Решение № 5437 от 27.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5437 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20231100507585 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане е искане от М. П. Ф., представляван от адв. Е.Б.. В молбата се сочи, че от наложен запор върху вземания на молителя разбрал за образувано срещу него изпълнително производство. Оспорва да е бил страна по т.д. № 1262/2022 г. на СГС, VI-16, в рамките на което се сочи да е издаден изпълнителният лист. Представил съдебно удостоверение за страните по това производство пред ЧСИ И.Ч. и поискал прекратяване на производството, но той отказал. Иска се отказът да бъде отменен, а производството да бъде прекратено като е поискано и спиране на изпълнението до решаване на делото.

В мотивите си съдебен изпълнител И.Ч. за стъпва становище, че поисканото прекратяване на изпълнителното производство не се включва в обхвата на чл. 433 ГПК.

Сочи и че изпълнителният лист от външна страна носи всички реквизити на процесуална ценна книга, а съдебният изпълнител не е длъжен служебно да проверява истинността на представените изпълнителни титули.

Съдът в мнозинството си намира жалбата за допустима. Нормата на чл. 17 ал. 1 от Конституцията на Република България прокламира, че държавата гарантира правото на собственост. Осъществяването на тази цел предполага ефективни средства за предотвратяване на засягането на правото на собственост. Неистинският изпълнителен лист създава привидност, пряко застрашаваща правото на притежание. Липсата на съдийска преценка лишава от легитимност всяка форма на принуда. Това определя изпълнителното производство като недопустимо. Институтът на обжалване действията на съдебния изпълнител не касае материалното право, а предпоставките да бъде упражнена принуда. С 1 оглед задължението на държавата да обезпечи ефективна защита на правото на притежание, наложително е осигуряването на възможност за своевременна реакция и предотвратяване на нелегитимна принуда, каквато произтича именно от института на обжалване действията на съдебния изпълнител.

Нормата на чл. 433 ал. 1 ГПК очертава основания за прекратяване на изпълнителното производство при признато от съд материално право и основано на него право на принудително изпълнение. В случая се оспорва да е утвърдено от съд материалното право, предмет на принудителното изпълнение. Производството по чл. 435 и сл. ГПК е призвано да осигури законосъобразност на принудителното изпълнение, предпоставка за което е признато притезание по предвиден в закона ред. Развитието на изпълнителното производство в отклонение от тези правила сочи на недопустимо засягане правото на притежание.

Нормата на чл. 433 ал. 1 т. 4 ГПК предвижда особен ред за изследване на довод за подправен акт, въз основа на който е издаден изпълнителният лист. При тази формулировка се налага извод, че порокът не засяга съдебният акт, удостоверяващ подлежащо на изпълнение притезание (изпълнителния лист), а акта, утвърждаващ притезанието. Следователно, изрично уредената хипотеза предполага надлежно издаден изпълнителен лист. Авторитетът на съдебната институция предпоставя извод, че удостоверено от съд притезание следва да бъде преодоляно единствено с опровергаване съдържанието му с влязло в сила съдебно решение.

Процесният случай сочи на принципно различна хипотеза. Спорът е ограничен до действителността на изпълнителният лист като жалбоподателят оспорва правото на принудително изпълнение да е признато от съд. Макар и принципно възможен, общият исков ред не обезпечава ефективна защита срещу привиден изпълнителен процес. Исковият процес включително в хипотезата на чл. 127 ал. 4 ГПК предполага процедура, развитието на която изисква значително време. Обезпечителното производство е в състояние да съхрани притежанието, но не и да осигури свободното му използване (ценност, изрично утвърдена в чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи). Спряното изпълнително производство не води до вдигане на изпълнителните обезпечения.

Макар и съдебният изпълнител да не следва служебно да се уверява в истинността на представения му изпълнителен титул при образуване на изпълнителното производство, цитираното в мотивите на ЧСИ Ч. Решение № 168/28.04.2015 г. по гр.д. № 894/2015 г. на ВКС, IV ГО установява ангажимент за съдебния изпълнител да изследва повдигнат спор за истинността на изпълнителния лист. Неистинският изпълнителен лист е равнозначен на липсата на такъв, което пък определя нередовност на сезиращата молба. Нормата на чл. 426 ал. 3 ГПК препраща към правилата на чл. 129 ГПК.. По силата на чл. 129 ал. 4 ГПК съдебният изпълнител (осъществяващ ръководството на изпълнителното производство) е оправомощен, което ще рече, че може, но и дължи, да откаже изпълнение, когато проверката опровергае автентичността на приложения към молбата изпълнителен лист. Както 2 пренебрегването на повдигнатия спор, така и формалния подход, ограничен до преценка на представения документ откъм неговото съдържание води до превратно упражняване на власт и незаконно засяга имуществената сфера на длъжника. Затова и съдебният изпълнител дължи да се увери, че упражнява принуда въз основа на признато по установения от закона ред право на принудително изпълнение както чрез лесно изпълними указания до взискателя за становище по възражението и съответно представените във връзка с оспорването доказателства, така и чрез служебна проверка до съда, който съдържанието на депозирания изпълнителен лист сочи да е издал представения уникален документ.

По изпълнителното производство е депозирано становище от името на взискателя при твърдение, че представеният изпълнителен лист е получен от адв. М.. Сочи се като вероятна причина за разминаването допусната грешка.

Видно от приложеното към жалбата и неоспорено от взискателя удостоверение жалбоподателят не е страна по делото, въз основа на което се сочи да е бил издаден и изпълнителният лист. Удостоверението възпроизвежда и липсващо отбелязване за издаван по това дело изпълнителен лист срещу жалбоподателя. Легитимността на принудителното изпълнение произтича от нормативно регламентиран ред за утвърждаване на правото на принудително изпълнение, а не от външните белези на приложения към молбата документ.

Липсата на установено от съд право на принудително изпълнение лишава от упование принудата. Преценката за допустимост, която и съдът дължи да осъществи служебно, го овластява да извърши и служебна проверка. Освен че наличната информация в ЕИСС не сочи жалбоподателя М. Ф. като страна по т.д. № 1262/2022 г. на СГС, VI-16 състав, не се установява никакво инициирано срещу него производство през периода 01.12.2021 г.

(указаната в изпълнителния лист дата на договор за заем, от който произтича вземането) до 20.05.2022 г. (датата на депозиране на изпълнителния лист пред ЧСИ Ч.), нито пък предявена претенция от указания в изпълнителния лист кредитор – „Е.Б.С.. При тези данни единствено възможен се явява изводът, че правото, предмет на принудително изпълнение, не е утвърдено от съд по предвидения от закона ред. Това обосновава пречка за развитие на изпълнителното производство и съдебният изпълнител дължи да върне молбата и съответно да прекрати изпълнителното производство.

Правомощията на съда в настоящото производство са ограничени до разрешаване на повдигнатия правен въпрос като в изключителното правомощие на съдебния изпълнител е да предприеме предписаните в настоящото мерки по администриране на изпълнителното производство и съответно да прекрати всяка форма на принуда спрямо жалбоподателя.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство по изп.д. № 20227830401806 по описа на частен съдебен изпълнител И.Ч., рег. № 783.

3

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4