Решение № 3692 от 28.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3692 гр. Варна, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20213110117792 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба предявена във ВРС на 14.12.2021г., уточнена с допълнителна молба от 06.01.2022 г., а с молба от 24.01.2022 г. са представени и доказателства за платена по сметка на РС Варна д.т. от 328 лв.Исковата молба е предявена във ВРС от ищцата Д. Ж. С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. А. Х. Д. от АК Варна със съдебен адрес: ***, против ответното дружество ЗАД „Д. Ж. И. З.“, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М.. , с правно основание на главния осъдителния иск - чл. 432 КЗ, цена на иска 8 200,00 лв. и правно основание на акцесорното искане за законна лихва - чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Отправеното до съда искане с исковата молба, уточнена с допълнителна молба е: да бъде постановено Решение, с което да бъде осъден ответника ЗАД „Д. Ж. И. З.“, ЕИК *** да заплати на ищцата Д. Ж. С. сумата от 8 200 лв. пострадала при ПТП при преминаване през пешеходната пътека на 27.10.2020 г. около 13:30 ч. в гр. Варна на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, която от сблъсъка с лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от Ц. А. Д., ЕГН ********** получава контузия на дясната тазобедрена става и кръвонасядания по дясното бедро, който лек автомобил „***“ с рег. № *** е застрахован по задължителна застраховка гражданска отговорност със застрахователна полица №BG130/120002503061 със срок на валидност 04.09.2021 г. СУМАТА включва:сумата от 6 400 лева, за причинените на ищцата болки и страдания, като неимуществени в р е д и - телесни повреди - изразяващи се в контузия на дясната тазобедрена става и кръвонасядания по дясното бедро, ведно с лихвата върху тази сума считано от 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 1 800 лева за причинените на ищцата неимуществени вреди психични проблеми изразяващи се в причинените и негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, ведно с лихвата върху тази сума считано от 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Към исковата молба и към застрахователната претенция изрично сочи адв.Д., че са представили пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което пострадалия упълномощил адв.Д. в случай на присъдена сума същата да бъде преведена по адв. му сметка съгласно чл. 39 от ЗА: *** ЕАД, IBAN- ***, BIC -*** - титуляр -А. Х. Д..

Ищцата Д. С. основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни 1 факти и обстоятелства:На 27.10.2020 г. около 13:30 ч. в гр. Варна на пешеходната пътека на кръстовището на ул. „*** „ и ул. „***“ настъпило ПТП между лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от Ц. А. Д., ЕГН ********** и пешеходките С. Я. С., ЕГН ********** и Д. Ж. С., ЕГН **********. За настъпилото ПТП бил съставен протокол с пострадали лица № 1505/28.10.2020 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, в който Ц. А. Д., управляваща МПС -лек автомобил „***“ с рег. № ***, била посочена като виновния водач за същото. По случая било образувано ДП № 411/2020 г. по описа на Сектор „ ПП“ при ОД на МВР - Варна. С Определение по НОХД № 1906/2021 г. по описа на 5 с-в на ВРС съдът одобрил сключеното споразумение между подсъдимата Ц. А. Д. и ВРП, с което Ц. Д. нарушила правилата за движение : от Закона за движение по пътищата чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, чл.119, ал.4 от ЗДвП:

„Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.“ и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП: „Когато преминаването на пешеходците през пешеходната пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен: 2. След подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека“, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. Я. С., изразяваща се в счупване на лъчевата кост на дясната предмишница на типично място, което е обусловило трайно затруднение на движението на десния горен крайник за период от около 1.5-2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, като деянието е извършено на пешеходна пътека, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал.3 пр. последно, б„а“, пр.2 , вр. чл. 343, ал.1 б. „б“ пр. 2, вр. чл.342, ал.1 от НК. За гореописаното деяние подсъдимата се ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВНА и приема да й бъде наложено наказание на осн. чл.343, ал.1, б. „б“ от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.66, ал.1 от НК се ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.Лекият автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от Ц. А. Д., сочи ищцата в исковата си молба, че бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица, със срок на действие от 05.09.2020 г. до 04.09.2021 г., която полица била действаща към датата на ПТП (което било видно от протокола за ПТП ).Твърди се още в исковата молба, че след ПТП-то на място пристигнали екип на „Бърза помощ“ и ищцата Д. С. била отведена в МБАЛ „***“ - Варна.

Бил извършен и оглед на ПТП от дежурен полицай при сектор „ПП“ -при ОД - МВР - Варна.От заключението обективирано в медицинско удостоверение № 1108/03.11.2020 г. се твърди в исковата молба, че било видно, че ищцата Д. С. получила контузия на дясната тазобедрена става и кръвонасядания по дясното бедро. В болницата и след извършения преглед и направените снимки се установило, че ищцата имала описаните подробно по горе телесни повреди.

В исковата молба са изложени твърденията затова, че ищцата Д. С., поради силните болки в областта на дясната тазобедрена става, първите месеци се налагало да приема допълнително болкоуспокояващи, за да облекчат болките й и да можела да заспива поне за кратко. Това й състояние продължило повече от няколко месеца, след което постепенно започнала да се възстановява и да се движи що - годе нормално. Въпреки че описаните травми не изисквали особено сериозно лечение, при всяко по рязко сменяне на времето (климата) Д.С. усещала болки.

По време на лечението в началото до нея трябвало да има постоянно някой от близките и за да могат да я обгрижват и обслужват, тъй като не можела да се справя сама с физиологичните си нужди. Това й състояние се сочи в исковата молба, че продължило около няколко месеца, след което постепенно започнала да координира движенията си.

Твърди се още, че в следствие на претърпения от ищцата удар от лекия автомобил, Д.С. изпадала в стрес и паника всеки път, когато покрай нея преминавала кола и когато чуела мотор на превозно средство. Страхът на Д.С. бил огромен и изпадала в силен шок всеки път, когато се наложело да се качва в автомобил. При допир върху болното място, макар и след почти година, изпитвала тъпи болки, въпреки проведеното лечение.Тъй като при натоварване и вдигане на някакви по тежки предмети изпитвала болки, от известно време изпитвала чувство, че била в тежест на семейството си, тъй като спомена за случилото се, като някакъв ужас я преследвал непрекъснато и не можела да работи пълноценно, разсейвала се, не можела да извършва 2 обичайните си работи и чисто човешките си задължения. Притеснена била и от факта, дали някога отново ще може да бъде пълноценен човек.

На следващо място в исковата молба изрично е посочено, че в изпълнение на изискванията на чл. 498 от КЗ ищцата отправила писмена застрахователна претенция по реда на чл. 106, чл. 380 и чл. 496, ал.З, т. 1 от КЗ, да й бъде изплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, за причинените болки и страдания от визираното ПТП. В тримесечния срок ответникът отказал да заплати застрахователно обезщетение. Напълно бил спазен срока за подаване на исковата претенция. В представеното нотариално заверено пълномощно от ищцата същата декларирала, че при осъждане на ответника определеното обезщетение да бъде преведено по клиентската сметка на адв. А. Д.. Сочи се също в исковата молба, че страните по застрахователния договор са свободни да договарят основанията, при които застрахователят носи отговорност и основанията, при които той се освобождава от такава, но в тази насока същите били ограничени от разпоредбата на чл. 408 от КЗ, която предвиждала предпоставките, при които застрахователят можел да откаже да заплати застрахователно обезщетение. Тъй като ищцата твърди, че изпълнила всички произтичащи от закона и договора задължения в качеството й на страна по застрахователно правоотношение, за нея възниквало правото да получи застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност на МПС“. Съобразно разпоредбата на чл. 386 КЗ, пояснява ищцата, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ, като при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

Във връзка и с гореизложените твърдения и искането си до съда ищцата е посочила още в исковата си молба, че в производството по чл. 432, ал. 1 (чл. 226, ал. 1 отменен) от КЗ ищецът има качеството на „ползвател на застрахователни услуги“ по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ (обн. ДВ, бр.

102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), респ. на „потребител“ по силата на дефинитивната разпоредба на § 13, т. 1 ЗЗП.На посоченото основание, третото ползващо се лице, третото увредено лице и другите лица, за които са възникнали права по застрахователния договор сочи ищцата, че следва да се ползват от правото на изборна местна подсъдност, уредено в чл. 113 ГПК (т. 6 от TP № 1/23.12.2015 год. на ВКС по т.д. № 1/14 год. на ОСТК). В този смисъл отчита ищцата, че е преобладаващата практика по приложението на чл. 113 ГПК на ВКС, в която се приема, че при пряк иск по чл. 432, ал. 1 (чл. 226, ал. 1 отменен) от КЗ срещу застрахователя, физическото лице ищец, в качеството си на „потребител на застрахователна услуга“ по см. на § 1, т. 1 от ДР на КЗ, се ползва от специалната подсъдност по чл. 113 ГПК даваща право на избор при иск на потребител, той да бъде предявен по неговия настоящ или постоянен адрес. Именно с депозиране на исковата молба пред РС Варна, ищцата заявява, че упражнява правото си на избор на местна подсъдност пред съда по местожителство на ищеца. При упражнено право на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК, общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК и чл. 105 ГПК отново пояснява ищцата , че се дерогира. като цитира част от съдебната практика обективирана в изброените на стр.3-та от исковата молба определения на ВКС, обобщавайки, че счита, че на основание чл. 113 ГПК ищеца може да предяви иска си по чл. 432, ал. 1 от КЗ пред родово компетентния съд по своя настоящ или постоянен адрес, упражнявайки правото си на избор на подсъдност с предявяване на исковата молба пред Районен съд - Варна.На следващо място в исковата си молба ищцата е навела твърдението, че доколкото относно осъществения деликт има постановена Присъда или Решение, с която виновният водач е признат за виновен, че по непредпазливост е причинил описаните телесни повреди на осн. чл. 300 ГПК, извън обхвата на преценка на граждански съд се явявали въпросите за това осъществено ли било вредоносното събитие, виновно ли е осъществено и кой е авторът на деянието. Дали застрахованият водач е могъл обективно да възприеме движението на пострадалия и дали е бил длъжен да го стори според ищцата били все въпроси, спадащи към преценката за вината на деликвента, които били разгледани в наказателното производство. Причинната връзка между осъщественото деяние и настъпилия противоправен резултат, също за ищцата се числяла към въпросите, които не можело да се пререшават от гражданския съд, доколкото именно 3 наличието на такава причина връзка можело да обуслови преценката за съставомерността на деянието, като за тези обстоятелства не можело да се разпределя доказателствена тежест.