Решение № 23099 от 19.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23099 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110146248 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Д. М. П. и Е. М. П., действащи чрез своя баща и законен представител М. Д. П., срещу [фирма], регистрирано в търговски регистър на П. търговски съд, с номер на вписване В ***, действащо на територията на Република България чрез [фирма] и срещу [фирма], регистрирано в П търговски съд, Република Фр. под № 732 028 ***, действащо на територията на Република България чрез [фирма] осъдителни искове по чл. 134 ЗЗД, вр. чл.

382, ал. 3 КЗ за осъждане на ответниците – при условията на солидарна отговорност да заплатят в полза на [фирма] сумата от 20 866,65 лева, представляваща застрахователно обезщетение, формирано от дължим към 12.02.2023 г. остатък от дълга по договор за потребителски кредит № FL*** от 02.11.2022 г. /главница и лихви – редовни и просрочени/, сключен между наследодателя на ищците А.Д.Б. и [фирма], ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищците твърдят, че са наследници по закон – дъщери на А.Д.Б., починала на 12.02.2023 г. Посочват, че наследодателката им е била страна по договор за потребителски кредит № FL*** от 02.11.2022 г., сключен с [фирма], по силата на който на А.Б. е предоставен паричен кредит в размер на сумата от 21 500 лева. Поддържат, че за обезпечаване изпълнението на задълженията по кредита бил сключен договор за застраховка, обективиран в сертификат № FL*** от 02.11.2022 г. по застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителските кредити, предоставени от [фирма], със застраховано лице – кредитополучателя по договора за кредит А.Б., застрахователи [фирма] и [фирма] и застраховащ и ползващо се лице кредиторът [фирма]. Излага се, че бил уговорен застрахователен пакет „L“, включващ като покрит застрахователен риск „смърт в резултат на злополука или заболяване“, в който случай застрахователната сума се равнява на остатъчния баланс по потребителския кредит. Ищците твърдят, че за целите на определяне на застрахователния рисков профил на застрахования, А.Б. е попълнила медицински въпросник, в който е посочила, че има „магнитен меланон“ и е 1 на лечение за посоченото заболяване. Поддържа се, че след смъртта на кредитополучателя, застрахователите са били уведомени за настъпване на застрахователното събитие, но същите са постановили отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по претенцията, който ищците считат за незаконосъобразен. Посочват, че от страна на търговската банка – кредитор не са предприети действия относно претендиране и изплащане от страна на застрахователя на застрахователната сума. Излага се, че непогасеният остатък от задълженията по договора за потребителски кредит към 12.03.2023 г. възлиза на сума в общ размер от 20 866,65 лева, от която 20 839,91 лева главница и 26,74 лева лихви – редовни и просрочени. Ищците заявяват, че са приели под опис наследството, оставено от починалата им майка, съгласно Решение № 12685/18.07.2023 г. по гр. дело № 32870/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 84-ти състав. Сочат, че като наследници на починалия кредитополучател и застрахован А.Б., същите встъпват в кредитните й задължения, но и в правата по застраховката за обезпечаването им. В исковата молба са изложени твърдения, че клаузата на 11.1 „общи изключващи клаузи за всички рискове“ от приложимите към застрахователния договор Общи условия е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 6, вр. чл. 145 ЗЗП. Поддържа се, че на практика застрахованото лице е принудено да се съгласи с предварително установените от застрахователя Общи условия, без да може да повлияе на съдържанието им. В условията на евентуалност навеждат доводи за нарушение от страна на ответниците на чл. 362, ал. 4 КЗ. Излагат, че с попълването на медицинския въпросник от страна на А.Б. при сключване на застраховката, ответниците изрично са поставили въпроси за заболяването й, вследствие на което са били наясно със застрахователния риск и въпреки това са сключили процесния застрахователен договор. Същевременно, ответниците не установяват по безспорен и категоричен начин наличието на пряка връзка между заболяването на А.Б. и смъртта й, в която връзка оспорват заключението, дадено от медицинската комисия на ответниците, съгласно което А.Б. е починала от „усложненията на злокачествено образувание“. С тези съображения ищците Д. М. П. и Е. М. П., действащи чрез своя баща и законен представител М. Д. П., отправят искане за осъждане на ответниците да заплатят в полза на [фирма], като трето ползващо се лице, сумата от 20 866,65 лева, представляваща дължим към 12.02.2023 г. остатък от дълга по договор за потребителски кредит № FL*** от 02.11.2022 г. /главница и лихви – редовни и просрочени/, сключен между наследодателя на ищците А.Д.Б. и търговската банка.

С Определение на съда от 27.09.2023 г., вземайки предвид изложените от ищците твърдения и законовата регламентация по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, съгласно която кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника, като при предявен от кредитора иск в този случай като страна се призовава и длъжникът, на основание чл. 134, ал. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 4 ГПК като съищец по делото е конституиран кредиторът [фирма]. С определението е постановено препис от исковата молба, приложенията към нея и уточнителната молба на ищците от 18.09.2023 г. да се изпратят на новоконституирания ищец с указание за възможността да изрази писмено становище по същите в двуседмичен срок от съобщението. Последното е получено от адресата на 02.10.2023 г., като в указания му срок не е депозирано писмено становище.

В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК общ писмен отговор ответниците [фирма] и [фирма], чрез съответните клонове - „Кардиф ЖИ.тозастраховане - клон България“ КЧТ и [фирма] оспорват предявените искови претенции като неоснователни. Не оспорват и признават, че към момента на смъртта на застрахования кредитополучател А.Б. е налице сключен договор за застраховка, като същата е включена в покритието по застраховката. Не оспорват, че на 17.02.2023 г. са били уведомени за настъпилото застрахователно събитие, с отправено искане от майката на починалото лице за изплащане на застрахователно обезщетение. Посочват, че искането е разгледано от ответните дружества, като същите са 2 отказали изплащане на обезщетение, тъй като в случая се касае за събитие, представляващо „изключен риск“ по договора за застраховка. Поддържат, че съгласно клаузата на 11.1 от приложимите Общи условия застрахователите могат за откажат извършване на застрахователно плащане в случай, че настъпилото застрахователно събитие е в резултат или в пряка връзка с предварително декларирано от застрахования обстоятелство. Сочат, че съгласно представената по случая медицинска документация А.Б. е била диагностицирана с онкологично злокачествено образувание през 2019 г., след което са провеждани редица медицински манипулации. Въпреки това до 2022 г. са диагностицирани множество агресивни метастази, като тези заболявания са довели до смъртта на лицето в началото на 2023 г. Ето защо, ответниците оспорват твърденията на ищците относно причината за настъпване на смъртта на техния наследодател, позовавайки се и на материалната доказателствена сила на съобщението за смърт, което като официален свидетелстващ документ съдът следва да приеме като доказателство за изявленията и действията, удостоверени с него. Намират за приложима разпоредбата на чл. 449, ал. 2 КЗ, според която страните могат да предвидят и други изключени рискове за разлика от уреденото в чл. 408 КЗ, доколкото в случая се касае за застраховка с обект неимуществено благо, каквито са жИ.та, здравето и телесната цялост на кредитополучателя. С отговора на исковата молба ответниците излагат, че е налице връзка между хроничното злокачествено заболяване на наследодателя на ищците и смъртта на лицето, която на основание чл. 448, ал. 8 КЗ, като основание за постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение подлежи на доказване от застрахователя. Посочва се, че с оглед попълнения от А.Б. медицински въпросник и декларираното от последната наличие на заболяване с онкологичен характер отпреди сключването на застраховката е налице хипотеза на изключен риск съгласно чл. 11 от Общите условия, с подписването на които А.Б. е приела същите и се е съгласила с тях.

Ответниците оспорват твърдението на ищците за наличие на неравноправна клауза в застрахователния договор, тъй като клаузата на чл. 449, ал. 2 КЗ изрично предвижда правото на страните да договарят и други изключения от покритите рискове. Уговарянето на изключен риск не внася неравновесие в правата и задълженията на страните. Обосновават извод, че неравноправна би била единствено клауза за изключения от застрахователни покрития, ако липсват писмено зададени въпроси по чл. 362 КЗ. Излагат, че застрахованото лице и кредитополучател не е страна по договора за застраховка и не попада в хипотезата на чл. 143 ЗЗП, тъй като по отношение на него липсва качеството потребител. С тези доводи ответниците отправят искане за отхвърляне на исковете, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 382, ал. 3 КЗ – при условията на субективно активно и пасивно съединяване.

С разпоредбата на чл. 134 ЗЗД законодателно е регламентиран непрекият/ косвен иск на кредитора за защита на чужди права – имуществените права на неговия длъжник, когато последният бездейства и по този начин заплашва удовлетворяването на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.

Съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 1 КЗ при застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. В ал. 3 на законовия текст е предвидено, че в 3 случай на смърт на длъжник – застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо съгласно ал. 1, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор. По повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 наследниците на длъжника имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението.

От анализа на посочените законови разпоредби следва, че застрахованият по застраховка "ЖИ.т" или "Злополука" кредитополучател, респективно неговите наследници, притежават правен интерес и активна процесуалноправна легитимация да предявят иск срещу застрахователя в защита на имуществените права на търговска банка – кредитор, като искат осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото се лице по застрахователния договор - банката дължимата застрахователна сума, при осъществяване на застрахователното събитие и при изложени твърдения за наличието на предпоставките по чл. 134 ГПК.