Решение № 3683 от 01.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3683 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Й.ка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20241100510964 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 14209/18.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20241110114441/2024 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 78 състав, ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД на основание чл.

411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 15 482,23 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 210882762 за причинени вреди по товарен автомобил „Волво ФЛ“ с рег. № ****, включително ликвидационни разноски от 15 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 13.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 889,67 лева – обезщетение за забава за периода 11.10.2023 г. – 12.03.2024 г.

Решението е обжалвано в осъдителната му част от ответника ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД. Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е възприел едностранно доказателствата, кредитирал е единствено тези, които подкрепят тезата на ищеца, и не е съобразил доказателствата, поддържащи възраженията на ответника относно механизма на произшествието. Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемото дружество „Дженерали Застраховане“ АД, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Поддържа, че решението е правилно, законосъобразно и постановено след съвкупна преценка на доказателствата – административно-наказателната преписка, заключението на съдебно-автотехническата експертиза и свидетелските показания на водача на увредения товарен автомобил. Въззиваемият сочи, че именно водачът на л.а.

1

„Опел Вектра“ не е пропуснал движещия се по път с предимство л.а. „Фолксваген Поло“, вследствие на което последният се е отклонил и е ударил спрелия товарен автомобил „Волво“. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По правилността на решението съдът е ограничен от посоченото във въззивната жалба, като служебно следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ ищецът следва да установи наличието на валиден договор за имуществена застраховка относно увреденото МПС, настъпване на застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие, изплащане на застрахователно обезщетение в размер на действително причинените вреди, както и че вредите са причинени от виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника. В тежест на ответника е да установи релевираните правоизключващи, правопогасяващи или правоограничаващи възражения, включително твърдяното съпричиняване или изключителна вина на друг участник в произшествието.

В случая не е спорно, а и се установява от представената застрахователна полица, че към датата на ПТП – 24.06.2021 г., товарният автомобил „Волво ФЛ“ с рег.

№ **** е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско на МПС“. Не е спорно и че гражданската отговорност на водача на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № **** е била застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От събраните писмени доказателства, административно-наказателната преписка, заключението на съдебно-автотехническата експертиза и показанията на свидетеля Ц.Г. се установява следният механизъм на процесното ПТП: на 24.06.2021 г., около 14:20–14:30 ч., л.а. „Опел Вектра“ с рег. № **** се е движил по ул. „Обиколна“ в посока от ул. „Садина“ към ул. „Конче Вихрогонче“ и при навлизане в кръстовището с ул. „Димитър Пешев“, при наличие на пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, не е пропуснал движещия се по пътя с предимство л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № ****. Между двата леки автомобила е настъпил удар, вследствие на който „Фолксваген Поло“ се е отклонил напред и е реализирал последващ удар със спрелия на ул. „Димитър Пешев“ товарен автомобил „Волво ФЛ“ с рег. № ****.

Този механизъм е последователно изведен от вещото лице и съответства на данните от констативния протокол за ПТП, административно-наказателните материали и показанията на свидетеля Г.. Последният е бил водач на товарния автомобил „Волво“ и е посочил, че е спрял на кръстовището, тъй като преминавал тролей и не е могъл да продължи движението си, без да блокира кръстовището. Свидетелят е възприел удара между другите два автомобила и последващото им навлизане към предната лява част 2 на управлявания от него товарен автомобил. Показанията му са непосредствени, логични и кореспондират с техническите изводи на експертизата относно мястото и характера на уврежданията по товарния автомобил.

Не се установява твърдяното съпричиняване от страна на водача на товарния автомобил „Волво“. Заключението на съдебно-автотехническата експертиза сочи, че водачът на товарния автомобил не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, тъй като автомобилът му е бил в спряло състояние, а л.а. „Фолксваген Поло“ е навлязъл внезапно в неговата лента след първоначалния удар с „Опел Вектра“. Не са събрани доказателства водачът на „Волво“ да е нарушил правило за движение, да е навлязъл неправомерно в кръстовището, да е бил в движение към момента на удара или с поведението си да е създал предпоставки за настъпване на вредоносния резултат.

Не се доказва и вина на водача на л.а. „Фолксваген Поло“. По делото липсват конкретни данни за такава скорост, траектория или друго поведение на този водач, които да прекъснат причинната връзка между първоначалното нарушение на водача на „Опел Вектра“ и настъпилия последващ удар в товарния автомобил.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че водачът на л.а. „Опел Вектра“ е нарушил правилата за движение, като не е пропуснал движещия се по път с предимство автомобил. Това поведение е противоправно и виновно по смисъла на чл.

45 ЗЗД, като презумпцията за вина не е оборена от ответника.

Относно размера на вредите във въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Вещото лице е определило стойността, необходима за възстановяване на увредения товарен автомобил по пазарни цени към датата на ПТП, в размер на 15 467,23 лева. Тази стойност е по-ниска от реално изплатената от ищеца сума за ремонт – 15 534,70 лева, поради което районният съд правилно е уважил регресната претенция само до размера на действителната вреда, установена от експертизата, като е добавил обичайните ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Така уваженият размер на главницата – 15 482,23 лева, съответства на доказаните вреди и на обема на регресното право по чл. 411 КЗ.

Правилен е и изводът за основателност на акцесорната претенция по чл. 86, ал.

1 ЗЗД. От доказателствата се установява, че ответникът е бил поканен да възстанови платеното обезщетение и с писмен отказ от 11.10.2023 г. е отказал плащане.

Следователно от тази дата е изпаднал в забава. При уважен размер на главницата 15 482,23 лева обезщетението за забава за периода 11.10.2023 г. – 12.03.2024 г. възлиза на присъдените 889,67 лева, поради което решението е правилно и в тази част.

По изложените съображения, като е уважил частично предявените искове до размерите 15 482,23 лева главница и 889,67 лева мораторна лихва и е отхвърлил претенциите за разликите, Софийският районен съд е постановил правилен краен резултат

По разноските:

Въззиваемото дружество е поискало присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, извършената процесуална защита и разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на „Дженерали Застраховане“ АД следва да се присъди сумата от 50 евро – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Така мотивиран, Софийски градски съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14209/18.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20241110114441/2024 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 78 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 50 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4