Решение № 782 от 18.12.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. гр. Хасково, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20235640101566 по описа за 2023 година

Предявен е от С. И. С., ЕГН **********, с адрес: ***********, съдебен адрес:

**********, адв. Б. И. от АК - Хасково, против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 ГПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. За претендираните суми е издадена заповед № 3640 от 05.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8028 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив.

Ищецът твърди, че е потребител на електроенергия с клиентски номер 1010194539 за обект, находящ се в ************** с ИТН *******. На 20.03.2023 г. от служители на "Електроразпределение Юг"ЕАД било констатирано, че електромерът не отчитал електрическа енергия поради изгаснал дисплей. Поради това ответникът счел, че ползваната от ищеца електроенергия е неизмерена и съответно незаплатена. Вследствие на това била коригирана сметката за ел.енергия за периода 14.03.2023 г. до 20.03.2023 г. като била начислена допълнително количество ел.енергия на стойност 134,57 лева с ДДС. Ищецът бил уведомен, че ако не заплати тази сума ще бъде преустановен достъпът му до електроразпределителната система, поради което на 29.05.2023 г. същият я заплатил.

Поддържа се в исковата молба, че тази допълнително начислената и заплатена от ищеца сума е недължима поради начална липса на основание за начисляването й. Ето защо на основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД ответникът следвало да му заплати сумата от 134,57 лева с ДДС. Поради това депозирал в РС-Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за платената без основание сума. В тази връзка, в PC Пловдив било образувано ч.гр.д. № 8028/2023 г., по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Длъжникът възразил против задължението да заплати посочените в заповедта суми, поради което за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.

1

В допълнение счита, че въпреки изменението на ПИКЕЕ и предвидената в чл.48 корекционна процедура, на основание чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), не следвало да бъде приложена, като противоречаща на чл.82 от ЗЗД. Обективната отговорност била изключение, тъй като ангажирала отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане било единствено правомощие на законодателя, а не на административен орган като ДКЕВР. Поради това, начислената сума в размер на 134,57 лева с ДДС представляваща корекция на сметка за минал период от време, била недължима поради начална липса на основание за начисляването й.

С тези мотиви се претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено задължението на ответника към ищеца по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.дело № 8028/2023 г. по описа на РС-Пловдив за сумата от 134,57 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, като му бъдат присъдени и направените по настоящото дело и по заповедното производство разноски.

Ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск, но счита същият за неоснователен и като такъв намира, че следва да бъде отхвърлен. Посочва, че са налице всички предпоставки за преизчисляване на количеството електрическа енергия, поради което сумата в размер на 134,57 лева с ДДС била дължима от ищеца.

По съществото на спора ответникът посочва, че на 20.03.2023 г. при извършена проверка на електромер с фабричен № ********, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца, от служители на „Електроразпределение Юг" /„ЕР ЮГ"/ ЕАД било установено, че електромерът е с изгаснал дисплей, поради което консумираната електрическа енергия не можело да бъде отчетена. За извършените действия бил съставен констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 693313 от 20.03.2023 г., като бил изготвен в присъствието на свидетел. Протоколът бил подписан от посочените лица.

Ето защо ответникът намира, че при наличието на предпоставките по чл. 52, ал. 1, т.1 от ПИКЕЕ е извършено преизчисление на количеството електрическа енергия, като било начислено допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер на 206 kWh.

Стойността на допълнителното количество електрическа енергия, изчислена по определената от КЕВР прогнозна пазарна цена на електрическа енергия за покриване на технологичните разходи на ЕР Юг в качеството му на оператор на разпределителна електрическа мрежа, за период от 6 дни (чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ) била в размер на 134,57 лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 6 дни, като началото на корекционния период - 14.03.2023 г. представлявала датата на последния отчет на електромера, съгласно извадка от системата за дистанционен отчет, като след тази дата до датата на демонтажа на процесния електромер не били фактурирани количества електрическа енергия освен процесните 206 kWh. Последната дата била датата на извършената последваща техническа проверка и демонтаж на процесния електромер 20.03.2023 г. За посочената сума била издадена фактура № 8294265947/25.04.2023 г., изпратена на ищеца с писмо изх. №10377702/25.04.2023г., по пощата с обратна разписка № ИД PS 6300 01CW7N Т, с което била спазена процедурата по ПИКЕЕ.

Ответникът посочва, че съществува законово основание за начисляване на процесната сума. КЕВР имала правомощие да приеме ПИКЕЕ, които да регламентират условията и реда за установяване случаите за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия - чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката. На това основание КЕВР приела ПИКЕЕ, като в случая приложение намирали раздел IX и конкретно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ. На основание чл. 56, ал. 1 и ал. 3 от ПИКЕЕ стойността на допълнителното количество електрическа енергия била изчислена по определената от КЕВР пазарна цена на електрическа енергия за покриване на 2 технологичните разходи на ЕР Юг в качеството му на оператор на разпределителна електрическа мрежа, ведно с дължимата сума за мрежови услуги и за цена за задължения към обществото.

Поддържа се още, че обстоятелството, кой бил конкретният извършител, било ирелевантно по настоящия спор, защото в посочените законови разпоредби, регламентиращи преизчислението на количеството електрическа енергия, не се съдържало изисквания за извършване корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, а точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В допълнение сочи, че корекционната процедура цели възстановяване на настъпило без основание имуществено разместване, а не да бъде ангажирана отговорността на потребителя за негово виновно поведение.

Ответникът отбелязва, че от 04.05.2019 г. в законна сила били влезли нови ПИКЕЕ, според които преизчисляването на количеството електрическа енергия се извършвало от операторите на съответните електрически мрежи, а не от крайния снабдител на електрическа енергия. Поради тази причина крайните снабдители вече не издавали фактури за допълнително начислени количества електрическа енергия, а дейността по преизчисляването и фактурирането на количества неизмерена, неточно и/или неправилно измерена електрическа енергия се извършвала от оператора на съответната електрическа мрежа, към която бил присъединен конкретният обект на клиент. Ето защо счита, че общите условия на крайния снабдител на електрическа енергия, в случая „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, били ирелевантни, съответно неотносимо към процесния случай е дали в тях се предвижда изричен ред за уведомяване на клиентите.

С оглед изложените съображения ответникът намира иска за неоснователен и моли същият като такъв да бъде отхвърлен. Претендират се направените разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите, съдържащи се в ч.гр.д. № 8028 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление от 02.06.2023 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 3640 от 05.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК за процесната сума, както и направените по делото разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение (л.21 от гр.дело № 464/2022 г. на РС Хасково). В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 19.06.2023 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.

Не се спори по делото, че ищецът е потребител на електрическа енергия като клиент с клиентски № ************, доставяна до обект с ИТН *******, находящ се в **************, а ответното дружество „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е оператор на електрическата мрежа.

Липсва спор и относно обстоятелството, че на 20.03.2023 г. е извършена проверка на меренето на електрическа енергия на обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Юг", за което е съставен констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 693313 от същата дата и въз основа на него е издадена фактура № 8294265947/25.04.2023 г. на стойност 134,57 лева с ДДС, която ищецът е заплатил на ответника. Фактите се установяват и от представените от страните писмени доказателства като според представения от ищеца по заповедното производство касов бон от 29.05.2023 г., същият на посочената дата е заплатил сумата от 3

134,57 лева на ответника.

От приетия като доказателство по делото констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 693313 от 20.03.2023 г. се установява, че на същата дата представители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД са извършили проверка на измервателната система на ищеца и средство за търговско измерване с фабричен № ******** в присъствието на свидетел. При проверката е било установено, че електромерът е повреден, с тъмен дисплей. Монтиран е нов изправен електромер. Този констативен протокол е подписан от извършилите проверката представители на оператора на електрическата мрежа, както и от присъствалия свидетел.

Представени са също справка за коригиране на сметката за електроенергия и фактура № 8294265947 от 25.04.2023 г. , от които е видно, че вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер № ******** за периода от 14.03.2023 г. до 20.03.2023 г. на клиент с кл. № ************ е допълнително начислена енергия от общо 206 кВтч на стойност 134,57 лева с ДДС.

С писмо с изх. № 10377702/25.04.2023г., получено на 27.03.2023 г. ищецът е бил уведомен от ответника за извършената проверка, като и за извършената корекция, видно и от приложеното Известие за доставяне-обратна разписка ИД PS 6300 01CW7N T.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за своевременно депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното вземане.