Определение № 2252 от 14.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2252 гр. София, 14.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002900801 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на насрещните страни по спора – ищеца В. М. В. и ответника ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 040638060, срещу решение № 1232/29.11.2024 г. по в.гр.д. № 132/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, потвърждаващо решение № 111/31.10.2023 г. по т.д. № 57/2022 г. на Софийския окръжен съд в обжалваните части, с които е уважен предявеният против застрахователя осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над 80 000 лева до присъдените 140 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.10.2021 г., причинено от М. Цветанов Цветков като водач на лек автомобил “Дачия Докер” с рег. № СВ2756СС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от 11.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени исковете над сумата от 140 000 лева до пълния размер от 400 000 лева.

С касационната жалба на ищеца се атакува въззивното решение в отхвърлителната част с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Доводите на този касатор се свеждат до приложението на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, което според него е неправилно проведено от апелативния съд. Това е довело до присъждане на занижено по размер обезщетение за неимуществените вреди, което не може да ги репарира в пълен обем. Изтъква се, че от въззивния съд не са взети предвид всички обстоятелства, които са от значение за определяне действителния справедлив размер на обезщетението за причинените на ищеца тежки увреди, както и конкретните обективни факти във връзка с това. Подчертава се, че 1 пострадалият ищец продължава да се възстановява и не е оздравял напълно три години след процесното ПТП, което не е съобразено от въззивния състав.

Не е отчетено, че претърпеният пътен инцидент, причинените травми, тяхното лечение и последвалият ги дълъг и неуспешен възстановителен период са се отразили крайно негативно на психиката на ищеца. Не е съобразена и съдебната практика в сходни случаи. Претендира се отмяна. на въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част и присъждане на допълнително обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди до пълния предявен размер от 400 000 лева, ведно със законната лихва от 11.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и на адвокатско възнаграждение за оказаната му безплатна правна помощ.

От касатора ищец се релевират доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.

52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?”.

2. “За приложението на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да извърши цялостен анализ и оценка на всички обективно събрани по делото доказателства, имащи отношение към установяване обема на причинените неимуществени вреди на пострадалия?”.

3. “За определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди при деликт следва ли съдът да оцени и съобрази всяко едно от получените от пострадалия увреждания поотделно и в тяхната съвкупност, както и какви неудобства, емоционални, физически и психически сътресения са причинили те на пострадалия или е достатъчно единствено изброяването им в контекста на цитиране на изготвената в хода на делото СМЕ?”.

4. “За правилното приложение на чл. 52 ЗЗД необходимо ли е съдът да съобрази дали пострадалият продължава да търпи болки, страдания и негативни емоционални преживявания към момента на постановяване на решението, както и да съобрази прогнозата за по-нататъшното му състояние?”.

5. “При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, продължителността на възстановителния период и степента на възстановяване, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще, както и всички онези негативни преживявания, които изпълват съдържанието на понятието “неимуществени вреди”?”.

6. “Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по 2 застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка, ориентир за която са средната работна заплата, инфлацията и пр.?”.

7. “Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи?”.

По така формулираните въпроси се поддържа, че е налице противоречие на въззивното решение със задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г., както и с трайната практика на касационната инстанция, обективирана в цитирани от страната решения по чл. 290 ГПК.

Счита се, че обжалваното решение е и очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

С касационната жалба на ответника се обжалва въззивното решение в уважителната част досежно обезщетението за неимуществени вреди над сумата от 80 000 лева до присъдените 140 000 лева. Въведени са оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон – чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК.

С оглед твърдението за претърпени от ищеца увреди (травматична лезия на черния дроб, травматична херния, счупване на осмо и девето ребро вдясно), които не са били констатирани в изготвената по досъдебното производство СМЕ, нито посочени в медицинските документи при постъпването му в болница след ПТП и при последващите множество изследвания, от страна на ответника е оспорено изслушаното пред първата инстанция заключение на СМЕ. Повод за оспорването е липсата на конкретни отговори от експерта на зададени от процесуалния представител на застрахователя въпроси относно връзката на така посочените травми с настъпилото ПТП, като е поискано назначаване на повторна експертиза, което доказателствено искане не е уважено от първата инстанция. Въпреки заявеното оплакване, първоначално уваженото от въззивната инстанция искане на застрахователя, дадената възможност за формулиране на допълнителни задачи на експертизата, апелативният съд е отменил определението си с мотива, че страната е поставила нови задачи на вещото лице. Според касатора ответник, делото е останало неокомплектовано с необходимото за решаването му експертно заключение, което е довело до постановяване на неправилен резултат от въззивния съд. Изразява се несъгласие с приетия от апелативния съд справедлив размер на обезщетението, който се счита за необосновано завишен и несъобразен с присъжданите в сходни случаи суми. Сравнява се определената обезвреда с равностойността на минималната работна заплата към 2021 г. за следващите почти 18 г., което надвишава претендираните и доказани по делото болки и страдания на ищеца. Иска се от отмяна. на въззивното решение в обжалваната уважителна част и връщане на делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд, евентуално отхвърляне като 3 неоснователен на иска по чл.432, ал. 1 КЗ за горницата над 80 000 лева до присъдените 140000 лева.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът ответник развива съждения за допускане на касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.

1 ГПК по следните въпроси:

1. “Кога въззивният съд е задължен служебно да назначи експертиза?”.

2. “Може ли въззивният съд, при сезиране от страна по реда на чл.266, ал. 3 ГПК, да допусне изслушването на повторна експертиза с предмет задачите на оспорената такава в първоинстанционното производство, или може задачите към допуснатата във въззивната инстанция експертизата да са и други такива?”.

3. “Кога въззивният съдът може да назначи допълнително заключение по изслушаната и оспорена в първоинстанционното производство експертиза и кога съдът следва да назначи изготвянето на повторно заключение с въпроси, идентични на оспореното заключение в първоинстанционното производство?”.

4 . “Ако въззивният съд е сезиран с искане за назначаване на повторна експертиза с въпросите, които са зададени към експертизата в първоинстанционното производство, може ли въззивният съд да укаже на страната да формулира други въпроси към повторното заключение?”.

5. “Следва ли при допускане на изготвяне на експертиза въззивният съд да определи дали заключението е допълнително или повторно?”.

6. “Може ли въззивният съд, ако предостави на страните възможност да посочат въпроси към експертизата, впоследствие да отмени назначаването й, с мотивите, че въпросите са извън тези по оспорената в първоинстанционната експертиза?”.

7 . “Може ли въззивният съд да назначава експертиза със задачи, посочени от страните, различни от поисканите по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК?”.

По отношение на така формулираните питания се твърди отклонение на въззивното решение в уважителната част от задължителната практика на касационната инстанция – Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и казуалната такава, обективирана в решение № 252/29.12.2023 г. по гр.д. № 4396/2022 г. на ВКС, III г.о., решение № 89/26.05.2021 г. по гр.д.

№ 3611/2022 г. на ВКС, I I I г.о., решение № 423/28.06.2024 г. по гр.д. № 1226/2023 г. на ВКС, III г.о., решение № 95/15.06.2016 г. по гр.д. № 5592/2015 г. на ВКС, I г.о., решение № 627/25.10.2024 г. по гр.д. № 3660/2023 г. на ВКС, IV г.о. Сочат се и определения на ВКС, постановени в производството по чл.

288 ГПК.

Поддържа се искане за осъществяване на касационна проверка и поради очевидна неправилност на обжалваното уважително решение на основание чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК всяка от страните възразява по основателността на искането за достъп до касация на насрещната страна и 4 оспорва жалбата й.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационните жалби на насрещните страни по спора са допустими – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от В. М. В. против ответника ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 25.10.2021 г., причинено от М. Цветанов Цветков като водач на лек автомобил “Дачия Докер” с рег. № СВ2756СС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество.

Недоволни от решението на първата инстанция, с което искът е частично уважен, са останали и двете насрещни страни по спора, като пред въззивния съд ищецът е обжалвал същото за горницата над присъдените 140 000 лева до предявения пълен размер от 400 000 лева, а ответникът - за сумата над 80 000 лева до 140 000 лева. За да потвърди първоинстанционния съдебен акт в обжалваните части, апелативният съд е приел, че предвид частичното му влизане в сила (в осъдителната част за сумата от 80 000 лева – обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, и 8 330,41 лева - за имуществените вреди), със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на иска - наличие на валидна застраховка по риска “Гражданска отговорност” с ответното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат, вината на прекия извършител. Не е спорен и установеният от първата инстанция механизъм на произшествието. С оглед на заявените в жалбите оплаквания, решаващият състав на САС е счел, че предметът на въззивен контрол се свежда единствено до размера на обезвредата за претърпените от ищеца неимуществени вреди.