Акт от 18.09.2019, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

№320

18.09.2019 год. град Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М.

Русев административно дело №296 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.73, ал.3 от Закона за културното наследство /ЗКН/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от С. Ж. Б. *** против Заповед №126/31.01.2019 год. год. на Кмета на Община Казанлък, с която заповед е наредено на собствениците на „*****“ – частна собственост, да възложат изготвяне на конструктивно обследване, както и на пълно архитектурно и фото заснемане с детайли на сградата – недвижими културна собственост; въз основа на изготвени конструктивно обследване, както и на пълно архитектурно и фото заснемане на сградата - недвижима културна ценност, да възложат изготвяне на инвестиционен проект за консервация и реставрация на недвижимата културна ценност „******“, включващ цялостна реставрация на фасадите и възстановяване на подстреховия корниз в автентичен вид, както и реставрация на автентични архитектурни детайли в интериора. Проектите следва да са изготвени от правоспособно лице вписано в регистъра на чл. 165 от ЗКН; документация да бъде представена в Министерство на културата от собственика, за съгласуване по реда на чл.83 и чл.84 от ЗКН; след получено положително становище на горецитираната документация от министъра на културата, собствениците в срок до 8 месеца от получаване на настоящата заповед, да представят същото, ведно със съгласуваната проектна документация и пълната документация по чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от ЗУТ в Община Казанлък, за одобряване на същата и получаване на необходимото разрешение за строеж, както и да изпълнят работите предвидени в горецитираните инвестиционни проекти след съгласуване им с Министерство на културата по реда на чл. 84 от ЗКН, и одобряването на същите и получаване на разрешение за строеж от Община Казанлък, в срок до 8 месеца от влизането му в сила. В жалбата са изложени съображения, че заповедта е посочено, че същата подлежи на обжалване, което право е свързано с получаването на същата. Видно от обратните разписки, голяма част от адресатите й не са я получили, поради което и не са могли да упражнят правото си на жалба. Твърди се, че заповедта на Кмета на Община Казанлък, с която е назначена комисията на основание чл.73, ал.1 от ЗКН е незаконосъобразна, тъй като в същата не са посочени всички лица поименно. От друга страна, в заповедта е посочено, че огледа ще се извърши на 16.01.2019 год., но не всички собственици са уведомени за това. Това според жалбоподателката, не може да доведе до законосъобразното провеждане на процедурата по ЗКН и да породи съответните правни последици. Огледът е направен на 16.01.2019 год., а констативният протокол е с дата 27.01.2019 год.

Направено е искане за отмяна на Заповед №126/31.01.2019 год. год на Кмета на Община Казанлък и за присъждане на направените разноски.

Ответникът –

Кмет на Община Казанлък чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт К.Б. оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за законосъобразност на издадената заповед, моли жалбата да бъде отхвърлена.

Заинтересованите страни Й.С.Д., Т.Х.Д., Я.Д.Б., Л.П.Б. и М.Д.П., редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по подадената жалба.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С писмо

№4403/21.12.1976 год. от НИПК, „*****“ е декларирана за архитектурно – строителен паметник на културата, а с протокол №15/03.12.1998 год. на НСОПК е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата и съгласно §10, ал.1 от ПЗР на ЗКН притежава статут на обявена единично архитектурно-строителна недвижима културна ценност. Действително тези документи не са представени по преписката, но съдът намира, че това не е необходимо, доколкото регистъра на недвижимите културни ценности е публичен и всеки има достъп до него на сайта на НИНКН: http://ninkn.bg/Documents/categoryPreview/13. В този списък, за област Стара Загора под №**, е вписана ***** заедно със сградата на кантората, оградата и чешмата, находяща се в гр.

*****, ул.”****”№**, в квартал 170, УПИ №4039/3413, като обявяването е обнародвано в ДВ бр.34 от 1974 год. и е съставен Протокол №15 на НСОПК от 03.12.1998 год. и същата представлява архитектурно - строителна художествено единична културна ценност.

На

14.11.2018 год. Кмета на Община Казанлък е дал указания на основание чл.72, ал.3 от ЗКН на собствениците на НКЦ“****“ /лист 20-22/, изразяващи се в обезопасяване на сградата, чрез поставяне на временна метална ограда на отстояние 1.50 м. от западната фасада – в срок от 7 дни от получаване на указанията, като С. Ж. Б. и Л.П.Б. са уведомени лично, а останалите съсобственици Й.Х.Д., Т.Х.Д., Я.Д.Б. и М.Д.П. по преда на чл.61, ал.3 от АПК. На 27.12.2018 год. е изтекъл седемдневния срок за изпълнението на указанията за обезопасяване.

На 22.11.2018 год. е издадена заповед №1893 на Кмета на Община Казанлък /лист 19/, с която на основание чл.73, ал.1 от ЗКН е назначена комисия в състав Председател - арх. Г. С. - Главен архитект на Община Казанлък и членове: М.К.А. – Д. - регионален инспектор ЮИР, при ГД ИОКН, Министерство на културата; Представители на НИНКН, Министерство на културата; Представител на РО НСК Стара Загора при РДНСК ЮИР; представител на Община Казанлък - инж. конструктор Х. Д. и представител на Община Казанлък - архитект Ц.И., със задача да извърши оглед на място и по документи, въз основа на което с констативни протоколи да се установи състоянието както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни работи за процесната къща. Огледът на ***** е указано да се извърши на 16.01.2019 год. от 09.30 часа, като до 17.01.2019 год. комисията е следвало да приключи работа.

За извършеният оглед е съставен подробен констативен протокол №П-2/17.01.2019 год. /лист 15-17/, в която са отразени констатираните обстоятелства. В резултат на проверката са предложени на Кмета на Община Казанлък решения за запазването на „*****“ и тази заповед е основание за започване на административното производство по реда на чл.73, ал.2 от ЗКН. Въз основа на това предложение, Кметът на Община Казанлък е издал и оспорената в настоящето производство Заповед №126/31.01.2019 год.

По делото са приети като доказателства документите по административната преписка по издаване на оспорения акт.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, прави следните правни изводи.

По делото няма спор за фактите, че жалбоподателят С. Ж. Б. е адресат на оспорената Заповед №126/31.01.2019 год. год., доколкото е съсобственик на къщата. Заповедта е получена на 29.03.2019 год. от Б., а жалбата е депозирана на 12.04.2019 год. в деловодството на Община Казанлък.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че жалбата е подадена от заинтересовано лице, против административен акт подлежащ на съдебен контрол, в предвиденият от закона 14-дневен срок и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна:

На първо място, съдът намира, че оспорената заповед №126/31.01.2019 год. год., е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Казанлък. Съгласно чл.17, ал.1 от ЗКН, Кметовете на общини организират и координират осъществяването на политиката по опазване на културното наследство на територията на съответната община, като оказват съдействие при извършването на дейности по издирване, изучаване, опазване и популяризиране на културните ценности съобразно правомощията си, както и извършват други дейности, определени в този закон. Ето защо, съдът намира, че като е издал заповедта, Кмета на Община Казанлък е упражнил законово регламентираните му правомощия по чл.73, ал.3 от ЗУТ, съобразно местонахождението на сградата – национална културна ценност в гр. Казанлък.

Посочената като основание разпоредба на чл.73, ал.3 от ЗКН, предвижда възможност компетентният орган в лицето на кметът на общината в 14-дневен срок да издаде заповед, с която да задължи лицата по чл.71, ал.1 от ЗКН, за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл.84, ал.1 и 2 от закона. Разпоредбата на чл.73 от ЗКН, систематически е разположена в Раздел IV „Права и задължения на собствениците или ползвателите на недвижими културни ценности“, като чл.71 от закона разписва и задълженията на собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности, целящи опазването, съхранението и поддържането им в добро състояние. Разписаната процедури по чл.73 от ЗКН предвижда намеса на компетентните органи при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване. Така разписаните правила, съпоставени с целите на закона, определени в чл.3, а именно създаване на условия за опазване и закрила на културното наследство, устойчиво развитие на политиката по опазването му и гарантиране равен достъп на гражданите до културните ценности несъмнено целят запазване на културните ценности в автентичен вид, а при невъзможност възстановяването им. За да се гарантира възстановяване на разрушена или застрашена от разрушаване недвижима културна ценност, законодателят е предвидил компетентната администрация да предприеме мерките по чл.73, а при нужда и да ги изпълни - чл. 76. Неслучайно и чл. 76, ал.1 от ЗКН предвижда, че при неизпълнение на заповедите по чл.73 и 74 необходимите проектни, укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности или реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея се извършват от държавата, съответно общината.

В конкретния случай, с оспорената в настоящето производство заповед, е заповядано на собствениците на сградата да предприемат действия по опазването на недвижимата културна ценност.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, като са изложени фактически и правни мотиви за издаването му. При издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяната на оспореният административен акт. Ответникът е направил всичко възможно да се уведомят съсобствениците на сградата за огледа на сградата и да им се осигури надлежното участие в законовата процедура. Указанията по чл.72, ал.3 от ЗКН, са изпратени на всички съсобственици по пощата, като само двама от тях са ги получили.

В този ход на мисли изложеното в жалбата, че останалите съсобственици не са били уведомени за издадената заповед е неоснователно. Във връзка с издадената заповед е поискано съдействието на органите на МВР за връчването на заповедта. Заповедта е била връчена на Т.Х.Д., С. Ж. Б. и Й.С.Д.. Единствено не е връчена на Я.Д.Б. и М.Д.П. чрез органите на полицията. Направен е опит същата да бъде връчена по пощата – изпратени са писма с обратна разписка до двамата /лист 11 и 12 от делото/, но и двете пратки не са потърсени. Не на последно място, съдът намира, че дори и да не е връчена на всички адресати заповедта, то това не представлява основание за отмяната й. Касае се за права на трети лица, които по никакъв начин не засягат правото на защита на жалбоподателката. От друга страна, дори и да е налице някакво нарушение при връчването на издаденият индивидуален административен акт, то това няма да повлияе на неговата законосъобразност, а ще е от значение единствено и само относно срока на оспорването му от всички заинтересовани страни.

В този ход на мисли, настоящият съдебен състав стори всичко възможно да уведоми останалите съсобственици за образуваното съдебно производство, респективно същите да упражнят правата си в него. Нито един от тях не се яви в открито съдебно заседание и да вземе становище по делото. Налице е незаинтересованост у тях относно запазването и поддържането на ****. В подкрепа на това говори и обстоятелството, че притежаваната от тях част от къщата е в окаяно състояние, което бе заявено от жалбоподателката и което е намерило отражение в съставеният констативен протокол от назначената за това комисия по чл.73, ал.1 от ЗКН.