Решение № 38 от 03.08.2021, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Сливен , 03.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мартин Д. Данчев

Галина Хр. Нейчева

Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Соня В. Петкова като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20212200600197 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба депозирана от подсъдимата С. Г. АНГ., чрез защитника й адв. В.М. от АК – Сливен, срещу присъда № 260003/02.03.2021г. постановена по нчхд № 186/2020г. по описа на Районен съд гр.Н.З..

С атакуваната присъда подсъдимата С. Г. АНГ. е призната за виновна в това, че на 15.05.2020г., на публично място – козметичен салон, находящ се в гр.Н.З., ул. „Ц.И.А.**, многократно изрекла против Й. СЛ. К. думи, унизителни за честта и достойнството й, а именно: „Курво мръсна, ще си взема парите“, „Ти, която си вдигаш краката навсякъде“, като думите са възприети лично от нея – престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 предл.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Със същата присъда подсъдимата С. Г. АНГ. е осъдена да заплати на Й. СЛ. К. сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 15.05.2020г., до окончателното изплащане на присъдената сума, като в останалата му част до пълния размер на претенцията от 2000 лв., предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

1

Подсъдимата С. Г. АНГ. е осъдена да заплати на Й. СЛ. К. сумата от 612 лв., представляваща направените от тъжителката разноски пред първата инстанция – за адвокатски хонорар и държавна такса.

Подсъдимата С. Г. АНГ. е осъдена да заплати в полза на бюджета по сметка на Районен съд – Н.З. сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.

Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство пред окръжния съд, депозирана в установения от закона и указан от съда срок за обжалване, атакуваният съдебен акт се определя като неправилен. Заявява се, че е нарушен закона, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо, а присъдата почива на предположения вместо на доказани факти.

Настоява се за отмяна на присъдата както в наказателната, така и в гражданската й част и за постановяване на нова, оправдателна присъда и за отхвърляне на гражданския иск изцяло.

Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и за връщане на делото от друг състав на районния съд. Претендират се направените разноски.

Впоследствие е депозирана допълнителна въззивна жалба от подсъдимата чрез нейния защитник, в която се навеждат конкретни доводи в подкрепа на направените оплаквания. Заявява се, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото гласни доказателства, а само е декларирал, че го е сторил и че тези гласни доказателства са вътрешно логични, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, както е декларирал и че разминаванията в уж кореспондиращите и гласни доказателства можело да се дължат поради отдалечеността на събитието. В тази връзка се сочи, че всъщност от мотивите не може да се разбере как районният съд е стигнал до тези си изводи за синхронност на гласните доказателства и за това, че противоречията в тях се дължат на изминалото време, а не напр. на недобре запаметена информация и изобщо не е обсъдил възможността за „украсяване" на случилото се за да добие желания от тъжителката вид и да бъде използвано за компенсиране на дължими суми към съпруга на подсъдимата. Отправя се упрек, че когато доказателствата са само показания на свидетели и още повече, когато са събрани доказателства, че тъжителката потенциално може да дължи суми, той би следвало много внимателно и критично да подходи към свидетелските показания, имайки предвид, че е напълно възможно те да са манипулирани заради интереса на тъжителката. Обосновава се теза, че показанията на разпитаните свидетелки съвсем не са толкова вътрешно логични, взаимно допълващи се и съвпадащи с изложеното в тъжбата и в тази връзка твърденията и изявленията в тях се съпоставят по отношение на отделни конкретни факти и обстоятелства, за които се отнасят включително и особено по отношение на датата, когато е станало деянието, предмет на настоящото наказателно производство. Обосновава се извод, че при такива противоречия районният съд е следвало много прецизно да ги обсъди и да се обоснове кому дава вяра и защо, а вместо това е направил формалната констатация, че това 2 сигурно била неточност заради изминалото време. С оглед на това се заявява, че при такива противоречия най-логичното заключение би следвало да бъде, че това не се дължи на изминалото време, а на нещо друго респ. че е налице недоказаност на деянието по време.

Сочи се още, че районният съд не е обърнал внимание, че свид. М. е колежка на тъжителката, а свид.Т. - нейна много близка и че има потенциален риск свидетелките да са се поставили в услуга на тъжителката. Отправя се упрек, че първоинстанционният съд е следвало поне да обсъди тази възможност и вероятност, след като подсъдимата е направила възраженията си в тази насока. Настоява се отмяна на присъда и постановяване на оправдателна такава.

В с.з. пред СлОС подсъдимата С. Г. АНГ., редовно призована, не се явява лично, а за нея се явява упълномощения й защитник. Последният заявява, че поддържа жалбата си против атакуваната присъда на посочените в нея основания. Настоява за отмяна на присъдата и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение, както и за отхвърляне на гражданския иск изцяло.

Частният тъжител и граждански ищец Й. СЛ. К., редовно призована, се явява лично и с упълномощения си процесуален представител, който оспорва основателността на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендират се направените пред тази инстанция разноски.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали вкл. събраните и в тази инстанция и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на наличните събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства принципно правилно, а и в достатъчна степен пълно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

Тъжителката Й.К. притежава недвижим имот в гр. Н.З., ул. „В.Л.**. Този апартамент се нуждаел от ремонт.

На 30.03.2020г. А. Х., съпруг на подсъдимата С.А., започнал работа в апартамента, като с тъжителката уточнили видовете ремонтни дейности, както и единичните цени на същите. На 14.05.2020г., след приключване на ремонта, Х. представил на тъжителката стойностна сметка за извършената от него работа за сумата от 3 200 лева. Тъжителката не била съгласна с тази сума, тъй като тя не отговаряла нито на количеството, нито на 3 качеството на извършеното, както и на договорените единични цени за видовете работи.

Няколко часа Х. коригирал дължимата сума на 2 998 лева. По съвет на други майстори тъжителката К. на 16.05.2020г. заплатила на Х. сумата от 1800 лева.

На 15.05.2020г. около 12.15 часа, съпругата на А. Х. – подсъдимата С.А. отишла в козметичния салон, в който работела тъжителката К.. Влязла в помещението и започнала да й крещи: „Дължиш пари на мъжа ми, трябва да платиш". Със спокоен тон тъжителката я помолила да напусне, но подсъдимата продължавала да крещи и изричала многократно думите: „Курво мръсна, ще си взема парите.", „Ти, която си вдигаш краката навсякъде...".

По това време в салона имало една жена, която помагала в почистването на помещението, а и вратите на съседните помещения били отворени и оттам излезли хора.

Подсъдимата и пред тях продължавала да обижда тъжителката, включително и като си тръгнала от салона и докато се отдалечавала тя продължила да повтаря обидните думи към тъжителката: „Курво мръсна, ще си взема парите".

И впоследствие между тъжителката и подсъдимата възникнали конфликтни ситуации. Така на 22.05.2020г., докато тъжителката К. отивала на работа, подсъдимата А. я видяла по улицата, излязла от помещението, в което работела като фризьор на ул. „В.Л.", до магазин „Ларго" и през улицата започнала да крещи към тъжителката: „Цяла Н.З. ще научи каква си. Имаш да даваш пари. Кога ще ги даваш". Хората от улицата започнали да се обръщат и да гледат тъжителката, от което тя се почувствала засрамена и притеснена. На 26.05.2020г. тъжителката намерила залепена бележка на колата си с текст: „дължиш пари!

Помисли преди да научи жената на любовника ти Доктора".

В резултат на поведението на подсъдимата, тъжителката се почувствала наранена и притеснена, накърнени били честта и достойнството й, поради което тя потърсила медицинска помощ при психиатър, за което било изготвено медицинско удостоверение AN 533 от 26.08.2020 г.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда в достатъчна степен пълно, по същество и по отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.

Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до изложените по-горе фактически констатации.

Освен това, първоинстанционния съд не само е изложил приетите за установени от него факти, но е извършил внимателен анализ на наличните доказателства и доказателствени средства, като в тази връзка е изпълнил задължението си произтичащо от разпоредбата на чл.303 ал.3 от НПК. Така преценените и обсъдени доказателствени 4 материали са били достатъчни с оглед изясняването на релевантните спрямо предмета на доказване в това наказателно производство обстоятелства и в тази връзка фактическата обстановка по делото не е останала неизяснена.

В тази връзка се явяват неоснователни оплакванията във въззивната жалба както за необоснованост на атакувания съдебен акт /с оглед на възраженията по отношение на извършената от страна на районния съд преценка на доказателствените материали и приетата за установена фактическа обстановка/, така и за постановяването на същия при противоречивост на доказателствените материали и неправилна преценка на същите /с оглед на изложените конкретни доводи и аргументи във въззивната жалба на защитника на подсъдимата, с които се оспорват доказателствените изводи на районния съд, както и цялостната му дейност по преценка и анализ на наличия по делото доказателствен материал/.

В мотивите си съдът е обсъдил доказатествените материали по делото, въз основа на които е изградил констатациите си относно фактите описани по-горе, като е направил обоснования и законосъобразен извод, че тези доказателствени материали /показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства – медицинско удостоверение и амбулаторен лист/ допринасят за изясняване на фактическата обстановка и навеждат на извода, че подсъдимата е извършила деянието, за което е била привлечена към наказателна отговорност и осъдена.

Коментирани са показанията на разпитаните свидетели и правилно са били преценени с оглед достоверността им и приноса им по отношение на изясняването на определени обстоятелства включени в предмета на доказване, като съответно са изложени достатъчно съображения защо същите са били кредитирани.