Решение № 1070 от 08.12.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1070 гр. Русе, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20214520102226 по описа за 2021 година

Ищците СВ. С. ИЛ. и А.С. И. твърдят, че са пострадали от причинените от подсъдимия по НОХД № 462/2021 г. по описа на РС-Русе материални вреди, изразяващи се освен в откраднатия и после върнат от полицията телевизор, марка „Тошиба", както е посочено в обвинителния акт, така и в множество преки и непосредствени вреди от: счупени врати, прозорци и мебели, от наложило се пътуване на пострадалите от Великобритания до България и обратно, довело до загуба на заплата и разходи за пътуване, от налагащ се ремонт, допълнително укрепване и саниране на къщата, внезапно и рязко увреждане здравето на ищеца, който спешно се нуждаел от скъпо лечение. С деянието и последващото поведение на ответника били нанесени болки и страдания и неудобство. Обострило се и заболяването на ищеца, което лекувал по спешност и поставило под заплаха възможността му да продължи да работи като шофьор на ТИР.

Претендират заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуествени вреди, подробно описани в исковата молба и молбата-уточнение, на обща стойност 17 901.31 лв. /от които 4 964.03 лв. имуществени вреди за ищеца, 3164.03 лв. имуществени вреди за ищцата и по 5000 лв. нематериални вреди за всеки от тях/, ведно със законната лихва от 03.10.2020 г. , както и направените деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид наведените от ищците фактически обстоятелства и формулирания петитум, квалифицира правно предявените искове по чл.45, във вр. с чл.52, по чл.84, ал.3 и чл.86 от ЗЗД.

1

Ответникът С. ХР. С. депозира отговор на исковата молба, в който излага съображения за основателност на претенцията за имуществени вреди до сумата 380.35 лв., представляваща стойност на затварящ се механизъм на един от прозорците в къщата на ищците, счупен от н е г о по време на кражбата. Счита, че останалите изброени и претендирани имуществени и неимуществени вреди не са в пряка и непосредствена връзка с извършеното от него престъпление.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото НОХД № 462/2021 г. по описа на РС-Русе е видно, че с протоколно определение № 82/13.04.2021 г. е одобрено постигнатото между РП-Русе и защитника на подсъдимия С. ХР. С. споразумение, по силата на което за извършено от подсъдимия /ответник по настоящото дело/ престъпление по чл.195, ар.1, т.3, пр.1, вр. чл.194, ал.1 от НК /затова че през периода 11.08-03.10.2020 г. в гр.В., обл.Русе, ул.“К.“ 16, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужда движима вещ – телевизор „Тошиба“ на стойност 1250 лв. от владението на СВ.

С. ИЛ. и АЛ. СТ. ИЛ. /ищци в настоящото производство/, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои/, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. От материалите по делото се установява още, че телевизорът - предмет на кражбата, е върнат на ищеца.

По цитираното наказателно производство пострадалите С.И. и А.И., чрез пълномощника си адв.Д., са депозирали молби за конституирането им като граждански ищци и частни обвинители по делото. Към същите е приложен договор за правна защита и съдействие от 03.11.2020 г., с който адв.Д. е упълномощен да представлява пострадалите по воденото преди това досъдебно производство, по НОХД № 462/2021 г. с право да ги конституира като частни обвинители и граждански ищци, да изготви граждански иск за вредите от престъплението, както и да ги представлява пред всички инстанции до приключване на делото. Договорено и заплатено е адв.възнаграждение в размер на 600 лв. С протоколно определение № 482/13.04.2021 г. двамата пострадали са конституирани като частни обвинители в процеса, а адв.Д. за техен повереник, но е отказано конституирането им и като граждански ищци по делото. Не е допуснат за съвместно разглеждане и предявения от тях граждански иск.

По воденото досъдебно производство № 457-ДП-88/2020 г. по описа на ПУ-В. са представени договор и фактура от 29.10.2020 г. за изработка, доставка и монтаж на брава+комплект дръжки за алуминиева врата, обков за ВПЦ прозорец, уплътнение за ПВЦ каса, насрещник за ПВЦ врата и средна панта+капачка за средна и долна панта.

Получател и платец на тяхната стойност от 380.35 лв. е ищцата А.И..

В качеството на свидетел по настоящото дело е разпитана Б.Б.-сестра на ищеца.

2

Същата излага твърдения, че след като разбрал за влизането в къщата му, брат й се прибрал от Англия, като пътувал със самолет до Варна и след това с такси до В.. От 8-9 години той работел като тираджия и всяко лято си идвал в България. От около три години братът на свидетелката имал тромб на крака и от стрес положението се влошавало. За него ходи по лекари и тук, и в Англия, взема лекарства. При връщането си и той, и съпругата му били стресирани и притеснени затова, че са им влезли в къщата и от кражбата. Ищецът бил с температура, а ищцата я болели главата и крайниците. Ищцата придружила съпруга си до лекар в гр.Русе, защото той станал много зле с крака. Тъй като братът на свидетелката отказал да постъпи в болница, му изписали лекарства и лечение в къщи. После взел решение и сложил камери и щори на къщата.

От разпита на свид.Б.А.-дядо на ответника се установява, че след извършената кражба от внука му, телевизорът бил взет от полицаите и върнат на собственика.

Собствениците искали от внука му 386 лв. и тези пари били дадени на адвокат М., който да ги даде на разследващия полицай с разписка. В началото собствениците искали тези пари, а после отказали да ги вземат. Свидетелят знае, че ищецът има заболяване на крака и лятото на 2020 и на 2021 г. си дошъл да се лекува.

В превод от английски език е представено писмо от директора на дружество за транспортни услуги „Премиер Транспорт Сървисиз“ Лимитид, с което същият потвърждава, че дневната ставка, по която се заплаща на г-н С.И., е в размер на 170 паунда на ден. В превод от английски език е представена и Фактура № 1, издадена от „ЕсСи Ес Лоджистик Солюшънс“ ЛТД с клиент С.И., в която е отразено „шофьорски услуги“ и цена – 770.50 паунда.

От приложените бордни карти е видно, че ищците са осъществили полет от Лондон до Варна на 26.10.2020 г., а са се върнали обратно на 08.11.2020 г., за което са заплатени 249.98 лв. Представени са и два ЖП билета от 27.10.2020 г. за маршрута Варна–В. на обща стойност 20,20 лв.

Съгласно Амбулаторен лист от 03.11.2020 г. ищецът е посетил д-р Андрей Бояджиев за консултация. На пациента е отразена основна диагноза "флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долни крайници" и придружаващи заболявания "хипертонично сърце и варикозни вени на долни крайници без язва или възпаления". В анамнезата е посочено, че пациентът идва за изписване на лекарства и съобщава за болки в крайниците. След психотравма има виене на свят, гадене, повръщане, тремор. Изписано му е медикаментозно лечение. Приложени са три медициски рецепти, както и касови бонове от аптеки за закупени лекарства на 30.10, 02.11 и 04.11.2020 г.

Към исковата молба са приложени фактури и фискални бонове за закупени от ищеца на 05.11.2020 г., за доставка и монтаж на камера за видео наблюдение на 3 стойност 300 лв., за кабел, щепсел, електрически щори и дистанционно на обща стойност 1740 лв.

Предвид изложените фактически данни, съдът прави следните изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда, следва в настоящото съдебно производство да се установят елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: наличие на деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно, да са причинени вреди в причинно–следствена връзка с извършеното. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

В настоящия случай, при наличието на одобрено по НОХД № 462/2021 г. по описа на РС-Русе споразумение по чл.384 от НПК, с което ответникът се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, вр. с чл.194, ал.1 от Н К и му е наложено наказание “лишаване от свобода”, то фактът на деянието и неговото авторство, противоправността му и виновността на ответника, са безспорно установени, по силата на чл. 300 ГПК във вр. с чл.383, ал.1 от НПК. Съгласно първата разпоредба, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е. относно наличието на тези от елементите на деликтната отговорност. А според втория цитиран текст, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.

Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие виновното противоправно деяние на ответника са доказани по основание. Предмет на изследване в настоящия процес са размерът на претендираните вреди от ищците и причинната връзка между тях и деянието на ответника. Доколкото се претендират различни по вид вреди, то всяка от отделните претенции представлява самостоятелен иск, като неустановяването на съответната твърдяна вреда или липсата на причинна връзка на същата с деянието са основание за неговото отхвърляне. Разграничението следва да е не само между неимуществени и имуществени вреди, а и имуществените вреди може да се отнасят до пера с различен произход и основание.

В процесния случай ищците претендират обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в: 1. повреди по врати и прозорци; 2. повреда на сгъваема маса; 3. транспортни разходи от Британия до България; 4. поставяне на метални щори, закупуване на декодер, 4 бр.камери, монтаж на видеонаблюдение, кабели, опъващ тел и електроника-два адаптера; 5. разходи за лекарства; 6. заплатен адвокатски хонорар по 4 досъдебното производство и 7. пропуснати ползи от заплати на ищеца за периода 26.10-08.11.2020 г.

От доказателствения материал по приложеното наказателно производство, от повдигнатото обвинение на С.С. и изготвения обвинителен акт е видно, че квалификацията по т.3, пр.1 на чл.195, ал.1 от НК е налице, тъй като обвиняемият си осигурил достъп до откраднатата вещ посредством счупване на затварящия механизъм на един от прозорците в къщата на пострадалите И.и. За отстраняване констатираните повреди по прозорците и вратите в имота си, ищците представят договор, фактура и фискален бон за заплащане на сумата 380.35 лв. Безспорно е налице причинна връзка между посочените вреди и деянието на ответника, поради което тази претенция като основателна и доказана по размер следва да бъде уважена. Същата се признава и в отговора на исковата молба, като ответникът е имал готовност да заплати сумата още в хода на досъдебното производство.

Ищците претендират 60 лв. вреди от повреда на сгъваема маса, на която е стъпено при изнасяне на телевизора. За тази вещ се споменава единствено в свидетелските показания на ищеца, дадени пред разследващия полицай, като се твърди, че три от крачетата са счупени и масата е на ремонт. Въпросната вещ не фигурира в Протокола за оглед на местопроизшествие, нито от снимковия материал може да се заключи, че някоя от масите в къщата на ищците е счупена. Тази претенция е и недоказана по размер, предвид липсата на данни масата да е отремонтирана и заплатената от пострадалите стойност на ремонта. Ето защо този иск следва да се остави без уважение.

Относно претенцията за заплащане на транспортни разходи, направени от ищците за връщането си от Великобритания: за влизането в дома им и кражбата на телевизор „Тошиба“ Светослав и Александрия И.и били уведомени на 07.10.2020 г. от свид.Мехидин Мехмедов. Приложените бордни карти за пътуването на Светослав и Александрия И.и със самолет установяват, че съпрузите са пътували от Лондон до Варна на 26.10.2020 г. и в обратна посока на 08.11.2020 г. Същевременно в исковата молба се излагат твърдения, че на ищците спешно се наложило да се върнат в страната заради кражбата. Съдът намира за недоказана причинната връзка между престъпното посегателство на ответника с транспортните разходи, направени от ищците 20 дни след установяване на кражбата. Дали изобщо ще се върнат лично по повод кражбата от дома им, кога точно и с какво превозно средство е изцяло в преценката на ищците. По делото са налице и данни, че семейство И.и се връщат в родния си град веднъж годишно, за да може ищецът да се лекува. Поради изложеното не може да се направи извод, че направените транспортни разходи от ищците са пряка и непосредствена последица от противоправното деяние на ответника и искът за заплащане стойността на закупените самолетни и БДЖ билети подлежи на отхвърляне.