Решение № 561 от 27.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Ю.а Ив. Шулева като разгледа докладваното от П. Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100510225 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20033823 от 04.05.2022 г. по гр.д. № 62753/2020 г.

Софийски районен съд, 56 състав: Изнесъл на публична продан на основание чл. 348 ГПК следния допуснат до делба недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ ВТОРИ ЖИЛИЩЕН

ЕТАЖ, обособен със самостоятелен вход, от масивна двуетажна еднофамилна къща, находяща се в гр. София, Столична община, район „********, състоящ се от: входно антре, кухня, хол, спалня, баня с тоалетна, със застроена площ от 71 кв. м, заедно с изба в сутерена под първия жилищен етаж, с нов административен адрес: гр. София, Столична община, район „Витоша“, ул.

„********, заедно с правото на строеж за този етаж и избата върху дворното място, в което е построена къщата, представляващо държавна земя и съставляващо имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. София, Столична община, район „Витоша“, ул. „********, целият с площ 912 кв. м, със стар номер 520, кв. 207В, парцел/УПИ ІХ, съгласно заповед за одобряване на КККР № РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като получената след продажбата цена се разпредели 1 между Е. П. К., ЕГН **********, М. П. И., ЕГН **********, Л. К. И., ЕГН **********, Ю. А. И., ЕГН **********, и П. А. И., ЕГН **********, съобразно идеалните им части; Отхвърлил предявената претенция от М. П. И., ЕГН **********, с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на гореописания имот; На основание чл. 355 ГПК осъдил съделителите да заплатят по сметка на СРС държавни такси за делбеното производство.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от съделителката М. П. И., която го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд не обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, а събраните по делото гласни доказателства обсъдил неправилно, съответно неправилно не кредитирал показанията на доведените от въззивницата свидетели М. и М., които имали непосредствени впечатления, а се доверил на показанията на доведения от другите страни свидетел, чиито показания следвало да се ценят по реда на чл. 172 ГПК, и който дал само отрицателен отговор, че не е виждал М. И. в процесния имот. Развиват се подробни съображения защо показанията на свидетелите на въззивницата следвало да бъдат кредитирани като преки, обективни, безпристрастни и непротиворечиви. Твърдението на М. И. в отговора на исковата молба, че никога не е живяла и не е ползвала къщата на баща си било по повод заявената в исковата молба претенция за заплащане от страна на ответницата на обезщетение за ползване. Следвало да се прави разграничение между живеенето/ползването на имота като съсобственик от един от съсобствениците и живеенето в имота поради възникнала необходимост от полагането на грижи за вече стария и болен наследодател. От показанията на доведените от М. П. свидетели следвало, че тя е живяла в дома на баща си към датата на смъртта му, като той имал нужда от ежедневни непосредствени грижи поради влошеното му здравословно състояние. От представената трудова книжка се установило, че въззивницата напуснала работа на 01.12.2012 г., тъй като баща й бил вече почти неподвижен и се нуждаел от непрекъснати грижи. Установило се и че въззивницата не притежава друго жилище. Налице били условията, предвидени в чл. 349, ал. 2 ГПК, а възлагателната претенция била основателна. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да й 2 постави в дял делбения имот, като за уравнение на дяловете на другите съделители вземе предвид допълнителното заключение на СОЕ. Претендира разноски за двете инстанции съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна Е. П. К. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно.

Съображения излага в молба от 25.09.2025 г.

Въззиваемата страна Л. К. И. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно.

Претендира разноски за въззивното производство.

Въззиваемите страни Ю. А. И. и П. А. И. не са депозирали отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В хода на производството оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението като правилно.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата.

От фактическа страна: С влязлото в сила на 17.11.2021 г. първофазно решение, постановено по делото, е допуснато извършването на съдебна делба между Е. П. К., ЕГН **********, М. П. И., ЕГН **********, Л. К. И., ЕГН **********, Ю. А. И., ЕГН **********, и П. А. И., ЕГН **********, на следния съсобствен между тях недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ ВТОРИ ЖИЛИЩЕН

ЕТАЖ, обособен със самостоятелен вход, от масивна двуетажна еднофамилна 3 къща, находяща се в гр. София, Столична община, район „********, състоящ се от: входно антре, кухня, хол, спалня, баня с тоалетна, със застроена площ от 71 кв. м, заедно с изба в сутерена под първия жилищен етаж, с нов административен адрес: гр. София, Столична община, район „Витоша“, ул.

„********, заедно с правото на строеж за този етаж и избата върху дворното място, в което е построена къщата, представляващо държавна земя и съставляващо имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр. София, Столична община, район „Витоша“, ул. „********, целият с площ 912 кв. м, със стар номер 520, кв. 207В, парцел/УПИ ІХ, съгласно заповед за одобряване на КККР № РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при следните квоти: за Е. П. К. - 3/9 ид. части; за М. П. И. – 3/9 ид. части; за Л. К. И. – 1/9 ид. част; за Ю. А. И. – 1/9 ид. част, и за П. А. И. – 1/9 ид. част.

В първото открито съдебно заседание във втората фаза на делбеното производство съделителката – ответница М. П. И. е заявила възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК при твърдения, че живеела в делбения жилищен имот към момента на откриване на наследството на общия наследодател - 18.02.2013 г., в периода от м. март 2012 г. до 18.02.2013 г., без да променя постоянния и/или настоящия си адрес. Баща й бил много болен и се нуждаел от денонощни грижи, поради което се наложило да напусне работа на 01.12.2012 г. Не притежавала друго жилище, за което е представила декларация.

Съделителят-ищец е оспорил възлагателната претенция при твърдения, че не били налице предпоставките на закона, вкл. че никой от съделителите не е живял с наследодателя към момента на откриване на наследството.

Съделителката Л. И. е пледирала за изнасяне на делбения имот на публична продан.

Страните не спорят, че към момента на смъртта си на 18.02.2013 г. наследодателят П. А. И. е живеел в делбения имот.

Във връзка с възлагателната претенция по делото са приети 4 удостоверения за постоянен и настоящ адрес (л. 29 – 20 от делото на СРС) и удостоверения за промени на постоянен и настоящ адрес (л. 101 – 102 от делото на СРС), видно от които М. П. И. от 01.01.1980 г. е обявила за свой настоящ адрес гр. София, ж.к. „********, ап. 76, а от 24.10.2001 г. е обявила същия за свой постоянен адрес, като към 11.03.2022 г. няма заявени промени.

От приетото копие от трудова книжка на М. И. (л. 93 – 95) е видно, че от 17.10.2012 г. същата е била в трудово правоотношение с ЕТ „Л.-Р.А.“, по което е заемала длъжността „работник кухня“. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 01.12.2012 г.

Разпитаният по делото свидетел М. М. познава М. И., живеели в един вход в ж.к. „******** Живеел там от 1978 г., предполагал, че и М. оттогава. С М. общували често, пиели кафе и си помагали. С нея и със семейството й се виждали в събота и неделя, от време на време ходели на излети. Свидетелят познавал майка й, баща й и брат й, с последния били колеги. Знаел, че бащата на М. боледувал, тъй като лично го бил возил до болницата. М. почти не се прибирала в апартамента и предполагал, че е живяла при баща си. Обаждала се на свидетеля, когато има възможност да закара баща й до болницата. Той живеел в кв. Б.. Свидетелят спирал отвън, не е влизал в къщата. Предполагал, че М. живеела в къщата, щом му се обаждала от там и не я виждали в блока.

Това се случвало за период от месеци. М. идвала до „Св. Троица“ да се преоблича. Казвала, че отива при баща си, защото е болен и трябва да се грижи за него. Свидетелят не може да каже от какво е бил болен бащата на М., бил с два бастуна. След като човек не живее вкъщи, а при баща си, предполагал, че тя се е грижила за него. Дълго време я нямало, но свидетелят не знае колко точно време. Не си спомня колко пъти е возил баща й, това било преди 7-8 години и повече. Доколкото разбрал, М. се върнала след като баща й починал, но не знае кога е станало това. С М. били близки, но не до такава степен, че да знае кога е починал баща й. Сега в апартамента М. живеела с един мъж. Внукът й живеел при нея. Внукът на М. бил дете, но свидетелят не знае точно колко е голям.

Свидетелката С. М. познава М. от ******** г., съседи са в ж.к. „Св.

Троица“. Когато М. не е работа, общували постоянно. Свидетелката познавала и бащата на М.. През 2012 г. се наложило да й помага да се грижи за него, тъй като бил тежък човек и бил трудно подвижен. Мисли, че М. напуснала работа, 5 за да се грижи за баща си в кв. Б.. М. работела като хигиенист. Свидетелката знае къде се намира къщата в Б.. В повечето време М. била там, а тя ходела с градския транспорт. Престоят й бил през 2012 г. Там били всичките вещи на М.. Тя до 2012 г. живеела с дъщеря си в ж.к. „Св. Троица“. Имала внук М..

Майката на М. идвала да живее в „Св. Троица“ при нея. М. имала брат, който починал. Когато свидетелката ходела в къщата в Б., помагала да вдигнат баща й, да сменят чаршафите, да почистят. Баща й бил трудно подвижен. Имал проблем с дробовете, краката, кръста. Там живеели само М. и баща й. В съседния вход живеел братовчед й. Не си спомня как се казва майката на М.. В къщата в Б. имало две големи кучета, за които се грижели М. и брат й. Бащата на М. починал м. 02.2013 г., спомня си, тъй като тогава взела повече пари накуп, и предложила на М. да й даде пари за погребението. Свидетелката ходела в Б. есента и зимните месеци, понякога ходела три пъти в месеца.

Помагала й с почистването и обгрижването на баща й. Описва къщата, влизала в две стаи от жилището и в тоалетната. М. се върнала в ж.к. „Св.

Троица“ през лятото 2013 г., когато започнала работа. Докато М. я нямало през 2012 г., в жилището й в ж.к. „Св. Троица“ живеела дъщеря й и внук й. Внукът бил на 12 – 13 години, ако не и повече. През 2013 г. бил може би в 5 клас. В момента М. живеела с дъщеря си в ж.к. „Св. Троица“, но мислела, че жилището не е нейно владение, тъй като жилището се продало, не знае на кого е продадено.

Свидетелят Б.В. живее с дъщерята на Л. (съделителката П. И.) на съпружески начала от 2005 г. Познавал Л. и свекър й П.. П. починал зимата на 2013 г. Къщата била с дворно място, близо до бул. „Пушкин“. Ходел там с тъста си А. преди да почине, и с жена си П. също бил ходил. Помагал на А. да цепи дърва, да гледа кучетата. През 2012 – 2013 г. П. бил в нормално здравословно състояние, свидетелят не го е виждал болен на легло.