Решение № 183 от 07.10.2024, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Тутракан, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20233430100676 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на Б. А. Г. с ЕГН ********** против Л. С. Ф. с ЕГН **********.

Предметът му касае правото на собственост върху недвижим имот Сграда – „гараж“ с идентификатор *** по КККР на гр.

Тутракан, общ. Тутракан, обл. Силистра, одобрени със Заповед № РД-186/04.02.2008 на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо сградата от 14.08.2019 г., с адрес: ***, разположена в поземлени имот с идентификатор ***, със застроена площ 24 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата – няма; с предназначение: хамбар, депо, гараж, с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответницата Л. Ф. не е собственик на 3/5 ид.ч. от недвижимата вещ, несъвпадащи с притежаваните от ищцата 2/5 ид.ч. от същата вещ, както и с искане да се отмени констативния Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, вписан в Службата по вписванията – Тутракан под акт № 107, том V, дело № 886/2019, до размера на 3/5 ид.ч. от правото на собственост, признато от нотариуса, че принадлежи на ответницата, като, отново, тези 3/5 ид.ч. се уточнява, че не съвпадат с притежаваните от ищцата 2/5 ид.ч.

Б. Г. обосновава правния си интерес от отрицателния установителен иск с това, че не е без значение за всеки съсобственик кои са другите съсобственици, с оглед най-малкото на възможността за сформиране на мнозинство при вземане на решение за управление и разпореждане с общата 1 вещ.

Делото е родово и местно подсъдно, на осн. чл. 103 във вр. чл. 104, т. 3 и чл. 109 от ГПК, на Тутраканския районен съд предвид местонахождението на имота и данъчната му оценка, която е 1593,40 лева, а за процесните 3/5 ид.ч. е дори 956,04 лева.

Исковата молба е вписана по партидите на страните.

Ищцата Б. Г. твърди, че ответницата се легитимира като собственик по силата на констативния нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка на основание давностно владение на процесния гараж, от 09.08.2019 г.

Същевременно, с Решение № 260028/08.09.2022 по гр.д.№ 226/2020 на ТнРС ищцата е призната в отношенията си с ответницата Ф. за собственица на 2/5 ид.ч. от същия гараж, придобити по наследство от Е. Н. Г., и е отхвърлен искът ѝ за собственост над 2/5 ид.ч., на основание наследствено правоприемство от същия наследодател, и в евентуалност – по давностно владение в периода 01.12.2014-08.07.2019, към което е присъединено владението на нейния наследодател в периода 1997-2014 г. С допълнително Решение № 260030/03.10.2022 по същото гражданско дело е отменен констативния нотариален акт на Л. Фриз за 2/5 ид.ч.

Б. Г. анализира събраните по гр.д.№ 226/2020 на ТнРС доказателства, за да аргументира тезата си, че ответницата Ф. не е владяла имота в периода до смъртта на Е. Г. на 01.02.2014 г., а е имало уговорка между тях тя да ползва гаража единствено за складиране на материалите, свързани с извършван от нея ремонт. Владението ѝ е започнало едва през 2019 г. със зазиждане на вратата на гаража, а в периода между 2014 г. и 2017 г. осъществяваната фактическа власт от страна на Ф. не приема да представлява владение, тъй като същото не е било несъмнено и явно, предвид твърдението, че ищцата е имала свободен достъп до гаража и е изнасяла вещи от там. Оттук ищцата оспорва ответницата да е собственица на 3/5 ид.ч. на основание давностно владение, тъй като не е владяла имота през необходимите 10 години. Пак въз основа на доказателствата по предходното гражданско дело ищцата счита, че собственици на спорните 3/5 ид.ч. са нейни роднини, наследници на нейния праводател, но не и Л. Ф.. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответницата оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна. За недопустимостта се позовава на влязлото в сила допълнително решение по гр.д.№ 226/2020 на ТнРС, предявявайки отвод за пресъдено нещо.

За неоснователността твърди следните факти. На 01.12.2006 г. Е. Г. и Л.

Ф. сключили предварителен договор за покупко-продажба на дворно място от 663 кв.м., разположено в североизточната част на поземлен имот с пл.№ 1869 в кв. 35 по плана на гр. Тутракан, ведно с първи етаж от масивна жилищна сграда. Владението било предадено на 01.05.2007 г. На 29.08.2007 г. с констативен НА № 184 на нотариус № 413 Е. Г. бил признат за собственик по 2 давност на въпросните 663 кв.м. На 07.04.2008 г. е сключен НА № 6/07.04.2008 на нотариус № 413, с който Е. Г. продава на Л. Ф. първия етаж от жилищната сграда и 1/3 ид.ч. от таванското помещение в нея. Още при договарянето в предварителния договор от 01.12.2006 г. е имало уговорка, че процесния гараж влиза в параметрите и предмета на договора и затова от 01.05.2007 г. ответницата е влязла във владение на гаража, предадено ѝ от Е. Г.

Тя не се противопоставила на факта, че последният държал свои вещи там и твърди, че всъщност тя му е позволила да ползва гаража, а не обратното, както твърди ищцата. Излага своя интерпретация на събраните по гр.д.№ 226/2020 на ТнРС доказателства, за да опровергае тезата на ищцата. В обобщение ответницата твърди, че от 01.05.2007 г. упражнява владение върху гаража напълно необезпокоявано до 2019 г., когато е решила да го прегради.

Потвърждава, че и досега осъществява фактическа власт върху него. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

В съдебното заседание страните поддържат исковете и възраженията си.

В указания срок представят писмени защити с вх.№ 4542/24.09.2024 и вх.№ 4558/25.09.2024 г.

След оценка на събраните по делото доказателства, в контекста на наведените твърдения от страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Исковете са с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Правният интерес на ищцата е надлежно обоснован и доказан с оглед на влязлото в сила Решение № 260028/08.09.2022 по гр.д.№ 226/2020 на ТнРС, с което е призната за собственица на 2/5 ид.ч. от спорната вещ, респ. тя има интерес и право да оспори констативната сила на издадения в полза на ответницата нотариален акт за собственост на другие 3/5 ид.ч., тъй като е от важно значение за всеки съсобственик кои са останалите съсобственици.

Съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че понастоящем ответницата осъществява фактическа власт върху гаража, тъй като по този факт не се спори.

Приет по делото е Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, вписан в Службата по вписванията – Тутракан под акт № 107, том V, дело № 886/2019, с който ф-жа Ф. е призната за собственица на гаража. С Допълнително решение № 260030/03.10.2022 г. по гр.д.№ 226/2020 на ТнРС констативният нотариален акт е отменен до размера от 2/5 ид.ч., което означава, че той продължава да легитимира ответницата като собственик на останалите 3/5 ид.ч.

Съгласно Тълкувателно решение № 11/2012 на ОСГК, при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна. В случая това е ищцата по отношение на твърдението ѝ, че ответницата не е придобила собствеността на гаража по давност, понеже не е владяла гаража преди да зазида вътрешната му вратата, през която се е 3 осъществявала пряка, т.нар. „топла“ връзка с къщата. Същевременно, характеристиките на отрицателния установителен иск изисква твърденията на ответницата, че е владяла гаража от 2007 г. насетне, да се докажат от нея. Тези обстоятелства са в пряко отношение към обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, направено с оспорения констативен нотариален акт, тъй като същият е издаден след обстоятелствена проверка на нотариуса, стигнал до извода за доказано давностно владение в необходимия за това срок.

Правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години – чл. 79, ал. 1 ЗС.

Владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя – чл. 68, ал. 1 от ЗС. За разлика от владението, държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя – чл. 68, ал. 2 ЗС. По принцип намерението е трудно доказуемо и затова е достатъчно да се докаже фактическата власт, за да се предположи на основание чл. 69 от ЗС, че владелецът държи вещта като своя. Тази презумпция обаче е оборима, което прави възможно да се докаже, че въпреки осъществяваната от лицето фактическа власт върху вещта, намерението му не е било да я свои. Тогава придобиването на собствеността по давност е изключено, защото осъществяваната фактическа власт не представлява владение.

Дадените пред съда обяснения на ответницата опровергават фактите от юридическия състав на придобивната давност, която е констатирана с оспорения нотариален акт, издаден в нейна полза.

Тя твърди, че когато с предишния собственик на гаража се договорили да купи от него първия етаж от къщата, целия таван и цялото дворно място, той не разполагал с документ за собственост за тях и затова сключили предварителен договор за покупко-продажбата им. Същият е приет по делото и видно от неговото съдържание той е сключен на 01.12.2006 г. и се отнася: 1) за дворното място от 663 кв.м. в североизточната част на ПИ № 1869 в кв.35, който целият е с площ 1013 кв.м., по плана на гр. Тутракан; 2) за първия етаж от масивната жилищна сграда, която е построена в този имот; и 3 ) за таванското помещение на цялата сграда. Владението им е предадено на 01.05.2007 г. В предмета на предварителния договор не е включен гаражът, който, от приложената с исковата молба скица, се вижда, че е в северозападната част на имота. Впоследствие, на 30.08.2007 г. продавачът Е. Г. се сдобива с Констативен НА, вписан в СВ-Тутракан под акт №82, том XI, дело № 2184/31.08.2007, за собственост на първия етаж от къщата и таванското помещение, построени в собственото му дворно място с площ 663 кв.м. С два НА за продажба, вписани в СВ-Тутракан под акт № 75, том XI, дело № 2177/31.08.2007 и акт № 193, том II, дело № 416/07.04.2008 г., Емил Гешев продава на г-жа Ф. 330 кв.м. от неговите 663 кв.м. от поземления имот, първия етаж от къщата и 1/3 ид.ч. от тавана.

4

Според твърденията на ответницата, Е. Г. искал тя да е „господаркасобственица“ на целия имот, вкл. на гаража, и затова уговорките им включвали неговата продажба, а тя плащала за него поетапно, предварително, но на доверие, без документ. Обясненията ѝ защо няма никакви документи, доказващи намеренията на Емил Гешев за продажбата на гаража – нито предварителен договор, нито разписки – не само че са нелогични, но се явяват като признания за неизгодни за нея факти. Става ясно, че Е. Г. много се ядосвал на г-жа Ф., когато го карала да подписва документи, защото го било страх да не го изгони от имота, след извършените през 20007 и 2008 г. разпоредително-придобивни сделки във формата на НА. От свидетелските показания и обясненията на г-жа Ф. се установява, че Е. Г. е бил трудно подвижен и достъпът му до жилищната сграда ставал за удобство през външната гаражна врата и оттам през вътрешна гаражна врата е влизал в стаичката си. От признанията на ответницата, съдът приема, че Емил Гешев е осъзнал, че престоят му в къщата, или по-скоро в стаичката към гаража, единствено се гарантира от собствеността му върху гаража, независимо че не е разполагал с документ за неговата собственост. От скицата е видно, че гаражът е долепен до къщата. Ето защо, съдът стига до извода, че Емил Гешев никога не е имал намерение да продава на г-жа Ф. гаража. Иначе няма никаква логична причина, житейска или юридическа, ако действителните уговорки между тях са включвал и него, да не бъде посочен в предварителния договор между тях. Обяснението на г-жа Ф., че той не разполагал с документ за собственост и затова не са включили в предварителния договор бъдещата продажба на гаража, е неубедително, защото към 2006 г. Е. Г. не е имал титул за собственост нито за първия етаж от къщата, нито за тавана, но това явно не е притеснило страните да сключат предварителен договор за тяхната продажба. Още повече, правото изобщо не изисква продавачът да е собственик на вещта, за да се сключи предварителен договор за нейната продажбата.