Решение № 812 от 17.07.2020, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 216 гр.Горна Оряховица, 17.07.2020г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Еманоел Вардаров при секретаря М.Къцаркова и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№40/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищeцът А.А.Д.(чрез адв.Р.С.Т.от САК) твърди в исковата молба, че между „А1 България“ЕАД и А.А.Д. е сключен Договор№*********/10.02.2017г. Предмет на договора е предоставяне от ответника-оператор на ищеца-абонат електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, при условията на посочения договор и общите условия между оператора и потребителите на съответната услуга и/или мрежа. Договорът е влязъл в сила от

07.03.2017г. за срок от две години, а впоследствие срокът на договора е удължен като действал и към настоящия момент. Бил избран и тарифен план Мтел безкрай 2XL, условията за ползване на който са уредени в подписаното между страните по спора Приложение №1 към Договор№*********/10.02.2017г., а било и подписано и Приложение№3, представляващо ценоразпис на „Мобилтел“ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги, съгласно който цените, посочени в него, се прилагат единствено, ако операторът и абонатът не са се съгласили изрично за прилагане на друга цена. Ищецът и ответникът сключили договора „от разстояние“.

Твърди се, че ищецът не бил разписвал никакви други анекси, тарифни планове, ценови листи и пр. В случая планът влиза в сила от следващия месец, като абонатът има право в 14-дневен срок от подписването му да се откаже от Договора.

За ползваните услуги за периодите 07.05.2017г.-06.06.2017г.;

07.07.2017г.-06.08.2017г. и 07.09.2017г.-06.10.2017г. операторът издаде 3бр. фактури: фактура№**********/09.06.2017г. на стойност 43.98лв. с ДДС; фактура№**********/10.08.2017г. на стойност 42.06лв. с ДДС и фактура№**********/10.10.2017г. на стойност 40.64лв. с ДДС. Твърди се, че стойността по фактурите, заедно с

Приложение А към всяка, били заплатени от ищеца. Във всяка една от посочените фактури операторът включил като задължение заплащането на сумата 1.49лв. с ДДС на „Други общи такси и услуги(1бр.)“. Съгласно представените приложения А към всяка фактура тази такса съставлява „Такса уведомяване за просрочено задължение”. Твърди се, че по никакъв начин не било уговоряно съществуването и плащането на тази такса, в т.ч. кога се дължи, както и нейният размер.

Съгласно чл.4.8 от Приложение №1 към договора, „Условия за ползване на тарифен план Мтел безкрай 2XL”, „за услугите по това приложение се прилагат съответно Общите условия на взаимоотношенията между „Мобилтел“ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани за краткост „Общи условия“). Ищецът отрича такива Общи условия да са му връчени и категорично не бил обвързан от тяхното съдържание. Съгласно чл.147а ал.5 от ЗЗП клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя. В посочените от оператора Общи условия не се съдържало подробно описание на посочената такса - при какви условия се начислява, какъв е нейният размер и как се събира от абоната. Страните не били уговорили възникването и съществуването на посоченото задължение, още повече условията му за дължимост(кога, при какви условия, колко пъти ответникът има право да изпраща това уведомление). Дори такава клауза да съществувала, то би била неравноправна клауза, наложена от оператора в тежест на потребителя и то на няколко от възможните основания, посочени в чл.143 от ЗЗП. Съгласно сключения тарифен план, месечната такса за първите две години от срока на договора е 17.00лв. с ДДС, а посочената такса уведомление е 1.49лв. с ДДС или почти 10% от стойността на месечната такса, 5 пъти стойността на изходящ разговор към всички стационарни мрежи и 7.5 пъти стойността на изходящ от ищеца SMS към всички мобилни оператори. Посоченото уведомление за просрочено задължение се материализира в кратко изпратено съобщение-SMS от oператора до aбоната(SMS-ите които абонатът mu изпраща струват 0.20лв. с ДДС, а SMS-ите, които oператорът му изпраща, струват 1.49лв. с ДДС. Счита, че „едностранно“ въведената такса от oператора цели единствено и само облагодетелстването му, тъй като той нямал разходи за уведомяването, не е длъжен да го прави и въпреки това ме таксува и си получава таксата. Неплащането на таксата водело до прекъсване от oператора на електронните услуги. Ответникът таксувал три пъти с посочената такса.

Така, наред с месечната такса по посочения тарифен план и потреблението си, ищецът заплатил още 1.49лв. с ДДС по всяка фактура повече, или за трите фактури - общо 4.47лв. с ДДС за едностранно въведената и начислена от Оператора такса без правно основание. Счита, че били налице предпоставките на неоснователното обогатяване: -обедняване на молителя с 4.47лв.; -обогатяване на ответника, получил 4.47лв. без правно основание;

-причинна връзка между обедняването и обогатяването - плащане без основание. На основание на депозираното заявление било образувано ч.гр.дело№48740/2019г. на СРС. Била издадена полза на А.А. против “А1 България”ЕАД Заповед за изпълнение на парично задължение за: сумата 4.47лв., представляваща заплатена и получена без основание от “А1 България”ЕАД сума с вписано основание „Други общи такси и услуги (1бр.)“ - всяка на стойност 1.49лв. с ДДС, начислени по фактура №**********/09.06.2017г.; фактура №**********/10.08.2017г. и фактура №**********/10.10.2017г., издадени съгласно Договор№*********/10.02.2017г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги. В срока по чл.414 от ГПК било депозирано възражение от длъжника. Предявен е иск от страна на А.А. против “А1 България” ЕАД по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по чл.55 ал.1 от ЗЗД по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело №48740/2019г. на СРС за: за сумата 4.47лв., представляваща заплатена и получена без основание от “А1 България”ЕАД сума с вписано основание „Други общи такси и услуги (1бр.)“ - всяка на стойност 1.49лв. с ДДС, начислени по фактура №**********/09.06.2017г.; фактура №**********/10.08.2017г. и фактура №**********/10.10.2017г., издадени съгласно Договор№*********/10.02.2017г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги. Претендират се направените разноски в исковото и в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на ответното дружество.

Ответникът “А1 България”ЕАД с ЕИК:****(чрез юрисконсулт Петър Ив.Петков) оспорва предявения иск. Твърди се, че така посочените такси представлявали такси уведомяване за просрочено задължение от действащ ценоразпис на „А1 България“ЕАД(„Мобилтел“ЕАД), който бил на Internet-страницата на дружеството. Kъм ценоразписa реферирала разпоредбата на чл.3.2 от Договор№*********/10.02.2017г. - „всяка услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови условия, приложими общи условия и др. се описват в приложения, представляващи неразделна част от договора, както и на интернет страницата на оператора – www.mtel.bg“, а също така и чл.4.7 от Приложение№1 към Договор№*********/10.02.2017г. - „всички останали услуги, които не са посочени в това приложение, се таксуват, съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел за съответната услуга, публикуван на www.mtel.bg”. Съгласно чл.20а ал.1 от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. С полагането на подписите си под Договор№*********/10.02.2017г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги и приложенията към него А.А.Д. и „А1 България“ЕАД се задължили стриктно да спазват разпоредбите му и са се съгласили безусловно с неговото съдържание, така, между страните била уговорена въпросната „такса уведомяване за просрочено задължение“, както и нейния размер. Право на кредитора било да кани длъжника да му плати дължимото, когато този длъжник е изпаднал в забава. В конкретния случай, преди да бъде начислена въпросната „такса уведомяване за просрочено задължение“ от страна на дружеството били извършени няколко действия: -съгласно условията на Договор№*********/10.02.2017г. и приложенията към него, била издадена фактура№**********/10.04.2017г. на стойност 44.98лв. с ДДС и падеж - до 30.04.2017г.; -след като не е постъпило плащане, на 01.07.2017г. на А.А.Д. бил изпратен SMS(безплатен) с текст с латински букви, който гласи, че към 02.05.2017г. има забавено плащане на стойност 44.98лв. и с препращане към Internet-страницата; -след като не последвало плащане на задължението, на 07.05.2017г., на А.А.Д. бил изпратен втори SMS(безплатен) с текст с латински букви, който гласи, че към 07.05.2017г. има забавено плащане на стойност 44.98лв., като бил уведомен, че при наличие на депозит, той ще бъде използван; -след като не последвало плащане на задължението, на 14.05.2017г. на А.А.Д. бил изпратен трети SMS с текст с латински букви, който гласи, че към 14.05.2017г. са просрочени 44.98лв. и че от 17.05.2017г. ще могат да се ползват само входящи разговори и SMS-и от България.

Едва след изпращането на този трети SMS е била начислена „такса уведомяване за просрочено задължение“ за сумата от 44.98лв., начислена с фактура№**********/10.04.2017г. Задължението било отразено във фактура№**********/09.06.2017г. с период на отчитане: 07.05.2017г.-06.06.2017г.

Фактура№**********/10.04.2017г. била платена на 16.05.2017г., като върху платената сума не е начислявана лихва за забава, независимо, че задължението е било просрочено с 16 дни. Така, А.А.Д. бил поканен да заплати задължението си по фактура №**********/10.04.2017г. - веднъж с падежа на фактурата и още три пъти със SMS-и. Аналогичен бил и случаят с издадените фактура №**********/09.06.2017г. на стойност 43.98лв. с ДДС и с падеж - до 29,06.2017г., като А.А.Д. бил поканен да заплати задължението си по фактурата - веднъж с падежа на фактурата и още три пъти със SMS-и. Съгласно условията на Договор №*********/10.02.2017г. и приложенията към него били издадени сметка №**********/10.08.2017г. и сметка №**********/10.08.2017г., представляващи неустойки за невърнато оборудване на обща стойност 200.00лв. с ДДС и с падеж - до 10.09.2017г. След като не било постъпило плащане по тях, на 25.09.2017г. на А.А.Д. е изпратен SMS(безплатен) с текст с латински букви, който гласи, че към 25.09.2017г. има забавено плащане на стойност 200.00лв. Уведомен бил, че при наличие на депозит, той ще бъде използван, а за актуална информация отново е препратен към Internet-страницата на дружеството. На 26.09.2017г. следвало плащане на задължението по сметка №**********/10.08.2017 г. в размер на 100.00лв.

Останалата сума от задължението, обаче не била заплатена и на 27.09.2017г., на А.А.Д. бил изпратен втори SMS с текст с латински букви, който гласи, че към 27.09.2017г. били просрочени 100.00лв. и че от 28.09.2017г. ще могат да се ползват само входящи разговори и SMS-и от България. След изпращането на този втория SMS била начислена „такса уведомяване за просрочено задължение“ за сумата от 100.00лв., начислена със сметка№**********/10.08.2017г. Задължението било отразено във фактура№**********/10.10.2017г. с период на отчитане: 07.09.2017г.-06.10.2017г.

Сметка№**********/10.08.2017г. била платена на 23.10.2017г., като върху платената сума не била начислявана лихва за забава, независимо, че задължението е било просрочено с 43 дни. Така, А.А.Д. бил поканен да заплати задължението си по сметка№**********/10.08.2017г. веднъж с падежа на сметката и още два пъти със SMS-и. Счита, че така начислените такси били уговорени, както като задължения, така и като размер и са уговорени с ясното съгласие на А.А.Д.. Освен това и таксите били в справедлив размер, предвид времето на забава за заплащане на трите задължения и усилията, положени от дружеството да събере дължимото му плащане. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендират се направените по делото разноски.