Решение № 961 от 24.09.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 961

24.09.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

II състав

На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20203100501821 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про България Продажби” АД със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл.Варненчик“ № 258, представлявано от П.Ст., Я.М.Д. и Г.К.– членове на УС срещу Решение №1460/18.03.2020г., постановено по гр. дело №18346/2019г. по описа на Районен съд -гр. Варна, с което е прието по отношение на „Енерго-Про Продажби” АД, че ищецът Д. Ж. И. НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл.

Варненчик” № 258 сумата от 17079.26 лв. по фактура №0285561079/08.10.2019г., представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 07.11.2017г. до 30.06.2018г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. "Бриз“ №6 на основание чл.124, ал.1 ГПК.

Според изложеното в жалбата, решението на Районен съд -Варна е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в разрез с процесуалните и съдопроизводствените правила и събраните в хода на процеса доказателства.

Жалбоподателят твърди, че са налице всички предпоставки за извършване на корекция на сметката на ищеца чрез предвидената корекционна процедура. Счита, че е налице правно основание за възникване на вземането му, тъй като процесната сума представлява цена за потребеното в обекта на въззиваемия количество ел. енергия и се дължи на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Излага, че са налице всички предпоставки като е осъществен правопораждащия състав. Твърди, че при извършване на проверката е изготвен констативен протокол, отговарящ на всички изисквания, който отразява действителното фактическо положение и е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал.2 ПИКЕЕ. Твърди, че електрическата енергия е родово определена движима вещ като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията - чрез измерване от средството за търговско измерване 1 и преминаването през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа.

В този смисъл, ако доставената и преминала към консумативните уреди на обекта на ищцата електрическа енергия не може да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда имуществения интерес на ответното дружество и дължи заплащането на цената на вещта. Засегнато е правото на ответно дружество, установено в чл.200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, предл. първо от ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Съобразно ОУ на ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. В случай, че съдът счита разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ за неприложима към конкретната хипотеза, моли искът да бъде отхвърлен на основание чл.

183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. Счита, че е налице годно правно основание за възникване на вземането му за потребена електрическа енергия на осн. чл. 200, ал.1 ЗЗД вр. чл. 50 ПИКЕЕ. Твърди, че е спазен редът по констатиране на неточното отчитане на електрическа енергия като всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени. По изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а на негово място постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като бъде осъдена ответната страна да му заплати разноски за двете инстанции. В о.с.з. въззивната жалба се поддържа чрез пълномощник.

Чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си, въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдените от въззивника пороци.

Твърди, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да и бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.

Постъпила е и частна жалба вх. №34881/08.06.2020 от Д. Р. срещу определение №6725/27.05.2020г., с което първ. решение е изменено в частта за разноските.

Жалбоподателката счита, че определението е неправилно, поради което моли да бъде отменено. Излага, че така намаленото адв. възнаграждение е под минималния размер, определен в Наредба №1 за минималнита размери на адв. възнаграждения, като същият не е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и с обема на извършената по същото работа от упълномощения адвокат. Освен това, съдът е съобразил и размерът на възнаграждението, договорено от ответната страна, което надвишава това на адвоката на жалбоподателката, която не е регистрирана по ЗДДС. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното определение.

2

Ответната по частната жалба страна е депозирала писмен отговор, с който моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим поради наличие на правен интерес.

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:

Ищецът Д. Ж.И.ЕГН ********** предявява срещу „Енерго-про продажби” АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл.

Варненчик“ № 258, представлявано от Б. М., Б. П. и П.Ст. – членове на УС иск за приемане за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 17079.26лв., за която е издадена фактура №0285561079/08.10.2019г., начислена за периода от 07.11.2017г. до 30.06.2018г.. за потребена ел. енергия за обект с адрес на потребление в гр.Варна, местност „Бриз", ул.

„Доктор Николай Коларов" №6, с клиентски №1100177131 и абонатен №0109602123 на осн. чл. 124 ГПК. Според изложеното в исковата молба като потребител на ел. енергия бил уведомен от ответното дружество за извършена контролна проверка на средството за търговско измерване, при което било констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на осн. ПИКЕЕ била коригирана сметката за използвана ел. енергия, като е начислена посочената сума. Счита, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, че не е изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него „Енерго-про мрежи” АД за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в корекционната справка, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради не законосъобразността на предвидените в ОУ и ПИКЕЕ корекционни процедури.

Твърди, че не дължи тази сума на електроразпределителното дружество, тъй като не е консумирал начислената с корекцията ел. Енергия. Излага, че не следва да му бъде начислявана ел. енергия, за която вече веднъж е извършил редовни плащания. Оспорва, че на адреса е доставяна ел. енергия в посочените количества. Твърди, че не се установява по безспорен начин, че това е реално консумираната енергия. Оспорва да е нарушил някое свое договорно задължение. Оспорва основанието за начисляването на допълнително количество 3 ел.енергия, периода и методиката, въз основа, на които е извършена корекцията. Сочи, че клаузата, въз основа на която е извършена корекцията е лишена от законово основание.

Оспорва правото на ответното дружество да извършва такава корекция, както и процедурата по нейното осъществяване. С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника допълнително начислената за плащане сума от 17079.26лв., за която е издадена фактура №0285561079/08.10.2019г., начислена за периода от 07.11.2017г. до 30.06.2018г.. за потребена ел. енергия за обект с адрес на потребление в гр.Варна, местност „Бриз", улица „ Доктор Николай Коларов" №6, с клиентски №1100177131 и абонатен №0109602123, на осн. чл. 124 ГПК.

Ответникът “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощник излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че процесната сума се дължи по реален отчет като цена за потребено количество ел. енергия на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Твърди, че във връзка с извършената техническа проверката е съставен Констативен протокол, отговарящ на изискванията на ПИКЕЕ. Записани са показанията на тарифите на електромера, като същият е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ. На 03.10.2019г. е извършена метрологична експертиза, при която е установено, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера. При софтуерно прочитане е констатирано наличие на преминала ел. енергия по трета тарифа.

Твърди, че ищецът е бил надлежно уведомен за извършената проверка и за издадената фактура. Счита, че процесното вземане се дължи от ищеца на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като претендира присъждането на разноски.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

От представения по делото Констативен протокол №1105146/06.11.2018г., се установява, че на същата дата длъжностни лица на „ЕРП Север“ АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на потребление, отчитащ консумацията на ел.енергия за процесния недвижим имот, като той е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка и предаден за последваща проверка от БИМ.

Видно от съставения констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №2292/03.10.2019г., при извършените проверки на точността на отчитане на електромера не са констатирани грешки. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено е наличие на преминала енергия през тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея.

Видно от приетото по делото становище за начисление на електрическа енергия, „Енерго-Про Продажби” АД, за периода от 07.11.2017г. до 06.11.2018г. е начислило допълнително количество електроенергия в размер на 89820кВТч., след софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия, като за обекта за потребление е издадена фактура за сумата от 17 079.26 лв. с ДДС, представляваща стойността на служебно начислено количество ел. за същия период.

От заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 13.03.2019г., се установява, че към датата на извършване на проверката, процесният електромер е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия от метрологична гледна точка. Налице са били технически предпоставки за извършване на допълнително начисляване на ел. енергия, 4 съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ. Съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ.