат подчертано имуществен характер, защото винаги става дума за лишаване на някого от собственост, която преминава върху държавата. С мерките се преследват различни цели от тези на наказанието, чрез тях законът не се стреми да оказва поправително и превантивно въздействие, а да се предотврати бъдещо общественоопасно поведение и да се изключи възможността за извличане на облаги от извършеното[4].