Определение № 1187 от 19.12.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1187 гр. Габрово, 19.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500641 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1 във вр. с 83, ал. 2 ГПК.

Подадена е частна жалба от Р. А. П., чрез адвокат Д. Й. от САК срещу Определение № 832 от 16.10.2024 г., постановено по гр.д. № 1322/2024 г. по описа на Севлиевски районен съд, с което е отказано да бъде освободена от заплащане на държавна такса и разноски.

В частната жалба се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Сочи, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, уредени в чл. 83, ал. 2 от ГПК, като при преценка на направеното искане от страна на ищцата не е взел под внимание всички относими факти и обстоятелства. Сочи, че не взето предвид, че ищцата с получаваната от нея ежемесечна заплата от 1300,00 лв. издържа себе си и двете си малолетни деца. Ищцата е разделена с бащата на децата си и не живеят в едно домакинство, за което прилага протокол от осз по гр.д. № 767/2019 г. по описа на Севлиевски районен съд, при което е утвърдено постигнато между нея и бащата на децата й споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, при което страните са се споразумели, че родителските права по отношение на двете им малолетни деца ще се упражняват от майката и че бащата ще заплаща на двете си деца месечна издръжка в размер на 200,00 лв. за всяко от тях.

Ежемесечната издръжка е крайно недостатъчна за покриване на базови разходи за издръжка на децата за храна, отопление, облекло, обучение, лекарства. Сочи, че не е взето предвид, че ежемесечно се правят разходи за лекарства в размер на 100,00 лв., което допълнително намалява семейния бюджет. Излага твърдения, че ищцата не разполага със спестявания, а общия им доход е под необходимият доход на тричленно семейство. Моли да се отмени обжалваното определение и ищцата да бъде освободена изцяло от заплащане на държавна такса и разноски.

Въззивният съд като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи, приема за установено следното:

Въззивна частна жалба срещу Определение № 832 от 16.10.2024 г., постановено по гр.д. № 1322/2024 г. по описа на Севлиевски районен съд е подадена в срок, от надлежна 1 страна и срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

Предметът на спора и заявените в исковата молба обстоятелства сочат, че ищцата не попадат сред посочените хипотези в чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като към момента на подаване на исковата молба няма влязла в сила присъда за деянието, от което се претендират вреди, нито ангажиране на отговорността на водача по чл. 78а НК.

Към исковата молба не е представен платежен документ за внесена за производството държавна такса, като с нея е заявено искане за освобождаване от държавна такса и разноски, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради липса на средства да се заплатят.

Ищцата е представили по делото декларация за семейно и имуществено състояние, в която е декларирала, че получава месечен доход в размер на 1 300,00 лв. и 400,00 лв. – издръжка за деца, а семейството й се състои от двама души. Декларирала е, че не притежава дялове и акции в търговски дружества.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищцата Р. А. П. за освобождаване от такси и разноски по производството, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Указал е на ищцата, че в едноседмичен срок от уведомяването следва да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 480,00 лв. по сметка на Районен съд – Севлиево. Приел е, че ищцата е в трудоспособна възраст /на 31 години/, работи и получава месечен доход от трудова дейност в размер на 1300,00 лв. Няма данни да е с влошено здравословно състояние или да има други обстоятелства, сочещи наличие на трайна невъзможност да се заплати дължимата държавна такса и следващите се от производството по делото съдебни разноски. При това положение съдът счел, че преценката на обстоятелствата по чл.83 ал.1 т.1-7 ГПК не обосновава извод, че ищцата няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса и разноски по производството.

Предвид декларираните данни и представени доказателства за имуществено и семейно състояние на ищцата, съдът намира, че молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК е неоснователна.

Дължимата за производството по делото държавна такса е в размер на 480,00 лв.

При извършване на преценка за освобождаване от държавна такса, съдът следва да вземе предвид: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства /Определение № 206 от 17.05.20013 г., по ч.гр.д. № 2434/2013 г.,ІІ г.о. на ВКС/; въз основа на доказателства да се прецени дали ищците разполагат със достатъчно средства към момента на искането /Определение № 206 от 17.05.20013 г., по ч.гр.д. № 2434/2013 г.,ІІ г.о. на ВКС/; реална преценка дали са налице обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК /определение № 529 от 07.11.2013 г. по ч.гр.д. № 6592/2013 г., І г.о. на ВКС/; преценка за доходите на лицето и на членовете на неговото семейство, както и недвижимото или движимото имущество, като евентуален източник на средства или възможност за такива, които биха дали възможност на страната да заплати държавната такса и да осъществи правото си на защита по конкретния правен спор /Определение № 40 от 01.02.2012 г. по ч.гр.д. № 22/2012 г., ІІ г.о. на ВКС/; след преценка на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства да се извърши съпоставка с цената на иска и размера на държавната такса /Определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч.гр.д. № 564/2010 г., ІІ т.о. на ВКС/.

Настоящата инстанция като съобрази посоченото по-горе и като извърши служебна справка в имотния регистър и в Търговския регистър към Агенция по вписванията се установи, че Р. А. П. е собственик и управител на „КИД И ТЕКСТИЛ“ ЕООД, ЕИК ***. От подадения ГФО за 2023 г. е видно, че дружеството има неразпределена печалба в размер на 3 000,00 лв. и касова наличност в размер на 7 000,00 лв., т.е жалбоподателката не е декларирала това обстоятелства, което има значение при преценката на съда дали да бъде 2 освободена или не от заплащане на дължимата държавна такса и разноски за водене на производството по гр.д. № 1322/2024 г. на СРС. Дължимата държавна такса е в размер на 480,00 лв. и същата може да бъде понесена от ищцата, съобразно доходите й.

Като съобрази доказателствата по делото и константната съдебна практика и най-вече Определение № 71 от 13.04.2017 г. по чгд № 491/2017 г., І г.о. на ВКС, съдът намира, че към момента на подаване на молбата за освобождаване от държавна такса и разноски, ищцата не отговаря на условията по чл. 83, ал. 2 от ГПК и молбата и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено като правилно и законосъобразно.

На основание изложеното, Габровски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 832 от 16.10.2024 г. постановено по гр.д. № 1322/2024 г. по описа на Севлиевски районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението при условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3