Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5164 от 09.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 3640/2023
Вид
Решение № 5164
Подписан
09.05.2025
Състав
НИКОЛАЙ Б ВАСИЛЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5164 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. С.А като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20231110203640 по описа за 2023 година при участието на секретаря Хелия С.а, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 3640 по описа за 2023 година, за да се произнесе с решение взе предвид следното:

Производство по реда на Глава Трета, раздел V (чл.58д – чл.63д) от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Застрахователно дружество (ЗД) „БУЛ ИНС” АД, чрез негов пълномощник адв. М. Г. (вж. л.6), срещу Наказателно постановление (НП) № ***** от 24.02.2023г., издадено от заместник-председателя на Комисия за финансов надзор (КФН) и ръководител на Управление „Застрахователен надзор” (Управление „ЗН”), с което на осн. чл.83, чл.53 и чл.27 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), чл.16, ал.1, т.19 от Закона за КФН (ЗКФН) и чл.647, ал.2, чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ) вр. § 1, т.51 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 (две хиляди) лева за повторно административно нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

В жалбата се излагат съображения за липсата на повторност на процесното административно нарушение, защото предходното влязло в сила НП било за нарушение на чл.107 от КЗ (отм.), преди влизане в сила на новия КЗ, като правоприлагането по аналогия било недопустимо. Сочи се също така, че отговорността на дружеството била ангажирана по квалифициран състав на административно нарушение (такъв по чл.644, ал.2 от КЗ), но това било станало за първи път в наказателното постановление, като обстоятелствата относно квалифициращото обстоятелство (наличието на хипотеза на „повторност” по § 1, т.51 от ДР на КЗ) не били описани в съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който следвало да бъдат описани всички обстоятелства по административното нарушение, които обуславяли неговата съставомерност, вкл. и квалифицирани такива, а липсата на елементи от обективната страна на нарушението било 1 съществено нарушение на процесуалните правила на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН. Твърди се в жалбата, че разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН изисква посочване на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и нарушените законови разпоредби, и описанието на нарушението предпоставя отразяване на всички негови признаци от обективна страна, дефиниращи приложимия състав (основен, привилегирован или квалифициран), като това не съставлявало определяне на вида и размера на наказанието по повод на конкретния състав на нарушението, а в АУАН имало изложени фактически констатации само за реализиран състав по чл.108, ал.1 от КЗ без изложени факти за наличието на хипотезата на „повторност”. Изложено е и твърдението в жалбата, че имало нарушаване на правилото за reformatio in peius, защото застрахователното дружество, подало жалбата, било санкционирано за по-тежко наказуемо административно нарушение от първоначално установеното, а с налагане на наказание за квалифициран състав на нарушение, което не му било предявено с АУАН, дружеството било поставено в по-неблагоприятно положение от извършители на подобни деяния, като се сочи и съдебна практика в подкрепа на твърденията му по настоящия казус. Според жалбоподателя била неправилна правната квалификация на твърдяното нарушение, защото разпоредбата на чл.108 от КЗ имала характеристиките на „общ закон” спрямо специалните разпоредби на Глава XXXIX – „Имуществено застраховане” и Глава XLVII – „Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите” от КЗ, като в такива случаи предимство имал специалният закон, като в разглеждания случай ставало въпрос именно за застраховка „Гражданска отговорност” и били приложими разпоредбите на чл.496 – чл.505 от КЗ, уреждащи именно хипотезата на задълженията на застрахователя по такава застраховка, а с това било нарушено правилото на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Твърди се също нарушаване на правилото на чл.12 от ЗАНН, защото била наложена санкция, която не съответства на тежестта и характера на нарушението, на липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, т. к. при отговорност на дружество – юридическо лице субективната страна не се изследвала. Според жалбоподателя била налице хипотезата на „маловажен случай” по чл.28 от ЗАНН и наказващият административен орган не трябвало да налага наказание, а да предупреди писмено застрахователната компания. Прави се искане за отмяна на атакуваното НП, а в условията на алтернативност – да се преквалифицира нарушението и да се наложи наказание по основния състав на такова нарушение, уреден в чл.644, ал.1, т.1 от КЗ, като бъде наложена предвидената за него минимална закона санкция.

В съдебното заседание дружеството – жалбоподател ЗД „БУЛ ИНС” АД, редовно призовано, с връчена на упълномощен представител призовка, не изпраща законен или упълномощен представител.

Наказващият административен орган – зам.-председател на КФН и ръководител на Управление „ЗН”, редовно призован, се представлява от юрк. И. Г. (вж. л.70 от съд. д.), която определя подадената от застрахователното дружество жалба като неоснователна, като в хода на съдебните прения се придържа към застъпеното изготвените от нея писмени бележки (вж. л.81-82), като претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствените материали по делото, съобрази законовите разпоредби, намери за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Жалбоподател по делото е Застрахователно дружество (ЗД) „БУЛ ИНС” АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в *************, представлявано заедно от лицата С. Ст. П. и К. Д. К., като дружеството предлагало застрахователни услуги, вкл. и по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

2

На 08.09.2022г., около 08:30 часа, в с. Лебница, община Сандански, на кръстовище с равнозначни пътища, водачът на автомобил марка/модел ******** с рег. № ******** (собственост на Л. С. Ст.) София Ст. не пропуснала дясностоящия на нейното МПС автомобил марка/модел ******* с рег. № ***** с водач С. Б.-Я. (собственост на Т. К. Я.), като вследствие на това последвал удар между двете превозни средства, при който автомобилът марка ****** претърпял щети (десен калник, дясна броня, фар, решетка и др. ).

След настъпването на пътно-транспортното произшествие (ПТП) двете водачки на участвалите в инцидента автомобили попълнили двустранен констативен протокол (вж. л.30гръб).

Поради настъпилото застрахователно събитие – увреждане на лекия автомобил марка/модел ****** с рег. № *******, на 08.09.2020г. С. Б.-Я. предявила пред застрахователя ЗД „БУЛ ИНС” АД застрахователна претенция, заведена като щета № ********/08.09.2020г.

(вж. л.30). Основание за завеждане на претенцията бил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № ******** от 11.08.2022г., сключен от Л. Ст. (вж. л.29гръб).

Със завеждането на застрахователната претенция пред застрахователя били представени и писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на евентуално обезщетение по нея – свидетелство за регистрация на МПС – част II, контролен талон към знак за ГТП, свидетелство за управление на МПС, контролен талон към СУМПС (вж. л.31гръб, 32, 33, 33гръб).

На 08.09.2022г. и на 09.09.2022г. били извършени два огледа на увредения автомобил „Пежо”, въз основа на които са били изготвени описи № 1 и № 2 на констатираните по него увреждания (вж. л.40-40гръб).

Впоследствие – на 12.09.2022г. пред застрахователя били представени и данни за банковата сметка на засегнатото лице Т. Я., по която е следвало да бъде изплатено застрахователното обезщетение (вж. л.31), като с подаването на тази информация лицето Я. поискало и извършването на допълнителен оглед на увредения автомобил (вж. л.18). Това е било причината на 14.09.2022г. да бъде извършен трети оглед на автомобила *******, при чието провеждане също е бил изготвен опис на констатираните увреждания. Била изготвена и калкулация на щета № ********/08.09.2022г. (л.41гръб-42гръб).

След 14.09.2022г. от засегнатото лице Т. Я. не са били изисквани допълнителни доказателства и документи, необходими за установяване на основанието и размера на застрахователната претенция.

Междувременно, на 15.09.2022г. оторизираният сервиз на „Сеа Карс” ЕООД определил калкулация за ремонта на автомобила ******* на Т. Я. в размер на 4 259.60 лева (вж. л.25гръб-26), като с две платежни нареждания (от 15.09.2022г. и от 29.09.2022г.) Я. заплатил сумата на сервизната фирма (вж. л.12-13).

Н а 04.10.2022г. застрахователното дружество ЗД „БУЛ ИНС” АД изготвило Доклад № *********01/04.10.2022г. по заведената щета № *******/08.09.2022г., според който следвало да се заплати обезщетение в размер на 1 361.88 лева (л.43).

На 10.10.2022г. засегнатото лице Т. Я. пратило съобщение до жалбоподателя ЗД „БУЛ ИНС” АД и поискало информация относно заплащането на предявената от него претенция (вж. л.38), а на 13.10.2022г. Я. подал нова молба до застрахователната компания за получаване на плащане, към която приложил издадената от сервизната фирма проформафактура (вж. л.20, 25гръб-26 от съд. д.).

По повод на заявлението от 13.10.2022г. на Т. Я. застрахователното дружество с писмо изх. № ОК-743796/18.10.2022г. отговорило, че Експертен съвет на компанията щял да разгледа ликвидационната преписка по заведената щета и ще извърши доплащане за нанесените увреждания по автомобила (вж. л.37гръб).

3

С платежно нареждане от 18.10.2022г. застрахователят изплатил по банков път на засегнатото лице Т. Я. застрахователно обезщетение в размер на 1 361.88 лева (вж. л.15 от съд. д.).

С ново заявление от 20.10.2022г. (вж. л.19) Т. Я. поискал от застрахователната компания – въззивник „преразглеждане” на размера на обезщетението, което било изплатено, с оглед заплатеното на сервизната фирма за ремонта на МПС, като в последствие на 08.11.2022г. с ново платежно нареждане застрахователното дружество извършило доплащане в размер на 390.58 лева (вж. л.14 от съд. д.).

На 01.12.2022г. в Управление „ЗН” на КФН постъпила жалба с вх. № ******* от 01.12.2022г. (вж. л.10-11 от съд. д.), изпратена от Т. К. Я., в която последният изложил несъгласието си с общо изплатената му сума (1 752.46 лева) като обезщетение за щетите по автомобила му спрямо заплатените суми от него на сервизната фирма (3 808.46 лева) за ремонта на МПС, и отправял възражения срещу размера на изплатеното от застрахователното дружество обезщетение.

Надзорният орган (КФН) започнал проверка по случая, като с писмо изх. № ****** от 06.12.2022г. (вж. л.27 от съд. д.) от въззивния жалбоподател ЗД „БУЛ ИНС” АД било изискано писмено становище по случая със заведената преписка по щетата, заверено копие по цялата документация по претенция за щета № *********/08.09.2022г., както и документи и информация относно действията по заведената преписка.

С писмо изх. № *********/13.12.2022г. застрахователното дружество изпратило в Комисията всички материали по заведената преписка по претенция за щета № *******/08.09.2022г., които били заведени в КФН с вх. № ******** от 14.12.2022г. (вж. л.2829 от съд. д.).

Със своя Заповед № ********/09.12.2022г., ръководещият Управлението „Застрахователен надзор” в КФН зам.-председател на същата определил служители от управлението, които да съставят АУАН за нарушения по КЗ (отм.), новия КЗ, Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) и различни европейски Регламенти и актовете по тяхното прилагане, като в т.1.2.3. от заповедта била посочена свидетелката М. В. С. (вж. л.59-60 от съд. д.).