Решение № 5259 от 20.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5259 гр. София, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.а

Димитър Ковачев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100510788 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Столична община срещу решение № 20109792/05.05.2021г. по гр.д. № 54402/2019г. на СРС, 34 с-в, с което е уважен предявения В. С. В. срещу жалбоподателя иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК за признаване за установено правото на ищеца на собственост върху недвижим имот, представляващ реална част от 600 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, кв. Модерно предградие, ул. ****, заедно с находящата се в него сграда с идентификатор ***, с площ от 28 кв.м., на основание сключен договор за покупко-продажба, наследствено правоприемство и давностно владение. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Въззивникът – ответник обжалва решението изцяло, с доводи за неправилност и необоснованост, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че процесният имот е бил със статут на държавна, впоследствие общинска собственост, като оспорва като неправилни изводите на първоинстанционния съд за недоказано основание за съставяне на 1

АДС № 5069/66г. и служебната му констатация, че същият не е съставен по надлежния ред. Сочи, че показанията на разпитаните по делото свидетели са недостоверни и не следва да бъдат кредитирани, тъй като нямат лични съзнателни впечатления за периода преди 1953г., когато са били малолетни. С оглед безспорно установения характер на държавна, респ. общинска собственост на имота се поддържа в жалбата, че важи забраната за придобИ.ето му по давност. Твърди се, че в първоинстанционното решение не е обсъден предявения в срока по чл. 211 ГПК насрещен иск. Моли съда да отмени решението и да отхвърли иска. Претендира разноски.

Въззиваемият – ищец В. С. В. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението. Поддържа, че върху процесния имот е осъществявана фактическа власт, считано от 1966г. от баща му, а от 2012г. – от него, спокойно, явно и непрекъснато, като след 1953г. в имота е имало построена жилищна сграда, за която са плащани данъци. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

Софийски градски съд, след преценка по реда на чл. 235 ГПК на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При преценка на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Обжалваното решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено.

СРС е разгледал положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС досежно правото на собственост на ищеца върху недвижим имот, представляващ реална част от 600 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София от 2013г., с административен адрес гр. София, кв.

Модерно предградие, ул. ****, заедно с находящата се в него сграда с идентификатор ***, с площ от 28 кв.м. Процесната реална част от 600 кв.м. не е индивидуализирана чрез граници и местоположение, вкл. чрез препращане към скица на приетото в СРС заключение на СТЕ в хода на първоинстанционното производство и в обжалвания акт.

В първоначалната искова молба като предмет на делото е въведено дворно място с площ от 600 кв.м., заедно с масивна жилищна сграда с площ от 2

90 кв.м., построена в процесното дворно място от наследодателя на ищеца.

След представяне на удостоверение за данъчна оценка за място от 600 кв.м и сграда от 90 кв.м., както и скица на ПИ с идентификатор *** с площ от 709 кв.м. и на сграда в имота с площ от 28 кв.м.

/различна от описаната в исковата молба жилищна сграда от 90 кв.м./, с определение от 21.04.2020г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, СРС е дал указания на ищеца да посочи изрично дали предмет на исковата молба е ПИ с идентификатор *** с площ от 709 кв.м., заедно с находящата се в него сграда с площ от 28 кв.м.

Съгласно уточнителна молба на ищеца, депозирана на 07.08.2020г. във връзка с дадените указания, вписана в хода на въззивното производство, предмет на исковата молба е целият ПИ, с идентификатор ***, с площ от 709 кв.м., заедно с находящата се в него сграда с площ от 28 кв.м.

С протоколно определение от 26.11.2020г. на СРС отново е предоставена възможност на ищеца да заяви изрично дали процесният имот е с площ от 709 кв.м. или реална част с площ от 600 кв.м. и в същото съдебно заседание, след изявление на пълномощника на ищеца, е допуснато изменение на изготвения проекто –доклад, като е прието, че предмет на спора е реална част от имота, с площ от 600 кв.м. До приключване на устните състезания в първоинстанционното производство процесната реална част от 600 кв.м. не е индивидуализирана с точно местоположение и граници в рамките на целия имот, включително и чрез препращане към скица на вещото лице, изготвило заключение на приетата СТЕ.

Съгласно писмено заявление от 15.06.2022г., подадено от пълномощника на ищеца във въззивното производство, след указания от въззивния съд, дадени в о.с.з. на 19.05.2022г., исковата претенция е предявена за установяване правото на собственост на ищеца върху целия имот с площ от 709 кв.м., жилищната сграда от 90 кв.м. и гаража от 28 кв.м. Уточненията са направени след констатация от въззивния съд, че уточнителната молба от 07.08.2020г.

/касаеща площ на имота от 709 кв.м и сградата от 28 кв.м./не е била вписана и по делото не е била налице данъчна оценка за определяне на държавната такса относно гаража от 28 кв.м, както и противоречовото процедиране досежно двете сгради – с площ от 90 кв.м. и 28 кв.м.

С протоколно определение от 15.12.2022г. въззивният съд е допуснал 3 уточнение на исковата молба само досежно дворното място относно неговата индивидуализация, като е посочил, че предмет на делото е целият поземлен имот, с площ от 709 кв.м., а по отношение на сградите е посочил, че във въззивното производство не може да бъде въведена за първи път жилищната сграда от 90 кв.м, по която не е налице произнасяне от СРС, а е само сградата с площ от 28 кв.м.

При така изложеното, следва извод, че СРС се е произнесъл по нередовна искова молба, което е довело до произнасяне по непредявен иск по отношение на дворното място.

От една страна, е налице нередовност досежно индивидуализацията на реалната част от 600 кв.м., както се е произнесъл първоинстанционният съд, тъй като същата не е уточнена чрез буквени или други означения на приетата скица. От друга страна, след уточнението в първоинстанционното производство с молбата от 07.08.2020г., че предмет на исковата молба е ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 709 кв.м., не са били налице предпоставките за даване на нови указания от първоинстанционния съд досежно уточнение площта на имота, а за даване указания на ищеца за представяне на данъчна оценка на имота с цялата му площ от 709 кв.м. и разглеждане на така предявения иск за целия имот с идентификатор ***. В случая отстраняването на посочената нередовност в хода на въззивното производство води до изменение на иска относно мястото, което не може да бъде допуснато от въззивния съд, респ. иска досежно увеличената площ не може да бъде разгледан за първи път от въззивния съд.

Налице е произнасяне по непредявен иск и досежно посоченото в диспозитива на обжалвания акт придобивно основание покупко-продажба, каквото не е налице. Искът е предявен с въведено оригинерно придобИ.е на недвижим имот по чл. 79, ал. 1 ЗС в хипотезата на присъединяване на владението на наследодател.

По отношение на сградата от 28 кв.м. нередовностите на исковата молба са отстранени в хода на въззивното производство чрез вписване на исковата молба.

Следва да се отбележи, че досежно сградата от 90 кв.м. е налице вписана искова молба /първоначалната/, представена данъчна оценка и заплатена държавна такса, поради което същата е надлежно въведена като предмет на 4 спора. Сградата не е индивидуализирана чрез отделна скица, при липсата на дадени указания от СРС в тази връзка и липсва процесуална пречка тази нередовност да бъде отстранена чрез даване на съответни указания на ищеца при новото разглеждане на делото. Отделно от това, на представената на л. 31 скица на имота са отразени сградите в него, чрез съответна номерация.

Противно на доводите в отговора на въззивната жалба, по делото не е предявен насрещен иск от ответника СО в срока по чл. 131 ГПК и не е налице такова произнасяне в обжалвания акт, поради което и такъв не е предмет на делото.

С оглед всичко изложено, обжалваното решение следва да бъде обезсилено като процесуално недопустимо и делото върнато на СРС за произнасяне по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗС досежно ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 709 кв.м., ведно със сградата от 28 кв.м., както и жилищната сграда от 90 кв.м., след съответно процедиране съобразно мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора не следва да се присъждат разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 270, ал. 3, пр. 3 ГПК, Съдът РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 20109792/05.05.2021г. по гр.д. № 54402/2019г. на СРС, 34 с-в и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщенията, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6