Решение № 228 от 24.09.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Враца, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20261400500360 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й. М. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.***, подадена чрез пълномощника й адв.М. С., против Решение № 93/24.03.2026 г. по гр.д.№ 702/2025 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, с което първоинстанционният съд:

- признава за установено, че Й. М. Р., ЕГН **********, дължи на „Кредит Инс” АД, ЕИК 205997727, следните суми, присъдени в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 52/2025 г., на Районен съд - Козлодуй, а именно: 500.00 лв., представляващи остатък от главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №ДЗ012350/08.03.2024 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №193/14.03.25г. по ч.гр.д.№52/2025 г. на Районен съдКозлодуй.

- обезсилва Заповед № 193/14.03.25г., издадена по ч.гр.д.№ 52/2025 г. на Районен съд-Козлодуй;

- осъжда Й. М. Р. да заплати на „КРЕДИТ ИНС” АД направените разноски в размер на 217.30 евро /425.00 лева/;

- осъжда Й. М. Р. да заплати на „КРЕДИТ ИНС” АД направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 52/2025 г. по описа на КРС в размер на 217.30 евро /425.00 лева/.

В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо, неправилно и 1 незаконосъобразно. Посочва се, че безспорно страните са се намирали в облигационни отношения по силата на сключен договор за кредит за сумата 1 500 лв., от които ответницата е заплатила 1 000 лв. преди подаване на заявлението в съда. Сочи се още, че след подаване на иска и депозиране на отговора, ответницата е заплатила и остатъка от кредита в размер на 500 лв., за което е представено писмено доказателство в съдебното заседание, проведено на 09.12.2025 г. Изтъква се, че плащането не е оспорено от дружеството, но дори не е обсъдено в мотивите на решението. Възивницата счита, че е налице хипотезата на чл.235, ал.3 ГПК, тъй като в хода на делото е настъпило ново обстоятелство, което следва да доведе до отпадане на правния интерес и отхвърляне на иска, поради което постановеното решение е недопустимо. Намира, че уважавайки иска, районният съд е осъдил ответника да заплати сума, която вече е платил, както и че не става ясно защо е обезсилена заповедта за изпълнение.

На следващо място в жалбата се сочи, че решението е неправилно и по отношение на предявените осъдителни искове за сумата 1 027,36 лв. – разноски за образуване на делото и за сумата 825,00 лв. – допълнителни предстоящи разноски. Навеждат се доводи, че тези искове са недопустими, но съдът ги е приел за разглеждане като отделни искове, събрал е такса по тях, но не се е произнесъл с диспозитив, с който да ги отхвърли или уважи.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от „Кредит Инс“ АД, чрез адв.С. М., в който се изразява становище за частична основателност на въззивната жалба. Въззиваемият споделя оплакванията, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е съобразил извършеното в хода на производството плащане на остатъка от главницата в размер на 500,00 лв., като изтъква, че това обстоятелство не е спорно и е доказано с представения в съдебно заседание документ за извършеното плащане. Счита, че с постановеното уважаване на иска за главница, районният съд е допуснал нарушение на чл.235, ал.3 ГПК, но това нарушение не е основание за ангажиране отговорността на ищеца и не може да обоснове извод, че „Кредит Инс“ АД е станало причина за неправилното произнасяне на съда в тази част.

При тези съображения не възразява да бъде изменено първоинстанционното решение в частта относно главницата, като се приеме, че същата е погасена чрез извършено в хода на делото плащане. Навежда доводи, че това изменение обаче не следва да води до изменение на първоинстанционното решение в частта относно разноските, тъй като същите са сторени по повод събиране на съществуващо към момента на подаване на заявлението вземане и са пряка последица от неизпълнението на длъжника, който е дал повод за съдебната претенция.

Прави се искане за оставяне без уважение искането за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

2

Районен съд-Козлодуй е сезиран със заявление на "Кредит Инс" АД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Й. М. Р. за следните парични вземания: сума в размер на 1 058,40 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА“ № ДЗ012350/08.03.2024 г.; сума в размер на 270,00 лв., представляваща договорна лихва за периода от 08.08.2025 г. до 08.01.2025 г.; сума в размер на 9,63 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.07.2024 г. до 15.01.2025 г. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението се сочи, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство "Екстра" № ДЗ012350/08.03.20243 г., сключен между Й. М. Р., в качеството й на кредитополучател, и "Кредит Инс" АД, в качеството му на кредитодател.

Пояснява се, че договорът е сключен онлайн във формата на електронен документ при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ, след подадена от Й. М. Р. онлайн заявка за отпускане на кредит чрез електронния сайт на дружеството: www.creditins.bg, която е одобрена и чрез партньорския офис на Изипей й е преведена исканата сума от 1500,00 лв. срещу надлежно издадена и получена от нея разписка. Посочено е, че съгласно изискванията на ЗПК на длъжника Р. е предоставена преддоговорна информация, с която същата се е запознала и е приела Общите условия на предлагания кредит, като е потвърдила и получила на посочения от него e-mail "Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити". Сочи се също, че съгласно условията на сключения договор кредитодателят е поел задължение да предостави заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателката е поела задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на 12 броя равни месечни вноски с посочени в договора падежи.

Твърди се, че до датата на подаване на заявлението кредитополучателката е погасила първите три вноски по кредита изцяло, а по четвъртата вноса е извършила частично плащане, а останалите вноски не са погасени, поради което служителите на дружеството са изпращали напомнителни писма на посочения електронен адрес, съобщения на посочения телефонен номер и са осъществявали телефонни обаждания, но въпреки това Й. Р. не е извършила никакво друго плащане.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 52/2025 г. по описа на Районен съд-Козлодуй и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 193/14.03.2025 г., с което заявлението е уважено изцяло.

Издадената заповед е връчена на длъжника на 02.04.2025 г. и в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от Й. М. Р., подадено чрез пълномощника й адв.М. С..

С Определение № 370/09.04.2025 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване съществуване на претендираните вземания. В изпълнение на дадените указания „Кредит Инс“ АД е предявило иск пред КРС, за което е уведомил заповедния съд.

С исковата молба е предявен положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата Й. М. Р., че 3 дължи сумата от 500,00 лв., представляваща остатък от главница по сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ012350/08.03.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на заявлението, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение № 193/14.03.2025 г. по ч.гр.д.№ 52/2025 г. по описа на РС-Козлодуй.

В исковата молба се излагат обстоятелства, идентични с тези в заявлението по чл.410 ГПК. Допълнително се посочва, че ищецът "Кредит Инс" АД, ЕИК 205997727, е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл.3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции с рег. № BGR00428 със Заповед № БНБ - 23940/21.02.2020г. 1 Рег.№ 335 / 23.05.2025 на подуправителя на Българска народна банка, чиято основна дейност е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Твърди се, че Й. М. Р. е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като е предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Посочва се, че в резултат на подадената заявка и предоставените от Й. М. Р. данни, служител на ищеца се е свързал с не я на посочения телефон, като ответницата е потвърдила самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи при условията на дружеството, кредит в размер на 1500.00 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответницата е изпратен на посочената от нея електронна поща електронен формат на договора за кредит от разстояние. Сочи се също, че тя е потвърдила, с избиране на изпратения от "Кредит Инс" АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” №ДЗ012350/08.03.2024 г. и желаната сума й е била преведена чрез системата Е-pay и получена от нея на каса на партньорски офис на „Изипей” АД срещу представена от Й. М. Р. лична карта.

В исковата молба се излагат и теоретични доводи относно същността на електронното изявление и подписването на документ с електронен подпис, с които се обосновава доказателствената сила на представените от ищеца документи

Отново се посочва, че към дата 14.01.2025 г. кредитополучателката не е погасила нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 08.08.2024, 08.09.2024, 08.10.2024, 08.11.2024 г., 08.12.2024 г. и 08.01.2025 г., поради което служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с н е я непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Й. М. Р. не е осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума, поради което кредитодателят е потърсил защита на интересите си чрез подаване на заявление по реда на чл.410 ГПК.

Според изложеното в исковата молба, към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение общата стойност на непогасения паричен дълг на ответницата е в размер на 500,00 лв., представляващ остатък от главница по сключения договор. Посочва се, че с исковата молба „Кредит Инс“ АД по своя преценка претендира само част от 4 сумите по издадената заповед за изпълнение, а в останалата част заповедта следва да бъде обезсилена. Твърди се, че след образуване на заповедното производство ответницата не е извършвала никакви плащания по договора за потребителски кредит.

Претендира се присъждане на разноски за заповедното производство в размер на 1 027,36 лв., както и на разноски за исковото производство в размер на 825,00 лв.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Й. М. Р., в който се изразява становище, че искът е допустим и частично основателен. Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит между страните, но се навеждат доводи за недействителност на същия. Ответницата признава, че неплатената сума за главница по договора възлиза на 500,00 лв., поради което за тази сума искът е основателен. Оспорват се претендираните разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.