Решение № 6750 от 10.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6750 гр. София, 10.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110136524 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на Дж. С. П. и К. С. П. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Ищците извеждат съдебно предявеното субективно право при твърденията, че са получили от ЧСИ М. М., peг. № ..... на КЧСИ, ПДИ за образуване на изпълнително дело № ..... и приложен към него изпълнителен лист, въз основа на който е образуване изпълнителното дело, а именно изпълнителен лист, издаден на 13.09.2011 г. по гр.д. № 37235/11 г. по описа на СРС, 77 с-в. Съгласно издадения изпълнителен лис и поканата за доброволно изпълнение, от ищците се претендирало солидарно заплащане на сума в размер на 9391,83 лева – главница, въз основа на извлечение от сметки на Юробанк и Еф Джи България, сумата от 1080,99 лева - договорна лихва за периода от 08.11.2009 г. до 19.08.2011 г. и сумата в размер на 763,41 присъдени разноски. Ищците оспорват да дължат претендиралите суми, като се позовават на изтекла погасителната давност, доколкото ответникът е бездействал за период повече от шест години. При тези твърдения молят, съдът да се произнесе с решение с което да признае за установени, че ищците не дължат на ответника сумите по изпълнителен лист издаден на 13.09.2011 г. по гр.д. № 37235/11 г. по описа на СРС, 77 с-в., за принудителното събиране на които е образувано изп. дело .... по описа на ЧСИ М. М., peг. № .... на КЧСИ, поради погасяване на задължението по давност. Претендират разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че за установените вземания със заповед за изпълнение тече 5 1 годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила, като в случая, вземането е съдебно установено с влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. С изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект, именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането, като по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, за цялото вземане следва да се прилага петгодишната погасителна давност. Доколкото в исковата молба било посочено, че на ищците ПДИ, ведно със заповедта за изпълнение, е връчена на 17.06.2025г., счита, че е обективно невъзможно е давността да е изтекла. Сочи се, че в случая, връчването на ПДИ не било обусловено от действия на взискателя и той не може да бъде санкциониран за обстоятелства, които не зависят от него, защото не може да извърши сам това действие. При тези твърдения моли, съдът да се произнесе с решение с което да прекрати производството като недопустимо, а в условията на евентуалност да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника изпълнение на задължение по ИЛ от 13.09.2011 г., издаден по гр.д. № 37235/11 г. по описа на СРС, 77 с-в., за принудителното събиране на които е образувано изп. дело ........ по описа на ЧСИ М. М., peг. № .... на КЧСИ, поради погасяване на задължението по давност.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на вземането на ответника. Ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.

116 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – по арг. от ал. 2. В това производство е уредена защитата на длъжника след като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнително основание, като тази защита може да се основава само на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По аналогия нормите се прилагат и по отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение, доколкото разпоредбата на чл. 416 ГПК предвижда, че същите влизат в сила и се ползват със стабилитет (за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.)). В този смисъл е Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО, в което е прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да намерят приложение и при влязла в сила заповед за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не е проведено.

2

С оглед изложеното, за основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (заповедното производство), са настъпили факти - с оглед наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.

Видно от приобщените по делото писмени доказателства, в производството по ч.гр.д. № 37235/2011 г. по описа на СРС, 77 състав, по заявление на „Юробанк и Еф Джи България“ АД, срещу настоящите ищци е издадена е заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 12.09.2011 г., за следните суми: 9 391,83 лв. – главница по договор от 08.10.2009 г., ведно със законната лихва от 30.08.2011 г. до изплащане на вземането; сумата от 1 080,99 лв. – договорна лихва за периода 08.11.2009 г. – 19.08.2011 г.; сумата от 61,82 лв. – наказателна лихва за периода 08.11.2009 г. – 19.08.2011 г. и сумата от 763,41 лв. – разноски по делото. Въз основа на заповедта е издаден ИЛ от 13.09.2011 г., който видно от отбелязване върху заповедта е получен на 19.09.2011 г. от пълномощник на заявителя и въз основа на който е образувано изпълнително дело ..... по описа на ЧСИ М. М., peг. № ..... на КЧСИ.

Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 116, буква "б" от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната. Съгласно чл.

116, буква "в" ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на действия за принудително изпълнение. При вземания, установени със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, след влизането й в сила се прилага петгодишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД /Определение № 293 от 12.10.2023 г. по гр. д. № 908/2023 г., IV г. о. на ВКС/.

Когато кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение, в т.ч. по чл.

417 ГПК, длъжникът може да оспори вземането, позовавайки се на погасителна давност: 1) с възражението, подадено в срока по чл. 414 ГПК; 2) с отговора на исковата молба по чл. 422 ГПК – когато подаденото в срок възражение е необосновано, и 3) с отрицателен установителен иск. Заповедта за незабавно изпълнение влиза в сила, само когато вземането е безспорно установено, – с влязло в сила решение или поради това, че длъжникът не го е оспорил, упражнявайки предоставените му от закона възможности (чл. 416 ГПК). С отрицателния установителен иск длъжникът оспорва вземането и когато искът е предявен до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, заповедта за изпълнение не влиза в сила /вж. Решение № 50295 от 23.01.2023 г. по гр.д.№ 1030/2022 г. на IV г.о. на ВКС/.

В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да установи липса (погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица прекратяване на изпълнителния процес (чл.433, ал.1, т.7 ГПК). Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното 3 изпълнение.

След предявяването на отрицателния иск от длъжника, кредиторът не може да предяви положителен установителен иск, че вземането му не е погасено по давност и съществува правото на принудително изпълнение (няма правен интерес и искът е недопустим), както и не може да изисква извършване на изпълнителни действия (с ефект да прекъснат давността – чл.116 б. „в” ЗЗД), доколкото в общия случай изпълнението се спира докато спорът е висящ. В гражданското право общото правило е, че давността е правна последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато той е задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си. Ако не е задължен и няма правна възможност да действа, давност не тече.

Поради това, в разглежданата хипотеза предявяването на отрицателния установителен иск от длъжника, че вземането е погасено по давност, при поддържано от ответника насрещно възражение за неизтекъл давностен срок, е действие прекъсващо давността, защото след предявяването му кредиторът не може да противопостави насрещен положителен иск със същия предмет, нито (в общия случай) да предприема действия за принудително изпълнение.

Прекъсването е под условие – ако с влязло в сила решение отрицателният установителен иск бъде отхвърлен (по арг. от чл.116, б. „б” вр. с чл.117, ал.2 ЗЗД). Решението, с което се отхвърля отрицателния иск на длъжника, че паричното вземане на кредитора е погасено по давност, установява със сила на пресъдено нещо, че вземането не е погасено по давност и съществува правото на принудително изпълнение (т.е. – съществува изпълняемо право), като от влизане в сила на отхвърлителното съдебно решение започва да тече нова давност - чл.117, ал.2 ЗЗД /вж. Решение № 257 от 30.04.2020 г. по гр.д. № 694 по описа за 2019 г. на III г.о. на ВКС.

Заповедите за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, не подлежат на връчване от съда, а въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в тях, се издава изпълнителен лист. Препис от заповедта, както и от издадения изпълнителен лист, се връчва от съдебния изпълнител, заедно с поканата за доброволно изпълнение, съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК.

В настоящия случай, от приобщените по делото писмени доказателства и по-конкретно документите, съдържащи се в копие на изп.д. № .... по описа на ЧСИ М. М., peг. №...... на КЧСИ, се установява, че същото е образувано въз основа на молба с вх. № 2238/09.04.2025 г. по описа на ЧСИ М. М., подадена от ответното дружество „Еос Матрикс“ ЕООД, в качеството на цесионер на вземане на първоначалния кредитор – „Юробанк България“ АД по изпълнителен лист от 13.09.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 37235/2011 г. по описа на СРС, 77-ри състав.

Видно от приложените по изп.дело ПДИ, длъжниците са получили препис от заповедта за незабавно изпълнение на 17.06.2025 г., (към който момент вече е бил изтекъл законоустановеният 5-годишен давностен срок за вземанията по заповедта). В този случай право на длъжника е да избере средството си за защита – дали чрез подаване на възражение по чл. 414 ГПК и съответно – възражение за погасяване на вземането по давност в рамките на исково производство по евентуално предявения от кредитора установителен иск или чрез предявяване на иск по реда на чл. 439 ГПК.

В случая длъжниците са избрали да предявят отрицателен 4 установителен иск за установяване със СПН, че правото на принудително изпълнение по процесния ИЛ е погасено. Искът е предявен на 19.06.2025 г., т.е. в срока за възражение по чл. 414 ГПК, поради което процесната заповед за незабавно изпълнение от 12.09.2011 г. по ч.гр.д. № 37235/2011 г. на СРС, 77 състав, не е влязла в законна сила.

Разпечатката съдържа 29 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/baee08bd-184a-4963-a990-368cf96f1d83