Решение № 1381 от 24.10.2019, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер………………………24.10.2019 година……………..Град

Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав На………двадесет и седми септември………….……..……..……..Година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

Ралица Димитрова………………………………………………………

Прокурор………………………………………………..………………………….. като разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 6109…по описа за………….….…………2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 -

257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание – 1/ по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата от 596,36 лв., представляваща неплатена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит № 5312882/01.11.2016 г., за сумата от 76,54 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 21.02.2017 г. – 11.07.2017 г., за сумата от 135,00 лв. такса разходи за събиране на просрочени вземания, за сумата от 70,00 лв. такса разходи за дейност на служител, сумата от 240,45 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 23.07.2017 г. – 20.03.2018 г., сумата от 240,45 лв. представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит и за сумата от 38,71 лв. представляваща лихва за забава за периода 22.02.2017 г. – 01.13.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Ищецът твърди, че е подал против ответницата В.П.Д. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1047/2018 г., по описа на Старозагорски районен съд и издадена заповед за изпълнение. Ответницата била уведомена за издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е предявен настоящите обективно съединени установителни искове срещу В.П.Д..

Ищецът сочи, че претендираните вземания вземане произтичат от сключен между „Вива кредит“ ООД /кредитор/ и В.П.Д. договор за потребителски кредит № 5312882/01.11.2016 г. В изпълнение на договора кредиторът предоставил на ответницата потребителски кредит с размер 700,00 лв. и договорна лихва в размер на 107,48 лв., като с подписване на договора за заем заемателката удостоверила получаването на заемната сума.

Задължението на кредитополучателя било да върне заемната сума ведно с начислените лихви, в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи посочени в чл. 2, ал. 1 от договора. Общата сума, която ответницата се задължила да върне била в размер на 807,48 лв., която съгласно клаузите на договора била платима на 18 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 60,89 лв. Първата погасителна вноска била дължима на 15.11.2016 г., а последната била с падеж на 11.07.2017 г.

Ищецът изяснява, че съгласно клаузите на договора, ответницата се задължила в 3-дневен срок от подписване на договора за заем, да предостави на ищеца обезпечение на задълженията й по договора, а именно - поръчител физическо лице, което трябвало да представи на ищеца бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по- лош от 401 „Редовен"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или валидна банкова гаранция, която била издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на ответника по договора, която да била валидна за целия срок на договора за заем. Предвид обстоятелството, че ответницата не била представила на ищеца, нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същата била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 288,54 лв., за която страните били постигнали споразумение да бъде разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 16,03 лв., дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Отделно от това ответницата се съгласила, че преди подписване на договора ще ползва допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем, предоставяна от ищеца, което обстоятелство било декларирано от нея в попълненото от нея ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. За извършента от ищеца допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, ответницата дължала такса в размер на 288,54 лв., за която страните били постигнали споразумение, да бъде разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 16,03 лв., включени били в размера на всяка погасителната вноска и се дължали на падежните дати на погасителните вноски.

Така, общата погасителна вноска, която следвало да заплати ответницата била в размер на 76,92 лв., която включвала вноската по кредита, вноската по неустойката и вноска по таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит.

Въпреки това ответницата не била заплатила дължимия паричен заем към ищеца в цялост, като ищецът признава, че била заплатена сума в общ размер на 271,00 лв.

Поради забавата на ответницата тя дължала на ищеца и такса разходи за събиране на просрочени задължения в размер на 135,00 лв., както и такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00 лв. съгласно тарифата на заемодателя. Освен това страните били постигнали съгласие, при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, ответницата да дължи законна лихва за забава за всеки ден забава, като на това основание й било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 38,71 лв. за периода от 22.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

На 06.07.2017 г. между ищеца и „Вива кредит“ ООД било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., по силата на което вземането на „Вива кредит” ООД, произтичащо от договор за паричен заем № 5312882/01.11.2016 г. било прехвърлено на ищеца. Ищецът сочи, че в качеството на цесионер се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което „Агенция за събиране на вземания” ЕАД имала изрично пълномощно от „Вива кредит” ООД. Поради това до ответника било изпратено по реда на чл.

99, ал. 3 ЗЗД уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦ-С-ВИВ/5312882 от 06.11.2018 г. чрез куриер, като писмото се върнало в цялост.

Към настоящата искова молба ищецът също е представил заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Вива кредит“ ООД с изх. № У ПЦ-П-ВИВ/5312882 от 06.11.2018 г., за да бъдат връчени на ответницата с исковата молба.

Моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи следните суми: 596,36 лв. - представляваща неизплатената главница; 76,54 лв. договорна/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.02.2017 г. до 11.07.2017 г.; 135,00 – такса разходи за събиране на просрочени вземания, 70,00 лв. – такса разходи за дейност на служител, 240,45 лева – такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 27.12.2016 г. до 11.07.2017 г.; 240,45 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.12.2016 г. – 11.07.2017 г.; 38,71 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 22.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител, е подала отговор на исковата молба, като заема позиция за неоснователност на исковите претенции.

Твърди, че между ищеца и ответницата не съществували твърдените в исковата молба отношения, като ищцовото дружество не било кредитор на ответницата.

Оспорва твърденията, че ищецът бил кредитор на ответницата и че бил встъпил в правата на кредитор въз основа на валидно правно основание, както и че бил придобил права върху конкретното вземане, тъй като цесията не била съобщена на ответницата. За да бъдела така направената искова претенция основателна следвало да се установи наличието на валиден договор за прехвърляне на вземания /цесия/, както и съобщаване прехвърлянето на вземането на длъжника. Твърди, че не било спорно по делото и се установявало от представените писмени доказателства наличието на сключен договор за прехвърляне на вземания - цесия, по силата на който вземането на „Вива кредит“ ООД, произтичащо от договор за паричен заем №5312882/01.11.2016г. било прехвърлено в собственост на ищеца по делото - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, но цесията не породила своето действие спрямо длъжницата, тъй като същата не била уведомена, както предвиждала разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомяване не било възможно и чрез връчване на исковата молба и приложенията към нея на назначения от съда особен представител поради спецификата на представителната власт, която не включвала право да се приемат материални изявления. Позовава се на съдебна практика на ВКС и Старозагорски окръжен съд.

В случая длъжникът не бил валидно уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор - ищецът, поради което правата на последния, да търси вземанията си от длъжника по процесния договор, не били консолидирани, непротивопоставими били на длъжника и цесионерът не можел да претендира изпълнение на задълженията по процесния договор за паричен заем.

Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която заявява, че поддържа исковата молба и няма възражения по доклада. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.

В съдебното заседание особеният представител на ответницата адв. И. заема становище за неоснователност на исковете.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между страните по делото, че между „Вива кредит“ ООД, като кредитодател, и ответницата В.П.Д., като кредитополучател, е сключен на 01.11.2016 г. договор за потребителски кредит № 5312882, като сумата по кредита била реално предоставена от кредитора и усвоена от длъжницата /така и т. 2 от констативната част на заключението на съдебно-счетоводната експертиза/, както и че между „Вива кредит“ ООД и ищецът бил сключен договор за цесия от 06.07.2017 г.

Съгласно представения по делото договор за потребителски паричен кредит № 5312882/01.11.2016 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и ответницата В.П.Д., страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 700,00 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 40,27%, и начин на връщане: 18 месечни вноски, всяка от които по 60,89 лв., с краен срок на погасяване – 11.07.2017 г., с уговорени такса за разглеждане на кредита 240,45 лв. В чл. 2, ал. 1 от договора са посочени падежите на отделните вноски и размерите на главницата, договорната лихва и таксата за експресно разглеждане на кредита.

Представени са също по делото рамков договор от

22.01.2013 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като съгласно Приложение 1 от 06.07.2017 г. към индивидуалния договор, вземането на „Вива кредит“ ООД, произтичащо от договор № 5312882/01.11.2016 г. с длъжник - ответницата, е било прехвърлено на ищеца, с отбелязване, че прехвърлената главница е 700,00 лв., а общият дължим остатък е в размер на 1358,56 лв. „Вива кредит“ ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 06.07.2017 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия /така пълномощно, на л. 26 от делото/.