Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 461 от 05.06.2025, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 1365/2024
Вид
Решение № 461
Подписан
05.06.2025
В сила
02.07.2025
Състав
Валентина Жекова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.477, ал.1 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. гр. Хасково, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640101365 по описа за 2024 година

С подадената искова молба ищ ецът Й. Й. К., ЕГН **********, от **********, е предявил против ответника „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, иск с правно основание чл.432 от КЗ, вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД.

Твърди, че на 07.09.2023г., около 13.00ч., управлявал собствения си мотоциклет марка „**********“, модел „***“ с рег.№ ********** по булевард „**********“, с посока на движение от кв. Болярово към гр.Хасково. В района на № 20 на посочения път бил засечен от П. М. С., който управлявал л.а. марка „**********“, модел „**********“, с рег.№ **********, извършвайки неправомерна маневра - завой в обратна посока и при наличието на двойна непрекъсната хоризонтална маркировка. В резултат на така настъпилото ПТП мотоциклетът на ищеца получил деформации в предната си част, както и отстрани вляво. Твърди се още, че към момента на настъпване на описаното в исковата молба ПТП отговорността на виновния водач била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника в настоящия процес. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие ищецът подал уводемление до ответното дружество, по повод на което била образувана преписка по щета № 0801-006708/2023–02. Служители на ответното дружество извършили оглед на уврежданията по мотоциклета, за което бил съставен Опис-техническа експертиза на увредените части, системи 1 и детайли по МПС, собственост на на ищеца.

На 15.11.2023г. по сметката на ищеца ответникът превел сумата от 2940.02 лв. като обезщетение за причинените му имуществени вреди, вследствие на описаното по-горе застрахователно събитие, но ищецът не бил съгласен с така определения размер. С извършеното плащане ищецът счита, че ответникът е признал за основателна претенцията, както и че вината за настъпването на ПТП е изцяло на водача, застрахован при него. Ищецът, поради несъгласие с изплатената му сума за обезщетение, извършил проучване на пазарните условия и установил, че средната пазарна стойност на мотоциклети от вида, какъвто е неговият собствен, възлиза на 10 000 лева. В този смисъл намира, че разликата от действителната стойност на мотоциклета и изплатеното доброволно обезщетение, възлизаща на сумата 7059.98 лв., е дължима от ответника, което обосновавало и правния интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид казаното, моли съда, след като се запознае с доказателствата по делото и установи основателността на претенцията, да постанови решение,с което ответника да бъде осъден да му заплати исковата сума от 938.98 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на настъпилото ПТП на 07.09.2023г. в гр.Хасково, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2023г. – датата, на която ответникът е бил уведомен за настъпилото ПТП, до окончателното изплащане на главницата.

Претендира деловодни разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Основното възражение на ответника е в насока механизма на настъпилото ПТП, липса на доказателства за размера и вида на причинените вреди, както и за съпричиняване от страна на ищеца, поради несъобразяване на конкретните пътни условия. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск и присъди на ответника разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е собственик на мотоциклет марка „**********“, модел „***“, с рег. № **********, видно от Свидетелство за регистрация Част I.

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 72 от 07.09.2023г. е, че на 07.09.2023г., около 13.00 часа, в гр.Хасково, ищецът е управлявал своя мотоциклет по бул.“**********“, с посока на движение от кв.“Болярово“ към гр.Хасково и достигайки района на № 20, е бил засечен от управлявания от П. М. С. л.а. марка „**********“, модел “**********“, с рег.

№ **********, който е извършвал маневра за завой в обратна посока при наличието на двойна непрекъсната хоризонтална маркировка. В резултат на настъпилото ПТП мотоциклетът, собственост на ищеца, е получил 2 деформации в предната си част, както и отстрани вляво.

За така настъплото ПТП ищецът е подал уведомление до застрахователя - ответник по делото, за заплащане на обезщетение, което е видно от приетото като писмено доказателство Писмо, изх. № 5045/09.10.2023г. от ЗД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД до ищеца по делото Й.

Й. К. и образуваната преписка по Щета № 0801—***-02.

Безспорно от събраните по делото писмени доказателства съдът установи, че към посочената по-горе дата отговорността на виновния водач, управляващ лек автомобил марка „**********“, модел „**********“, с рег. № **********, е била застархована по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника по делото.

Като доказателство по делото съдът прие Протокол за увредени части от 24.10.2023г. на ППС марка „**********“, модел „**********0“, собственост на Й. К., изготвен във връзка с настъпване на процесното ПТП. В същия подробно са описани видовете увреждания по мотоциклета, собственост на ищеца.

Безспорно се установява още, че след като ответникът е приел като неоспорим факта на настъпилото застрахователно събитие, е извършил оглед и направил оценка на щетите, след което е заплатил на ищцовата страна сума в размер на 2 940.02 лева, за което свидетелства Преводно нареждане от 15.11.2023г. за извършен кредитен превод по банковата сметка на ищеца.

За цялостното изясняване на спора съдът назначи съдебна автотехническа експертиза с вещо лице М. К., чието заключение възприема като компетентно и безпристрастно дадено. От същото съдът установи от една страна настъпилите увреждания на мотоциклета, механизма на тяхното причиняване, както и общата стойност на ремонтните работи за възстановяването на щетите от настъпилото застрахователно събитие, включващи части и труд, по цени към момента на тяхното причиняване, които възлизат на сумата от 3 879 лева. Вещото лице е категорично, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и причинените увреждания по мотоциклета.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът приема, че в случая са налице елементите от фактическия състав на нормата на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, уреждаща т.н. пряк иск на увреденото лице към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на 3 изискванията на чл.380 от КЗ. По делото е безспорно, че към датата на процесното ПТП – 07.09.2023г., гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „**********“, модел „**********“, с рег. № **********, управляван от П. М. С., е била покрита от ответника в настоящото производство по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Обект на застраховане по тази застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл.477, ал.1 от КЗ/. Следва да се отбележи, че ответникът е платил на ищеца сумата от 2940.02 лева с платежно нареждане от 15.11.2023г., с което плащане всъщност е признал основателността на претенцията му, както и че пътно-транспортното произшествие е настъпило по вина именно на застрахования при ответното дружество водач. В противен случай ответникът би постановил отказ да изплати обезщетение на ищеца. При тези данни по делото спорен остава единствено въпросът за размера на дължимото обезщетение. Съдът намира, че с оглед събраните по делото и неоспорени писмени доказателства, в т.ч. и заключението на авто-техническата експертиза, искът се явява доказан в неговия пълен обем. Ответникът в качеството си на застраховател е длъжен да възстанови и обезщети застрахования за всички причинени материални щети при настъпилото застрахователно събитие, а именно ПТП на датата, посочена в исковата молба – 07.09.2023г. След като се установи, че ответникът доброволно е изплатил само част от дължимото обезщетение, изплащайки 2940.02 лева, т.е. покрил е само част от вредите, то следва извода, че той дължи още сумата от 938.98 лева, съгласно заключението на вещото лице за стойността на вредите по мотоциклет марка „**********“, модел „***“, с рег. № **********, като вещото лице е посочило, че по средни пазарни цени за алтернативни части и труд в неспециализиран сервиз към 07.09.2023г., оценя щетата на 3879 лева, което е 38.8% от действителната стойност на мотоциклета към момента на ПТП, която щета определя като частична. Исковата сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на уведомлението от страна на ищеца до ответника, съгласно нормата на чл.429 ал.3, изр.2 вр. с ал.2 от КЗ – 09.09.2023г., до окончателното й изплащане.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на водача на мотоциклета. Описаното погоре заключение на вещото лице по назначената съдебна авто-техническа експертиза дава отрицателен отговор на възражението на ответника, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от водача на мотоциклета.

Съдът счита, че единствено поведението на водача на лек автомобил марка 4

„**********“, модел „**********“, с рег. № **********, застрахован при ответника, е причина за настъпване на произшествието. За да бъде намалено обезщетението за вреди, съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

Следователно, съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. В настоящия случай от заключението на вещото лице по авто-техническата експертиза се установи, че ако водачът на лек автомобил „********** **********“ с рег. № ********** е спазвал разпоредбите на ЗДвП, а именно – преди маневрата, която е предприел, е могъл да пропусне участниците в движението на близка дистанция, които се движат зад автомобила му, в лявата лента на същото платно, не би се стигнало до екстремното спиране на мотоциклета. Т.е. водачът на лекия автомобил не е спазил разпоредбите на чл.25 и чл.38 от ЗДвП, като е отнел предимството на движещия се след него по платното за движение към центъра на гр.Хасково, в лявата лента, мотоциклет. Ето защо, възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на мотоциклета е неоснователно и остана недоказано.

По отношение на дължимите деловодни разноски в настоящото производство съдът намира, че с оглед изхода на делото на ищеца се следват разноски в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно сумата 300 лева, от които 250 лева – заплатено възнаграждение за вещо лице и 50 лева – платена държавна такса.