Решение № 1669 от 22.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1669 гр. Пловдив, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20225300502397 по описа за 2022 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.422, ал.1 , вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по постъпили въззивна жалба, подадена от „Кредит инс“ АД София чрез адв. Р. Д., против решение №260260 от 14.04.2022 г., постановено по гр. дело №15721/2020 г. на РС Пловдив, V гр. състав, и частна жалба, подадена от Л. Л. чрез адв. Т. В., срещу определение №260544 от 26.06.2022 г., постановено по същото дело.

С решение №260260 от 14.04.2022 г., постановено по гр. дело №15721/2020 г. на РС Пловдив, V гр. състав, е признато за установено в отношенията между страните, че Л. И. Л., ЕГН **********, дължи на „Кредит Инс“ АД, ЕИК 205997727, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 250 лв. - главница, дължима по договор за потребителски кредит „Екстра“ от 04.06.2019 г., сключен между страните , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (13.08.2020 г.) до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за главница с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал.1 ЗЗД за разликата от 250 лв. до пълния претендиран размер от 1000 лв.; иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД за сумата от 266,70 лв. – договорна лихва за периода от 04.07.2019 г. до 04.04.2020 г. и иска с правно основание чл. 422, 1 ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 132,20 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.07.2019 г. до 10.08.2020 г., за които суми е издадена заповед №260153/19.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №10083/2020 г., по описа на Районен съд - Пловдив, XXII гр. с-в. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. И. Л., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Кредит Инс“ АД, ЕИК 205997727, сума в размер на 696,98 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство и в рамките на заповедното производство по ч.гр.д.

№10083/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXII- ри гр. с-в, а „Кредит Инс“ АД, ЕИК 205997727, е осъдено да заплати на Л. И. Л., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сума в размер на 256,64 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното производство по ч.гр.д. №10083/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXII гр. с-в. На основание чл. 77 ГПК „Кредит Инс“ АД, ЕИК 205997727, е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пловдив сума в размер на 60 лева - разноски за изготвяне на експертно заключение.

С определение №260544/26.06.2022 г., постановено по първоинстанционното дело, е оставена без уважение молбата на адв. Т. В., пълномощник на Л. Л., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

С въззивната жалба, подадена от „Кредит инс“ АД София, се атакува решение №260260 от 14.04.2022 г., постановено по гр.дело № 15721/2020 г. по описа на РС-Пловдив, V гр. състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове на „Кредит Инс“ АД против Л. И. Л. за заплащане на главница с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД за разликата от 250 лв. до пълния претендиран размер от 1000 лв.; иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 266,70 лв. – договорна лихва за периода от 04.07.2019 г. до 04.04.2020 г. и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 132,20 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.07.2019 г. до 10.08.2020г., за които суми е издадена заповед №260153/19.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10083/2020 г., по описа на Районен съд - Пловдив, XXII гр. състав. Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Посочено е, че ГПР съответства на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и дали договорената предварителна такса Гарант следва да бъде включена в ГПР, е въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не към действителността на целия договор за кредит. Ако се приеме, че с включването на тази клауза в ГПР се надвишава максималният размер, на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК е нищожна именно тази клауза, предвиждаща заплащане на такса Гарант. Иска се решението в атакуваната му част да се отмени, като се признае за установено, че Л. Л. дължи на жалбоподателя сумата от 1000 лв. - главница на основание сключен договор за потребителски 2 кредит от 04.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 13.08.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 266.70 лв., представляваща договорна лихва за периода 04.07.2019 г. 04.04.2020 г., както и сумата от 132.20 лв., представляваща лихва за забава за времето от 05.07.2019 г. до 10.08.2020 г., като се иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да са остави без уважение, а решението в атакуваната му част да се потвърди. Поддържат доводите в отговора на исковата молба и изразени в хода по същество пред първата инстанция. Искат на страната да се присъдят разноски, като правят и възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Подадена е и частна жалба от Л. И. Л. чрез адв. Т. В. срещу определение № 260544 от 26.06.2022 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молба от 18.05.2022 г. на адв. Т. В. в качеството му на пълномощник на Л. Л., като се иска постановеното по делото решение да се измени в частта за разноските. Посочва се, че следва да се съобрази от съда, че са предявени три иска, а е уважен само един. Претендират да им се заплатят разноски и за това производство.

С отговора на частната жалба се излагат съображения, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Сочат, че своевременно са направени и възражения за прекомерност на разноските.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, от законен състав, в писмена форма, подписано е, установява се по какъв начин е формирана волята на съда, при наличие на положителни и липса на отрицателни предпоставки за развитие на исковия процес, и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

3

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД, чл.240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като е предявен и обективно съединен при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Ищецът посочва, че „Кредит инс“ АД (преди - ООД) е търговско дружество с основна дейност отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, като договорът се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ. Твърди се, че Л. Л. е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството – www.creditins.bg, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Служител се е свързал с длъжника, същият е потвърдил самоличността си и истинността на предоставената информация, както и желанието да получи кредит в размер на 1000 лева. След одобрението, на ответника е изпратен електронен формат на договора за кредит от разстояние, като същият е потвърдил, чрез изпратения му от ищцовото дружество линк за потвърждение, сключването на договор за потребителски кредит „Екстра“ с №87879/04.04.2019 г. Желаната сума е била преведена чрез системата e-pay и получена на каса на партньорски офис на „Изипей“ АД срещу представена от ответника Л. Л. лична карта. Ищецът се позовава и на чл. 13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, според чиято разпоредба за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.

Твърди, че преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните документи, и съгласно чл.189 от ГПК те се ползват с формална доказателствена сила за авторството. За длъжника е имало възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава от дружеството, с което кредитодателят има сключен договор, като ответникът е избрал опцията да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита. Предвид това и на основание чл. 4 от договора се е задължил към ежемесечната вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант“ за предоставената услуга, която се е заплащала на ищеца. Ответникът не е изпълнявал точно задълженията си по договора, като не е погасил нито една от дължимите вноски по кредитното правоотношение. Всички вземания по договора са падежирали на дата 04.04.2020 г. Едва след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, на 05.10.2020 г. ответникът е осъществил плащане по договора, което е в размер от 750 лв. Ищецът претендира в настоящото производство само част от вземанията по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В случай, че съдът приеме, че процесният договор за кредит е 4 изцяло недействителен, при условията на евентуалност се предявява иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, с който се моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 250 лв. Сочи се, че на ответника е предадена сума в размер от 1000 лв., като след осъщественото частично погашение, по евентуалния иск би се дължала сумата от 250 лв. Моли се предявените главни искове да бъде уважени, а при тяхното отхвърляне - да се уважи евентуалната искова претенция. Претендират се сторените разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от Л.

Л. чрез адв. Т. В., оспорва исковете като неоснователни, както и дължимостта на сумите и твърденията на ищцовото дружество. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречието му със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Твърди, че са налице множество нищожни клаузи, без които същият не може да съществува. При условията на евентуалност - налице са нищожни клаузи на договора – тези на чл.3 и чл.4, касаещи лихвения процент, формирането на ГПР и дължимостта на такса „гарант“. Не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, тъй като не са упоменати условията за прилагане на лихвен процент, индекс или референтен лихвен процент, не е регламентиран размерът на печалбата на кредитора/възнаградителната лихва, като не е посочено каква част от погасителната вноска представлява главницата и каква – лихва, такси и пр. Сочи се, че кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Неспазването на горепосочените изисквания на основание чл.22 ЗПК води до цялостна недействителност на договора за кредит. Недопустимо е претендирането на лихва два пъти за една и съща сума и за един и същи период, поради което са неоснователни претенциите за договорна и законна лихва. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.