Решение № 2184 от 01.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2184 гр. Варна, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110112915 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „***********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.******* ******* срещу С. К. В., ЕГН ********** гр.Варна, ул.***********.

Предявен е иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД с искане да бъде прието за установено, че С. К. В., ЕГН ********** гр.Варна, ул.*********** дължи на „***********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.******* ******* сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №***********г. по ч.гр.д.***********г. на РС ***********, а именно:

898.14 евро (1756.61 лева), представляваща главница за предоставени В и К услуги за обект в гр. Варна, ул. "***********", блок ***********, общ. Варна, обл. Варна, по партида с аб.номер ***********, за периода от 01.08.2022 г. до 01.09.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 171.84 евро (336.08 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 05.10.2022 г. до 15.09.2025 г.

1

В исковата молба се излага, че ищецът в качеството си на оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предоставя В и К услуги на ответника в качеството му на потребител в имот, находящ се гр.Варна, ул. "***********", блок ***********, общ. Варна, обл. Варна. Ползваните В и К услуги се отчитали по партида с номер на платец ***********, чийто титуляр бил ответника.

Излага се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което ответникът не бил правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

ВиК операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до съда срещу ответника, въз основа на което било образувано ЧГД № ***********г. по описа на РС ***********. По заявлението била издадена заповед за изпълнение.

Длъжницата подала възражение срещу издадената заповед.

На 13.11.2025г. заявителят (сега ищец) бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си, поради постъпило възражение от длъжника сега ответник.

Претендираната сума за главница представлява цена на реално отчетено количество ползвани В и К услуги по показанието на индивидуалния водомер на ответницата чрез осъществяван самоотчет на показанието на водомера чрез електронен карнет, при което не се изисква подпис на потребителя при отчета.

Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени от ищеца в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответницата.

В него се излага, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Поддържа депозираното в заповедното производство Възражение по чл.

414 от ГПК. В Общите условия/ ОУ/ на „Водоснабдяване и канализацияВарна" ООД изрично била посочена датата на фактурата, като дата, от която плащането ставало дължимо. Други условия за плащане нямало.

Съгл. чл.6, ал. 1 от ЗДДС доставката на стока представлявало 2 прехвърляне на собственост. В съотв. чл. 25, ал. ал. 1,2,4 ЗДДС, при доставка с периодично изпълнение, каквато била процесната, всеки период, за който било уговорено плащане, се смятал за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниквало на датата, на която плащането било станало дължимо, т.е след издаването на фактура съгласно ОУ.

По делото липсвали доказателства за издавани през процесния период фактури под формата на данъчен документ, което водило до недоказаност на предявените искове.

Иска се отхвърляне на предявените искове.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовата страна чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване. Ответникът чрез процесуалния си представител подържа подадения отговор и моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „***********” ООД, Извадка от Решение № Ц-13 от 29.06.2022г. на КЕВР, Извадка от Решение № Ц-32 от 30.12.2022г. на КЕВР, Извадка от Решение № Ц-29 от 22.12.2023г. на КЕВР, Извадка от Решение № Ц-30 от 19.12.2024г. на КЕВР, се установява, че: ищцовото дружество има качеството на оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и доставя ВиК услуги за битови нужди в обект на потребление, находящ се в гр.Варна, ул.

"***********", блок ***********. Ползваните В и К услуги се отчитали по партида с номер на платец ***********, за чийто титуляр е посочена ответницата.

Видно от Справка от Агенция по вписванията за С. К. В. се установява, че ответницата е собственик на апартамент, находящ гр.Варна, ул.

"***********", блок *********** от 1996г.

Предоставянето на услугите се регулира от действието на Общи условия. Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите 3 условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане, на който срок той изпада в забава.

От Справка за недобора на частен абонат ***********, Опис на отчет за абонат *********** от таблет, модул, самоотчет се установява, че консумацията на вода в обекта на потребление, находящ се в гр.Варна, ул.

"***********", блок *********** през процесния период на отчет 01.08.2022г. – 01.09.2025г. е отчитана чрез самоотчет.

Видно от справка за недобора на ответницата са издавани всеки месец фактури за консумирана вода за период на отчитане на отчет 01.08.2022г. – 01.09.2025г., а именно: ******************************** От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че общото задължение по процесните фактури е в размер на 1 756.61 лева или 898.15 евро. Общият размер на лихвата за забава е 336.12 лева или 171.84 евро. От проверените документи при ищеца няма данни за извършени плащания по процесните фактури към 22.04.2026 г.

Въз основа на така установените факти, Варненския районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявен е иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД с искане да бъде прието за установено, че С. К. В., ЕГН ********** гр.Варна, ул.*********** дължи на „***********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.******* ******* сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №***********г. по ч.гр.д.***********г. на РС ***********, а именно:

898.14 евро (1756.61 лева), представляваща главница за предоставени В и К услуги за обект в гр. Варна, ул. "***********", блок ***********, общ. Варна, обл. Варна, по партида с аб.номер ***********, за периода от 01.08.2022 г. до 01.09.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 171.84 евро (336.08 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 05.10.2022 г. до 15.09.2025 г.

Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от 4 уведомяването му за подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съдът е обявил за безспорно между страните, че те са обвързани от договор при ОУ за продажба на ВиК услуги с място на доставка обект, находящ се в гр.Варна, ул. "***********", блок ***********, общ. Варна, обл.

Варна; Ползваните В и К услуги се отчитат по партида с номер на платец ***********, чийто титуляр е ответницата; ответницата е собственик на обекта на доставка, находящ се в гр.Варна, ул. "***********", блок ***********, общ. Варна, обл. Варна.

В тежест на ищеца е да докаже, изпълнението на договора от страна на ищеца съгласно договора при ОУ, настъпилата изискуемост на задълженията по договора и техния размер, падежа на процесните вземания, периода на изпадане в забава за плащане на процесните главници, правилността на отчитане на водата.

Ответникът няма факти, които да са в нейна доказателствена тежест.

Ответницата не оспорва, видно от пледоарията на процесуалния й представител, че за процесния период, който е посочен в исковата молба е имало консумация на вода, което е отчетено. Не оспорва, че дължи плащане на разходваната вода. Спорният момент между страните е дали е настъпил падежа на плащанията за разходвано количество вода.

Видно от чл.33, ал.2 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

Видно от справка за недобора на ответницата са издавани месечни фактури след всеки правен самоотчет. Същите се намират и на сайта на ищцовото дружество - https://vikvarna.com/bg/check-and-payment.html и са достъпни за запознаване от ответницата.

Всяка една от фактурите е с настъпил падеж, който настъпва 30-дневен срок след датата на фактуриране, а именно

*****************************************.

От факта, че ответницата е собственик на процесния обект на потребление се доказва, че дружеството – ищец има качеството на оператор на „ВиК” услуги по см. на чл. 2 от Наредбата, както и че доставката им се 5 регламентира от договор при общи условия, приети и влезли в сила по реда на чл. 8 от Наредбата.

Според § 1., т.2, б.а от ЗРВКУ„"Потребители" са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги“.

От приетите писмени доказателства, се установява, че ответницата е титуляр на откритата партида за имота с абонатен номер ***********. Като собственик на водоснабден имот и титуляр на партидата при ищцовото дружество ответницата се явява потребител на В и К услуги /чл.2, ал.1 от ОУ/ и е задължено лице за плащането на задълженията за консумираната в имота вода и доставени В и К услуги.

Отчета в имота на ответницата е извършван ежемесечно чрез самоотчет.

От Справка за недобора се доказа, че на ответницата е доставена вода през периода 01.08.2022г. – 01.09.2025г., за което са издадени описаните погоре фактури, които са с настъпил падеж посочен по-горе преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

От приетата по делото ССчЕ се доказа, че общото задължение по процесните фактури за разходвано количество вода е в размер на 1 756.61 лева или 898.15 евро. Общият размер на лихвата за забава е 336.12 лева или 171.84 евро 05.10.2022 г. до 15.09.2025 г.

Предвид това предявените искове като основателни следва да бъдат уважени.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в исковото и в заповедното производство, и такива му се дължат на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Според доказателствата по делото за сторените разноски те са следните:

41,85 лева държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д.***********г. на РС ***********, 60.37 лева държавна такса в исковото производство, 400 лева възнаграждение за особен представител, 8,20 лева – такса за копия от исковата молба и приложенията за връчването им на ответната страна, 240 евро адвокатско възнаграждение, 210 евро депозит за ССчЕ. На ищецът следва да се присъдят 235.38 евро разноски по ч.гр.д.***********г. на РС *********** и 479,58 евро в исковото производство.