Решение № 1064 от 25.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1064 гр. София, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211000501073 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 268 от 21.12.2020г., постановено по гр.д. № 354/20 г. на Окръжен съд – Перник (изменено с Решение № 78 от 09.03.2021г.), Про куратурата на Република България е осъдена да заплати на основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ на М. К. М. сумата от 15 000 лв., пред- ставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.07.2015г. до окончателното изплащане, как- то и разноски за производството в размер на 569, 27 лв., като е отхвърлил иска за обезщетение на неимуществени вреди за разликата до пълния пре- тендиран размер от 50 000 лв. и този за имуществени вреди до пълния предявен размер от 5 000 лв.

Решението е обжалвано от двете страни – от ищеца в отхвърлената част, а от ответника – в уважената част, с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбите.

Всяка страна оспорва жалбата на дру гата страна.

Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбите във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбите са допустими – подадени са в срока по чл.259 от ГПК и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съде- бен акт.

1

Преценявайки основателността на жалбите, съдът взе предвид след- ното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ – претендират се обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение в из- вършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила при съда.

За да постанови обжалваното решение, съставът на окръжния съд след подробен анализ на събрания по делото доказателствен материал е приел, че са налице предпоставките на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажи- ране отговорността на държавата чрез прокуратурата, която е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца за престъпления от общ характер, за които е оправдан с влязла в сила присъда. При обосноваване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди съдът е отчел продъл- жителността на наказателното производство – 3 години, 3 месеца и 24 дни, начиная от 14.03.2012г. до 08.07.2015г.; наложената и изтърпяна по наказа- телното производство мярка за неотклонение „подписка“; угрозата от нала- гането на евентуално наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 8 го- дини, както и да бъде лишен от възможността да заема ръководна общест- вена или държавна длъжност; обстоятелството, че е оправдан по предяве- ното му обвинение на 11.12.2014г. с присъда на ОС-Перник; че е имал безупречна репутация и е заемал ръководна длъжност „***“ на Ди- рекция „Инженерна инфраструктура и екология“ при Община Перник, коя- то ищецът е бил посъветван да напусне, което е сторил; полученото заболяване „невротични разстройства“; необходимостта от прием на медика- менти и постъпване за лечение в болнично заведение, както и негативното отражение на повдигнатото обвинение върху емоционалната му сфера. За основателна и доказана до размер на сумата от 500 лв. е приета претенция- та за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи заплатени в хо- да на цялото производство адвокатски възнаграждения.

По делото категорично са установени елементите на фактическия съ- став на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ – в хипотезата на повдигнато срещу лице- то обвинение за умишлено престъпление, за което е оправдано с влязла в сила присъда, което е предпоставка за ангажиране отговорността на държа- вата в лицето на Прокуратурата на РБ, която е повдигнала обвинението.

С оглед оплакванията в жалбите, спори се по размера на обезщете- нието за неимуществени вреди от ищеца, а от ответника по основанието и размера на претенциите.

Обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпле- ние и претърпени вреди. Размерът на обезщетението се определя съобраз- но действително претърпените вреди от ищеца и болки и страдания, пре- ценени с оглед общия критерии за справедливост по чл.52 от ЗЗД/т.11 от ТР №3/2005 на ОСГК/.

Релевантни за определяне на обезщетението са следните обстоятел- ства: тежест на 2 повдигнатото обвинение, което е за умишлено престъпле- ние по чл.282, ал. 2, предл. 1-во, вр. ал. 1, предл. 2-ро, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 1, б „а“ – „***“ на Дирекция „Инженерна инфраструктура и екология“ при Община Пер- ник, не е изпълнил служебните си задължения с цел да набави за другиго – ЕТ „Л. – Л. Х.“ облага в размер на 44 081, 66 лв., от което са възникнали значителни вредни последици за Републиканския бюджет и за Община Перник, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода от 1 до 8 години“ и лишаване на право по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК; устано- вената продължителност на наказателното преследване – от 14.03.2012г., когато е ищецът е привлечен като обвиняем, на който начален момент се позовава в исковата молба, до 08.07.2015г., когато прокуратурата е депо- зирала молба, с която е заявила оттегляне на депозирания протест, към който момент е влязла в сила присъдата на въззивния съд, с която е потвър дена оправдателната присъда на ОС-Перник, или 3 години, 3 месеца и 24 дни; взетата мярка за неотклонение и нейната продължителност, която в случая е „подписка“, отменена с постановяването на присъдата на ОС-Пер- ник.

От показанията на свидетеля В. И., се установява, че по- следният е бивш колега и дългогодишен познат на ищеца. Свидетелят през 2007г. работил в отдел градоустройство към Община Перник, от 2008г. за- почнал работа като старши специалист строителство и комунални битови дейност в кметство изток, където продължавал да работи и към даването на показанията. По повод работата имал непрекъснати контакти с ищеца. Те били не само колеги, но и приятели. Счита М. за професионалист и за отговорен човек. Ищецът споделил на свидетеля за повдигнатото срещу него обвинение, бил много притеснен. И. си спомня, че служители от Общината говорили, че ищецът има проблеми и че ще бъде осъден на лишаване от свобода. М. му споделил също, че здравето му се влошило. Свидетелят счита, че притеснението от воденото срещу него дело е довело ищеца до получаване на диабет и необходимост от болничен престой. Има- ло негативна промяна в М., бил много притеснен, но свидетелят го окуражавал, че всичко ще бъде наред.

По делото са събрани и показанията на свидетелката М. – съпруга на ищеца. Последната си спомня, че откакто мъжът й бил привле- чен като обвиняем по процесното наказателно производство започнали мъ- ките и неволите за него и семейството му. Последният изпитвал силни при- теснения, тъй като бил честен човек. Започнали и здравословни проблеми с нервите, със сърцето, с високата концентрация на захар, които преди това не е имал.

Наложило се да влезе в болницата в гр. Перник на лечение за около 10 дни, където било проведено медикаментозно лечение на легло. От спокоен и уравновесен човек станал сприхав и нервен, което се отразило негативно на цялото семейство. Слез изписването си започнал да приема лекарства за диабет вкъщи, което продължавало и към датата на даване на свидетелските показания. Освен тях приемал и лекарства за хипертония, както и успокоителни. Свидетелката си спомня за случка, в която заедно с мъжа си и внучката си пътували за Република Турция с автобус. Когато съпругът й направил забележка на седящата зад тях жена, която също ра- ботила в Община Перник, тя му отговорила на висок 3 глас, че той е подсъ- дим и не може да й прави забележки, което силно разстроило внучка им, а освен това било чуто и от другите пътници в автобуса. Ищецът бил преду- преден да напусне работа доброволно във връзка с обвинението, което и сторил. Това му се отразило ужасно, тъй като винаги бил за пример в рабо- тата си. Към датата на даване на свидетелските показания М. вече бил по-спокоен психически, но все още страдал от диабет.

По делото са събрани и показанията на свидетеля И. И., който познавал ищеца покрай работата му, тъй като имал малка строителна фирма и последният му помагал при проблеми със строителството. Свиде- телят знаел за работата на ищеца, както и за повдигнатото на последния обвинение. След случилото се М. станал по-сдържан, по-мълчалив и умислен.

Преди това бил друг човек. В строителните среди се говорило за разследването. Самият ищец споделял със свидетеля за обвинението и че е невинен, но му било неудобно. И. не вярвал, че М. е виновен, тъй като го познавал от дълго време и знаел, че е честен и сериозен човек, винаги бил коректен.

Съдът кредитира показанията на свидетелите в частите, представля- ващи техните непосредствени възприятия и впечатления от случилото се с ищеца, доколкото не противоречат на останалия събран доказателствен материал и взаимно се допълват, с изключение на изнесеното за продължи- телността на болничния престой, както и в частта, с която споделят техни съждения, като например за причинно-следствената връзка между произ- водството и получените заболявания.

От заключението на приетата и неоспорена пред първата инстанция СМЕ се установява, че ищецът страда от хипертонична болест от 2010 – 2011г. /анамнестично/, което предшества действията на ответника. Устано- вява се още, че последният страда и от увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел, което е възможно да бъде хронично и остро.

То няма пряка връзка с действията на ответника. Ищецът е получил и невро- тични разстройства, започнали през месец март/април 2012г., като е имало светли периоди /без оплаквания/ и периоди на обостряния след психоемо- ционален стрес. Експертът е на мнение, че тези невротични разстройства може да се приеме, че са провокирани от наказателното производство. Вещото лице е посочило, че ищецът страда и от захарен диабет, но не е ус- тановено той да е в пряка връзка с действията на ответника.

В о.с.з. пред първата инстанция експертът поддържа заключението си, като посочва, че ищецът е постъпил в болница за 3 дни – от 12.05. 2015г. до 15.05.2015г., което проверил в регистрите на болничното заведе- ние. Счита, че хипертоничната болест предшества действията на ответника и не е резултат от тях. Но посочва, че е трудно да се каже дали същите са довели до състоянието му, налагащо болничен престой. Сочи също, че по отношение на неврологичното разстройство на ищеца е изписан атаракс в неголяма доза, а в последствие в амбулаторния лист му било изписано три- тико от 150 мл, но той взимал 1/3 от 50 мл. Приемането на ищеца в бол- ница е възможно да се дължи както на действията на ответника, така и на неприемане на лекарства, прием на кока кола, на пепси кола, които 4 прин- ципно били безобидни.

Съдът кредитира експертното заключение, тъй като то е изготвено от лице, притежаващо необходимите познания и опит, неоспорено от страни- те.

При тези данни, като съобрази възрастта на ищеца – на 61 години към момента на образуване на производството; тежестта на повдигнатото обвинение, което е за тежко престъпление от общ характер; вида и продължителността на наложената и изтърпяна от ищеца мярка за неоткло- нение – „подписка“ в продължение на 2 години и 8 месеца; продължител- ността от 3 години, 3 месеца и 24 дни на цялото производство, което за досъдебна и съдебна, развила се на две инстанции, фаза, с трима обвиняе- ми, намира за развило се в рамките на разумния срок; претърпените от ище ца тревоги, притеснения и грижи във връзка с обвинението; установеното влошаване на здравословното му състояние, състоящо се в получаване на „невротични разстройства“ и необходимостта от прием на медикаменти; настъпилите негативни последици в общуването на ищеца с приятели и близки; негативното отражение на разследването върху в професионалната му сфера, както и това, че се е наложило да напусне работа във връзка с него, прието като установен по делото факт въз основа на свидетелски по- казания, срещу който извод на първостепенния съд няма оплакване за необоснованост в жалбата на прокуратурата, намира, че сумата от 10 000 лв. е справедливото в случая обезщетение за доказаните неимуществени вреди. При определяне на размера, настоящият състав съобрази също и со- циално икономическите условия на живот в страната ни към процесния период и обичайната практика на съда в подобни случаи.