Решение № 119 от 16.04.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Б.С., 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Н. Харалампиева при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело № 20241410101422 по описа за 2024 година

От А. К. К., ЕГН:********** от гр.Б.С., общ.Б.С., обл.В., ул.“ Струга „ №35 чрез процесуалния й представител адв.Димитър Милев от САК против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК:"""""""""""", със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к „Света Троица“, бул.“Зографски Манастир“ №15, вх.Г, ет.6, представлявано от М.Л. и В.Т. и „Кредит Гаранция „ ЕООД, ЕИК:"""""""""", със седалище и адрес на управление гр.С., район С., ул.“ Манастирска „ №41, вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от Р. К. Я. са предявени искове както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД че сключеният между А. К. К., ЕГН:********** и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД,

ЕИК:"""""""""""", със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к „Света Троица“, бул.“Зографски Манастир“ №15, вх.Г, ет.6, представлявано от М.Л. и В.Т., договор за потребителски кредит №100384867 от 18.02.2022г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК;

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, „Кредит Гаранция „ ЕООД че сключеният между А. К. К., ЕГН:********** и „Кредит Гаранция „ ЕООД,

ЕИК:"""""""""", със седалище и адрес на управление гр.С., район С., ул.“ Манастирска „ №41, вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от Р. К. Я., договор за предоставяне на поръчителство, с който се обезпечава договор за кредит №100384867 от 18.02.2022г., е нищожен.

Претендират се и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска са представени заверени копия от писмени 1 доказателства.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен заем №100384867 от 18.02.2022г., сключен между нея и дружеството „ Кеш Кредит Мобайл „ ЕАД.

Сочи се, че съгласно договора отпуснатия заем е следвало да бъде в размер на 1500.00 лева, които е следвало да бъдат върнати на 15 броя ежемесечни погасителни вноски, при ГЛП в размер на 36% и ГПР в размер на 42.89%. Отразено е, че въз основа на чл.1, ал.2 от договора, ищцата е следвало да предостави едно от трите изброени в договора обезпечения – две физически лица – поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Посочено е, че на датата на сключване на договора, между „ Кеш Кредит Мобайл „ ЕАД, ищцата и ответното дружество „Кредит Гаранция „ ЕООД са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Кредит Гаранция „ ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „ Кеш Кредит Мобайл „ ЕАД задълженията на ищцата.Сочи се, че обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя, като въз основа на сключения договор за поръчителство ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сума в размер на 2 060.25 лева, която била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Отразено е, че заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството имало правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имали качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон - ЗПК.Изхождайки от това, се счита, че с характеристики на потребителски договор е и договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и ответника „Кредит Гаранция „ ЕООД .Счита се още, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение, като предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, включително и чл.1 и 2 и поради тази причина следвало да се разгледат съвместно и двете правоотношения.

Отразено е, че прочитът на съдържанието на чл.1 и 2 от договора и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налагало разбирането, че по своето същество същата представлявала неотменимо 2 изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.Изискванията, които посочената клауза от договора възвеждала за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер.Сочи се, че предвид това, не само правно, но и житейски необосновано било да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора / за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане / или две лица - поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания – т.е., поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът е целял да го „ насочи " към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от / и собствено на / заемодателя „ Кеш Кредит Мобайл „ ЕАД дружество.Това дружество било именно ответника в настоящия процес — „Кредит Гаранция „ ЕООД, което дружество е и свързано лице с кредитора по договора за заем.Счита се, че предвид на това, то разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Кредит Гаранция „ ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения / две физически лица поръчители и банкова гаранция / са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Посочено е, че кредиторът не е включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи със законови средства и нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Необходимо било в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.В конкретния случай било посочено, че ГПР е 50 %, но от съдържанието на договора потребителят не можел да направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.Твърди се, че кредиторът не е включил в ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчител, а предвид предпоставките, при които възниквало задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото било с характер на сигурен разход и следвало да бъде включено изначално при формирането на ГПР.Сочи се, че в случая акцентът се поставял не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му е било известно / чрез изначалното му включване в разходите по кредита /, то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.Сочи се още, че както е било посочено, седалището и адреса на управление на двете дружества е едно и също, и че този вид обезпечения са обичайна практика за кредитора, т.е. за него е било изначално известно цялото възнаграждение по кредита.Счита се, че посочването в договора на стойност 3 на ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните такива.Същата подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.Счита се, че по този начин, както отразената обща стойност на плащанията, така и годишния размер на разходите в договора за потребителски кредит се явявали некоректни и реално изискванията на чл.11, т.10 от ЗПК не били спазени.

Посочва се, че правната уредба на договора за поръчителство се съдържала в разпоредбите на чл.138 - чл.148 от ЗЗД.Съгласно чл.138 от ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължавал спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.Съгласно Решение №7 от 28.04.2020г. по т.д.№562/2017г. на ВКС, поръчителството, на основание чл.138 от ЗЗД се учредявало по силата на договор, сключен между кредитора и поръчителя, тъй като в полза на кредитора се пораждало право да претендира вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, а не между поръчителя и главния длъжник, както било в случая.

Счита се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на почти половината от сумата по отпуснатия заем, като по този начин бил нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и били накърнени добрите нрави.С Решение №165/02.12.2016г. на ВКС по т.д.№1777/2015г.„ I т.о., ТК било разяснено, че добросъвестността по принцип се свързвала с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност.В случая се сочи, че в разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е икономически по - силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение.

С оглед гореизложеното се счита, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК за обявяване на договорите за нищожни.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника „ Кредит Гаранция „ ЕООД и от ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК:"""""""""""" са постъпили молби с изразено становище, че предоставената искова молба от ищцата била с непълно съдържание. Поради този факт, били възпрепятствани да предоставят отговор по чл.131 от ГПК в срок и с оглед липсата въвеждат искане, съдът да задължи ищцата да представи депозираната молба в цялост на ответниците.

4

С Разпореждане №1706/06.11.2024г., съдът е указал на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК:"""""""""""", в три дневен срок от получаване на съобщението да уточни кои са липсващите страници от документите съдържащи се в материалите по процесното гражданско дело.Съобщението е получено на 20.11.2024., като в указания от съда срок, не е постъпила уточняваща молба.

С Разпореждане №1747/14.11.2024г., съдът е указал на „ Кредит Гаранция „ ЕООД, в три дневен срок от получаване на съобщението да уточни кои са липсващите страници от документите съдържащи се в материалите по процесното гражданско дело.Съобщението е получено на 27.11.2024., като в указания от съда срок, не е постъпила уточняваща молба.

В срока за отговор се излага следното:

- исковата молба е недопустима поради липсата на правен интерес, предвид насочването към ненадлежна страна.В исковата молба липсвали аргументи обуславящи нищожност на договора за възлагане на поръчителство.Счита се, че процесуалното поведение на ищцовата страна е недопустимо, поради липса на процесуална легитимация на ответника, тъй като дружеството „ Кредит Гаранция „ ЕООД, не е страна и не е сключвало договор за паричен заем № №100384867 от 18.02.2022г .