Решение № 3782 от 11.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3782 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Калина Анастасова

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100508052 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 14.04.2022г., постановено по гр.д. № 5971/2020г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, е уважен предявеният от “Д. – МТВ” ЕООД срещу “Н.П.К.” ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 993, 70 лева, представляваща възнаграждение по сключен между страните договор от 02.11.2018 г. за услуга с предмет: „Извършване на доставки по схема „Училищен плод“ за осъществени от ищеца доставки на плодове до обекти - училища и детски градини, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, за периода м.04.2019г., за която сума е издадена фактура № **********/30.04.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 05.02.2020 год. до окончателно изплащане на задължението.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ответника “Н.П.К.” ЕООД. В същата са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснати 1 съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на същия. Сочи се, че процесната фактура е била получена и осчетоводена от ответното дружество, без към същата да е приложен изискуемия според чл. 6, ал. 1 от договора месечен отчет за извършена услуга. Твърди, че по процесния договор не били извършвани доставки за учебната 2018/2019г. Освен това представените протоколи за доставки до различни училища и детски градини не се отнасяли до извършени доставки от ищеца през м.04.2019г. Оспорва се и начина на определяне на стойността на извършените доставки, като релевира доводи, че с оглед представеното количество на доставените стоки и тяхната единична цена, то сумата, която ответникът е следвало да получи от ДФ “Земеделие” е в по-висок размер от претендираната от ищеца. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли в цялост.

Насрещната страна в производството – “Д. – МТВ” ЕООД, оспорва същата по подробно изложени съображения, основани на събраните по делото и неоспорени от ответника доказателства, които установяват по несъмнен начин активната материална легитимация на ищеца като кредитор по спорното вземане. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Освен това се поддържа становище, че всички възражения на жалбоподателя са преклудирани, тъй като са релевирани за първи път във въззивната жалба, поради което счита, че не следва да се разглеждат. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение в цялост.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материално-правни 2 норми. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. По изложените във въззивната жалба оплаквания намира следното:

По делото не е спорно, че на 02.11.2018 год. между “Н.П.К.” ЕООД, в качеството му на възложител, и “Д. – МТВ” ЕООД, в качеството му на изпълнител, е сключен договор за услуга с предмет „Извършване на доставки по схема „Училищен плод“ (закупуване и подготовка на плодове и зеленчуци, организация и логистика, съхранение, транспорт и обработка на документи и заявки за плащане и отчитане пред ДФ „Земеделие“) по Приложение № 1 „Списък на учебните заведения“, одобрени за доставка от заявителя “Н.П.К.” ЕООД. Срокът на действие на договора е от 05.11.2018г. до 31.05.2021г.

Изпълнителят е поел задължение /чл. 2 от договора/ да извършва доставката в съответствие с изискванията на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“, в сила от 20.06.2018 год. В чл. 5, ал. 1 от договора е уговорено, че стойността на предоставената услуга се определя въз основа на месечни отчети за закупени плодове и зеленчуци и извършени доставки за учебните заведения по Приложение №1 и се определя на база „Пределните цени за продукт за килограм /без ДДС/ по схема „Училищен плод“ за учебната 2018/2019 год.“, като за извършване на плащанията изпълнителят изготвя месечен отчет и месечна фактура за стойността на извършената услуга. В чл. 6, ал. 4 е уговорено, че плащанията, от възложителя към изпълнителя, се извършват до 3 работни дни след изплащане на одобреното месечно плащане от ДФ „Земеделие“ за учебните заведения, посочени в Приложение № 1.

Като доказателство по делото са приети одобрените пределни цени за продукт за килограм без ДДС по схема “Училищен плод” за учебната 2018/2019г., както и утвърдената от изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” Методика за изчисление на пределна цена за продукт по схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини и училищата в Република България от учебната 2017/2018 до учебната 2022/2023 година.

От представеното Приложение № 1 към договора се установява, че в същото са включени 91 броя детски градини и училища, между които НУ 3

“Васил Левски”, СУ “Х.М.Пашов”, 12-то ОУ “Елисавета Багряна”, ОУ „Христо Ботев”, ОУ „Д.Камбуров.“ ОУ „Кап. Петър Пармаков”, СУ „Г eорги Стойков Раковски”, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, ОУ „Христо Ботев”, ОУ „Г.С.Раковски“, ДГ „Дъга“, ДГ „Вела Пеева”, ДГ „Детелина“.

От приетите и неоспорени от ответното дружество протоколи за месеците от февруари 2019 год. до април 2019 год., подписани от представител на ищеца и от директорите на посочени по-горе учебни заведения по приложение № 1 „Списък на учебните заведения“, одобрени за доставка от заявителя, се установява вида и количеството на доставените от ищеца плодове в учебните заведения в периода от м.02. до м.04.2019г., включително.

По делото е представена фактура № **********/30.04.2019г., издадена от ищеца, удостоверяваща количеството и вида на доставените в изпълнение на процесния договор плодове, на обща стойност от 2 933, 70 лева с ДДС.

Посочена е единичната цена на всеки плод. В първоначално издадената фактура като основание за плащане е посочено доставка на плодове за м.03.2019г. Впоследствие е издадена коригирана фактура, в която е посочено като основание за плащане – доставка на плодове по процесния договор за м.04.2019г.

Видно от заявка за плащания от 28.05.2019г. за доставка на продукти по „Схема училищно мляко“ и схема „Училищен плод“ за периода от 01.04.2019 год. до 30.04.2019 год., подадена от “Н.П.К.” ЕООД до ДФ „Земеделие“, процесните доставки, извършени от ищеца, фигурират под № 231, 232, 273, 274, 275, 276, 277, 278, 279.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и обективно. От същото се установява, че на 30.09.2019г. ДФ “Земеделие” и извършил плащане по подадената от “Н.П.К.” ЕООД заявка за плащане от 28.05.2019г., в която са включени и обектите, на които са доставяни плодове от ищцовото дружество.

Платената на ответното дружество сума по тази заявка е в общ размер на 3 781,57 лева. В заключението е посочено още, че “Д. – МТВ” ЕООД e издал фактура за месец април 2019 с № 40000000008/30.04.2019 год. за доставка на плодове на обща стойност 2 933, 70 лева с ДДС, която е била осчетоводена в 4 ищцовото дружество през м.04.2019 год., включена е в дневник продажби и СД по ДДС за м.04.2019 год..

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Страните по делото са обвързани от валидно правоотношение по договор за услуга, по силата на който ищецът, в качеството на изпълнител, е поел задължение да извършва доставки по схема „Училищен плод“ (закупуване и подготовка на плодове и зеленчуци, организация и логистика, съхранение, транспорт и обработка на документи и заявки за плащане и отчитане пред ДФ „Земеделие“) по Приложение № 1 „Списък на учебните заведения“. Насрещната престация на възложителя “Н.П.К.” ЕООД е задължение за заплащане на възнаграждение по реда и при условията на чл. 5 и 6 от договора.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е изправна страна по договора – извършил е през м.04.2019г. доставка на плодове до учебни заведения, включени в списъка по Приложение № 1 към договора, на обща стойност от 2 933, 70 лева. Релевираните от ответното дружество възражения за неизпълнение са неоснователни. Приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства – протоколи за месеците от февруари 2019 год. до април 2019 год., подписани от представител на ищеца и от директорите на учебни заведения по приложение № 1 „Списък на учебните заведения“, одобрени за доставка от заявителя, установяват вида и количеството на доставените от ищеца плодове в учебните заведения в периода от м.02. до м.04.2019г., включително. Доказателствената стойност на посочените протоколи не е била оспорена от ответното дружество. Освен това, в представената от ответното дружество до ДФ “Земеделие” заявка от 28.05.2019г. за възстановяване на разходи за доставка на продукти, извършена през м.04.2019г., са включени именно процесните доставки, извършени от ищеца в изпълнение на сключения между страните договор за услуга. Обективираното в тази заявка за плащане волеизявление следва да се цени като извънсъдебно признание от страна на възложителя за пълното и точно изпълнение на поетите договорни задължения от насрещната страна. Действително, извънсъдебното признание не се ползва с абсолютна доказателствена стойност, но ако такова е налице, в тежест на страната от 5 която изхожда е да го опровергае, въвеждайки в спора обстоятелства относно неговата симулативност. Твърдение за наличието на такива обстоятелства в случая липсва.

Ирелевантни са наведените от ответното дружество възражения срещу издадената от ищцовото дружество коригирана фактура. Основанието за плащане не е издаването на фактура, която е счетоводен документ, а предоставените услуги по договора. Обема и вида на предоставените услуги са установени, поради което е без значение, че първоначално е издадена фактура за извършени доставки през м.03.2019г., а впоследствие същата е коригирана с посочване в нея на верния период – м.04.2019г.

По делото нито се твърди, нито се установява, че стойността на доставените през м.04.2019г. пло д о в е надвишава определените пределни цени, поради което наведените възражения, че възнаграждението следва да се определи в по-висок размер, е неотносимо към предмета на спора.

Падежа на задължението за заплащане на възнаграждението е настъпил – съгласно чл. 6, ал. 4 от договора същото е дължимо в срок до 3 работни дни след изплащане на одобреното месечно плащане от ДФ “Земеделие”. По делото е установено, че ДФ “Земеделие” е извършило плащането за процесните доставки на 30.08.2019г., т.е. ответникът е в забава към датата на подаване на исковата молба – 05.02.2020г.

По изложените съображения се налага извод, че предявеният иск по чл.

79, ал. 1 от ЗЗД за реално изпълнение е основателен. Възложителят нито твърди, нито установява да е изпълнил задължението си за заплащане на възнаграждението за предоставените от насрещната страна услуги по процесния договор за отчетен период – м.04.2019г. Ищцовото дружество се легитимира като кредитор на спорното вземане.