Решение № 313 от 22.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Бургас, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. С.А като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120200916 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от И. Г. С., ЕГН **********, от ****, срещу Наказателно постановление № 25-7779-000264/02.07.2025 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ Камено, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Със жалбата са формулирани доводи и оплаквания за незаконосъобразност,необоснованост и неправилност на обжалваното наказателно постановление, т.к. наказващият орган неправилно е оценил степента на обществена опасност на деянието и незаконосъобразно и немотивирано е отказал да приложи чл.28 ЗАНН.

В с. з. за жалбоподателя, редовно призован, не се явява. Представя писмено становище, в което отстоява теза за приложимост на Тълкувателно постановление № 2/, 05.04.2023 г. на ВАС и ВКС.

В с. з. наказващият орган Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ Камено, редовно призован,не явява и не се представлява.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

След индивидуална и комплексна оценка на събраните по делото доказателства и 1 след преценка на изложените в жалбата защитни доводи в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът извърши цялостна проверка на правилността на атакуваното наказателно постановление, при която констатира, че не са налице основания за неговата отмяна при следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 13.02.2025 г., около 13.51 часа, в ***** И. С. управлявал т.а. „Рено Канго“ с рег.

№*****, който е бил с досегашен собственик „Б.“ЕООД и предстоящ собственик „Е.“ ЕООД. При извършена проверка от мл.полицейски инспектор при РУ Камено в ОДМВРБургас А. К., било установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, регистрацията му е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.15 ЗДвП, считано от 24.10.2024 г.

За установеното нарушение, квалифицирано в АУАН по чл.140, ал.1 ЗДвП свидетелят-актосъставител съставила срещу жалбоподателя АУАН с №1337056/13.02.2025г.

Преписката била изпратена в РП - Бургас, като с постановление от 21.03.2025 г. прокурор при БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което материалите били върнати отново в Сектор "Пътна полиция".

В изпълнение на правомощията си, възложени му със т.3.8 от Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Началник РУ в ОДМВР –Бургас ,РУ Камено, на 13.02.2025 г. издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят С. е санкциониран за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 25.02.2026 г., като в законоустановения срок на 11.03.2026 г. е депозирана жалба срещу същото.

Видимо от постъпило писмо –справка от ОДМВР –Бургас, Сектор „Пътна полиция“-Бургас, т.а. „Рено Канго“ с рег.№****, се установява, че процесното МПС на 19.09.2024 г. е прехвърлено с договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на нотариус с рег. №*** от прехвърлителя и продавач „Б.“ ЕООД в собственост на купувача „Е“ЕООД с управител И. Г. С.,като на 24.10.2024 г. е извършено служебно прекратяване на регистрацията на по реда на чл.143,ал.15 ЗДвП, която е възстановена на 17.02.2025 г. след вписване на настъпилата промяна в собствеността на т.а. в полза на „Е “ЕООД. Видно от текстуалното изложение на самата жалба, а и от приобщените при проверката писмени сведения на И. С., той не отрича,че представляваното от него дружество е придобило собствеността върху т.а. „Рено Канго“ с рег.№**** с договор с нотариална заверка на подписите от 22.08.2024 г. от продавача „Б.“ ЕООД,но изтъква като субективна извинителна причина незнанието си относно задължението да заяви настъпилата промяна в собствеността пред С-р „Пътна полиция“-Бургас.

2

По делото служебно е изискан и приобщен договор за покупко-продажба на МПС от 22.08.2024 г. с нотариална заверка на подписи на нотариус С.И, рег. №*** на НК, с район на действие РС-Бургас, по силата на който продавачът „Б.“ЕООД прехвърля правото на собственост на т.а. „Рено Канго“ с рег. ном.**** на купувача „Е“ ЕООД с управител И. Г. С..

Видно и от справка от ТРРЮЛНЦ дружеството „Е“ ЕООД е с управител и едноличен собственик на капитала И. Г. С..

Съдът кредитира изложеното от свидетеля А. К., доколкото в процесуален аспект неговите непосредствени наблюдения са формирани при рутинно изпълнение на служебните задължения, респ. същите са обективен източник на информация,относно правнозначимите обстоятелства по делото, а именно,че при проверката на процесното МПС, установил,че било със служебно прекратена регистрация поради промяна в собствеността.

В случая следва да се отбележи, че фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя, налице е спор по приложимото материално право и приложимостта на чл.28 ЗАНН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление, както и в аспекта на справедлИ.стта на наложеното административно наказание в пределите на възприетите от него фактически положения, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно т.3.8 Началник РУ в ОДМВР –Бургас РУ Камено от Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – мл.полицейски инспектор в РУ-Камено, съгласно т.1.3.2 от от Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34,ал.1 от ЗАНН.

Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон, а при съставяне на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Признаците от състава на предявеното с административно-наказателното обвинение нарушение са индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере, в какво е обвинен с оглед съотношението на цифрово и словесно единство във фактическите параметри и правна квалификация на нарушението, което обуславя спазване на гаранциите за упражняване правото на защита на нарушителя. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са 3 регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя С. на път, отворен за обществено ползване. От събраните писмени и гласни доказателствени средства се установи по категоричен и несъмнен начин, че на 13.02.2025 г., около 13.51 часа, в ***** И. С. управлявал т.а. „Рено Канго“ с рег.

№*****, придобит с договор за покупко-продажба от представляваното от него дружество „Е“ ЕООД., който бил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП, считано от 24.10.2024 г.

В случая не намира приложение цит. от жалбоподателя Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, в което се приема, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията по реда на чл.143,ал.10 ЗДвП е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.

175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно, но само и единствено във вр.с настъпилото на основание чл.143,ал.10 ЗДвП прекратяване на регистрацията, не е и във вр.с прекратяване на регистрацията по реда на чл.143,ал.15 ЗДвП, какъвто е процесният случай за собственик /законен представител на ЮЛ-собственик/, който в двумесечен срок от придобиването не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство.

Авторството на деянието е установено по делото чрез надлежно съставения акт за установяване на административно нарушение, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Доказателствената сила на акта не е оспорена от жалбоподателя. Регистрацията е била служебно прекратена поради неизпълняване на задължението на собственика „Евро Вединг 2014“ЕООД, чрез неговия законен представител, управителя И. С. да регистрира МПС в двумесечен срок от придобиването му - 22.08.2024 г. Съдът намира, че събраните еднопосочни и лишени от протИ.речия и логически несъответствия доказателства предоставят легитимна опора на правния извод, че с поведението си жалбоподателят С. е осъществил състава на процесното административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран. В този случай жалбоподателят като собственик и управител на „Е“ЕООД безспорно е наясно с датата на прехвърляне на собствеността, като е следвало да знае и за задължението си да регистрира превозното средство в едномесечен срок и последицата по чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Изтичането на тези срокове не са поставени в зависимост, предвид липсата на установено в закона условие за действие или бездействие на друг административен орган, за да има съмнение по отношение на изтичането на срока на определена дата, която е два месеца след придобиването на 4 собствеността. В този смисъл не е необходимо уведомление, за да се приеме, че е налице узнаване. При тази хипотеза е неприложимо Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., П. и Втора колегия на Върховния административен съд, тъй като уведомяването не е елемент от състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Изцяло в т.см. е и практиката на касационния съд в Решение № 2698 от 26.03.2026 г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 2516/2025 г. и Решение № 130 от 10.02.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2067/2022 г. : “ при служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДП контролният орган няма вменено от закона задължение да уведомява за извършеното прекратяване. Прекратяването се извършва по силата на закона след бездействие от страна на приобретателя през точно посочен времеви период. /…/. Вън от съмнение е, че настоящият жалбоподател е действал със знание за задължението на дружеството, на което той е управител, да регистрира промяната на собствеността в едномесечен срок от сделката, откъдето се формира и правен извод за наличие на пряк умисъл за извършване на нарушението.“ В случая водачът И. С., на когото е съставен АУАН за нарушение на чл.140,ал.1 ЗДвП, е и субект на задължението по чл.145, ал.2 ЗДвП и чл.143, ал.15 ЗДвП, за регистрация на придобитото ППС в службата за регистрация на пътни превозни средства. На първо място, разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Следва да се има предвид, че с разпоредбата на чл.