Решение № 4045 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4045 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100505186 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 10822/22.06.2023 г., постановено по гр.д. № 44434/2021 г. по описа на СРС, 127 състав, е признато за установено по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът Н. М. Я., ЕГН **********, дължи на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 14.01.2020 г. по ч.гр.д. № 74437/2019 г. по описа на СРС, 127 състав:

4302,28 евро, представляваща сбор вноски за главница с настъпил падеж за периода от 10.01.2015 г. до 10.12.2019 г. по договор за кредит № 000LD-R010202/23.04.2012 г., ведно със законна лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 19.12.2019 г., до изплащане на вземането;

3093,81 евро, представляваща възнаградителна лихва по Договор за банков кредит № 000LD-R-010202/23.04.2012 г. за периода от 18.12.2016 1 г. до 15.12.2019 г.;

3,59 евро, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 16.12.2019 г. до 18.12.2019 г.

С решението частично е отхвърлен искът за главница за горницата над 4302,28 евро до първоначално предявените 5308,77 евро и за периода от 10.09.2012 г. до 10.12.2014 г. като погасен по давност, както и предявеният иск за лихва за забава за разликата над 3,59 евро до пълния заявен размер от 7,59 евро и предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 2606,77 евро, представляваща неустойка за забава по договора за периода от 18.12.2016 г. до 15.12.2019 г., като неоснователни. Отхвърлен е и искът за сумата в размер на 60 лева, представляваща разноски за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 688,54 лв. за исковото производство, както и сумата от 305,67 лв. за заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 478,04 лв., представляваща разноски пред първата инстанция.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Н. Я., която е насочена срещу частта, с която е признато за установено, че дължи суми на ищцовото дружество.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост, нарушения на материалния закон. Въззивникът счита, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила автоматично на 08.03.2013 г., поради което смята, че всички претенции на банката са погасени по давност.

Намира, че т. 18 от ТР № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС не е приложима в настоящия случай. Евентуално поддържа, че липсват доказателства общите условия, приложими към договора за кредит, са предадени на ответника. Прави възражение за недействителност на договора поради противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК. Поддържа възражение за прекомерност на възнаградителната лихва и противоречие с добрите нрави. Така мотивиран, въззивникът моли решението да бъде 2 отменено в неговите обжалвани части, а исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Първа инвестиционна банка“ АД, с който я оспорва като неоснователна, като са изложени доводи, че процесният договор за потребителски кредит е действителен. Счита, че решението на районния съд е правилно в обжалваната част, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД, с която обжалва решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен като погасен по давност предявеният от него срещу Н. М. Я. иск за главница за разликата над 4302,28 евро до пълния предявен размер от 5308,77 евро и за периода от 10.09.2012 г. до 10.12.2014 г. Изложени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон поради неправилно приложение на института на погасителната давност досежно нейния начален момент, като в тази връзка са изложени подробни съображения. Счита, че погасителната давност е започнала да тече от настъпване на предсрочната изискуемост през 2019 г., поради което вземането за главница не е погасено по давност. Моли решението в неговата обжалвана част да бъде отменено, а искът за главница да бъде уважен изцяло. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от Н. М. Я., който е оспорил нейната основателност. Счита, че решението е правилно в частта, обжалвана от „Първа инвестиционна банка“ АД, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът Н. М. Я., ЕГН **********, дължи на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 3

14.01.2020 г. по ч.гр.д. № 74437/2019 г. по описа на СРС, 127 състав:

5308,77 евро, представляваща сбор вноски за главница с настъпил падеж за периода от 10.09.2012 г. до 10.12.2019 г. по договор за кредит № 000LD-R010202/23.04.2012 г., ведно със законна лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 19.12.2019 г., до изплащане на вземането;

3093,81 евро, представляваща възнаградителна лихва по Договор за банков кредит № 000LD-R-010202/23.04.2012 г. за периода от 18.12.2016 г. до 15.12.2019 г.;

2606,77 евро, представляваща неустойка за забава по Договор за банков кредит № 000LD-R-010202/23.04.2012 г. за периода от 18.12.2016 г. до 15.12.2019 г.;

7,59 евро, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 16.12.2019 г. до 18.12.2019 г.

От представения по делото Договор за банков кредит № 000LDR010202/23.04.2012 г. се установява, че между „Първа инвестиционна банка“ АД в качеството на кредитодател и ответника Н. М. Я. в качеството на кредитополучател е възникнало облигационно отношение, по силата на което страните са уговорили отпускане на банков кредит за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта № 32РКО-А6536/11.12.2007 г. в размер на 9286 евро. Кредитът се усвоява до 30.04.2012 г., а крайният му срок за погасяване е 10.04.2022 г. Общата дължима сума възлиза на 20 333,82 евро, посочени са ГПР в размер на 20,62 % и лихвен процент, формиращ се от Базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта. Посочено е, че към датата на договора БЛП е в размер на 7,99 %. В договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени месечните вноски като крайна стойност, начална дата, крайна дата, част главница, част лихва и оставаща главница в лева. От погасителния план е видно, че вноските са 120 по 167,73 лв., а крайната стойност на дължимата възнаградителна лихва възлиза на 10 841,65 евро.

В чл. 6 от договора е посочено, че кредитополучателят заплаща на банката еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 40 лв. В чл. 7 от договора е предвидена комисиона за отпускане на кредита в размер на 2 % от разрешения кредит в деня на усвояване на кредита. В чл. 8 от 4 договора е предвидена комисиона за ангажимент в размер на 2 % от неусвоената част от кредита, в случай че кредитополучателят не усвои цялата сума по кредита в срока.

Чл. 10 от договора урежда неустойка за забава и правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие на просрочени плащания.

Договорът за кредит е подписан от двете страни, като автентичността му е оспорена от ответника, но същият е оттеглил оспорването си с молба от 10.06.2022 г.

Представени са Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за кредити на физически лица, в сила от 21.11.2011 г. В договора за кредит изрично е посочено, че с подписването на същия кредитополучателят декларира, че са му представени и е запознат с Общите условия на банката за кредити на физически лица и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката във връзка със сключване и изпълнение на настоящия договор.

По делото са представени още Покана за обявяване на предсрочна изискуемост на банков кредит чрез ЧСИ С.Я. от 12.09.2019 г., връчена на ответника на 29.10.2019 г. чрез залепяне на уведомление; Констативен протокол от 13.11.2019 г. на ЧСИ С.Я., в който е установено, че ответникът не се е явил в двуседмичния срок да получи поканата от кантората на ЧСИ Якимов.

От заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебносчетоводна експертиза се установява, че със сумата от 9286 евро е заверена сметката на ответника на 25.04.2012 г. По процесния договор е платена сума в размер на 753,60 евро, с което е погасена главница в размер на 179,55 евро, възнаградителна лихва в размер на 571,52 евро и наказателна лихва в размер на 2,53 евро. С платените суми са погасени изцяло първите 4 вноски и частично петата, по която е заплатена лихва в размер на 80,47 евро.

Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК непогасените задължения по договора са възлизали на 9106,45 евро за главница (5417,56 евро падежирали вноски и 3688,89 евро предсрочно изискуема главница), 9375,35 евро за възнаградителна лихва за периода от 10.08.2012 г. до 15.12.2019 г., 4301,20 евро за наказателна лихва за периода от 11.08.2012 г. до 15.12.2019 г. и 7,59 евро за законна лихва за периода от 16.12.2019 г. до 5

18.12.2019 г.

Според заключението главницата, падежирала повече от пет години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК, възлиза на 1006,49 евро. Лихвеният процент е в размер на 18 %, колкото е към момента на подписване на договора, и не е променян.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Насрещната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с която съдът се е произнесъл по исковете по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В частта, с която искът за неустойка за забава е отхвърлен, както и в която искът за лихва за забава за разликата над 3,59 евро до пълния заявен размер от 7,59 евро е частично отхвърлен, решението е влязло в сила като необжалвано.