Решение № 23656 от 25.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23656 гр. София, 25.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря И.КА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110116084 по описа за 2024 година

Ищецът „К. и К.“ АД твърди, че ответникът И. И. е бил изпълнителен директор на „К. и К." АД до 21.04.2022г. След тази дата били установени извършени парични преводи, които са заведени като кредит от страна на И. И. към дружеството, които са били осъществени при следните параметри - на 19.03.2019г. е преведена сума в размер на ******лв, на 20.03.2019г. отново сума от ******лв. и на 21.03.2019г. сумата в размер на ******лв. Сборът на така описаните вноски е 59 000лв., (грешен сбор, вярно – 59600),каквато сума е посочена като получен кредит от страна на „К. и К." АД от ответника и тогавашен изпълнителен директор на дружеството- И. И.. В дружеството не бил наличен писмен договор за заем между страните. От месец април 2019г. до месец март 2022г. от страна на дружеството са извършвани ежемесечни плащания към И. И. с посочено основание за това „заем". Размерът на отделното плащане варира между ****** лв. и ***** лв. месечно за месеците от април 2019г. до февруари 2022 година, а през месец март 2022г. - месец преди освобождаване на ответника като представител на „К. и К." 1

АД размерът на месечното плащане с посочено идентично на предните месеци основание е 18 410.80лв. Общият сбор на преведените от страна на ищеца към ответника суми за посочения период възлиза на ********** лв.

Разликата по счетоводни записи между предоставена от страна на длъжника сума и получената такава като „възстановяване на заем" е в размер на ****** лв. За тази сума е посочен размерът на настоящата претенция по главница като тази разлика била получена без основание от страна на г-н И. и като такава подлежи на възстановяване в патримониума на „К. и К." АД. За същата сума по ч.гр.д.

20231110167888г., по описа за 2023г. на СРС, 38 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу И. К. И., срещу която той е възразил.

Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на И. И., че дължи на „К. и К." АД следните суми: главница в размер на ******лв. /девет хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и седемдесет стотинки/, мораторна лихва за периода от 21.01.2023г. до 07.12.2023г. в размер на ****** /хиляда осемдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по

410

ГПК, до окончателното изплащане на вземането.Претендира разноски.

В писмения си отговор ответникът оспорва иска с изявление, че описаните факти в исковата молба са верни, но фактическата обстановка не е изложена в цялост.

В исковата молба не било посочено, че сумите, които превел през месец март 2019г. на „К. и К.“ АД са получени по негов личен кредит от «***************» АД. Причината да получи личен кредит от банката и впоследствие да го предостави на дружеството се дължало на факта, че през март 2019г. като изпълнителен директор на „К. и К.“ АД взел мерки да стабилизира финансовото състояние на предприятието. Към месец март „К. и К.“ АД имало 2 публични задължения към НАП. Последното обстоятелство препятствало възможността дружеството да получи кредит, а и в хода на преговорите с представители на НАП той бил предупреден, че ако дружеството не заплати част от дължимите суми, то е заплашено от пълно блокиране на дейността му чрез налагане на запори върху банковите му сметки и стоките в оборот. Същевременно финансовото състояние на „К. и К.“ АД към март 2019г. не позволявало искането на НАП да бъде удовлетворено в пълен размер.

С оглед на гореизложеното сумите, които са посочени в исковата молба, че са преведени от ответника към дружеството, били използвани изцяло за погасяване на публичните задължения на последното.

Впоследствие, след известна стабилизация на дружеството, то започнало да му връща получените суми, като били върнати: главници, лихви дължими от ответника на *************** АД и разноските по отпускането на кредита - застраховка платена още в началото на периода на кредита.

С оглед на тези обстоятелства се явява разлика между полученото от „К. и К.“ АД и върнатото впоследствие, но всички суми отишли за погасяване на задължения към *************** АД без той да се е обогатил с каквато и да е сума.

Възраженията иска се основават на разпоредбите на чл.60 и чл.61 от ЗЗД. Предприетите от И. действия за получаване на личен кредит от банката били изцяло в интерес на настоящия ищец „К. и К.“ АД, тъй като получените суми са отишли в негова полза за погасяване на неговите задължения към НАП. Получаването на това финансиране било полезно за „К. и К.“ АД и в негов интерес, доколкото платената договорна лихва на *************** АД е в значително по-нисък размер от законната лихва, която би била дължима към НАП, ако задълженията на дружеството не били погасени. С оглед на гореизложеното и на основание чл.61 ЗЗД счита, че дружеството е следвало да 3 изпълни задълженията, които той поел към банката - да върне главницата и дължимата лихва и да го обезщети за направените разноски. Ако дружеството не му върне лихвите и разноските, то щяло да е налице неоснователно обогатяване на „К. и К.“ АД за негова сметка, тъй като И. щял да дължа лихвите и разноските за получен кредит, който не е използван за лични нужди, а за нуждите на ищеца.

С оглед на така изложеното счита, че исковите претенции са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Съдът намира следното:

По същество фактите са безпорни, страните оспорват тяхното правно значение и последици. Възраженията на ответника, основани на правилата за водене на чужда работа без пълномощия са недоказани по основание. И. не представи доказателства за това, че е предприел работата уместно, а уместността на предприемането на чуждата работа е основно изискване за възникване на правата по чл.61 ал. 1 ЗЗД.

Ответникът не сочи валидни обстоятелства, поради които е извършвал работа в интерес на управляваното от него дружество като чужда по смисъла на чл.60 ЗЗД. Качеството управител на нечие имущество принципно изключва приложението на тази законова норма, тъй като управителят по подразбиране е натоварен да води работите, свързани с това имущество. Изключения са допустими, когато поради обективни и непреодолими обстоятелства не е било възможно да се извърши упълномощаване. Не се твърди съществуването на такива обстоятелства в исковия период.

В този период отвеникът е бил изпълнителен директор на ищцовото дружество и когато е решил да даде на дружеството личен заем, по същество се е договарял със себе си. Договарянето със себе си в интерес на представляваното лице изисква изрично пълномощие, наличието на каквото не се твърди.

Според защитната теза, той го е действал по описания начин, защото дружеството имало публични задължения 4 които не било в състояние да изпълни, а наличието на публични задължения било пречка да се потърси банков кредит за посрещане на тези задължения.

Тази теза е отчасти юридически неоснователна, отчасти недоказана. Не съществува законова забрана за отпускане на банков кредит на дружества с висящи публични задължения.

Очевидно е, че банковите институции оценяват финансовото състояние на кандидатите за кредит, но няма законова пречка да се получи кредит и при описаното от ответника финансово състояние на „К. и К.“ АД. Ответникът следваше да ангажира доказателства, че като изпълнителен директор на дружеството е положил дължимата грижа да намери заемни средства, но е получил отказ, или особено неизгодни кредитни условия. Такива доказателства не бяха представени.

Следователно, И. И. не доказва, че като е ангажирал лично имущество за кредитиране на дружеството, е постъпил уместно, както с оглед интересите на дружеството, така и с оглед задълженията си като негов директор.

При описната фактическа обстановка ответникът не доказа, че уместно е поел работата да достави финансови средства на управляваното от него дружество като чужда и, че при изпълнение на тази работа е имал правно основание да договаря със себе си.

Следователно, той няма правата по чл. 61 ал.1 ЗЗД, а правата му по отношение на ищеца следва да се решат по правилата на неоснователното обогатяване. Тези права обаче следва да се предявят по исков ред и не могат да бъдат предмет на възражение в настоящото производство.

Иска следва да бъде уважен изцяло, а ответникът да заплати наа ищеца *********лв. съдебни разноски. Съдът РЕШИ:

ПРИЕМА

ЗА

УСТАНОВЕНО, че И. К. И. ЕГН

5

********** дължи на „К. и К." АД ЕИК ************* следните суми: главница в размер на ******лв., мораторна лихва за периода от 21.01.2023г. до 07.12.2023г. в размер на ******лв., ведно със законната лихва от 08.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца *********лв. съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6