Решение № 420 от 03.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Велико Търново, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Колева

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20224100500580 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „ПОЛИКОМЕРС 82“ ЕООД, ЕИК 201026288, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ж.к. „***“ Промишлена зона „***“, чрез пълномощник – адвокат В. Д., срещу Решение № 631/30.05.2022г. по гр.дело № ***/2022г. по описа на Районен съд-В. Т., с което жалбоподателят е бил осъден да заплати на „Н2О 2012“ ЕООД, ЕИК 202137569, на основание чл.61 ал.1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД, сумата от 5 820 лв. – главница, представляваща направени разноски във връзка с извършена на 26.10.2020г. работа без пълномощие в интерес на ответника– изтегляне и репатриране на катастрофирал в района на с. Д., община И., влекач „МАН ТГХ 18“ с рег. № *** и полуремарке „Интеркарс НВ“ с рег. № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ – 24.11.2020г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, а изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства, вкл. и с експертното заключение на съдебнотехническата-оценъчна експертиза, при което съдът е изградил неправилен извод за основателност на исковата претенция, в уважената й част, приемайки, че е налице ликвидно и изискуемо вземане по смисъла на чл.61 ал.1 от ЗЗД. Намира, че работата е извършена от ищцовото дружество в негов собствен интерес, доколкото е целял реализиране на печалба, но не и в интерес на „ПОЛИКОМЕРС 82“ ЕООД, тъй като поради факта, че товарната композиция не е била разположена върху пътното платно, то за него не е съществувал интерес от незабавното й изтегляне от страна на ищеца. Счита, че след като дружеството не 1 е осъществило действия по ангажирането на ищеца за репатриране на товарната композиция, то не дължи сумата от 960 лв. с ДДС съобразно експертното заключение за „извикването“ на репатриращите автомобили. Жалбата съдържа и оплакване за присъждане на сума, надвишаваща претендираната, за явяване на автомобила на пътна помощ мястото на инцидента, поради което намира, че съдът се е произнесъл свръхпетитум. Поради това прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и вместо него постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло отхвърлен. Претендира направените разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна - „Н2О 2012“ ЕООД, не е подала отговор на въззивната жалба.

В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа подадената въззивна жалба, доводите си за неправилност на атакуваното решение и направеното с жалбата искане. Поддържа искането си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник, оспорва въззивната жалба. Моли за отхвърлянето й и за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно.

Претендира разноски за въззивното производство по списък по чл.80 ГПК.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Районен съд-Велико Търново е било образувано по искова молба на „Н2О 2012“ ЕООД, в която са изложени твърдения, че на 26.10.2020г. ищецът бил потърсен от органите на „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Р. с молба за изваждане на катастрофирал тежкотоварен автомобил - „МАН ТГХ 18“ с рег. № *** и полуремарке „Интеркарс НВ“ с рег. № ***, в района на село Д., тъй като разполагал със специализирана техника. Посочва, че след пристигане на мястото на произшествието изваждането на автомобила било осъществено с два тежкотоварни репатрака и трима механици в присъствието на представители на ответника. Въпреки няколкократните проведени с последния разговори, заплащане на извършената и фактурирана услуга не било извършено, поради което било поискано от съда осъждането му за сумата от 7 380 лв., представляваща стойност на изтегляне и репатриране на процесния тежкотоварен автомобил и полуремарке, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на ИМ, в който отрекъл съществуването на претендираното парично вземане с твърдението за липса на договорно правоотношение между страните за транспортната услуга, чието извършване не оспорва и за липса на възлагане от негова страна на ищеца да премества катастрофиралата композиция с притежаваната от това търговско дружество специализирана техника.

Не са спорни по делото факта на настъпване на ПТП на посочените в исковата молба дата и място с участието на влекач „МАН ТГХ 18“ с рег. № *** и полуремарке „Интеркарс НВ“ с рег. № ***, че ответникът е ползвал същите на основание договори за наем от 01.06.2016г. и 15.08.2016г., сключени със собственика им и че действията по изваждане и репатриране на катастрофиралата товарна композиция са осъществени от ищцовото дружество посредством притежава от него специализирана техника – два репатриращи автомобила, както и трима механици, негови служители. Безспорно е, че посочените действия са извършени от ищеца след извикването му от органите на полицията да окаже съдействие за преместването на товарната композиция. Ответникът признава, че е присъствал по време на осъществената от ищеца услуга по изваждане и репатриране на ППС. По делото е приложена издадена от ищеца фактура за предоставената услуга - № ***/27.10.2020г. на стойност 7 380лв. и протокол от 26.01.2020г.за извършените дейности, съдържащи подписи единствено на управителя на дружеството-ищец.

По делото са събрани гласни доказателства. От същите се установява, че 2 катастрофиралата товарна композиция била извадена от пропастта, в която е пропаднала при произшествието и транспортирана до град И., а влекачът бил откаран в сервиз на св. С. в с.

О.. Св. Д. посочил, че видял шефа си да разговаря с управителя на ответното дружество и неговия баща, но не чул какво говорят. Чул ги само да казват, че са доволни, че при изваждането на камиона служителите на ищеца не са повредили ремаркето. Докато били извършвани дейностите по разчистване на отсечените от камиона дървета и премахване на остатъците от мантинелите, полицаите спирали движението по пътя.

Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което издадената от ищеца фактура за предоставената услуга е заведено в счетоводството му, но не е отразена в счетоводството на ответника и не е включена в дневника му за покупки, съответно не е ползвано право на данъчен кредит по нея.

От заключението на съдебно-техническата-оценъчна експертиза, прието от съда и неоспорено от страните, се установява, че пазарната стойност на извършените от ищеца дейности по изваждане и репатриране на товарната композиция възлиза на 5 820 лв. с вкл.ДДС. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че дейностите по товарене и разтоварване са включени в стойността на действията по изваждане и репатриране и не следва да бъдат отделно остойностявани.

За да уважи исковата претенция в посочения в обжалваното решение размер, районният съд е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на иска по чл.61 ал.1 от ЗЗД, съответно факта на незаплащане на претендираната сума и доколкото действията по товарене и разтоварване са остойностени ведно с тези по изваждане и репатриране на ППС, е уважил предявения иск до размера от 5 820 лв.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Съдът след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

За да се приеме, че за ищеца е възникнало вземане по чл. 61 ал. 1 ЗЗД, следва да се установи настъпване на следните елементи от фактическия състав на приложимата правна норма: 1/ то да е предприело чужда работа - правни или материални действия, без тя да му е възложена от лицето, в интерес на което тя се извършва; 2/ у лицето, извършило чуждата работа да съществува намерение да я управлява и това да е извършено доброволно, а не да е негово задължение по закон; 3/ чуждата работа да е била предприета уместно и да е била добре управлявана в чужд интерес.

Безспорно се установява по делото, че между страните не е налице договорно правоотношение, по което ответникът да е възложил на ищеца извършването на действия по изваждане и репатриране на процесната товарна композиция. Че тази дейност е била възложена на ищеца от полицейските служители, а не от ответника, е безспорен факт по делото. Безспорно е между страните и че работата е извършена от ищеца. Следователно, изпълнението е извършено при липсата на възлагане от лице, в чиято полза е престирано.

Доколкото процесната товарна композиция, чието изваждане и репатриране е осъществено, 3 се ползва от ответното дружество по силата на сключен със собственика й договор, то този правен субект, който се е ползвал от извършената работа е единствено ответникът и следователно същата е чужда спрямо ищеца по смисъла на чл.61 ЗЗД. Предприетата работа е изцяло в интерес на ответника, а с оглед събраните гласни доказателства по делото следва да се приеме, че тя е извършена от гестора без противопоставянето на ответника.

Следователно това, което се претендира като изпълнено по процесната фактура, се явява водене на чужда работа без пълномощие, за което на основание чл. 61 ал.1 ЗЗД да се дължи заплащане на необходимите и полезни разноски за предприето в интерес на ответника изпълнение от ищеца, без да е натоварен затова, заедно с лихвите от деня на изразходването им. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба на ответника, че не дължи на ищеца включената от вещото лице в сумата по изваждане и репатриране на товарната композиция като такса за „извикване“ на тежкотоварните репатриращи автомобили парична сума, тъй като транспортирането на последните до мястото на инцидента включва извършени от гестора разноски и същите следва да му бъдат заплатени на основание посочената по-горе разпоредба. Размерът на действителните разноски, направени от ищеца за поетата чужда работа, са в общ размер на 5 820лева, видно от заключението на съдебно-техническата-оценъчна експертиза, което съдът кредитира, като обосновано е компетентно изготвено.

Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение.

При този изход на спора, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски - в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение, което видно от приложения договор за правна защита и съдействие е изцяло заплатено.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 631/30.05.2022г. по гр.дело № ***/2022г. по описа на Районен съд-Велико Търново в обжалваната част.

ОСЪЖДА „ПОЛИКОМЕРС 82“ ЕООД, ЕИК 201026288, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ж.к. „***“ Промишлена зона „***“ ДА ЗАПЛАТИ на „Н2О 2012“ ЕООД, ЕИК 202137569, със седалище и адрес на управление град Разград, ул.

„***“ № ***, сторените във въззивното производство разноски - сумата от 500 /петстотин/ лв. за заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат.