Определение № 7196 от 09.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7196 гр. София, 09.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно частно гражданско дело № 20251100501144 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 577 ГПК, във вр. чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Б. Л. против постановление от 27.11.2024 г. по нотариално дело № 2303/2024 г. на нотариус И.Д., с район на действие СРС, с което е постановен отказ за признаване на жалбоподателката за собственик на ½ идеална част от Поземлен имот № 31, попадащ в кадастралните листове Г-19-12-В, Г-20-12-А, с площ от 817 кв.м., находящ се в с. Долни Пасарел, Столична община, район Панчарево, планоснимачен район Язовир Искър, м. Цървени град. В жалбата се излагат оплаквания за неправилно възприета от нотариуса фактическа обстановка относно обективната действителност, което е послужило за мотивиране на обжалваното постановление. В тази връзка излага, че в рамките на производството по обстоятелствена проверка не са събрани достатъчно доказателства, като не е събрана необходимата информация от писмените и гласните доказателства, за удостоверяване твърденията на молителката в депозираната от нея молба-декларация за иницииране на нотариалното производство. Конкретно излага, че свидетелите в показанията си не са посочили конкретен период, за който разказват, като въпрос в тази насока изобщо не им е бил задаван, поради което не може да бъде установено в кой период е упражнявала владение върху имота жалбоподателката, в кой период съответно нейните наследници и техните праводатели. Твърди, че от 1995 г. е единственото лице, което владее имота и в резултат на това през 2005 г. на основание десетгодишно давностно владение е придобила правото на собственост върху него.

Частната жалба е депозирана в установения за това срок съобразно разпоредбата на чл. 577 ГПК, във вр. чл. 274 ГПК от правнолегитимирана за това страна, като се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, обаче, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

По молба – декларация от 13.05.2024 г. на М. Б. Л., в която е заявено искане за извършване на обстоятелства проверка за имот и признаването й за собственик на имот, за който твърди, че владее и не разполага с документ за собственост, е образувано нотариално дело № 2303/2024 г. на нотариус И.Д., с район на действие СРС.

1

По искането, с което е бил сезиран, нотариусът е издал постановление от 27.11.2024 г., с което е признал за собственик М. Б. Л. на основание давностно владение на ½ идеална част от Поземлен имот № 31, попадащ в кадастралните листове Г-19-12-В, Г-20-12-А, с площ от 817 кв.м., находящ се в с. Долни Пасарел, Столична община, район Панчарево, планоснимачен район Язовир Искър, м. Цървени град, който имот е част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 89 151 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: друг вид поземлен имот без определено стопанско предназначение, заедно с жилищна сграда със застроена площ около 50 кв.м., като е отказал да я признае за собственик на посоченото основание за останалата ½ идеална част от имота. В мотивите на постановлението е прието, че въз основа на приетите с протокол от 26.11.2024 писмени доказателства, както и показанията на разпитаните в хода на нотариалното дело свидетели се установява, че П.Г.Х. е признат за собственик на 600 кв.м. – реална част от имота с Нотариален акт за собственост № 195, т. ХV, д. № 3037 от 17.11.1993 г. на СРС. След смъртта на П.Х. през 1995 г. и на неговата съпруга Б.Й.Х. през 2012 г., същите са оставили наследници – две дъщери А.А. и Л.Г., а последната след смъртта си през 2017 г. е оставила наследници две дъщери – М. Л. и А. О. /видно от представените удостоверения за наследници/. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че този имот се владее от 40-50 години, като първоначално имотът се е ползвал от дядото на молителката – П.Х., впоследствие от нейните родители и след това от нейното семейство – тя и съпруг. Владението, осъществявано от молителката и нейните родители е продължило повече от необходимия придобивен давностен срок и не е било оспорвано. Поради факта, че след смъртта на майката на молителката – Л.Г. /починала през 2017 г./, която е оставила за наследници две дъщери, не е изминал период от 10 години и при съобразяване с дела на сестрата, не е налице основание за признаване на молителката за собственик на целия имот.

Въз основа на постановлението на нотариус И.Д. е издаден Нотариален акт за собственост на основание давностно владение – акт № 13, т. ХІV, рег. № 29307, д. № 2303 от 27.11.2024 г. по искането на М. Л. за ½ идеална част от поземления имот.

Като част от преписката по нотариалното дело е приложен и Протокол от 26.11.2024 г., в който са обективирани и показанията на разпитаните от нотариуса свидетели в производството по обстоятелствена проверка. В показанията на свидетеля М.С. /44-годишен/ се сочи, че познава имота от дете, който имот съществува от тогава в същия вид, без да е променян като граници, площ и застрояване. Знае, че собственик е М., която поддържа имота, който се ползва като вила, като от детската си възраст си спомня за бабата и дядото на М., ходели си на гости. От показанията на свидетеля С.И. се установява, че познава имота от 40-50 години и мястото винаги е било оградено и границите не са променяни, като се ползва като вилен имот. Къщата винаги е съществувала в имота, като помни бабата и дядото на молителката, а след смъртта на родителите е виждала само М. в имота, със своето семейство, която го поддържа. От показанията на свидетеля П.П. /39-годишен/ се установява, че познава имота от дете, когато собственик бил П., който бегло помни. Не познава родителите на М., като тя винаги е била в имота, който е бил ограден, като не помни строителството на къщата, която предполага, че е застроена около 1985 г. Сочи, че къщата се обитава предимно през летните месеци, като и през останалия период от годината е посещавана от семейството на М..

В разпоредбата на чл. 569, т. 2 ГПК е предвидено възлагане като вид нотариално производство извършване удостоверяването правото на собственост върху недвижим имот. Процесното такова е надлежно инициирано въз основа на молба в писмена форма, съобразно чл. 571 ГПК. Правото да се обжалва отказа за заявеното нотариално удостоверяване е предвидено в разпоредбата на чл. 577 ГПК. Когато лицето, заявило 2 нотариалното удостоверяване, се позовава на правото си на собственост, което иска да бъде удостоверено в надлежната за това форма и не разполага с документ за собственост, може да поиска снабдяване с констативен нотариален акт по реда на чл.

587 ГПК. При липса на достатъчно писмени доказателства, удостоверяващи правото на собственост, нотариусът е оправомощен да проведе производство по обстоятелствена проверка, в която да бъдат събрани гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината или кметството по местонахождение на имота, по указания на собственика.

Такава процедура е проведена въз основа на подадената от жалбоподателката молба-декларация, като са разпитани свидетели – съседи на имота. Установеното от свидетелските показания, обективирани в нарочен протокол изготвен при техния разпит, е надлежно възпроизведено в мотивите на обжалваното постановление. В този смисъл, съдебният състав споделя възпроизведеното от нотариуса относно доказаните факти, засягащи собствеността, въз основа на така събраните гласни доказателства.

Молителката в нотариалното производство се е позовала на придобиване собствеността въз основа на давностно владение по силата на чл. 79, ал. 1 ЗС, а именно при непрекъснато и необезпокоявано владение в период от 10 години. От свидетелските показания е установено, че преди около 30-40 години владение върху имота е било упражнявано от П. и Б.Х. – баба и дядо на молителката, като П. Х. е разполагал и с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ по отношение на процесния имот, за което е представено писмено доказателство.

Показанията и на тримата разпитани свидетели са еднопосочни в изложените възприятия относно присъствието на молителката през цялото време в периода след смъртта на нейните баба и дядо. От показанията на свидетелката С.И. се установи, че имотът е бил ползван и от родителите на молителката. Този факт не изключва присъствието на последната в имота през летните месеци от годината приживе на нейните родители, като не изключва и видимо полаганите предимно от нея грижи и усилия за поддържането на имота, в която насока са свидетелските показания и на тримата свидетели. В този смисъл, според съдебния състав правилно е възприетото от нотариус Д. относно упражняваното владение върху имота и от майката на молителката – Л. до нейната смърт, та макар и съвместно и от двете. Този факт изключва придобиването на собствеността върху целия имот при давностно владение само от молителката, доколкото към момента на позоваване на придобивната давност не е изтекъл 10-годишния срок, предвид настъпилата смърт на майката през 2017 г.

Доколкото, обаче, последната се е позовала на този оригинерен способ за придобиване на собственост, следва да бъде взето предвид и доказаното ползване от имота от нейната праводателка – майка в периода след смъртта на нейните родители, от които последно е починала Б. Х.а през 2012 г. Правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. В този смисъл, ако едно лице е владяло недвижим имот в срока на придобивната давност, но не се е позовало приживе на правото вследствие на това, то в наследството се включва правото на наследниците да се позоват на изтеклата в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. Доколкото, за да се породи действието на придобивното основание е необходимо позоваването на същото – макар и от страна на наследника, в този случай следва да се счита, че то е осъществено от наследодателя и имотът следва да се счита като част от оставеното от него наследство. В този смисъл са и задължителните разяснения в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2020 г., ОСГК. В случая, безспорно е установено изтекъл период на придобивна давност по отношение на наследодателката на молителката – нейна майка, поради което правото на собственост, придобито на това основание е 3 преминало в полза на нейните наследници и при съответните квоти за това. От приложените удостоверения за наследници се установява, че Л.Г. е оставила наследници по закон – две дъщери – молителката М. Л. и А. О., които наследяват при равни квоти – по ½ за всяка от тях.

С оглед всичко гореизложено, съдебният състав намира обжалваното постановление на нотариус Д. за правилно и законосъобразно, поради което частната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на М. Б. Л. против постановление от 27.11.2024 г. по нотариално дело № 2303/2024 г. на нотариус И.Д., с район на действие СРС, с което е постановен отказ за признаване на жалбоподателката за собственик на ½ идеална част от Поземлен имот № 31, попадащ в кадастралните листове Г-19-12-В, Г-20-12-А, с площ от 817 кв.м., находящ се в с. Долни Пасарел, Столична община, район Панчарево, планоснимачен район Язовир Искър, м. Цървени град.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на основание чл.

274, ал. 3, т. 2 ГПК при предпоставките на чл. 280 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4