Решение № 124 от 22.04.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Варна, 21.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000074 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба, подадена от името на Ф. Д.

С. против част от решение №95/06.10.2023г., постановено по електронно дело 20223200900111( ТД №111/2022г. по описа на ОС-Добрич , с която е била отхвърлена предявена от нея частична претенция срещу ЗД

„ЕВРОИНС“ АД за горница над 60 000 лв. до 120 000 лв., като част от справедливо застрахователно обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания поради телесно увреждане и психотравма, причинени на пътник при ПТП на 27.09.2021 г. от водач, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и в частите с които е посочен начален момент на присъдената законната лихва върху присъдени обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди, изключващ периода от 04.10.2021г. до 17.05.2022г. и са разпределени разноските по делото.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния са разгледани в определение № 109/14.02.24г., обявено на страните ведно с неоспорения доклад на изложените подробни оплаквания по обжалвания първоинстанционен акт и указания относно реда за упражняване на акцесорното право за лихви, натрупани след предявяване на иска. Пълномощникът, натоварен изрично и с право да получава плащания от името на въззивницата е посочил банкова сметка(с молба вх.№ 2046/19.03.2024, допълнена с вх.№ 2760/16.04.24г.).

Наред с въззивната жалба, съдът е докладвал и приета за общо разглеждане 1 частна жалба на адвокат К., пълномощник на Ф. Д. С. срещу определение № 428/12.12.2023г. с което е отказано изменението на същото решение по реда на чл. 248 ГПК с допълване на размера на присъдено в полза на адвоката на ищцата възнаграждение за предоставена безплатно правна услуга в първата инстанция за горница над 1000лв до 6450 лв, с ДДС и редуциране на присъдените в полза на ответника разноски.

Въззивницата Ф. Д. С., чрез адвокат К., излага оплаквания за неправилно преценени факти, определящи критериите за определяне на справедлив имуществен еквивалент на обезщетението за неимуществените вреди. Позовава се на установени от вещото лице като пряко следствие от ПТП не само обсъдени счупвания на различни кости на краката, хълбоци и таз и слепоочие, но и черепно-мозъчна и шийна травма, животозастрашаващ травматичен шок, конюнктивит, смущения в уринирането, които не са били обсъдени и остойностени, както и усложнения в оздравителния процес, включващ не една, а три операции и сигурно предстояща нова интервенция за отстраняване на импланти. Според въззивницата не е отчетен действителният период на възстановяване и наличие на остатъчен болков синдром, налагащ продължаване на медикаментозно лечение, както и значителното негативно отражение на острия стрес върху психиката на пострадалата. В жалбата се сочи формален подход на съда, който нито е отчел по отделено всяко от обстоятелствата по критериите за справедливост(тежка политравма, удължен оздравителен период, белези и остатъчни затруднения при придвижване, продължително обгрижване и зависимост, начален и последващ стрес), нито е обсъдил адекватно актуалните икономически тенденции, допълнително развиващите се в страната инфлационни процеси след 2021г. и лимитите на застрахователната отговорност, и така се е отклонил от установената съдебна практика. Отделно са изложени оплаквания за превратно изтълкуван закон (чл. 429 ал.3 вр. чл. 380 КЗ) при определяне на начален момент на забавата на застрахователя и необосновано възлагане на тежест за кредиторова забава на пострадалото лице без да е било отправяно конкретно предложение за плащане. Допълнително в становище пред въззивната инстанция пълномощникът обосновава недобросъвестност на длъжника, който не само е пропуснал срок за доброволно определяне на обезщетението но кредитора, но е оспорвал отговорността на застрахования водач, като не е предложил доброволно изпълнение, включително чрез внасяне на някаква сума в обслужваща го банка, дори и след като спорът за част от търсената сума е бил вече решен.

В писмена пледоария по същество адвоката на въззивницата поддържа същите доводи, като моли за уважаване на основателната претенция до частичен размер от 120 000лв. и коригиране на началната дата на забавата след отмяна на обжалваната част от неправилния първоинстанционен акт.

Въззиваемият застраховател ЗД“ЕВРОИНС“АД, чрез юрк. С. оспорва оплакванията по определянето на справедливия еквивалент на обезщетението за неимуществените вреди, съответно на установеното от медицинския експерт пълно възстановяване на счупванията и овладяване на болките и с медикаменти. Оспорва оплакванията по изводите за лихвите за забава, като се обосновава кредиторовата забава на пострадал, отказал да посочи своя банкова сметка, както при извънсъдебното предявяване на 2 претенцията, така и в хода на процеса. Моли за потвърждаване на правилното отхвърляне на неоснователната част от претенцията и освобождаването му от последиците на забавата до предявяване на иска.

Пълномощникът на застрахователя не е пледирал пред въззивния съд.

В частната жалба, пълномощникът на въззивницата е изложила и допълнителни оплаквания срещу отказано изменение на определянето на разноски, като сочи че при решаването на делото не само, че неправилно са били изчислен размер на хонорар за безплатно предоставена на ищцата правна помощ от регистриран по ДДС адвокат( без да са съобразени нормативни минимуми към момента на приключване на изпълнението на услугата и начислен върху тях данък), но не е намален, съразмерно на уважената част от иска и определения в полза на ответника размер на направени по делото разходи. По същество се поддържа искането за отмяна на определението по чл. 248 ГПК и уважаване на молбата за присъждане на целия поискан размер на възнаграждение на адвоката като горница над 1000лв до 6450лв с ДДС и намаляване на разноските в полза на ответника до 400лв.

Становище нито по частната жалба, нито по искането по чл. 248 ГПК не е било изразявано от ответника.

Насрещните страни претендират за определяне на разноски за настоящото производство, конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК: въззивницата е поискала определяне на възнаграждение за безплатната услуга с начислен ДДС (л.58), а въззиваемия е обявил в отговора на въззивната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение(л.16), като и двете страни насрещно и бланкетно са заявили евентуални възражения за прекомерност на принципно необявени размери.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ на частично отхвърляне на горница от предявена от пострадало от ПТП лице пряка претенция срещу застрахователя на автомобилиста, причинил неимуществени щети и акцесорно присъждане на определяема законна лихва.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на ЧАСТ от застрахователно обезщетение, поискано, но неизплатено от ответника, като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на претендирана обща стойност 200 000 лв. за понесени болки и страдания поради телесни увреждания и психически стрес и 48.44лв. направени парични разходи за лечението на пострадалата, дължими по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, включваща и дължима от застрахования законна лихва върху главниците.

Размерът на частичната претенция е увеличен от 26 000лв. до 120 000лв. с допуснато по молба на ищцата изменение с протоколно определение от о.с.з. на 21.03.2023г. Ползващата се от застраховката пътничка е основала претенцията си на твърдения за преживяно мозъчно сътресение и множество наранявания по лице, крайници и тяло(вкл. фрактури на кости на две подбедрици, таз и глава, множество отоци, охлузвания и кръвонасядания), 3 като според твърденията тази съчетана травма е довела до травматичен шок и наложила първоначална реанимация и следващо месечно болнично лечение за оперативно открито фиксиране на фрактурите с различни импланти и провеждане на медикаментозно лечение на уврежданията на таза, включително нарушенията при уриниране след сваляне на катетър, травматичен конюнктивит и оплаквания в областта на врата и рамото, последвано от болнична рехабилитации поради двигателния дефицит на двата крака, продължена с домашно лечение и медикаменти. Ищцата е посочила, че възстановяването й продължава, като болките и цялостния дискомфорт от множеството увреждания продължават повече от година след инцидента, а изживяния стрес е нарушил съня й, възможностите й да се справя с психически и физически натоварвания, процесът на обучението й като студентка бил затруднен от значителното отсъствие, променило се общуването с приятелите и инцидентът ще остави негативни промени в целия й следващ живот. Комплексът от телесни и психични страдания е посочен като пряк резултат от ПТП предизвикано на 27.09.2021г. на между с. Подслон и гр. Добрич от застрахован водач Фердание С., която при управление на л.а „Опел Корса“ с рег.№ ХХХХХХ ХХ, изгубила контрол върху МПС и навлязла в платно за насрещно движение, където се ударил в друг автомобил, а в последствие понесъл и втори удар от трети автомобил, застрахован при същия застраховател, като от двата удара било увредено тялото на Ф. С.

(пътувала в застрахования автомобил на предна дясна седалка).

Застрахователят е оспорил в отговора по исковата молба както обстоятелствата, пораждащи отговорност на застрахования(начина на причиняване на уврежданията и противоправност на поведението на застрахования водач) и обема на вредите и размера на паричния еквивалент за понесените болки и страдания от пострадалата(при пълно възстановяване в рамките на обичайно лечение без усложнения), така и забавата си, като се е позовал на непълнота на доказателствата за самото събитие и непосочена банкова сметка. Допълнително е възразил за съпричиняване на вредоносния резултат с поведение на ответника, като е посочил неизпълнено задължение за употреба на предпазен колан и съзнателно поемане на риск от пътник, качил се в управляван от наркотично повлиян водач автомобил.

Обезщетение за неимуществени вреди (макар и без посочен конкретен претендиран размер) е било поискано от пострадалата преди предявяване на претенцията в съда и тримесечния срок за разглеждането на това искане, дори и да се отчита след комплектоване на преписката с протокол за ПТП на 11.11.2021г. е изтекъл без застрахователят да е определил обезщетение, като вместо това е изискал доказателства за резултата от наказателно разследване.

Затова съдът намира за установен интересът на неудовлетворено от застрахователя ползващо се от задължителна застраховка пострадало като пътник лице да търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ разрешаването на спора за дължимост на застрахователното обезщетение, ведно с акцесорни към него лихви, за които отговаря застрахованото лице.

Решението, в частта, с която са били присъдени 60 000 лв. и 48.44лв., като дължими застрахователни суми, съответни на пълен размер на справедливо обезщетение, без каквото и да е съпричиняване, за понесени неимуществени вреди поради съпътстващи комплексно телесно увреждане на 4 двете подбедрици, хълбочни кости и слепоочни кости болки и психически страдания и разходите за лечение, наред с определени лихви за забава от предявяване на искова молба не е обжалвано, поради което въззивният съд зачита стабилното вече установяване както на основанието за възникване на покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования автомобилист, причинил вредоносно ПТП, така и на отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение, поискано ведно с дължими от застрахования лихви(като акцесорна последица от определяне на главниците).