Решение № 39 от 18.03.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Ямбол, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20242300500062 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на търговското дружество „Георги Груп“ООД с.Лалково, Обл.Ямбол, подадена от пълномощника адв.М.А., срещу Решение №664/20.12.2023г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.дело №20232330100982 по описа за 2023г. на този съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника против „Полисстрой“ЕООД гр.Ямбол иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК за признаване за установено съществуването на вземането на „Георги Груп“ООД за разликата над сумата 8 154,46лв. до размера на сумата 9 154,46лв., ведно със законната лихва върху нея от 01.02.2023г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№275/2023г. по описа на ЯРС.

Оплакването на въззивното дружество е за неправилност на решението на ЯРС в оспорената му част, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Като неправилен е оспорен изводът на съда, че представеният от ответника приходен касов ордер и квитанция с касова бележка установяват две плащания по 1 000лв. всяко. Твърдението на въззивника е, че тези документи са съставени и отразяват само едно извършено плащане в брой на сумата 1 000лв., което плащане е от 22.11.2023г. и за което е съставен от въззивното дружество приходния касов ордер №10/22.11.2023г., като на вносителя – дружеството „Полисстрой“ЕООД е издадена и квитанция към този ПКО, също под №10/22.11.2023г. с приложена касова бележка за плащането в брой. Това според въззивника е пълният комплект от създадените първични счетоводни документи за извършеното частично плащане по процесната фактура, които счетоводни документи отразяват само едно плащане в размер на 1000 лв., а не две такива по 1000 лв. на обща стойност от 2000 лв., до какъвто неправилен извод е стигнал ЯРС.

Поради това „Георги Груп“ООД моли решението на ЯРС да бъде отменено в оспорената му част и да бъде постановено ново решение от въззивния съд, с което на 1 дружеството да бъде присъдено вземането му в размер на сумата общо 9 154,46лв., т.е. и разликата от 1 000лв.

Въззиваемата страна – дружеството „Полисстрой“ЕООД гр.Ямбол, в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозирало писмен отговор и не е изразило становище по жалбата.

В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивното дружество адв.А., която моли и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Редовно призована за с.з., въззиваемата страна не изпраща представител.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Предявеният от ищеца „Георги Груп“ООД срещу „Полисстрой“ЕООД установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД е за признаване за установено съществуването на вземането на ищеца срещу ответника за сумата 10 154,46лв, представляваща дължимо възнаграждение за извършени услуги, за която сума е издадена фактура №0000000961/09.08.2022г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор и не е взел становище по предявения срещу него иск, а в хода на производството е представил доказателства за извършено частично плащане по издадената от ищеца фактура.

Фактическата обстановка по спора е разкрита от районния съд въз основа на събраните пред този съд писмени доказателства и съдебно-счетоводната експертиза, като установените факти са непроменени пред въззивната инстанция, тъй като страните не са заявили доказателствени искания пред тази инстанция:

По делото е установено от приложеното ч.гр.д.№275/2023г. по описа на ЯРС, че за процесната искова сума в размер на 10 154,46лв., предмет на предявения установителен иск, е издадена на 06.02.2023г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по посоченото ч. гр. дело по описа на ЯРС. Длъжникът по заповедта „Полисстрой“ЕООД е подал възражение по реда на чл. 414, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата, като настоящият иск е предявен от заявителя в заповедното производство – ищеца в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

Установено е с представения от ищеца, съставен от него протокол-обр.19 от 09.08.2022г., че същият е за установяване на извършени в полза на „Полисстрой“ЕООД услуги с механизация – услуга с трамбовка, транспорт на чакъл, услуга с малък верижен багер и транспорт на трамбовка на обща стойност 10 154,46лв. с ДДС. Въз основа на протокола е съставена и фактура №0000000961/09.08.2022г., с която е фактурирана цената на услугите в размер на 10 154,46лв. Протоколът и фактурата не са подписани от представител на възложителя – ответника „Полисстрой“ЕООД.

Със заключението на вещото лице-икономист Св.Димитрова, извършило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено, че процесната фактура №0000000961/09.08.2022г. е осчетоводена от ищеца съобразно нормативните разпоредби и е въведена в дневника на продажбите за данъчен период м.08.2022г. В счетоводството на ответното дружество фактурата и съпътстващи я документи не са получавани, фактурата не е осчетоводена от ответника, не е въведена в дневниците за покупки по ЗДДС за периода м.09.2022г.-м.07.2023г. и правото за ползване на данъчен кредит не е упражнено.

От представените от ответника писмени доказателства - ПКО №10/22.11.2023г. за сумата 1 000лв., квитанция към ПКО №10/22.11.2023г. и фискален бон, издадени от ищеца „Георги Груп“ООД, по делото е установено, че в хода на процеса ответникът „Полисстрой“ЕООД е извършил частично плащане в брой по процесната фактура №0000000961/09.08.2022г. в размер на сумата 1 000лв.

При тази фактически данни, с обжалваното решение ЯРС е приел, че издадената от ищеца фактура установява сключен между страните договор за изработка, като по фактурата ответникът е извършил частично плащане в размер на сумата 2 000лв. и този факт 2 представлява признание на задължението на ответника. Признавайки погасителния ефект на частичното плащане в размер на 2 000лв. ЯРС е уважил установителния иск до размера на сумата 8 154,46лв., а за разликата над тази сума, до предявения размер от 10 154,46лв. е отхвърлил иска като неоснователен. С решението ЯРС е присъдил на ищеца всички направени от него разноски в исковото производство и в заповедното производство.

При тази фактическа обстановка въззивната жалба се прецени като основателна.

Съображенията са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Съобразно тези си правомощия по чл.269 ГПК ЯОС намира, че постановеното по делото решение на ЯРС в обжалваната му част е валидно, допустимо и неправилно.

Предявеният иск се квалифицира по чл.422 ГПК, вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД.

Страните са сключили договор за услуги, представляващ подвид на договора за изработка, регламентиран с разпоредбите на чл.258-чл.269 ЗЗД. При договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа - чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Липсата на възражения при фактическото приемане на работата се приравнява на одобрение признание, че изработеното съответства на договора - чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Договорът за изработка е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор, поради което писмената форма не е необходима с оглед неговото възникване и съществуване, а само с оглед неговото доказване. В случая за доказване на сключения между страните договор за изработка и за задължението на ответника ищецът е представил издадената от него фактура за сумата 10 154,46лв.

Съгласно формираната трайна и безпротиворечива практика на ВКС, която настоящият състав на ЯОС възприема ( напр. Решение № 96 от 26.11.2009год. по т.д.№ 380/2008год., на І т.о.; Решение № 30/08.04.2011год. по т.д.№ 416/2010 год. на І т.о.;

Решение № 118/05.07.2011год. по т. д. № 491/2010 год. на ІІ т.о.; Решение № 42/2010 год., по т.д.№ 593/2009год. на ІІ т.о., Решение № 211/ 30.01.2012 год., по т.д.№ 1120/2010 год. на ІІ т. о.; Решение № 109 от 07.09.2011 год. по т.д.№ 465/2010 год. на ІІ т.о.; Решение № 92/07.

09.2011 год. по т.д.№ 478/2010 год. на ІІ т.о., Решение №45/28.03.2014г. по т.д.№1882/2013г. на І т.о. и др.), фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество- ответник, включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.

С Решение №92/ 07.09.2011г. по т. д. № 478/2010г. на ВКС, II т. о., Върховният касационен съд се е произнесъл, че фактурата съставлява частен свидетелстващ документ, който не обвързва съда с материална доказателствена сила, и при направено оспорване на съдържанието й, дори обусловено от липсата на задължителен според Закона за счетоводството реквизит, решаващият съд е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти с оглед на всички доказателства по делото.

В разглеждания случай п роцесната фактура №0000000961/09.08.2022г. е съставена съобразно изискванията на чл.6, ал.1 ЗСч., тя съдържа наименованието на услугите, извършени от ищеца, съдържа елементите от конкретната сделка, както и размера на дължимото на от възложителя-ответника възнаграждение по договора. Установено е със заключението на вещото лице, че фактурата не е осчетоводена от ответното дружество и същото не е ползвало данъчен кредит, но дружеството е извършило частично плащане по фактурата. Тези обстоятелства, наред с безспорно извършеното частично плащане по фактурата, обуславят извода и на настоящата инстанция за наличие на несъмнено признание на ответника за сключения с ищеца договор за изработка и за задължението на ответното дружество да заплати възнаграждението на изпълнителя в размер на 10 154,46лв., респ. за приемане на извършената работа без възражения.

По делото е установено, че възложителят на работата - ответникът 3

„Полисстрой“ЕООД е извършил едно частично плащане в брой в размер на сумата 1 000лв. за погасяване на задължението си по процесната фактура. За това частично плащане в брой ищецът е издал първични счетоводни документи – ПКО и квитанция към него, както и фискален бон за сумата 1 000лв. Неправилен е анализът, направен от районния съд на тези писмени доказателства за извършеното частично плащане и в нарушение на закона съдът е приел, че същите доказателства установяват извършено плащане на сумата 2 000лв.

Основателно е в този смисъл оплакването на въззивника, че при извършеното от ответника едно частично плащане на сумата 1 000лв., общото му задължение по процесната фактура е погасено до размера на сумата 9 154, 46лв. За тази сума е установено вземането на ищеца срещу ответника и предявеният установителен иск по чл.422 ГПК е основателен и доказан до размера на 9 154,46лв. Като е отхвърлил иска за разликата над сумата 8 154,46лв. до размера на сумата 9 154,46лв., районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази му обжалвана част и се постанови ново решение от окръжния съд за признаване вземането на ищеца и за сумата 1 000лв., дължима по процесната фактура и съставляваща разликата над сумата 8 154,46лв. до размера на сумата 9 154,46лв.

При този изход на делото пред въззивната инстнация, право на разноските за тази инстанция има въззивникът, на който следва да се присъдят разноски в размер на сумата 440лв. ( 40лв.- ДТ и 400лв. заплатено адвокатско възнаграждение).