Решение № 4620 от 24.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4620 гр. София, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20221110125083 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

24.03.2023 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Ния Райчинова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №25083 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Правната квалификация на исковете е по чл.124, ал.1, вр. чл.439 от ГПК.

Образувано е по повод на постъпила в съда искова молба от Р. М. М. и от С. М. М., 1 чрез адв.И. Д от САК, срещу ........., ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ........- Изпълнителни директори, с която се иска да се признае за установена недължимостта на общо сумата от 3 479,12 лв., както следва:

- спрямо Р. М. М.- недължимостта на ½ от остатъчно задължение по Изпълнителен лист от 16.03.2011г., издаден по ч.гр.д. №5782/2009г. по описа на СРС, 88 състав, а именно сумата от 1 739,56 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия, като погасена по давност и

- спрямо С. М. М.- недължимостта на ½ от остатъчно задължение по Изпълнителен лист от 16.03.2011г., издаден по ч.гр.д. №5782/2009г. по описа на СРС, 88 състав, а именно сумата от 1 739,56 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия, като погасена по давност.

Посочва се, че за вземанията по горния изпълнителен лист е било образувано изп. дело №20118440402227 по описа на ...., по което ищците са били конституирани като длъжници вследствие на настъпило наследствено правоприемство след смъртта на първоначалния длъжник- ........ Твърди се, че част от задълженията по изпълнителния лист са били събрани по принудителен ред в периода: м.12.2011г.- м.08.2016г., чрез запор върху вземането за пенсия на първоначалния длъжник. Твърди се, че изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона, считано от 17.11.2019г., тъй като в продължение на две години не са извършвани никакви изпълнителни действия. Изложени са твърдения за погасяването по давност на процесното вземане с кратката погасителна давност, като по изп. дело не са били предприемани изп. действия, годни да прекъснат погасителната давност. Претендира се присъждане на разноски.

В законен срок е подаден отговор на искова молба от ответното дружество, чрез юрк.

....., с който се оспорва основателността на предявената искова претенция поради нейната недоказаност. Твърди, че срещу процесната заповед за изпълнение първоначалният длъжник не е депозирал възражение по чл.414 ГПК, с оглед което заповедта за изпълнение има силата на влязло в сила съдебно решение. Поддържа се, че вземанията не са погасени по давност, тъй като своевременно са предприемани изпълнителни действия, с които давността е била прекъсната, а именно- на 30.11.2017г.- с постъпване на сумата от 145 лв. и на 29.10.2021г.- с подаването на молба от взискателя за справка за наличие на банкови сметки и за налагане на запор върху банковите сметки на ищците. Моли се за отхвърляне на исковете и се претендират разноски.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за основателни, поради следните съображения:

Изискано е служебно №5782/2010г. по описа на СРС, 88 състав , по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на ...... срещу ......., връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и е издаден на 16.03.2011г. изпълнителен лист.

Служебно е изискан препис на горепосоченото изп. дело, което е образувано на 20.07.2011г. във връзка с молба от взискателя, въз основа на посочения изпълнителен лист, като е наложен запор върху пенсията на длъжника, както и върху трудовото му възнаграждение. Извършени са справки по изпълнението от съдебния изпълнител. Връчена е ПДИ на длъжника по изпълнението на 04.11.2011г. До м.02.2017г. са постъпвали плащания от работодателя на длъжника, като с писмо от 05.04.2017г. работодателят е преустановил плащанията, поради несеквестируемост на дохода. На 25.04.2017г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в ....... На 17.11.2017г. е постъпило плащане от 145 лв. по изп. дело, /стр.259/. На 29.11.2019г. и на 29.10.2021г. са подадени молби от взискателя за извършване на изп. действия, като няма данни за извършени такива. С разпореждане от 05.04.2022г. съдебният изпълнител е спрял изп. производство, на основание чл.432, т.2, вр. чл.229, ал.1, т.2 от ГПК, с оглед смъртта на длъжника, настъпила на 12.02.2022г. С 2 разпореждане от 18.07.2022г. изп. производство е възобновено и на основание чл.429 от ГПК са конституирани като длъжници наследниците по закона- Р. М. и С. М.. С удостоверение от 19.08.2022г. на съдебния изпълнител са посочени размерите на задълженията по изп. дело, /стр.289/. С постановление от 10.11.2022г. на съдебния изпълнител е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изп. производство по делото, /стр.299/.

Правните изводи на съда са следните:

На основание чл.439 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуването на задължението, основавайки се на факти, настъпили само след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предметът на предявен отрицателен установителен иск за дължимостта на суми, за които е издаден изпълнителен лист, са сумите, обективирани в процесния изпълнителен лист, независимо от акцесорния или самостоятелния им характер. В случая предмет на делото се явяват единствено задължението за главница по изпълнителния лист, съобразно наследствените квоти на ищците и на основание чл.429, ал.2 от ГПК. Защитата на длъжника по този ред може да се основава само на конкретни факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правен интерес за длъжника по изпълнението да оспори по исков ред изпълнението е наличието на висящ изпълнителен процес срещу него за събиране на вземане по изпълнителния лист.

Чрез искът по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на изпълняемо вземане и съответно материално- правната незаконосъобразност на принудителното изпълнение . В съдебната практика към момента се прима преобладаващо становището, че наличието на издаден изпълнителен лист е достатъчно основание за възникването на правен интерес от настоящия иск, вкл. и в случай на надлежно прекратено изп. производство по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както е в процесния случай, настъпило в хода на делото.

Прекъсването на давността представлява юридически факт, с чието настъпване започва да тече нова давност. Основанията за прекъсване на давността са изчерпателно изброени в императивната разпоредбата на чл.116 от ЗЗД. Съгласно чл.116, б. „В“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Такива действия представляват пряко насочените към събиране на вземането действия, искането за които е адресирано до съдебния изпълнител с цел удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя. Давността се прекъсва с подаването на молба от кредитора до съдебния изпълнител за събиране на вземането по принудителен ред. При вече образувано изпълнително производство теченето на давността се прекъсва с предприемането на действия на същинско принудително изпълнение, като същите са посочени в ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10. Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД след установяване дължимостта на вземане със съдебно решение започва да тече нова 5- годишна давност в отношенията между участвалите в производството лица, като за нейното прекъсване е нужно предприемането на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „В“ от ЗЗД. Горната законова разпоредба се отнася единствено до вземанията, установени с влязло в сила съдебно решение. В настоящия случай процесното вземане е предмет на заповед за изпълнение.

Тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция приема, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В случая ответният взискател е направил искане за извършване на изп. действия в хода на процеса, последно на 29.10.2021г., като същите не са изпълнени от съдебния изпълнител. По силата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изп. производство се счита за 3 прекратено от 17.11.2019г., тъй като от 17.11.2017г. по изп. дело не са извършвани надлежно изп. действия, както и няма данни за постъпването в този период на суми за погасяване на задълженията. С оглед на гореизложеното предявените искове се явяват основателни към настоящия момент.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Ищцовата страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство от 500 лв. и за заплатената държавна такса от 190,27 лв., които следва да бъдат присъдени в нейна полза.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ........., ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ........- Изпълнителни директори, че ищецът Р. М. М., ЕГН:**********, не дължи на ответника ........., ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ........- Изпълнителни директори, сумата от 1 739,56 /хиляда седемстотин тридесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/ лв., представляваща главница по Изпълнителен лист от 16.03.2011г., издаден по ч.гр.д. №5782/2010г. по описа на СРС, 88 състав, поради погасяването й по давност.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ......., ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ........- Изпълнителни директори, че ищецът С. М. М., ЕГН: **********, не дължи на ответника ........., ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ........- Изпълнителни директори, сумата от 1 739,56 /хиляда седемстотин тридесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/ лв., представляваща главница по Изпълнителен лист от 16.03.2011г., издаден по ч.гр.д. №5782/2010г. по описа на СРС, 88 състав, поради погасяването й по давност.

ОСЪЖДА ........., ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ........- Изпълнителни директори, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Р. М. М., ЕГН:********** и на С. М. М., ЕГН: ********** , сума в размер общо на 690,27 /шестстотин и деветдесет лева и двадесет и седем стотинки/ лв., представляващи сторени съдебно- деловодни разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчат преписи на страните.

Районен съдия:

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5