Акт от 04.04.2018, Районен съд - Радомир

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр. Радомир, 04.04.2018 г.

Радомирският районен съд, гражданска колегия, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Районен съдия: Татяна Тодорова

При секретаря: Илияна Стоева като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 274 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.143, ал.2 и чл.149 от СК.

Производството по делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от Д.М.Й. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетния Д.А. Е. с ЕГН ********** с адрес: гр.

Радомир, кв. „Г.“, бл.., ет.., ап.. против А.Е.З. с ЕГН ********** ***.

В исковата молба се твърди, че ответника е баща на малолетното дете, като от раждането на детето родителите не живеели съвместно. Твърди се, че ищцата живее с детето и се грижи сама за него, а ответника не полагал грижи за детето и не давал средства за неговата издръжка. Сочи се, че отглеждането на детето било свързано с разходи за закупуване на памперси, дрехи, храна. Излага доводи, че ищцата не работи и трудно се справя с издръжката на детето.

Искането към съда е да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да заплаща на месечна издръжка на малолетното дете Д.А.Е., чрез неговата майка и законен представител в размер на 150 лева, считано от датата на завеждане на иска, ведно с лихвата за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни основание за изменяването или прекратяването и.

Отправено е и искане към съда да бъде присъдена и издръжка на малолетното дете Д.А. Е. чрез ищцата, като негова майка и законен представител – Д.М.Й. в размер на 150 лева за минало време, по 150 лева месечно, за периода считано от датата на раждане на детето – 08.07.2017 г., ведно с лихвата за всяка просрочена вноска до настъпване на законни основание за изменяването или прекратяването и.

В срока за отговор ответника А.Е.З. чрез пълномощника си адв. М. – ПАК е подал отговор на исковата молба, в който е заявил становище за допустимост на предявения иск, като по същество е заявено становище, че иска е частично основателен. В отговора ответника твърди, че от раждането на детето, винаги е купувал за него памперси, храна, дрехи, бебешки залъгалки и играчки, като ищцата не е полагала грижи за детето в тази насока.

Заявил е желание да полага грижи по отглеждането на детето, но се твърди че ищцата не предоставя тази възможност на ответника и възпрепятства контактите на детето с неговия баща. Твърди, че фактическата раздяла по между е настъпила по-късно, а не както се твърди от раждането на детето. Оспорен е размера на исковата претенция, като ответника счита, че с оглед възрастта на детето, размерът на ежемесечната издръжка следва да бъде в законоустановения минимум.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и чрез пълномощника си адв. И. поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответника лично и чрез пълномощника си адв. М. оспорва частично предявените искове, и моли същите да бъдат отхвърлени в оспорената им част.

Радомирският районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото копие от удостоверение за раждане № ….. от 10.07.2017 г. на Община Перник се установява, че страните са родители на малолетното дете Д.А.

Е., роден на *** г., с ЕГН **********.

Не са спорни обстоятелствата, че страните по делото не са сключили граждански брак, живеели са на съпружески начала и от съвместното им съжителство е родено детето Д.А. Е.

Спорно по делото е от кога страните не живеят заедно и дали ответника за времето, от когато не живеят заедно е участвал при отглеждането на детето, респ. в неговата издръжка.

В тази връзка по искане на ищцовата страна е разпитана свидетелката В.Б.В. – майка на ищцата, която в показанията си сочи, че страните не живеят заедно от момента, когато дъщеря и е била бременна 3-4 месец, както и към момента не живеят заедно. Сочи, че ищцата живее в нейното домакинство заедно с детето, а ответника не дава средства за детето, и никой не му пречи да идва и да вижда детето. Твърди, че средствата необходими за детето се осигуряват от неговата майка. Сочи, че ищцата е извеждала детето навън да го вижда баща му, но след това не я е виждала да носи нещо за детето.

По искане на ответната страна по делото е разпитан свидетеля М.И.Н., който твърди, че ответника постоянно говори за детето и иска да го вижда, но майката ограничава контактите му с детето. Сочи, че при раждането на детето страните са живели заедно, както и през по-голямото време от бременността на ищцата, но връзката им била проблемна. Твърди, че през м.09.2017 г. страните се изнесли от гр.

Радомир и наели жилище, в гр. Перник, като лично свидетеля прекарал багажа им до жилището, но не ги е посещавал и не се е качвал в апартамента. Сочи, че ответника купувал памперси на детето и полагал грижи за него още от самото му раждане, което ответника споделял със свидетеля, тъй като работели заедно.

Твърди, че страните са разделени от м.10 – м.11, като ответника се изнесъл от жилището, в което останала ищцата.

По отношение доходите на страните не са представени писмени доказателства.

Във връзка с предявения иск, съдът е приел изготвен от Д ”СП” – Радомир социален доклад, в който е отразено, че детето е на 8 месечна възраст, роден по време на съвместното съжителство на страните, като от самото му раждане основните грижи за него се полагат от майката, а бащата не участва в отглеждането и възпитанието му. По отношение доходите на страните е посочено, че майката е в отпуск по майчинство, получава месечно по 510 лева, и месечни помощи за деца по чл.7 от ЗСПД в размер на 90 лева, както и месечна издръжка за по-големия си син.

Ответника не работи по трудов договор, но се занимава с ВиК услуги и няма фиксиран месечен доход от работата си, както и фиксирано работно време.

Декларирал е, че получава месечно от 500 лева до 700 лева. В заключение е посочено, че в интерес на детето е да се определи издръжка, която бащата да заплаща, с цел покриване в пълна степен потребностите на детето.

В съдебно заседание е изслушан и социалния работник М.А.С., изготвила приетия по делото социален доклад, която сочи, че бащата рядко контактува с детето.

Приет е фискален бон представен от ответната страна, от който се установява, че на 23.11.2017 г. ответника е закупил играчка, пюрета и каши.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите: В.Б.В., М.И.Н. и становището на социалния работник М.А.С..

При така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл.143, ал.2 от СК:

Съгласно чл.143, ал.1 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т.е. безусловно.

Доколкото от доказателствата по делото се установи, че ответника е баща на детето съдът намира, че така предявения иск е доказан по основание.

Досежно размера на предявения иск съдът намира следното:

Размерът на издръжката по силата чл.142, ал.1 от СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

На първо място критерият за определяне размера на издръжката е посочен в нормата на чл.142 от СК, съобразно която, размерът се определя от нуждите на децата и от възможностите на родителят, при съобразяване с посочения в ал. 2 минимален размер на издръжката на едно дете - една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС № 141 от 13.07.2017 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2017 г. е в размер на 460 лева, по силата на ПМС № 316 от 20.12.2017 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2018 г. е в размер на 510.00 лева. За определяне нуждите на детето следва да се вземе предвид възрастта му, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.

От доказателствата по делото се установява, че детето Д. е на 8 месечна възраст, като се нуждае от средства за задоволяване на текущите нужди, съобразно неговата възраст. По делото не са ангажирани доказателства за нужди на детето над обичайните такива за неговата възраст, както и данни, същото да има здравословен проблем, който да изисква непрекъснат прием на лекарства или други проблеми, които да обосновават по-висок размер на издръжката, респ. изискват повече средства. Ето защо дължимата издръжка на детето следва да бъде определена в размерите по чл.142, ал.2 от СК.

По отношение критерия за доходите на двамата родители, в хода на настоящото производство не са представени доказателства. От приетия по делото социален доклад се установява, че ищцата е в отпуск по майчинство, като получава месечно по 510 лева, и месечни помощи за деца по чл.7 от ЗСПД в размер на 90 лева, както и месечна издръжка за по-големия си син. За ответника в социалния доклад е посочено, че не работи по трудов договор, но се занимава с ВиК услуги и няма фиксиран месечен доход от работата си, както и фиксирано работно време, а е декларирал месечни доходи от 500 лева до 700 лева. Ответника е на 29 години, поради което е в работоспособна възраст. На 24 години, майката също е в работоспособна възраст. Независимо, че по делото няма доказателства ответника да има месечни доходи, съдът намира, че същият би могъл да получава доходи, в размер не по – малък от минималната за страната работна заплата, от които доходи да дава издръжка на малолетното си дете. Не се събраха доказателства ответника да е в обективна невъзможност да дава издръжка, поради заболяване или други причини.

При изложените обстоятелства, искът за присъждане на издръжка на малолетното дете е частично основателен. Безспорно е обстоятелството, че ответника е длъжен да дава издръжка за детето си. От събраните доказателства, съдът приема за безспорно доказано по делото, че родителите на детето не живеят заедно. Извода на съда се основава на събраните по делото писмени и гласни доказателства, видно от които страните са разделени. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да има задължения за полагане на грижи и даване на издръжка към други лица.

Предвид така установените нужди на детето с оглед възрастта му, както и доходи на родителите предвид приетия размер на същите, съобразявайки се и с разпоредбите на ПМС № 38/1985 година, след изменението му с ПМС № 288/2002 година, съдът определя обща месечна издръжка за Д.А. Е. в размер на 200.00 лева месечно. От този размер бащата ще следва да заплаща издръжка в размер на 130.00 лева месечно, считано от 25.01.2018 година – датата на предявяване на иска, а останалата част от определената обща месечна издръжка на детето ще следва да се поеме от майката, която полага и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето.

По-големия размер на издръжка, дължима от бащата се обуславя от факта, че майката полага непосредствените грижи по оглеждането на детето, както и полага грижи по отглеждане и на другото си по-голямо дете С.. В тази връзка, предвид не ангажираните доказателства, ответника да е в нетрудоспособна възраст, същият може да работи, за да осигури средства необходими за едно домакинство и за издръжката на детето си.

При всички тези обстоятелства, съобразявайки нуждите на детето и възможностите на родителите, съдът счита че иска е частично основателен, като ответника следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете Д.А.Е., месечна издръжка в размер на 130.00 лева, считано от датата на предявяване на иска – 25.01.2018 г. ведно с лихвата за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни основания за изменяването или прекратяването и, като за разликата до пълния предявен размер от 150.00 лева ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Разпечатката съдържа 46 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/badbe037-6510-4db5-96ff-32033f42ee51