Решение № 255 от 25.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002100577 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

С определение № 3181 от 24. 10. 2023 г. по гр.д. № 577/2023 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на решение № 269 от 17. 10. 2022 г. по гр. д. № 82/2022 г. на ОС – Смолян, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в частта, с която, след отмяна на решение № 2 от 04. 01. 2022 г. по гр. д. № 1177/2020 г. на РС – Смолян, е постановено решение, с което жалбоподателката В. М. Т. е осъдена, на основание чл. 109 ЗС, да извърши следните ремонтни дейности в собствената си баня с тоалетна, построена в УПИ *** – ***, в кв.

***по плана на [населено място], необходими за предотвратяване проникването на влага в жилищната сграда на ищците М. М. Ш. и Т. М. Ш., построена в УПИ ***, в кв. ***по плана на [населено място]: да подмени цялата канализация в участъка от кухнята към банята; да премести далече от общата стена тоалетната чиния и участъка от канализацията, минаващ близо до общата стена, разделяща спалнята в къщата на ищците и банята на ответницата; да изгради собствен зид към банята.

Твърди се недопустимост на решението в частта му по иска по чл. 109 ЗС по следните съображения: с влязло в сила решение по гр. д. № 1177/2017 г. на РС – Смолян ответницата вече е била осъдена, по предявения срещу нея от наследодателката на ищците иск по чл. 109 ЗС, да премести душ-батерията и водопроводните тръби на банята и тоалетната, намиращи 1 се на общата стена с жилищната сграда на ищцата; исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, тъй като не е изяснено какво налага преместване на канализацията и тоалетната чиния, както и изграждането на собствен зид на банята откъм общата стена с къщата на ищците; в диспозитива на решението по чл. 109 ЗС съдът е обсъждал незаявени факти, тъй като в исковата молба не се твърди проникването на влага в помещенията от сградата на ищците да се дължи на компрометирани фуги, компрометиран подов сифон и неуплътнени отвори около тръба-канал Ф50 на мивката и тръба-канал Ф110 на тоалетната в банята на ответницата. Развити са и оплаквания за неправилност на решението. Твърди се необоснованост на извода на съда за наличие на причинна връзка между неизвършване от ответницата на ремонт в собствената й баня и проникването на влага в помещения в жилищната сграда на ищците, както и на извода, че ремонтните дейности, които ответницата е осъдена да извърши, биха предотвратили проникването на влага в жилищната сграда на ищците. Твърди се постановяване на решението при допуснати съществени процесуални нарушения (на чл. 12, 235, 236, 202 ГПК ) – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и на всички твърдения, доводи и възражения на страните, некредитиране на заключението на вещото лице инж. С., според което овлажняването се дължи на проникване на подпочвени води в стените на сградата и движението им по капилярен път. Твърди се и неправилност поради постановяване на решението в противоречие с чл. 109 ЗС, с твърдения, че негаторният иск е уважен без да е доказано, че ответницата пречи на ищците да ползват пълноценно и по предназначение своя имот. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск по чл. 109 ЗС.

Подаден е отговор на касационната жалба от ищците М. М. Ш. и Т. М. Ш., чрез пълномощника им адв. Н. М., с който се излагат съображения за неоснователност на същата и правилност на първоинстанционното решение.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Отговор на въпроса се съдържа в ТР № 4/6. 11. 2010 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК, решение № 139 от 25. 06. 2014 г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 122 от 06.

06. 2014 г. по гр.д. № 6600/2013 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 3 от 09. 02. 2022 г. по гр. д. № 2139/2021 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 212 от 17. 10. 2014 г. по гр. д. № 2159/2014 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 135 от 21. 11. 2016 г. по гр. д. № 1072/2016 г. на ВКС, 2 г.о. и др.

Приема се, че защитата на собствеността с иск по чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничи само до преустановяването на тези действия или състояния, които пречат или смущават упражняването на правото на собственост на ищеца, без да ги надхвърлят и да препятстват неоснователно правата на ответника. Настоящият състав споделя така формираната по въпроса практика.

По основателността на касационната жалба:

Въззивният съд е приел за установено, че ищците са собственици, на основание наследяване на баща си М. Т. Ш. и изтекла в полза на наследодателя придобивна давност, на УПИ ***-за имот ***, в кв. ***по регулационния план на [населено място] и на построената в него жилищна сграда, а ответницата е собственик на сграда – баня с тоалетна, изградена в УПИ 2

*** – за имот ***, в кв. ***по регулационния план на [населено място], като двете сгради са изградени на калкан. Банята на ответницата е залепена за северната стена на къщата на ищците (на северната стена на спалнята) и представлява търпим строеж, съгласно издадено удостоверение по пар. 16 ПР ЗУТ. На северната стена на спалнята на ищците непрекъснато се образува правоъгълно влажно петно с размери 180/130 см., подът в килера постоянно е влажен, ламинатът в коридора е издут, а шкафът за обувки и салонният шкаф мухлясват.

Когато ответницата не е вкъщи и няколко поредни дни не ползва тоалетната и банята, влагата намалява, а ламинатът спада. По искане на ответницата ищците инициирали извършване на проверка на външния водопровод, минаващ покрай къщата на ищците и на ответницата, от „ВиК“ – Смолян. При проверката, извършена с технически уред „Hydroluks“, било констатирано, че липсва теч и повреда на външния водопровод, за което бил съставен констативен протокол от 22. 10. 2020 г.

Въз основа на заключението на вещото лице инж. И., извършено със специализирана апаратура – термографска камера и влагомер, и устните разяснения на експерта, дадени в проведеното на 20. 09. 2022 г. открито съдебно заседание, е прието за установено, че влагата в имота на ищцата навлиза от банята на ответницата заради компрометирана хидроизолация: липсващи фуги, повреден подов сифон (съмнения за липсващо дъно), неуплътнени отвори около кран за студена вода вляво от мивката, около канал-тръба с Ф 50 на мивката и около канал-тръба Ф110 на тоалетната. Влажността в банята и кухнята на ответницата е над допустимата – 50 % и по капилярен път влагата прониква в помещенията в жилищната сграда на ищцата. В общия случай влагата в стените се отстранява за две седмици, ако източникът е отстранен, а при бетонна стена или панелно жилище този срок е по-кратък. Влагата няма подпочвен характер, тъй като влага от подпочвени води следва да има по всички стени и в двата имота, не само по стената, фиксираща банята, а в случая влагата в спалнята на ищците, на общата стена с банята на ответницата, се ограничава до границите на банята, т.е. до стената, която е между кухнята и банята. А и подпочвените води се разпространяват капилярно, без точно определена форма, а в случая влажното петно на стената на спалнята на ищците е с правилна правоъгълна форма.

Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице инж. Ф. в частта му, в която е посочено, че влагата е в резултат на спукана водопроводна тръба, преминаваща вътре в зида на кухнята на ответницата. Вещото лице е посочило, че за такъв категоричен извод е необходимо извършване на наблюдение със специална камера за откриване на скрития теч, с каквато апаратура същото не разполага. Това предположение не е потвърдено при извършеното от вещото лице инж. И. изследване с термографско оборудване.

Не е кредитирано и заключението на вещото лице инж. С., според което овлажняването в помещенията в сградата на ищците е резултат от проникване на подпочвени води, тъй като този извод е необоснован и противоречи на заключенията на останалите две вещи лица.

С влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 577/2017 г. на РС – Смолян е осъдена В. М. Т., по предявения срещу нея от М. Ш. и Т. Ш. иск по чл. 109 ЗС, да премести за нейна сметка душ-батерията и водопроводните тръби на банята и тоалетната, намиращи се на общата стена с жилищната сграда на ищците.

3

При тези данни въззивният съд е достигнал до извод за допустимост и основателност на предявения иск по чл. 109 ЗС. Приел е, че правният спор, предмет на делото, не е обхванат от пределите на силата на пресъдено нещо на диспозитива на решението по гр. д. № 577/2017 г. на РС – Смолян, поради което възражението за недопустимост на исковото производство в частта по този иск е неоснователно. Прието е, че са налице предпоставките на чл. 109 ЗС за уважаване на иска, тъй като с противоправното си бездействие (неизвършване на ремонтните дейности в банята на ответницата, необходими за предотвратяване проникването на влага в сградата на ищците) ответницата създава пречки на ищците да упражняват правото си на собственост върху притежавания от тях жилищен обект, както и че ответницата следва да бъде осъдена да извърши претендираните с исковата молба действия (да подмени цялата канализация от кухнята към банята, да премести канализацията и тоалетната си на място, отдалечено от общата за страните стена, както и да изгради собствен зид към банята), а не хидроизолационните дейности, които според вещото лице инж. И. ще са достатъчни, за да предотвратят проникването на влагата (възстановяване на липсващи фуги между плочките, смяна на подовия сифон, уплътняване на отворите около крана за студена вода вляво от мивката, около канал-тръба с Ф 50 на мивката и около каналтръба Ф110 на тоалетната).

Правилна е преценката на въззивния съд за допустимост на предявения иск.

Правилни са и изводите на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл. 109 ЗС за уважаване на предявения от М. М. Ш. и Т. М. Ш. против В. М. Т. иск за осъждане на ответницата да извърши ремонтни дейности в собствената си сграда – баня с тоалетна, построена в УПИ *** – ***, в кв. ***по плана на [населено място], необходими за предотвратяване проникването на влага в жилищната сграда на ищците М. М. Ш. и Т. М.

Ш., построена в УПИ ***, в кв. *** по плана на [населено място]. Бездействието на ответницата, изразяващо се в неизвършване на необходимите ремонтни действия в собствената й баня, създава пречки на ищците да упражняват правото си на собственост върху притежавания от тях имот и противоречи на разпоредбата на чл. 50 ЗС, според която собственикът на недвижим имот не може с поведението си (изразяващо се в извършване на действия или в непредприемане на необходимите действия) да създават пречки за използването на съседния имот по-големи от необходимите.

Неправилни са изводите на въззивния съд, касаещи видовете ремонтни дейности, които ответницата е осъдена да извърши, на основание чл. 109 ЗС, за да се предотврати проникването на влага в жилищната сграда на ищците. Както бе посочено по-горе, защитата на собствеността с иск по чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничи само до преустановяването на тези действия или състояния, които пречат или смущават упражняването на правото на собственост на ищеца, без да ги надхвърлят и да препятстват неоснователно правата на ответника. В случая съдът е осъдил ответницата да извърши претендираните с исковата молба действия (да подмени цялата канализация от кухнята към банята, да премести канализацията и тоалетната си на място, отдалечено от общата за страните стена, както и да изгради собствен зид към банята), а не хидроизолационните дейности, които според вещото лице инж. И. ще са достатъчни, за да предотвратят 4 проникването на влагата - възстановяване на липсващи фуги между плочките, смяна на подовия сифон, уплътняване на отворите около крана за студена вода вляво от мивката, около канал-тръба с Ф 50 на мивката и около канал-тръба Ф110 на тоалетната.