Решение № 1107 от 28.10.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1107 гр. Варна, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20243100501587 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба № 49425 от 18.06.2024г. от М. Г. П. ЕГН **********, чрез процесуален представител против Решение № 1755 от 16.05.2024г., постановено по гр.дело № 16199/2022г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която въззивника е ОСЪДЕН да заплати на „ЛАЙЪНС БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК 205559814, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000, ***, ет. 5, кабинет 17, представлявано и управлявано от Тодор Георгиев Пастармаджиев, сумата в размер на 1 476 евро с включен ДДС или тяхната левова равностойност по фиксинга на БНБ, равняващи се на 2886 лева с вкл. ДДС, която сума представлява дължимо комисионно възнаграждение, уговорено между ответницата и ищецът, в договор за гаранция с купувач от 21.09.2022г. и съгласно издадена фактура с номер *****/******г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната сума , считано от датата на подаване на исковата молба в съда -09.12.22год. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.79 ал.1 от и чл.86 от ЗЗД.

Считайки решението в обжалваната част за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

1

Излага, че в хода на процеса ищеца не е доказал, а напротив установено е от събраните по делото доказателства, вкл. и заключението по СТхЕ , че същия не постигнал договорените параметри от договора за гаранция на евентуалната сделка в срок до 06.10.2022г. /чл.4/, поради което и не му се дължи претендираното от него комисионно възнаграждение, ведно със законна лихва за забава. Излага, че ищеца е съдействал и ответника е закупил друг имот , различен от този посочен в процесния договор за гаранция , поради което за въззивника не е възникнало задължението по чл. 7 от договора за заплащане на сумата от 1476 евро , представляваща комисионно възнаграждение.

Претендира уважаване на жалбата и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Излага аргументи за изправността си по процесния договор, липсата на неизпълнение от негова страна и дължимост на уговореното от страните комисионно възнаграждение. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените поделото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивникът, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба, претендира уважаването й, отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което иска на ищеца да бъде уважен като доказан и основателен. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззиваемият, чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение, както и присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на „ЛАЙЪНС БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ"ЕООД, ЕИК 205559814, със седалище и адрес на управление: гр. Варна против М.

Г. П. ЕГН **********q с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 2886 лева с вкл. ДДС /левовата равностойност по фиксинга на БНБ на 1 476 евро с включен ДДС/, която сума представлява дължимо комисионно възнаграждение, уговорено между ответницата и ищецът, в договор за гаранция с купувач от 21.09.2022г. и съгласно издадена фактура с номер *****/******г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната сума , считано от датата на подаване на исковата молба в съда -09.12.22год. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че на 21.09.2022г. с ответницата е сключен договор за гаранция с купувач, с предмет посредничество при покупка за следните имоти: дворно място с площ от 3225 кв.м. парцел 12- 427, находящ се в *********, - ПИ с площ 1640 кв.м. находящ се в **********. По силата на същия ищецът се е задължил да извърши 2 посредничество при покупка на недвижим имот, за покупко-продажна цена в размер на 41 000 евро, като ответницата се е задължила или при подписване на предварителен договор или при сключване на окончателен такъв, да заплати комисионно възнаграждение в размер на 1 476 евро с включен ДДС или тяхната левова равностойност по фиксинга на БНБ, равняващи се на 2886 лева по банкова сметка на дружеството - ищец. Излага , че е изправна страна по договора , като с негово съдействие ответницата е провела няколко огледа и след като си е харесала имот, последната е подписала процесния договор за посреднически услуги/ договор за гаранция с купувач/. Ищецът успешно е съдействал за преговорите, изпълнявал съвестно всички свои задължения по договора, като в резултат на това между купувачът/ответницата/ и продавачите на имота на 17.10.2022г. е подписан предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, а именно: за ПИ *** с площ от 1643 кв.м. находящ се в село ******* и за ПИ *** с площ от 1584 кв.м. ведно с построените в него къща, плевник, навес и хамбар, получени след разделяне на дворно място с пространство от 3225 кв.м. за което е отреден ПИ XII -427./абсолютно идентичен по подписаният договор за гаранция от 21.09.2022г./ На 04.11.2022г. с договор за покупко продажба , ответницата е закупила от продавачите по предварителния договор ПИ *** с площ от 1643 кв.м. находящ се в село ******* и за ПИ *** с площ от 1584 кв.м., ведно с построените в него къща, плевник , навес и хамбар, получени след разделяне на дворно място с пространство от 3225 кв.м. за което е отреден ПИ XII 427/абсолютно идентичен по подписаният договор за гаранция от 21.09.2022г. , обективиран в нотариален акт с № 200, том 8, дело 1624/2022г. с вх. peг. № 2817 вписан в СВ – Девня.

Твърди , че съгласно чл. 7 от договора за гаранция от 21.09.2022г. на 17.10.2022г. ответницата П., е следвало да заплати на дружеството ищец сума в размер на 1 476 евро с включен ДДС или тяхната левова равностойност по фиксинга на БНБ, равняващи се на 2886 лева по банкова сметка, за която сума на 04.11.2022г. спазвайки законовите разпоредби, ищецът е издал фактура с номер *****/******г. Твърди, че ответницата е уверила представител на фирмата в лицето на Р.П./ брат на управителят на дружеството и негов пълномощник/, че комисионното възнаграждение ще бъде заплатено при финализиране на сделката - с прехвърляне на собствеността с нотариален акт, но това не е сторено. След вписване на сделката, представител на фирмата - Р.П. се е срещнал с ответницата, и й представил издадената от дружеството - ищец фактура, която последната категорично отказала да заплати, с което обосновава правния си интерес от предявяване на иска.

В срока по чл.131 от ГПК М. П., чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен по основание и размер. Не оспорва, че с ищецът са били в облигационна връзка по повод Договор за гаранция с купувач, сключен на 21.09.2022г. В изпълнение на чл. 1 от договора тя е предала на ищеца сумата от 1500 лева, като гаранция за закупуването на следните недвижими имоти: 1.

Дворно място с площ 3225 кв.м., парцел 12-427, находящ се в село ******* община ********** и 2. Поземлен имот с площ 1640 кв.м. в с. ******* община **********, срещу задължението на ищеца да съдейства за закупуването на горепосочените имоти. Съгласно чл. 2 от сключения между страните договор ответникът желае да закупи посочените в 3 предходната точка имоти на цена общо в размер на 41000 евро или тяхната левова равностойност. Съгласно чл.4 от същия договор при постигане на посочените параметри в т.2 и т.3, възложителят се задължава в срок до 06.10.2022г. да сключи предварителен договор или нотариален акт за покупката на имотите по т. 1 от договора. Твърди неизпълнение на ищецът - изпълнител по договора в посочения срок- до 06.10.2022г., поради непостигане на договорените параметри- нито, като самостоятелни имоти, нито като квадратура, нито като начин на трайно предназначение на територията, нито като начин на трайно ползване, нито като цена. Първият описан в договора за гаранция недвижим имот - Дворно място с площ 3225 кв.м., парцел 12-427, находящ се в село ******* община ********** не е самостоятелен имот, тъй като се оказва, че е разделен и от него са формирани два самостоятелни имота Нива с площ 1643 кв.м. и Дворно място с площ 1584 кв.м., т.е. предлагания от ищеца на ответника имот не съответства на договореното между страните. В договора за гаранция е договорено Дворното място да е с площ 3225 кв.м., а на ответника се предлага дворно място с площ 1584 кв.м., т.е. не съответства на договорената квадратура. В договора за гаранция е договорено ищецът да съдейства и за закупуването на друг недвижим имот, а именно:

Поземлен имот с площ 1640 кв.м. в същото село. Такъв имот изобщо не му се предлага.

Страните са договорили ответникът да закупи Дворно място 3225 кв.м. и ПИ 1640 кв.м. или недвижими имоти с обща квадратура 4865 кв.м., общо за сумата 41000 евро, а му се предлагат 1638 кв.м. по- малко от договореното пак за тази сума. Т.к. ищецът не е постигнал договорените параметри на евентуалната сделка и съгласно чл. 3.1. и чл. 6 от подписания между страните договор, последният е следвало да върне на ответника предадената му, като гаранция /депозит/ сума, в размер на 1500 лева, в тридневен срок /за което ответникът предявява насрещен иск/ и договорът се е прекратил по право. Твърди , че доколкото договорът е прекратен, няма никакво договорно и законово основание за съставяне на фактура. Излага , че след прекратяването на действието на договора за гаранция, видно от Нотариален акт №200 том VIII дело № 1624/2022г. вх.рег. №2817 дв.вх. №2774 от 04.11.2022г., на 04.11.2022г., ответникът е закупил други имоти в **********, а именно:

Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1643 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване Нива, категория на земята 3 /трета/, заедно с построените в него жилищна сграда и селскостопанска сграда и Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1584 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, заедно с построените в имота две селскостопански сгради. Поради гореизложеното ответникът не дължи на ищеца претендираното комисионно възнаграждение по договора и предявения иск е неоснователен.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли, като абсолютно неоснователен предявения иск.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства приема за установено

4 следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.