Решение № 56 от 13.02.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Ботевград, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело № 20241810200621 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „*****“ АД, с ЕИК *****, представлявано от Изпълнителния Директор *****, чрез процесуалния си представител адв. Б. П. от САК, срещу НП № 92-02-447/11.09.2024 г. на ***** – Зам. Изпълнителен Директор на Агенция по вписванията, с което на „*****“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ул. *****, за извършено нарушение на чл. 63, ал. 6 ЗМИП/Закон за мерките срещу изпирането на пари/, вр. пар. 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 118, ал. 1, т.

2 ЗМИП от Закона за хазарта, на жалбоподателя е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.

В депозираната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и в нарушение на разпоредбите на чл. 34 ЗАНН и поради изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване.

Претендират се разноски.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не се представлява.

Административнонаказващият орган – ***** – Зам. Изпълнителен Директор на Агенция по вписванията гр. София, не се явява и не изпраща представител.

Съдът след като разгледа жалбата и изложените в нея аргументи и след 1 като се запозна със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява основателна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено от фактическа страна следното:

Н а 21.04.2024 г. след извършена справка по електронната партида на „*****“ АД, с ЕИК *****, от ***** – длъжностно лице по вписванията при Дирекция „Длъжностни лица по регистрация и длъжностни лица по вписванията“ при Агенция по вписванията гр. София, било установено, че не е заявен действителен собственик на дружеството. В тази връзка за „*****“ АД, с ЕИК ***** било възникнало задължение да заяви действителен собственик съобразно изискванията на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП в срок до 4 месеца от изтичане на срока по чл. 63, ал. 1 от ЗМИП или най- късно до 31.05.2019 г. Като не е заявило обстоятелство за вписване по чл. 64, ал. 4 от ЗМИП, а именно действителен собственик на дружеството до 31.05.2019 г в ТРРЮЛНЦ, „*****“ АД, с ЕИК *****, е нарушило законоустановения срок по пар. 9 от ПЗР на ЗМИП, с което е извършило нарушение на чл. 63, ал. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. За извършеното нарушение на чл. 63, ал. 6 ЗМИП, на 14.05.2024 г. свид. А. Х., на длъжност „старши експерт“ в Служба по регистрация София, в присъствието на свид. Р. А. А. – гл.специалист в Служба по регистрация София, съставила против „*****“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ул. *****, представлявано от Изпълнителния Директор *****, АУАН № 92-0221/14.05.2024 г. за нарушение на чл. 63, ал. 6 ЗМИП, вр. пар. 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП. Актът бил връчен на упълномощен представител на дружеството, който го подписал без възражения.

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП № 92-02447/11.09.2024 г. на ***** – Зам. Изпълнителен Директор на Агенция по вписванията, с което на „*****“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ул. *****, за извършено нарушение на чл. 63, ал. 6 ЗМИП/Закон за мерките срещу изпирането на пари/, вр. пар. 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 118, ал. 1, т. 2 ЗМИП от Закона за хазарта, на жалбоподателя е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000,00 /хиляда/ лева /.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитанит е в съдебно заседание свидетели, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, всички приобщени по реда на чл.

283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, 2 тъй като казаното от тух се подкрепя изцяло от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, последователни и ясни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно ПЗР на параграф§ 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2018 г., в сила от 01.10.2018 г.) на ЗМИП „В срок до 31 януари 2019 г. Агенцията по вписванията осигурява възможност за вписване на данните по чл. 63, ал. 4 в съответния регистър по чл. 63. (2) Лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1. Няма съмнение, че „*****“ АД, с ЕИК ***** е юридическо лице, като е възникнало задължение за вписване на данни за действителния собственик. Срокът за вписване на това обстоятелство е изтекъл на 31.05.2019 г., без да е подадено такова заявление. Нарушението е на бездействие и формално е извършено от жалбоподателя, но от издадения АУАН и въз основа на него НП се установяват съществени процесуални нарушения, които водят до ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и са абсолютно основание за отмяна на процесното НП.

На първо място в акта за установяване на административно нарушение и в последващото го наказателното постановление е посочено, че „*****“ АД, с ЕИК ***** не е заявило обстоятелствата относно действителните си собственици по чл. 63, ал. 4 от ЗИМП до 31.05.2019 г., без да е уточнено, на коя дата е извършено вмененото нарушение. Непосочването в акта за установяване на административно нарушение и последващото го наказателно постановление на датата на извършване на твърдяното нарушение от жалбоподателя, създава неяснота у последния, досежно деянието, което му се вменява, че е извършил. По този начин, той не може да формира еднозначен извод, относно съдържанието на волеизявлението на актосъставителя, с което се засяга правото му на защита. Както беше посочено по-горе, това от своя страна е съществено нарушение на процесуалните правила по издаването на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление императивно, заложени от законодателя в чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Съдът също така, следва да отбележи, че е изтекла предвидената в закона абсолютна давност за образуване на административнонаказателно производство. В ЗАНН липсва регламентация на института на абсолютната погасителна давност за реализиране на административнонаказателно преследване. Съгласно чл. 11 от ЗАНН, за въпросите, относно вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс. Посочената норма, препраща към погасяването на наказателното преследване по давност в НК. Доколкото за вмененото с 3 атакуваното наказателно постановление нарушение е предвидено наказание "имуществена санкция", то абсолютната давност, предвидена в чл. 81, ал. 3 от НК възлиза на четири години и шест месеца, считано от момента на извършването. Въпреки, че в наказателното постановление не е посочена датата на извършване на нарушението по тълкувателен път следва да се приеме, че това е 01.06.2019 г., след изтичане на предвидения в ЗМИП 4 месечен срок от изтичане на срока по чл. 63, ал. 1 от същия закон – 31 януари 2019 г., т. е. до 31.05.2019 г. В този случай, след като нарушението е извършено на 01.06.2019 г., то абсолютният давностен срок е изтекъл на 01.12.2023 г. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставянето на акт за установяване на административно нарушение, което в случая е станало на 14.05.2024 г., след изтичането на предвидения в закона давностен срок. Предвид горното, съдът намира, че Наказателно постановление № 92-02-447/11.09.2024 г. на ***** – Зам. Изпълнителен Директор на Агенция по вписванията, с което за нарушение на чл. 63, ал. 6, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 лева, следва да бъде отменено от настоящата инстанция, като незаконосъобразно и неправилно издадено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № № 92-02-447/11.09.2024 г. на ***** – Зам. Изпълнителен Директор на Агенция по вписванията, с което на „*****“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.

Ботевград, ул. *****, за извършено нарушение на чл. 63, ал. 6 ЗМИП/Закон за мерките срещу изпирането на пари/, вр. пар. 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 118, ал. 1, т. 2 ЗМИП от Закона за хазарта, е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 4