Решение № 53 от 19.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Варна, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Галина Г. Славова в присъствието на прокурора А. Д. И. като разгледа докладваното от Яна Панева Частно наказателно дело № 20263100200235 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНПМАС/.

Образувано е въз основа на постъпило удостоверение по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане принципа на взаимно признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции и заверено копие на съдебен акт - Наказателна присъда № 2038 от 04.10.2024г. от Съд Гюргево - Наказателно отделение - Румъния, по дело № 9848/236/2023г., влязла в сила на 21.02.2025г., спрямо българския гражданин С. Й. М. ЕГН **********.

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за наличие на визираните в закона основания за признаване и изпълнение на съдебния акт на Република Румъния. Пледира се за налагане на пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2 от НК.

Осъденото лице С. М. редовно призован, не се явява. При призоваването му от деловодител е заявил, че не оспорва наложената му от румънския съд Пробация и ще я изпълнява.

Предвид материалите по делото и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

Постановената спрямо осъденото лице С. М. наказателна присъда, издадена в държава членка на ЕС - Република Румъния е изпратена за признаване и изпълнение в Окръжен съд Варна.

От служебно изисканата справка за постоянен и настоящ адрес на осъденото лице С. М. e установено безспорно, че местоживеенето на същият е по настоящ адрес в гр. ***********, което и определя ОС - Варна като родово и местно компетентен съд, съгласно чл. 8 от ЗПИИСРРПОУНПМАС.

От съдържанието на изготвеното по образец Удостоверение по чл. 6 ЗПИИСРРПОУНПМАС се установява следното:

С наказателна присъда № 2038 от 04.10.2024г. от Съд Гюргево Наказателно отделение - Румъния, по дело № 9848/236/2023г., влязла в сила на 21.02.2025г., българският гражданин С. М. е бил признат за виновен в това, че на 04.05.2019 г. по DN5, насочвайки се към община Гюргево, Румъния, в района на км 50+600, извън населеното място Дая, окръг Гюргево при управление на лек автомобил „Ф***“ с рег. № *** навлязъл в насрещната посока на движение, като се сблъскал с „Ф***, управляван от ***, като този удар довел до смъртта на Т.В. М.а.

Така посоченото от фактическа страна поведение на българския гражданин е квалифицирано като престъпление по наказателния закон на Румъния, а именно: непредумишлено убийство по смисъла на чл. 192, ал.1 и ал.2 от Наказателния кодекс на Румъния.

За извършеното престъпление, на българския гражданин С. М. му е наложено наказание - Лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години.

Било постановено отлагане изпълнението на присъдата под надзор, с изпитателен срок от 3 години, като по време на срока на надзор осъденото лице е задължено да спазва следните надзорни мерки: а/ да се явява пред Пробационната служба на Гюргево на датите посочени от нея; б/ да приема посещенията на пробационен служител, определен за надзора му; в/ да обявява предварително всяка промяна на местоживеенето и за всяко пътуване, надвишаващо пет дни; г/ да уведомява за промяна на работното си място; д/ да предоставя информация и документи, които да позволят контрола върху средствата му за препитание;

По реда на чл. 93 ал.2 на Република Румъния: да участва в програма за социална реинтеграция;.

По реда на чл. 93 ал.2 на Република Румъния: по време на надзорния период да полага безвъзмездно общественополезен труд за срок от 70 дни в една от следните институции:

„Местни услуги“ АД или Епархията на Гюргево / с подчинени звена/.

При извършената проверка по същество съдът установи, че са налице условията за признаване и изпълнение по чл. 14 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация, с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНПМАС/.

Съдебният акт, изпратен за признаване и изпълнение се отнася за 2 престъпление по транспорта. Това деяние съставлява престъпление и по законодателството на Р. България, което съгласно фактическото му описание в чуждия съдебен акт, изцяло покрива признаците на предвидено и по българското законодателство престъпление - по чл. 343 ал.1 б.“в“ от НК , в този смисъл настоящият съдебен състав приема, че първото условие за признаване и изпълнение по чл. 14, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНПМАС е налице.

Следва да се посочи също, че изпратената за признаване и постановяване изпълнението и присъда, несъмнено съставлява Решение по смисъла на чл. 3, т. 5 от ЗПИИСРРПОУНПМАС, тъй като е „окончателен съдебен акт, с който се налагат и пробационни мерки", а наложените по изпратената за признаване и постановяване за изпълнение присъда мерки, попадат изцяло в обхвата на посочените в чл. 4 от ЗПИИСРРПОУНПМАС.

Осъденият М. има местоживеене на територията на Република България и е уведомен за съдебното заседание. Той се е върнал на територията на Р България, като е изпълнено и кумулативното изискване по чл. 14, ал. 3 от ЗПИИСРРПОУНПМАС за признаване на изпратената присъда. Не са налице, на следващо място основания за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 1 - т. 9 от ЗПИИСРРПОУНПМАС.

Представеното удостоверение по чл. 6 от ЗПИИСРРПОУНПМАС е пълно и е налице съответствие между него и съдебния акт - процесната наказателна присъда.

Не е налице хипотезата на чл. 14, ал. 4 от посочения закон, поради което е безпредметно обсъждането и, тъй като се касае за лице, което има местоживеене и се намира на територията на Република България - същият посочи, че живее в гр. Варна.

Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското законодателство, тъй като съгласно влизането на присъдата в сила - 21.02.2025г., към момента на постъпване на искането в РБ не е изтекъл предвидения в НК давностен срок за погасяване изпълнението на наказанието.

Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване, свързани с гарантирането на процесуалните права на осъденото лице, тоест не са налице основания за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 10 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС. Видно от описанието на процедурата и редът за постановяване на присъдата в приложеното Удостоверение по чл. 6 от закона, осъденият М. не се е явил лично на съдебното заседание, но му е бил назначен служебен защитник, като в последствие в хода на съдебното производство е бил представляван от упълномощен от него защитник. М. не е поискал повторно разглеждане или обжалване на присъдата в законовия срок.

Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване по чл. 15, ал.

1, т. 12 и т. 13 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, свързани с продължителността на пробационните мерки и местоизвършване на престъплението, тъй като видно от описанието на инкриминираното действие, същото е извършено изцяло на 3 територията на издаващата държава и определената обща продължителност на надзорните пробационни мерки, не е по-малка от 6 месеца.

Не са налице и основания за отлагане признаването на съдебния акт, по чл. 16, ал. 5 от ЗПИИСРРПОУАС, тъй като Удостоверението по чл. 6 от Рамковото решение е пълно, съответства на съдебния акт и е преведено на български език.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице основанията за признаване на изпратеното наказателно решение на държава - членка на ЕС и следва да бъде постановено неговото изпълнение, като се определи, включително и чрез адаптиране, съдържанието на пробационните мерки.

Съдът намира обаче, че по естеството си наложените пробационни мерки в установения изпитателен срок, за който е отложено изпълнението на наложеното наказание Лишаване от свобода не съставляват наказанието „Пробация" по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от НК, а са наложени в хипотеза, съответна на предвидената в чл. 67, ал. 3 от НК. Така определената пробационна мярка по съдържанието си не съставлява наказание пробация, а е съпътстваща мярка за контрол и възпитателно действие което обуславя и извода на настоящия съд за дължимо адаптиране - не на всички пробационни мерки, наложени в срока на надзор, а само на една от тях в съответствие с приложимото национално законодателство - чл. 67, ал. 3 от НК, който допуска постановяване в изпитателния срок само на една от предвидените в чл. 42а, ал.

2, т. 1 - 4 от НК пробационни мерки. Посоченото предопределя и правомощието на настоящият съд при изпълнение на задължението му за адаптиране, съобразно чл. 5, ал. 1 от Закона да определи само една от наложените пробационни мерки.

Надзорната мярка, изразена в задължението на осъденото лице да се явява пред Пробационната служба на Гюргево на датите посочени от нея, съответства на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК Задължителни периодични срещи с пробационен служител.

По тези съображения, съдът намери за основателно искането и прие, че следва да бъде призната изпратената от Съд Гюргево - Румъния наказателна присъда по смисъла на чл. 3, т. 1, б. "б" от ЗПИИСРРПОУАС за една от пробационните мерки - и да бъде постановено нейното изпълнение чрез адаптиране на съдържанието на мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, считано от влизане в сила на Наказателна присъда № 2038 от 04.10.2024г. от Съд Гюргево - Наказателно отделение - Румъния, по дело № 9848/236/2023г., влязла в сила на 21.02.2025г. Тази мярка следва да действа съгласно нормата на чл. 67, ал. 3 от НК в рамките на изпитателния срок посочен в присъдата на Съд Гюргево Румъния , а именно ТРИ ГОДИНИ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА и ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Наказателна присъда № 2038 от 04.10.2024г. от Съд Гюргево - Наказателно отделение - Румъния, по дело № 9848/236/2023г., влязла в сила на 21.02.2025г., в частта, с която на българския гражданин С. Й. М. ЕГН ********** с настоящ адрес гр.

*********** за престъпление по чл. 192, ал.1 и ал.2 от Наказателния кодекс на Румъния са наложени пробационни мерки в срока на надзор при изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на ДВЕ ГОДИНИ, чието изпълнение е отложено условно с продължителност на срока на отлагане ТРИ ГОДИНИ, като квалифицира престъплението по чл. 343 ал.1 б.“в“ от НК на Р България.

През изпитателния срок е постановено осъденият да търпи следните посочени в присъдата пробационни мерки: а/ да се явява пред Пробационната служба на Гюргево на датите посочени от нея; б/ да приема посещенията на пробационен служител, определен за надзора му; в/ да обявява предварително всяка промяна на местоживеенето и за всяко пътуване, надвишаващо пет дни; г/ да уведомява за промяна на работното си място; д/ да предоставя информация и документи, които да позволят контрола върху средствата му за препитание;

По реда на чл. 93 ал.2 на Република Румъния: да участва в програма за социална реинтеграция;.

По реда на чл. 93 ал.2 на Република Румъния: по време на надзорния период да полага безвъзмездно общественополезен труд за срок от 70 дни в една от следните институции:

„Местни услуги“ АД или Епархията на Гюргево / с подчинени звена/.

ПОСТАНОВЯВА изпълнението на Наказателна присъда № 2038 от 04.10.2024г. от Съд Гюргево - Наказателно отделение - Румъния, по дело № 9848/236/2023г., влязла в сила на 21.02.2025г., като АДАПТИРА съдържанието на наложените пробационни мерки на българския гражданин С. Й. М. ЕГН ********** с настоящ адрес гр. ***********, като му определя пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в срока на надзор от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на наказателната присъда в сила - 21.02.2025г.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Варна в 5дневен срок от днес.