Решение № 226 от 18.04.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Монтана, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20251630102723 по описа за 2025 година

Предявени са субективно съединени осъдителни искове по чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от Б. Л. В. срещу Д. А. Д. за сумата от 10 000 лева..

Ищецът твърди, че ответникът на 19.08.2024г. в с. М., обл. Монтана е нанесъл удари с дърво в областта на главата и лявата ръка, вследствие на което е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник за срок повече от един месеца. Твърди, че по случая било образувано досъдебно производство, приключило със сключено споразумение между РП - Монтана и ответника, с които същият е принзал вината си.

Ответникът, належно увудомен за правото си на писмен отговор, е депозирали такъв. Посочва, че присъдата е задължителна за гражданския съд, като ищцата посочва допълнителни наранявания, които не фигурират в присъда. Възразява за прекомерно на обезщетение за причинение вреди.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорност на 1 причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД обхваща всички вреди пряка и непосредствена последица от увреждането.

Вреда по смисъла на нормата е всяка неблагоприятна последица за признати и защитени от закона права и интереси на увредения. Пораждането на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД е предпоставено от противоправно деяние-действие или бездействие, настъпила вреда и причинно-следствена връзка между деянието и вредата. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на извършителя се предполага.

Със споразумение, обективирано в протокол № 135 от 03.12.2024 г. по НОХД 1501/2024 г. по описа на РСМ, е Д. А. Д. - роден на ***** година в *****, живущ в с. М., обл. Монтана, ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********, се ПРИЗНАВА за ВИНОВЕН за това, че на 19.08.2024 година в с. М., обл.

Монтана е нанесъл удари с дърво в областта на главата и на лявата ръка на Б.

Л. В. от гр. П., следствие на което и причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок повече от един месец - престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Ищецът основава пораждане правото си на обезщетение за причинените вреди на същите обстоятелства, въз основа на които е ангажирана наказателната отговорност на ответника, поради което и съобразно чл. 300 ГПК фактическия състав на чл. 45 ЗЗД е установен.

Всички обстоятелства за настъпилия инцидент са били разгледани и изяснени в рамките на наказателното производство с установеното, че ответникът проявил непредизвикана вербална и физическа агресия спрямо личността на ищеца, който също е нанасял удари, но за да се защити, както и отречено полученото от ответника счупване лопатката на дясната ръка да се дължи на удар от ищеца с камък, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно.

При осъществен деликт на основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според разясненията дадени в ППВС № 4/1968 г. това понятие не е абстрактно, а 2 свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, които при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

Според трайно установената съдебна практика, когато делинквентът причини на пострадалия множество или различни увреждания по едно и също време и място, т. е. при едно противоправно поведение е налице един деликт.

В този случай в съответствие с чл. 51, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД се дължи едно общо, глобално обезщетение, а вида и броя на отделните увреждания се съобразяват в преценката за степента на вредите и определяне справедливия размер.

От свидетелските показания на Петров и Тодорова се установява, че ищцата е изпитала силен стрес от нападението, била е в болница.

Непосредствено след нападението е била в кръв и е била изплашена. След удара в главата е имала световъртежи, ръката е била в гипс, като той е помагал за ежедневните грижи в продължение на 2-3 месеца. При споделяне за случката настроението е било силно емоционално. Ръката още я боли.

От събраните доказателства и заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че при нанесения от ответника побой и при прегледа, след установена самоличност, е констатирано жена на възраст, отговаряща на календарната, нормостенично към пикнично телосложение, контактна, адекватна, ориентирана за време, място и собствена личност, с ясен спомен за случилото се. Придвижва се свободно, без помощни средства. Дясно, тилно, зад ушната мида, в окосмената част на главата има седефен на цвят, с неправилна форма, хлътнал, под нивото на околната кожа, с груба, неравна повърхност белег с размери 3/2см. Лява предмишница без видими деформации и уврежданияограничение в движението, във фаза на ротация в лъчево-лакътна става-90- 0-60 (норма 90-0-90). Няма данни, в нито един момент, преди, по време и след инцидента, до напускането на болничните заведения, за изпадане на лицето в безсъзнателно състояние. Също така няма данни за усложнения на проведеното лечение от съдов, неврологичен, мускулносухожилен и/или на други органи и системи, както и за затегнато 3 протичане на лечебния и оздравителен процес в ранния и късен следоперативен период. По време на болничното лечение, а дори и след този период е много вероятно пострадалата да е изпитвала различни по интензитет болкови усещания, които са различни при всеки отделен индивид, в зависимост от т. нар. „праг на болката“. След напускане на болничния престой, пострадалата е имала нужда от чужда помощ при извършване на ежедневни дейности за определен период, както и несъмнено е имала различни по интензитет и продължителност болкови усещания в различни области на тялото, свързани с получените травми. В представените документи има данни за консулти с различни специалисти и назначена физио и рехабилитационна терапия, но няма данни за провеждане на такава в болнична и след болнична обстановка. Към момента на прегледа оздравителния процес при В. е завършил, макар и с описаните ограничения в движенията на ляв горен крайник, които ограничения не нарушават основните функции на горен крайник-хващане, стискане, финна моторика. Прогнозата за пълно оздравяване и възстановяване на движенията на горния крайник в пълен обем е позитивна, но с необходимост от поне една оперативна интервенция с последващо поетапно и постепенно натоварване на крайника, но с необходимостта от щателна преценка от специалист, относно полза-вреда за самата пострадала.

Ищецът е станал жертва на внезапна, непредизвикана физическа агресия от страна на ответника с нанасянето на побой, като е получила „Мозъчно сътресение“ и травматични увреждания „разкъсноконтузна рана на главата; счупване лява лакътна кост; оток и кръвонасядания по лицето и шията; кръвонасядания по тялото и крайниците. Счупването на лакътната кост е описано като многофрагментно и е причинило трайно затруднение движението на ляв горен крайник, за срок на оздравяване не по - малък от дватри месеца при нормално протичане на оздравителния процес, с оследващо постепенно натоварване и поетапно раздвижване на засегнатия крайник.

Описаната рана в областта на главата, както и описаните кръвонасядания и оток в тяхната съвкупност са причинили на пострадалата рзстройство на здравето-временно и неопасно за живота със срок на оздравяване две-три седмици, до месец без наличие на усложнения, за каквито усложнения липсват данни.“

Тези доказателства по безспорен

4 начин установяват претърпени неимуществени вреди, Като противоправно деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, нападението се отличава с бруталност и жестокост, поради което от житейска гледна точка е вън от съмнение, че е източник на силно негативни психични изживявания като стрес, страх, безпокойство, безпомощност, а наред с това оставя траен отпечатък в съзнанието . От нанесените множество наранявания е претърпяла болки и страдания, както във връзка с лечението, така и в периода на възстановяване, продължили общо около 3 месеца. Въпреки възстановяването от травмите, по тялото на ищеца са останали белези, както и остаъчно нарушаване на движението на ръката, като е необходима допълнителна оперативна интервенция.

По отношение размера на обезщетението, съдът намира съответно на претърпените болки и страдания и справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от 10000 лева или 5112.92 евро, поради което исковата претенция следва да се уважи в пълния предявен размер.

На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД върху така определения размер на обезщетението ответникът дължи законна лихва от деня на увреждането19.08.2024 г.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски от 665 евро.

Ищцата е освободена от такси и разноски по делото, рпоради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РСМ сумата от 173.48 евро – депозит вещо лице и 204.51 евро – държавна такса.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, да заплати на Б. Л. В., ЕГН **********, сумата от 5 192,92 евро, на основание чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания от причинени на 19.08.2024 г. телесни увреждания, за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД 1501/2024 г. по описа на РСМ, ведно със законната лихва от 19.08.2024 г. до изплащането.

ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, да заплати на Б. Л. В., ЕГН 5

**********, сумата от 665 евро – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – Монтана, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 377.99 евро за държавна такса.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред ОС – Монтана от връчване препис на страните.

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, да заплати на Б. Л. В., ЕГН **********, сумата от 5 192,92 евро, на основание чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания от причинени на 19.08.2024 г. телесни увреждания, за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД 1501/2024 г. по описа на РСМ, ведно със законната лихва от 19.08.2024 г. до изплащането.

ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, да заплати на Б. Л. В., ЕГН **********, сумата от 665 евро – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – Монтана, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 377.99 евро за държавна такса.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред ОС – Монтана от връчване препис на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6